Мисленето

33 Andrew A. Conway, Michael J. Kane, and Randall W. Engle, “Working Memory Capacity and Its Relation to General Intelligence,“ Trends in Cognitive Sciences 7 (2003): 547-52.

34 Daniel Kahneman, Rachel Ben-Ishai, and Michael Lotan, “Relation of a Test of Attention to Road Accidents,“ Journal of Applied Psychology 58 (1973): 113-15. Daniel Gopher, “A Selective Attention Test as a Predictor of Success in Flight Training," Human Factors 24 (1984): 173-83.

35 Mihaly Csikszentmihalyi, Flow: The Psychology of Optimal Experience (New York: Harper, 1990).

36 Baba Shiv and Alexander Fedorikhin, “Heart and Mind in Conflict: The Interplay of Affect and Cognition in Consumer Decision Making," Journal of Consumer Research 26 (1999): 278-92. Malte Friese, Wilhelm Hofmann, and Michaela Wanke, "When Impulses Take Over: Moderated Predictive Validity of Implicit and Explicit Attitude Measures in Predicting Food Choice and Consumption Behaviour," British Journal of Social Psychology 47 (2008): 397-419.

37 Daniel T. Gilbert, “How Mental Systems Believe,“ American Psychologist 46 (1991): 107-19. C. Neil Macrae and Galen V. Bodenhausen, “Social Cognition: Thinking Categorically about Others," Annual Review of Psychology 51 (2000): 93-120.

38 Sian L. Beilock and Thomas H. Carr, “When High-Powered People Fail: Working Memory and Choking Under Pressure in Math," Psychological Science 16 (2005): 101-105.

39 Martin S. Hagger et al., “Ego Depletion and the Strength Model of Self-Control: A Meta-Analysis," Psychological Bulletin 136 (2010): 495-525.

40 Mark Muraven and Elisaveta Slessareva, “Mechanisms of Self-Control Failure: Motivation and Limited Resources,“ Personality and Social Psychology Bulletin 29 (2003): 894-906. Mark Muraven, Dianne M. Tice, and Roy E. Baumeister, "Self-Control as a Limited Resource: Regulatory Depletion Patterns," Journal of Personality and Social Psychology 74 (1998): 774-89.

41 Matthew T. Gailliot et al., “Self-Control Relies on Glucose as a Limited Energy Source: Willpower Is More Than a Metaphor," Journal of Personality and Social Psychology 92 (2007): 325-36. Matthew T. Gailliot and Roy F. Baumeister, “ The Physiology of Willpower: Linking Blood Glucose to Self-Control," Personality and Social Psychology Review 11 (2007): 303-27.

42 Galliot, “Self-Control Relies on Glucose as a Limited Energy Source".

43 Shai Danziger, Jonathan Levav, and LioraAvnaim-Pesso, “Extraneous Factors in Judicial Decision,“ PNAS 108 (2011): 6889-92.

44 Shane Frederick, “Cognitive Reflection and Decision Making," Journal of Economic Perspectives 19 (2005): 25-42. Б.а.

45 Тази системна грешка е известна като деформация, възникваща от вярването. Evans, “Dual-Processing Accounts of Reasoning, Judgment, and Social Cognition.“

46 Keith Е. Stanovich, Rationality and the Reflective Mind (New York: Oxford University Press, 2011).

47 Walter Mischel and Ebbie B. Ebbesen, "Attention in Delay of Gratification,“ Journal of Personality and Social Psychology 16 (1970): 329-37.

48 Inge-Marie Eigsti et al., “Predicting Cognitive Control from Preschool to Late Adolescence and Young Adulthood," Psychological Science 17 (2006): 478-84.

49 Mischel and Ebbesen, "Attention in Delay of Gratification." Walter Mischel, “Processes in Delay of Gratification," in Advances in Experimental Social Psychology, Vol. 7, ed. Leonard Berkowitz (San Diego, CA: Academic Press, 1974), 249-92. Walter Mischel, Yuichi Shoda, and Monica L. Rodriguez, “Delay of Gratification in Children," Science 244 (1989): 933-38. Eigsti, “Predicting Cognitive Control from Preschool to Late Adolescence."

50 М. Rosario Rueda et al., “Training, Maturation, and Genetic Influences on the Development of Executive Attention," PNAS 101 (2005): 14931-36.

51 Maggie Е. Toplak, Richard Е. West, and Keith E. Stanovich, “The Cognitive Reflection Test as a Predictor of Performance on Heuristics-and-Biases Tasks," Memory & Cognition.

52 Carey К. Morewedge and Daniel Kahneman, “Associative Processes in Intuitive Judgment,“ Trends in Cognitive Sciences 14 (2010): 435-40.

53 За да избегна объркването, в текста не споменавам, че зениците ви също са се разширили. Зениците се разширяват както по време на емоционална възбуда, така и когато възбудата съпътства интелектуално усилие.

54 Paula М. Niedenthal, “Embodying Emocion," Science 316 (2007): 1002-1005.

55 Има се предвид работата на дозатора. При първите няколко натискания от него не излиза никаква течност, но те дават резултата на последващите натискания.

56 John A. Bargh, Mark Chen, and Lara Burrows, “Automaticity of Social Behavior: Direct Effects of Trait Construct and Stereotype Activation on Action," Journal of Personality and Social Psychology 71 (1996): 230-44.

57 Thomas Mussweiler, “Doing Is for Thinking! Stereotype Activation by Stereotypic Movements,“ Psychological Science 17 (2006): 17-21.

58 Fritz Strack, Leonard L. Martin, and Sabine Stepper, “Inhibiting and Facilitating Conditions of the Human Smile: A Nonobtrusive Test of Facial Feedback Hypothesis," Journal of Personality and Social Psychology 54 (1988): 768-77.

59 Ulf Dimberg, Monika Thunberg, and Sara Grunedal, "Facial Reactions to Emotional Stimuli: Automatically Controlled Emotional Responses," Cognition and Emotion 16 (2002): 449-71.

60 Gary L. Wells and Richard E. Petty, “The Effects of Overt Head Movements on Persuasion: Compatibility and Incompatibility of Responses," Basic and Applied Social Psychology 1 (1980): 219-30.

61 Jonah Berger, Marc Meredith, and S. Christian Wheeler, “Contextual Priming: Where People VoteAffects How They Vote,“ PNAS 105 (2008): 8846-49.

62 Kathleen D. Vohs, “The Psychological Consequences of Money," Science 314 (2006): 1154-56.

63 Jeff Greenberg et al., “Evidence for Terror Management Theory II: The Effect of Mortality Salience on Reactions to Those Who Threaten or Bolster the Cultural Worldview,“ Journal of Personality and Social Psychology 58 (1990): 308-18.

64 Chen-Bo Zhong and Katie Liljenquist, “Washing Away Your Sins: Threatened Morality and Physical Cleansing,“ Science 313 (2006): 1451-52.

65 Spike Lee and Norbert Schwarz, "Dirty Hands and Dirty Mouths: Embodiment of the Moral-Purity Metaphor Is Specific to the Motor Modality Involved in Moral Transgression,“ Psychological Science 21 (2010): 1423-25.

66 Melissa Bateson, Daniel Nettle, and Gilbert Roberts, “Cues of Being Watched Enhance Cooperation in a Real-World Setting," Biology Letters 2 (2006): 412-14.

67 Книгата на Timothy Wilson Strangers to Ourselves (Cambridge, MA: Belknap Press, 2002) излага концепцията за „адаптивното несъзнателно", което прилича на Система 1.

68 Техническото понятие за когнитивна лекота е „гладкост“.

69 Adam L. Alter and Daniel M. Oppenheimer, “Uniting the Tribes of Fluency to Form a Metacognitive Nation," Personality and Social Psychology Review 13 (2009): 219-35.

70 Larry L. Jacoby, Colleen Kelley, Judith Brown, and Jennifer Jasechko, "Becom­ing Famous Overnight: Limits on the Ability to Avoid Unconscious Influences of the Past," Journal of Personality and Social Psychology 56 (1989): 326-38.

71 Bruce W. A. Whittlesea, Larry L. Jacoby, and Krista Girard, "Illusions of Im­mediate Memory: Evidence of an Attributional Basis for Feelings of Familiarity and Perceptual Quality,” Journal of Memory and Language 29 (1990): 716-32.

72 B нормалния случай, когато срещнете приятел, можете моментално да си го спомните и назовете по име; често знаете къде сте го срещнали за последен път, с какво е бил облечен и какво сте си казали. Чувството на познатост става релевантно само когато такива специфични спомени не са налични. Вие продължавате да действате. Макар че сигурността е не­пълна, по-добре е да продължавате да действате, отколкото да не върши­те нищо. Чувството на познатост ви защитава от объркването, че сте (и действате) учудено, когато някой, който само неясно ви се струва познат, ви поздравява като стар приятел.

73 Ian Begg, Victoria Armour, and Therese Kerr, “On Believing What We Remem­ber,” Canadian Journal of Behavioural Science 17 (1985): 199-214.

74 Daniel М. Oppenheimer, “Consequences of Erudite Vernacular Utilized Irrespective of Necessity: Problems with Using Long Words Needlessly,” Applied Cognitive Psychology 20 (2006); 139-56.

75 Matthew S. McGlone and Jessica Tofighbakhsh, "Birds of a Feather Flock Conjointly (?): Rhyme as Reason inAphorisms,” Psychological Science 11 (2000): 424-28.

76 Anuj K. Shah and Daniel M. Oppenheimer, “Easy Does It: The Role of Fluency in Cue Weighting,” Judgment and Decision Making Journal 2 (2007): 371-28.

77 Adam L. Alter, Daniel М. Oppenheimer, Nicholas Epley, and Rebecca Eyre, “Overcoming Intuition: Metacognitive Difficulty Activates Analytic Reason­ing,” Journal of Experimental Psychology – General 136 (2007): 569-76.

78 Правилните отговори са 5 и 47

79 Piotr Winkielman and John T. Cacioppo, "Mind at Ease Puts a Smile on the Face: Psychophysiological Evidence That Processing Facilitation Increases Positive Affect,” Journal of Personality and Social Psychology 81 (2001): 989-1000.

80 Adam L. Alter and Daniel M. Oppenheimer, “Predicting Short-Term Stock Fluctuations by Using Processing Fluency,” PNAS 103 (2006). Michael J. Cooper, Orlin Dimitrov, and R. Raghvendra Rau, “ARose.com by Any Other Name,” Journal of Finance 56 (2001): 2371-88.

81 Pascal Pensa, "Nomen Est Omen: How Company Names Influence Shortand Long-Run Stock Market Performance," Social Science Research Network Working Paper, September 2006.

82 Robert B. Zajonc, “Attitudinal Effects of Mere Exposure," Journal of Personality and So­cial Psychology 9 (1968): 1-27.

83 Robert B. Zajonc and D. W. Rajecki, “Exposure and Affect: A Field Experiment,” Psychonomic Science 17 (1969): 216-17.

84 L. Monahan, Sheila T. Murphy, and Robert B. Zajonc, “Subliminal Mere Exposure: Spe­cific, General, and Diffuse Effects,” Psychological Science 11 (2000): 462-66.

85 D. W. Rajecki, “Effects of Prenatal Exposure to Auditory or Visual Stimulation on Postnatal Distress Vocalizations in Chicks,” Behavioral Biology 11 (1974): 525-36.

86 Robert B. Zajonc, "Mere Exposure: A Gateway to the Subliminal,” Current Di­rections in Psychological Science 10 (2001): 227.

87 Annette Bolte, Thomas Goschke, and Julius Kuhl, “Emotion and Intuition: Ef­fects of Positive and Negative Mood on Implicit Judgments of Semantic Coher­ence," Psychological Science 14 (2003): 416-21.

88 Анализът изключва всички случаи, в които субектът действително откри­ва правилното решение. Това показва, че дори субекти, които в крайна сметка няма да успеят да открият обща асоциация, имат някаква представа дали такава може да се намери

89 Sascha Topolinski and Fritz Strack, “The Architecture of Intuition: Fluency and Affect Determine Intuitive Judgments of Semantic and Visual Coherence and Judgments of Grammaticality in Artificial Grammar Learning," Journal of Ex­perimental Psychology – General 138 (2009)” 39-63.

90 Bolte, Goschke, and Kuhl, “Emotion and Intuition”

91 Barbara Fredrickson, Positivity: Groundbreaking Research Reveals How to Embrace the Hidden Strength of Positive Emotions, Overcome Negativity, and Thrive (New York: Random House, 2009). Joseph P. Forgas and Rebekah East, “On Being Happy and Gullible: Mood Effects on Skepticism and the Detection of Deception,” Journal of Experimental Social Psychology 44 (2008): 1362-67.

92 Sascha Topolinski et al., “The Face of Fluency: Semantic Coherence Automati­cally Elicits a Specific Pattern of Muscle Reactions," Cognition and. Emotion 23 (2009): 260-71.

93 Sascha Topolinski and Fritz Strack, “The Analysis of Intuition: Processing Flu­ency and Affect in Judgments of Semantic Coherence," Cognition and Emotion 23 (2009): 1465-1503.

94 Daniel Kahneman and Dale T. Miller, “Norm Theory: Comparing Reality to Its Alternatives,” Psychological Review 93 (1986): 136-53.

95 Jos J. A. Van Berkum, “Understanding Sentences in Context: What Brain Can Tell Us,” Current Directions in Psychological Science 17 (2008): 376-80.

96 Може да прочетете книги на Насим Талеб на сайта http://4eti.me – бел. http://4eti.me

97 Ran R. Hassin, John A. Bargh, and James S. Uleman, “Spontaneous Causal In­terferences,” Journal of Experimental Social Psychology 38 (2002): 515-22.

98 Albert Michotte, The Perception of Causality (Andover, MA: Methuen, 1963). Alan M. Leslie and Stephanie Keeble, “Do Six-Month-Old Infants Perceive Causality?" Cognition 25 (1987): 265-88.

99 Fritz Heider and Mary-Ann Simmel, "An Experimental Study of Apparent Be­havior," American Journal of Psychology 13 (1944): 243-59.

100 Leslie and Keeble, "Do Six-Month-Old Infants Perceive Causality?”

101 Paul Bloom, “Is God an Accident?” Atlantic, December 2005.

102 На английски думата означава и „бряг". – Б.пр.

103 Издадена на български от „Изток-Запад" през 2009 г. – Б.изд.

104 Daniel Т. Gilbert, Douglas S. Krull, and Patrick S. Malone, "Unbelieving the Unbelievable: Some Problems in the Rejection of False Information," Journal of Personality and Social Psychology 59 (1990): 601-13.

105 Solomon Е. Asch, "Forming Impressions of Personality,” Journal of Abnormal and Social Psychology 41 (1946): 258-90.

106 Ibid

107 Издадена на български от „Изток-Запад" през 2010 г. – Б.изд.

108 Lyle A. Brenner, Derek J. Koehler, and Amos Tversky, "On the Evaluation of One-Sided Evidence,” Journal of Behavioral Decision Making 9 (1996): 59-70.

109 Alexander Todorov, Sean G. Baron, and Nikolaas N. Oosterhof, "Evaluating Face Trustworthiness: A Model-Based Approach,” Social and Affective Neuro­science 3 (2008): 114-27

110 Alexander Todorov, Chris P. Said, Аndrew D. Engell, and Nikolaas N. Oosterhof “Understanding Evaluation of Faces on Social Dimensions,” Trends in Cog­nitive Science 12 (2008): 455-60.

111 Al. Todorov, М. Prakashi, and N. Oosterhof, “Evaluation Faces on Trustworthi­ness After Minimal Time Exposure,” Social Cognition 27 (2009): 813-33.

112 Al. Todorovetal., “Inferenceof Competence from Faces Predict Election Outcomes,” Science 308 (2005): 1623-26. Ch. C. Ballew and Al. Todorov, “Predicting Political Elections from Rapid and Unreflective Face Judgments,” PNAS 104 (2007): 17948- 53. Chr. Y. Olivola andAl. Todorov, “Elected in 100 Milliseconds: Appearance-Based Trait Interferences and Voting,” Journal of Nonverbal Behavior 34 (2010): 83-110.

113 Gabriel Lenz and Chappell Lawson, “Looking the Part: Television Leads Less Informed Citizens to Vote Based on Candidates’ Appearance,” American Jour­nal of Political Science (предстояща публикация).

114 A. Tversky and D. Kahneman, "Extensional Versus Intuitive Reasoning: The Con­junction Fallacy in Probability Judgment,” Psychological Review 90 (1983): 293-315.

115 William Н. Desvousges et al., "Measuring Natural Resource Damages with Contin­gent Valuation: Tests of Validity and Reliability,” in Contingent Valuation: A Critical Assessment, ed. Jerry A. Hausman (Amsterdam: North-Holland, 1993), 91-159.

116 Stanley S. Stevens, Psychophysics: Introduction to Its Perceptual, Neutral, and Social Prospect (New York: Wiley, 1975).

117 Mark S. Seidenberg and Michael K. Tanenhaus, “Orthographic Effects on Rhyme Monitoring,” Journal of Experimental Psyhcology – Human Learning and Memory 5 (1979): 546-54.

118 Англ.: „гласувам“ – „отбелязвам" (произнасят се „воут“ – „ноут“) и „гласу­вам“ – „коза“ (произн. „воут“ – „гоут“). – Б.пр.

119 Sam Glucksberg, Patricia Gildea, and Howard G. Bookin, “On Understanding Nonliteral Speech: Can People Ignore Metaphors?” journal of Verbal Learning and Verbal Behavior 21 (1982): 85-98.

120 Алтернативен подход към евристиката на оценката предлагат Gerd Gigerenzer, Peter M. Todd и ABC Research Group в Simple Heuristics That Make Us Smart (New York: Oxford University Press, 1999). Те описват „бързи и пес­теливи“ формални процедури, като напр. „Вземи най-добрата [подсказка]" които при някои обстоятелства генерират доста точни оценки на базата на малко информация. Както подчертава Гигеренцер, неговата евристика е различна от онази, която изучавахме Амос и аз, и той изтъква по-скоро ней­ната точност, отколкото деформациите, до които тя неизбежно води. Голя­ма част от изследванията, които подкрепят бързата и пестелива евристика, използват статистически стимулации, така че да покажат, че те биха могли да работят в някои ситуации от реалния живот, но данните за психологи­ческата реалност на тази евристика остават слаби и спорни. Най-запомнящото се откритие, свързано с този подход, е евристиката на разпознаване­то, илюстрирана с един пример, който стана много известен: един субект, който е попитан кой от два града е по-голям и разпознава единия от тях, трябва да предполага, че онзи, който разпознава, е по-голям. Евристиката на разпознаването работи доста добре, ако субектът знае, че градът, който разпознава, е голям; ако обаче знае, че той е малък, субектът доста основа­телно ще предполага, че непознатият град е по-голям. Противоположно на теорията, субектите използват повече от една подсказка за разпознаване­то: Daniel М. Oppenheimer, “Not So Fast! (and Not So Frugal!): Rethinking the Recognition Heuristic,” Cognition 90 (2003): B1-B9. Слабост на тази теория е, че на базата на това, което знаем за ума, не е необходимо евристиката да е пестелива. Мозъкът оперира паралелно с огромни количества информация и умът може да бъде бърз и точен, без да пренебрегва информация. По-нататък, от самото начало на изследванията е известно за гросмайсторите, че умението не е необходимо да се състои от научаването на човека да използ­ва по-малко информация. Напротив, умението е често пъти способност да се справяш с големи количества информация бързо и ефикасно.

121 Fritz Strack, Leonard L. Martin, and Norbert Schwarz, “Priming and Commu­nication: Social Determinants of Information Use in Judgments of Life Satis­faction,” European Journal of Social Psychology 18 (1988): 429-42.

122 Корелацията e 0,66.

123 Други теми на подмяна включват удовлетвореността от брака, удовлетво­реността от работата и удовлетвореността от свободното време: Norbert Schwarz, Fritz Strack, and Hans-Peter Mai, "Assimilation and Contrast Effects in Part-Whole Question Sequences: A Conversational Logic Analysis,“ Public Opinion Quarterly 55 (1991): 3-23.

124 Телефонно проучване, проведено в Германия, включва въпрос за общото щастие. Когато собствените оценки за щастието са поставени в корелация с местното климатично време в момента на интервюто, се открива изра­зена корелация. Известно е, че настроението варира според времето, и подмяната обяснява ефекта на оценките за щастието. Обаче друга версия на телефонното проучване дава донякъде различен резултат. Тези респон- денти биват питани за настоящото време, преди да им се зададе въпросът за щастието. При тях времето не оказва никакъв ефект върху оценките им за щастието! Изричното зареждане на времето им е осигурило обяснение на тяхното настроение и е разрушило връзката, която нормално те биха направили между настоящото си настроение и общото си щастие

125 Melissa L. Finucane et al., “The Affect Heuristic in Judgments of Risks and Ben­efits," Journal of Behavioral Decision Making 13 (2000): 1-17.

126 Тази и следващите няколко Особености ще бъдат разгледани подробно в част 4.

127 Howard Wainer and Harris L. Zwerling, “Evidence That Smaller Schools Do Not Improve Student Achievement," Phi Delta Kappan 88 (2006): 300-303. Примерът е разгледан от Andrew Gelman and Deborah Nolan, Teaching Sta­tistics: A Bag of Tricks (New York: Oxford University Press, 2002).

128 Jacob Cohen, “The Statistical Power of Abnormal-Social Psychological Research: A Review," Journal of Abnormal and Social Psychology 65 (1962): 145-53.

129 Артефакт в случая е нежелано изкривяване на данните в резултат на из­ползвани метод или технология. – Б.пр.

130 Amos Tversky and Daniel Kahneman, “Belief in the Law of Small Numbers,” Psychological Bulletin 76 (1971): 105-10.

131 Контрастът между интуицията и изчислението, който изведохме, изглеж­да, загатва за разликата между Система 1 И 2, но се намирахме далеч от перспективата на настоящата книга. Използвахме интуиция за означение на всичко, което не е изчисление, за всеки неформален начин да стигнеш до извод.

132 William Feller, Introduction to Probability Theory and Its Applications (New York: Wiley, 1950).

133 Thomas Gilovich, Robert Vallone, and Amos Tversky, “The Hot Hand in Bas­ketball: On the Misinterpretation of Random Sequences,” Cognitive Psychology 17 (1985): 295-314.

134 Robyn LeBoeuf and Eldar Shafir, “The Long and Short of It: Physical Anchoring Effects,” Journal of Behavioral Decision Making 19 (2006): 393-406.

135 Nicholas Epley and Thomas Gilovich, “Putting Adjustment Back in theAnchoring and Adjustment Heuristic: Differential Processing of Self-Generated and Experimenter-Provided Anchors,” Psychological Science 12 (2001): 391-96.

136 Epley and Gilovich, “The Anchoring-and-Adjustment-Heuristic.”

137 Th. Mussweiler, “The Use of Category and Exemplar Knowledge in the Solution of Anchoring Tasks,” Journal of Personality and Social Psychology 78 (2000): 1038-52.

138 Karen Е. Jacowitz and Daniei Kahneman, "Measures of Anchoring in Estima­tion Tasks,” Personality and Social Psychology Bulletin 21 (1995): 1161-66.

139 Gregory B. Northcraft and Margaret A. Neale, “Experts, Amateurs, and Real Es­tate: An Anchoring-and-Adjustment Prospective on Property Pricing Decisions,” Organizational Behavior and Human Decision Processes 39 (1987): 84-97. Висо­ката котва e c 12% над каталожната цена, ниската котва е с 12% под тази цена.

140 Birte Englich, Thomas Mussweiler, and Fritz Strack, “Playing Dice with Crimi­nal Sentences: The Influence of Irrelevant Anchors on Experts’Judicial Decision Making,” Personality and Social Psychology Bulletin 32 (2006): 188-200.

141 Brian Wansink, Robert J. Kent, and Stephen J. Hoch, “An Anchoring and Ad­justment Model of Purchase Quantity Decisions,” Journal of Marketing Re­search 35 (1998): 71-81

142 Adam D. Galinsky and Thomas Mussweiler, “First Offers as Anchors: The Role of Perspective-Taking and Negotiator Focus," Journal of Personality and Social Psychology 81 (2001): 657-69.

143 Greg Pogarsky and Linda Babcock, “Damage Caps, Motivated Anchoring, and Bargaining Impasse," Journal of Legal Studies 30 (2001): 143-59.

144 За експериментална демонстрация вж. Chris Guthrie, Jeffrey J. Rachlinsky, and Andrew J. Wistrich, “Judging by Heuristic-Cognitive Illusions in Judicial Decision Making," Judicature 86 (2002): 44-50.

145 Amos Tversky and Daniel Kahneman, “Availability: A Heuristic for Judging Fre­quency and Probability,” Cognitive Psychology 5 (1973): 207-32.

146 Michael Ross and Fiore Sicoly, “Egocentric Biases in Availability and Attribu­tion,” Journal of Personality and Social Psychology 37 (1979): 322-36.

147 Schwarz et al., “Ease of Retrieval as Information”

148 Sabine Stepper and Fritz Strack, “Proprioceptive Determinants of Emotional and Nonemotional Feelings,” Journal of Personality and Social Psychology 64 (1993): 211-20.

149 За обзор на тази сфера от изследването вж. Rainer Greifeneder, Herbert Bless, and Michel T. Pham, "When Do People rely on Affective and Cognitive Feelings in Judgment? A Review,” Personality and Social Psychology Bulletin 15 (2011): 107-41

150 Alexander Rotliman and Norbert Schwarz, “Constructing Perceptions of Vulner­ability: Personal Relevance and the Use of Experimental Information in Health Judgments,” Personality and Social Psychology Bulletin 24 (1998): 1053-64,

151 Rainer Greifeneder and Herbert Bless, "Relying on Accessible Content Versus Accessibility Experiences; The Case of Processing Capacity," Social Cognition 25 (2007): 853-81

152 Markus Ruder and Herbert Bless: “Mood and the Reliance on the Ease of Re­trieval Heuristic,” Journal of Personality and Social Psychology 85 (2003): 20-32.

153 Rainer Greifeneder and Herbert Bless, “Depression and Reliance on Ease-of-Re­trieval Experiences," European journal of Social Psychology 38 (2008): 213-30.

154 Chezy Ofir et al., “Memory-Based Store Price Judgments: The Role of Knowl­edge and Shopping Experience," Journal of Retailing 84 (2008): 414-23.

155 Eugene M. Caruso, “Use of Experienced Retrieval Ease in Self and Social Judg­ments,” Journal of Experimental Social Psychology 44 (2008): 148-55.

156 Johannes Keller and Herbert Bless, "Predicting Future Affective States: How Ease of Retrieval and Faith in Intuition Moderate the Impact of Activated Con­tent,” European Journal of Social Psychology 38 (2008): 1-10.

157 Mario Weick and Ana Guinote: When Subjective Experiences Matter: Power In­creases Reliance on the Ease of Retrieval,” Journal of Personality and Social Psychol­ogy 94 (2008): 956-70.

158 Идеята на Дамазио е известна като „хипотеза за соматичния маркер“ и съ­бира значителна подкрепа: Antonio R. Damasio, Descartes’ Error: Emotion, Reason, and the Human Brain (New York: Putnam, 1994). Antonio R. Damasio, "The Somatic Marker Hypothesis and the Possible Functions of the Prefrontal Cortex,” Philosophical Transactions: Biological Sciences 351 (1996): 141-20.

159 Finucane et al., “The Affect Heuristic in Judgments of Risks and Benefits’! Paul Slovic, Melissa Finucane, Ellen Peters, and Donald G. MacGregor, “The Affect Heu­ristic,” in Thomas Gilovich, Dale Griffin, and Daniel Kahneman, eds., Heuristics and Biases (New York: Cambridge University Press, 2002): 397-420. Paul Slovic, Melissa Finucane, Ellen Peters, and Donald G. MacGregor, “Risk as Analysis and Risk as Feeling: Some Thoughts About Affect, Reason, Risk, and Rationality,” Risk Analysis 24 (2004): 1-12. Paul Slovic, “Trust, Emotion, Sex, Politics, and Science: Surveying the Risk-Assessment Battlefield," Risk Analysis 19 (1999): 689-701.

160 Slovic, "Trust, Emotion, Sex, Politics, and Science.” Технологиите и вещества­та, използвани в тези изследвания, не са алтернативни решения на един и същ проблем. В реалистични задачи, където се разглеждат конкурентни решения, корелацията между разходите и ползите трябва да е негативна; решенията, които носят най-големи ползи, са и най-скъпоструващи. Дали лаиците и дори експертите могат да не успеят да разпознаят правилната връзка дори в тези случаи, е интересен въпрос.

161 Jonathan Haidt, “The Emotional Dog and Its Rational Tail: A Social Institutionist Approach to Moral Judgment,” Psychological Review 108 (2001): 814-34.

162 Paul Slovic, The Perception of Risk, (Sterling, VA: EarthScan, 2000).

163 Timur Kuran and Cass R. Sunstein, “Availability Cascades and Risk Regulation,” Stanford Law Review 51 (1999): 683-768. CERCLA, the Comprehensive Envi­ronmental Response, Compensation, and Liability Act, passed 1980.

164 Пол Словик, който дава свидетелски показания в полза на производите­лите на ябълки в случая с алара, има по-различно виждане: „Ужасът бе предизвикан от предаването на Си Би Ес „60 минути", в което се каза, че 4000 деца ще умрат от рак (няма вероятности), и бяха показани ужасява­щи картини на плешиви деца в раково отделение – и се изказаха много други неверни твърдения. Освен това историята показа липсата на ком­петентност на Агенцията за защита на околната среда да се погрижи и да оцени безопасността на алара, като по този начин разруши доверието в регулаторния контрол. Като отчитам всичко това, мисля, че реакцията на обществото беше рационална“ (лична среща, 11 май 2011 г.).

165 Nerd - „зубър“. Трудна за превод дума, без точен еквивалент на български. Използва се предимно в САЩ като стереотипна или архетипна характе­ристика; означава човек с интелигентност над средната, чиито интереси (обикновено в областта на науката и математиката) не се споделят от по­вечето хора. За повече вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%8A%D1%80%D0%B4

166 Вж. неговата „Кула от карти“, издадена от „Изток-Запад“ (2010). – Б. изд.

167 Книгата на М. Луис „Бумеранг“ излиза в „Изток-Запад" през 2012 г. – Б. изд.

168 Заех този пример от Мах Н. Bazerman and Don A. Moore, Judgment in Managerial Decision Making (New York: Wiley, 2008).

169 Jonathan St. В. Т. Evans, “Heuristic and Analytic Processes in Reasoning,” Brit­ish Journal of Psychology 75 (1984): 451-68.

170 Norbert Schwarz et al„ “Base Rate, Representativeness, and the Logic of Con­versation: The Contextual Relevance of 'Irrelevant' Information,” Social Cogni­tion 9 (1991): 67-84.

171 Alter, Oppenheimer, Epley, and Eyre, “Overcoming Intuition."

172 Най-простата форма на правилото на Бейс е формата на шанса: постериорният шанс = приорният шанс х процентът на вероятност, където постериорният шанс е шансът (процентът вероятности) за две конкуриращи се хипотези. Разгледайте проблема с една диагноза. Ваш приятел има положителен тест за сериозно заболя­ване. Заболяването е рядко: само 1 от 600 случая, изпратени за тестване, действи­телно има заболяването. Тестът е доста точен. Коефициентът му на вероятност е 25:1, което означава, че вероятността човек, който има болестта, да има положите­лен резултат от теста, е 25 пъти по-висока, отколкото вероятността за грешен поло­жителен резултат. Положителният тест е плашеща новина, но шансът приятелят ви да има болестта се е увеличил само от 1/600 на 26/600 и вероятността е 4%.
При хипотезата Том У. да е компютърен специалист приорният шанс, който корес­пондира с базовата пропорция от 3%, е (0,3/97 = 0,031). Като допуснем коефициент на вероятност 4 (описанието е 4 пъти по-вероятно, ако Том У. е компютърен спе­циалист, отколкото ако не е), постериорният шанс е 4 х 0,031 = 12,4. На базата на този шанс можете да изчислите, че постериорната вероятност Том У. да е компютъ­рен специалист сега е 11% (защото 12,4/112,4 = 0,11).

173 Amos Tversky and Daniel Kahneman, “Extensional Versus Intuitive Reason­ing: The Conjunction Fallacy in Probability Judgment,” Psychological Review 90 (1983): 293-315.

174 Stephen Jay Gould, Bully for Brontosaurus (New York: Norton, 1991).

175 Вж. освен другите и Ralph Hertwig and Gerd Gigerenzer, “The ‘Conjunction Fallacy’ Revisited: How Intelligent Inferences Look Like Reasoning Errors,” Journal of Behavioral Decision Making 12 (1999): 275-305; Ralph Hertwig, Bjoern Benz, and Stefan Krauss, “The Conjunction Fallacy and the Many Mean­ings of And,” Cognition 108 (2008): 740-53.

176 Barbara Mellers, Ralph Hertwig, a id Daniel Kahneman, “Do Frequency Repre­sentations Eliminate Conjunction Effects? An Exercise in Adversarial Collabo­ration,” Psychological Science 12 (2001): 269-75.

177 Като прилагаме правилото на Бейс във формата на шанса, приорният шанс е шансът за синьото такси от базовата пропорция, а коефициентът на ве­роятност е коефициентът на вероятността, че свидетелят казва, че такси­то е синьо, ако е синьо, разделена на вероятността, че свидетелят казва, че таксито е синьо, ако то е зелено: постериорният шанс = (0,15/0,85) х (0,80/0,20) = 0,706. Шансът е коефициентът на вероятността, че таксито е синьо, разделен на вероятността, че таксито е зелено. За да получим вероятността, че таксито е синьо, пресмятаме: вероятност (синьо) = 0,706/1,706 = 0,41. Вероятността, че таксито е синьо, е 41%.

178 Amos Tversky and Daniel Kahneman, “Causal Schemas in Judgments Under Uncertainty,” in Progress in Social Psychology, ed. Morris Fishbein (Hillsdale, NJ: Erlbaum, 1980): 49-72.

179 Richard Е. Nisbett and Eugene Borgida, "Attribution and the Psychology of Prediction," Journal of Personality and Social Psychology 32 (1975): 932-43.

180 John M. Darley and Bibb Latane, "Bystander Intervention in Emergences: Diffusion of Responsibility,” Journal of Personality and Social Psychology 8 (1968): 377-83.

181 Вж. неговите книги „В какво вярваме, но не можем да го докажем“ (2006) и „Любопитни умове“ (2007), издадени от „Изток-Запад“. - Б.изд.

182 B американската култура джинкс (англ. jinx) е човек или предмет, носещ лош късмет. Този образ е популярен в суеверието и фолклора. Често се използва като прякор и особено като име на котки (срв. името на котарака във филма „Запознай се с нашите“, където той създава доста проблеми на главния герой). - Б.пр.

183 Кралската институция на Великобритания е организация, основана през 1799 г. и посветена на образованието и науката. - Б.пр

184 Michael Bulmer, Francis Galton: Pioneer of Heredity and Biometry (Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2003).

185 Изследователите трансформират всяка първична точка в стандартна точ­ка, като изваждат средното и разделят резултата на стандартното откло­нение. Стандартните точки имат средно число нула и стандартно отклоне­ние 1, могат да се сравняват през променливите величини (особено когато статистическите разпределения на първичните точки са сходни) и имат много привлекателни математически свойства, които Галтън е трябвало да разработи, за да разбере природата на корелацията и регресията.

186 Това няма да е вярно в среда, в която някои деца са недохранени. Разлики­те в храненето ще станат важни, пропорцията на общите фактори ще на­малее, а с нея и корелацията между ръста на родителите и ръста на децата (освен ако растежът на родителите на недохранените деца също не е бил спрян от глад в детството).

187 Корелацията е изчислена за много голяма извадка от населението на Съе­динените щати (Gallup-Healthways Well-Being Index).

188 Корелацията изглежда впечатляваща, но преди много години с изненада научих от социолога Кристофър Дженкс, че ако всички имаха еднакво об­разование, неравенството на доходите (измерено при стандартно откло­нение) би намаляло само с 9%. Релевантната формула е V (1 – г²), където г е корелацията

189 Howard Wainer, “The Most Dangerous Equation," American Scientist 95 (2007): 249-56.

190 Проверката на стандартната регресия като оптимално решение на зада­чата да се направи предсказание предполага, че грешките са претеглени с повдигнатото на квадрат отклонение от вярната стойност. Това е кри­терият на най-малките квадрати, който е общоприет. Други функции на загубите водят до различни решения.

191 Nassim Nicholas Taleb, The Black Swan: The Impact of the Highly Improbable (New York: Random House, 2007). [На български: „Инфодар“, 2011, както и на http://4eti.me]

192 Вж. глава 7.

193 Michael Lewis, Moneyball: The Art of Winning an Unfair Game (New York: Norton, 2003).

194 Seth Weintraub, “Excite Passed Up Buying Google for $750,000 in 1999,” For­tune, September 29, 2011.

195 Richard Е. Nisbett and Timothy D. Wilson, “Telling More Than We Can Know: Verbal Reports on Mental Processes,” Psychological Review 84 (1977): 231-59.

196 Baruch Fischhoff and Ruth Beyth, “I Knew It Would Happen: Remembered Probabilities of Once Future Things,” Organizational Behavior and Human Performance 13 (1975): 1-16

197 Jonathan Baron and John C. Hershey, "Outcome Bias in Decision Evaluation,” Journal of Personality and Social Psychology 54 (1988): 569-79.

198 Kim A, Kamin and Jeffrey Rachlinski, “Ex Post ≠ Ex Ante: Determining Liability in Hindsight," Law and Human Behavior 19 (1995); 89-104. Jeffrey J. Rachin- ski, “A Positive Psychological Theory of Judging in Hindsight,” University of Chicago Law Review 65 (1998): 571-625.

199 Jeffrey Goldberg, “Letter from Washington: Woodward vs. Tenet," New Yorker, May 21, 2007, 35-38. Също Tim Weiner, Legacy of Ashes: The History of the CIA (New York: Doubleday, 2007); "Espionage: Inventing the Dots,” Economist, November 3, 2007, 100.

200 Philip E. Tetlock, "Accountability: The Neglected Social Context of Judgment and Choice,” Research in Organizational Behavior 7 (1985): 297-332.

201 Marianne Bertrand and Antoinette Scholar, “Managing with Style: The Effect of Managers on Firm Policies,” Quarterly Journal of Economics 118 (2003); 1169— 1208. Nick Bloom and John Van Reenen, "Measuring and Explaining Manage­ment Practices Across Firms and Countries,” Quarterly Journal of Economics 122 (2007): 1351-1408.

202 Задължен съм на проф. Джеймс X. Стайгър от университета „Вандербилт“, който разработи алгоритъм, който отговаря на този въпрос при приемли­ви допускания. Анализът на Стайгър показва, че корелации от 0,20 и 0,40 се свързват респективно с нива на инверсия от 43% и 37%.

203 „Файнаншъл Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“ похвалиха „Ефектът на ореола“ и я определиха като една от най-добрите книги за бизнес на годината: Phil Rosenzweig, The Halo Effect: ...and the Eight Other Business Delusions That Deceive Man­agers (New York: Simon & Schuster, 2007). Вж. също Paul Oik and Phil Rosenzweig, “The Halo Effect and the Challenge of Management Inquiry: A Dialog Between Phil Rosenzweig and Paul Oik,” Journal of Management Inquiry 19 (2010): 48-54.

204 James С. Collins and Jerry I. Porras, Built to Last: Successful Habits of Visionary Companies (New York: Harper, 2002). [На български: „Класика и стила".]
Journal of Business 61 (1988): 1-24; Josef Lakonishok and Inmoo Lee, “Are Insider Trades Informative?" Review of Financial Studies 14 (2001): 79-111; Zahid Iqbal and Shekar Shetty, “An Investigation of Causality Between Insider Transactions and Stock Returns," Quarterly Review of Economics and Finance 42 (2002): 41-57.

205 Всъщност дори ако самият вие сте главният изпълнителен директор, ва­шите предсказания не биха били впечатляващо надеждни; обширно из­следване върху борсови сделки с използване на вътрешна информация показва, че изпълнителните директори наистина разбиват пазара, кога­то търгуват със своите собствени акции, но маржът от надминаването на другите едва ли е достатъчен, за да покрие разходите от търгуването. Вж. Н. Nejat Sejhun, “The Information Content of Aggregate Insider Trading,” Journal of Business 61 (1988): 1-24; Josef Lakonishok and Inmoo Lee, “Are Insider Trades Informative?" Review of Financial Studies 14 (2001): 79-111; Zahid Iqbal and Shekar Shetty, “An Investigation of Causality Between Insider Transactions and Stock Returns,” Quarterly Review of Economics and Finance 42 (2002): 41-57.

206 Този бестселър на Том Питърс и Робърт Уотърман (1982) е преведен на български под заглавие „Към съвършенство във фирменото управление“, изд. Наука и изкуство, 1988. - Б.пр.
На английски - Rosenzweig, The Halo Effect.

207 Deniz Anginer, Kenneth L. Fisher, and Meir Statman, “Stocks of Admired Com­panies and Despised Ones,” работни материали, 2007.

208 Джейсън Цвайг наблюдава, че липсата на оценка за регресията има па­губни последици при назначаването на главни изпълнителни директори. Фирмите с проблеми са склонни да се превръщат в аутсайдери, като на­бират главни изпълнителни директори от компании с високи скорошни печалби. Тогава постъпващият главен изпълнителен директор получава доверие, поне временно, че ще подобри новата си фирма. (Междувремен­но неговият заместник в предишната му фирма сега има проблеми, което кара новите босове да мислят, че определено са наели „правилния човек“.) Винаги, когато един главен изпълнителен директор напусне, новата ком­пания трябва да изкупи неговия дял (в капитал и възможности) в старата му фирма, определяйки изходна база за бъдеща компенсация, която няма нищо общо с постиженията му в новата фирма. Десетки милиони долари за компенсация се дават за „лични“ постижения, които се дължат главно на регресия и ефекти на ореола (лична среща, 29 декември 2009 г.).

209 Brad М. Barber and Terrance Odean, “Trading Is Hazardous to Your Wealth: The Common Stock Investment Performance of Individual Investors,” Journal of Finance 55 (2002): 773-806.

210 Brad М. Barber and Terrance Odean, “Boys Will Be Boys: Gender, Overconfi­dence, and Common Stock Investment,” Quarterly Journal of Economics 116 (2006); 261-92.

211 Този „ефект на диспозицията“ разглеждам по-подробно в глава 32.

212 Brad М. Barber and Terrance Odean, "All That Glitters: The Effect of Attention and News on the Buying Behavior of Individual and Institutional Investors,” Review of Financial Studies 21 (2008): 785-818.

213 Изследване върху сделките c акции в Тайван стига до извода, че трансфе­рът на богатство от хората към финансовите институции възлиза на смай­ващите 2,2% от БВП: Brad М. Barber, Yi-Tsung Lee, Yu-Jane Liu, and Terrance Odean, “Just How Much Do Individual Investors Lose by Trading?” Review of Financial Studies 22 (2009): 609-32.

214 John С. Bogle, Common Sense on Mutual Funds: New Imperatives for Intelligent Investor (New York: Wiley, 2000), 213.

215 Mark Grinblatt and Sheridan Titman, “The Persistence of Mutual Fund Per­formance,” Journal of Finance 42 (1992): 1977-84. Edwin J. Elton et al., “The Persistence of Risk-Adjusted Mutual Fund Performance,” Journal of Business 52 (1997): 1-33. Edwin Elton et al., "Efficiency With Costly Information: A Re­interpretation of Evidence from Managed Portfolios,” Review of Financial Stud­ies 6 (1993): 1-21.

216 Philip Е. Tetlock, Expert Political Judgment: How Good is It? How Can We Know (Princeton: Princeton University Press: 2005): 233.

217 Paul Meehl, “Causes and Effects of My Disturbing Little Book,” Journal of Per­sonality Assessment 50 (1986): 370-75

218 Например през 1990-1991 г. на търговете в Лондон цената на каса „Шато Латур“ от 1960 г. достигаше средно 464 долара; каса от 1961 г. (една от най-добрите изобщо) се продаваше средно за 5432 долара.

219 Paul J. Hoffman, Paul Slovic, and Leonhard G. Rorer, “An Analysis-of-Variance Model for the Assessment of Configural Cue Utilization in Clinical Judgment,” Psychological Bulletin 69 (1968): 338-39.

220 Paul R. Brown, “Independent Auditor Judgment in the Evaluation of Internal Audit Functions,” Journal of Accounting Research 21 (1983): 444-55.

221 James Shanteau, “Psychological Characteristics and Strategies of Expert Deci­sion Makers,” Acta Psychologica 68 (1988): 203-15.

222 Danziger, Levav, and Avnaim-Pesso, “Extraneous Factors in Judicial Decisions”

223 Richard A. DeVaul et al., “Medical-School Performance of Initially Rejected Students,” JAMA 257 (1987): 47-51. Jason Dana and Robyn M. Dawes, “Be­lief in the Unstructured Interview: The Persistence of an Illusion,” working pa­per, Department of Psychology, University of Pennsylvania, 2011. William M. Grove et al., “Clinical Versus Mechanical Prediction: A Meta-Analysis," Psycho­logical Assessment 12 (2000): 19-30.

224 Robyn M. Dawes, "The Robust Beauty of Improper Linear Models in Decision Making,” American Psychologist 34 (1979): 571-82.

225 Jason Dana and Robyn M. Dawes, “The Superiority of Simple Alternatives to Regression for Social Science Predictions,” Journal of Educational and Behav­ioral Statistics 29 (2004): 317-31.

226 Virginia Apgar, “A Proposal for a New Method of Evaluation of the Newborn Infant,” Current Researches in Anesthesia and Analgesia 32 (1953): 260-67. Mieczyslaw Finster and Margaret Wood, “The Apgar Score Has Survived the Test of Time,” Anesthesiology 102 (2005): 855-57.

227 Atul Gawande, The Checklist Manifesto: How to Get Things Right (New York: Metropolitan Books, 2009).

228 Paul Rozin, “The Meaning of ‘Natural’: Process More Important than Content," Psychological Science 16 (2005): 652-58.

229 Вж. „Голямата измама с холестерола“, „Изток-Запад“, 2011. - Б.изд.

230 Mellers, Hertwig, and Kahneman, "Do Frequency Representations Eliminate Conjunc­tion Effects?”

231 Klein, Sources of Power.

232 Музеят „Гети“ в Лос Анджедес кани водещи, световноизвестни експерти по гръцко изкуство да видят един курос – мраморна статуя на крачещо момче, – който иска да закупи. Един след друг експертите реагират е онова, което наричаме „интуитивно отвращение“ – силно предчувствие, че куросът не е на 2500 години, а е съвреме­нен фалшификат. Никой от експертите не може да каже непосредствено защо ми­сли, че скулптурата е фалшификат. Най-близко до нещо като обосновка успява да стигне един италиански изкуствовед, който изразява съмнението, че нещо – той не знае точно какво – му „изглежда сбъркано“ в ноктите на краката на статуята. Един прочут американски експерт казва, че първата мисъл, която му дошла на ума, била думата „свеж“, а един гръцки експерт решително заявява: „Всеки, който е виждал скулптура, изкопана от земята, би могъл да каже, че това нещо никога не е било в пръстта.“ Липсата на съгласие по основанията за общото заключение е смайваща и по-скоро подозрителна.

233 Саймън беше една от колосалните интелектуални фигури на двадесети век. Той написва класически труд върху вземането на решения в организа­ции още двадесет и няколко годишен, а сред многото му други постижения е това, че той е един от основателите на научната област на изкуствения интелект, лидер в когнитивната наука, влиятелен учен, изучаващ проце­са на научното откритие, предшественик на поведенческата икономика и почти случайно нобелов лауреат по икономика.

234 Simon, “What Is an Explanation of Behavior?” David G. Myers, Intuition: Its Power and Perils (New Haven: Yale University Press, 2002), 56.

235 Seymour Epstein, “Demystifying Intuition: What It Is, What It Does, How It Does It,” Psychological Inquiry 21 (2010): 295-312.

236 Foer, Moonwalking with Einstein.

237 ПРеводът на български е на Стефан Гечев – Б.пр

238 Тези понятия (англ. inside view and outside view) често се разбират погреш­но. Безброй автори смятаха, че правилните понятия са „поглед на намира­щия се вътре" и „поглед на намиращия се отвън“ (англ. insider view and out­sider view), които дори не се доближават до онова, което имахме предвид.

239 Dan Lovallo and Daniel Kahneman, "Timid Choices and Bold Forecasts: A Cognitive Perspective on Risk Taking,” Management Science 39 (1993): 17-31. Daniel Kahneman and Dan Lovallo, “Delusions of Success: How Optimism Un­dermines Executives’ Decisions,” Harvard Business Review 81 (2003): 56-63.

240 Richard Е. Nisbett and Lee D. Ross, Human Inference: Strategies and Shortcom­ings of Social Judgment (Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall, 1980).

241 За пример за съмненията в базираната на данни медицина вж. Je­rome Groopman, How Doctors Think (New York: Mariner Books, 2008), 6. [Българско издание: „Изток-Запад", 2007.]

242 Daniel Kahneman and Amos Tversky, “Intuitive Prediction: Biases and Correc­tive Procedures,” Management Science 12 (1979): 313-27.

243 Rt. Hon. The Lord Fraser of Carmyllie, “The Holyrood Inquiry, Final Report,” September 8, 2004, www.holyroodinquiry.org/FINAL_report/report.htm

244 Brent Flyvbjerg, Mette K. Skamris Holm, and Sоren L. Buhl, “How (Inaccu­rate Are Demand Forecasts in Public Works Projects?” Journal of the American Planning Association 71 (2005): 131-46.

245 “2002 Cost vs. Value Report,” Remodeling, November 20, 2002.

246 Brent Flyvbjerg, “From Nobel Prize to Project Management: Getting Risk Right,” Project Management Journal 37 (2006): 5-15.

247 Hal R. Arkes and Catherine Blumer, “The Psychology of Sunk Cost,” Organi­zational Behavior and Human Decision Processes 35 (1985): 124-40. Hal R. Arkes and Peter Ayton, "The Sunk Cost and Concorde Effects: Are Humans Less Rational Than Lower Animals?” Psychological Bulletin 125 (1998): 591-600.

248 Miriam A. Mosing et al., “Genetic and Environmental Influences on Optimism and Its Relationship to Mental and Self-Rated Health: A Study of Aging Twins," Behavioral Genetics 39 (2009): 597-604. David Snowdon, Aging with Grace: What the Nun Study Teaches Us About Leading Longer, Healthier, and More Meaningful Lives (New York: Bantam Books, 2001).

249 Elaine Fox, Anna Ridgewell, and Chris Ashwin, “Looking on the Bright Side: Biased Attention and the Human Serotonin Transporter Gene,” Proceedings of the Royal Society B 276 (2009): 1747-51.

250 Manju Puri and David T. Robinson, “Optimism and Economic Choice,” Journal of Financial Economics 86 (2007): 71-99.

251 Lowell W. Busenitz and Jay B. Barney, “Differences Between Entrepreneurs and Managers in Large Organizations: Biases and Heuristics in Strategic Decision-Making,” Journal of Business Venturing 12 (1997): 9-30.

252 Предприемачите, които са претърпели провал, се опират в самоувере­ността си на вероятно погрешната вяра, че са научили много от опита си. Gavin Cassar and Justin Craig, “An Investigation of Hindsight Bias in Nascent Venture Activity," Journal of Business Venturing 24 (2009): 149-64.

253 Keith M. Hmieleski and Robert A. Baron, “Entrepreneurs’ Optimism and New Venture Performance: A Social Cognitive Perspective,” Academy of Manage­ment Journal 52 (2009): 473-88. Matthew L. A. Hayward, Dean A. Shepherd, and Dale Griffin, “A Hubris Theory of Entrepreneurship,” Management Science 52 (2006): 160-72.

254 A. С. Cooper, Carolyn Y. Woo, and William C. Dunkelberg, “Entrepreneurs’ Perceived Chances for Success "Journal of Business Venturing3 (1988): 97-108.

255 Thomas Astebro and Samir Elhedhli, “The Effectiveness of Sample Decision Heuristics: Forecasting Commercial Success for Early-Stage Ventures,” Man­agement Science 52 (2003): 395-409.

256 Th. Astebro, “The Return to Independent Invention: Evidence of Unrealistic Opti­mism, Risk Seeking or Skewness Loving?” Economic Journal 113 (2003): 226-39.

257 Eleanor F. Williams and Thomas Gilovoch, “Do People Really Believe They Are Above Average?” Journal of Experimental Social Psychology 44 (2008): 1121-28.

258 R., “The Hubris Hypothesis of Corporate Takeovers,” Journal of Business 59 (1986): 197-216, part 1. Тази забележителна ранна статия представя пове­денчески анализ на сливания и придобивания, които са се отказали от иде­ята за рационалността далеч преди подобни анализи да станат популярни.

259 Ul. Malmendier and G. Tate, ’Who Makes Acquisitions? CEO Overconfidence and the Market’s Reaction Journal of Financial Economics 89 (2008): 20-43.

260 Ulrike Malmendier and Geoffrey Tate, “Superstar CEOs,” Quarterly Journal of Economics 24 (2009): 1593-1638.

261 Paul D. Windschitl, Jason P. Rose, Michael T. Stalkfleet, and Andrew R. Smith, “Are People Excessive or Judicious in Their Egocentrism? A Modeling Approach to Understanding Bias and Accuracy in People’s Optimism,” Journal of Person­ality and Social Psychology 95 (2008): 252-73.

262 Форма на пренебрегване на конкуренцията се наблюдава и по времето, ко­гато продавачите в „Ибей“ избират да прекратят наддаванията си. Лесни­ят въпрос е: по кое време общият брой на наддаващите лица е най-висок? Отговорът: около 19:00 ч. ИСВ. Въпросът, който продавачите трябва да си зададат, е по-труден: като се има предвид колко други продавачи приключ­ват наддаванията си по време на пиковите часове, по кое време най-много наддаващи лица ще разглеждат моя търг? Отговорът: по обяд, когато бро­ят наддаващи е голям спрямо броя на продавачите. Продавачите, които не забравят за конкуренцията и избягват праймтайма, получават по-високи цени.(Uri Simonsohm. “e-Bay’s Crowded Evenings: Competition Neglect in Market Entry Decisions,” Management Science 56 (2010): 1060-73.)

263 Eta S. Berner and Mark L. Grabner, “Overconfidence as a Cause of Diagnostic Error in Medicine,” American Journal of Medicine 121 (2008): S2-S23.

264 Pat Croskerry and Geoff Norman "Overconfidence in Clinical Decision Mak­ing,” A merican Journal of Medicine 121 (2008): S24-S29

265 Kahneman and Lovallo, “Timid Choices and Bold Forecasts."

266 J. Edward Russo and Paul J. H. Schoemaker, “Managing Overconfidence," Sloan Management Review 33 (1992): 7-17.

267 От лат.: ante mortem: „преди смъртта“. B книгата се среща и „премортем“, което означава същото. Медицински израз. – Б.пр.

268 На английски понятията са Econs и Humans. – Б.пр.

269 Clyde Н. Coombs, Robyn М. Dawes, and Amos Tversky, Mathematical Psychology: An Elementary Introduction (Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall, 1970).

270 Това правило се прилага към много измерения на усещането и възприяти­ето. Известно е като закон на Вебер – по името на немския психолог Ернст Хайнрих Вебер, който го е открил. Фехнер се опира на закона на Вебер, за да изведе логаритмичната психофизическа функция.

271 Интуицията на Бернули е била вярна и икономистите продължават да използват логаритъма за доходите, или богатството, в много контексти. Например когато Ангъс Дейтън изчислява средната удовлетвореност от живота на жителите в много държави спрямо БВП в тези държави, той използва логаритъма на БВП като мярка за доходите. Както се оказва, връзката е изключително тясна: жителите в страни с висок БВП са много по-удовлетворени от качеството на живота си, отколкото жителите на бе­дните страни, и удвояването на доходите дава приблизително същото уве­личение на удовлетвореността както в богатите, така и в бедните страни.

272 Николас Бернули, братовчед на Даниел Бернули, задава един въпрос, кой­то можем да парафразираме по следния начин: „Поканени сте да участвате в игра, в която непрекъснато хвърляте монета. Получавате 2 долара, ако се падне ези, и печалбата се удвоява при всяко поредно хвърляне, когато се падне ези. Играта свършва, когато се падне тура. Колко бихте платили за възможността да участвате в тази игра?“ Хората не мислят, че играта си заслужава повече от няколко долара, макар че печалбата може да расте до безкрайност.

273 И други фактори са допринесли за дългия живот на теорията на Берну­ли. Единият е, че е естествено изборите между рискове да се формулират в понятията на печалби или на смесени печалби и загуби. Не много хора са мислели за изборите, при които всички опции са лоши, макар че ние далеч не бяхме първите, които наблюдавахме търсенето на риска. Друг факт, който поддържа теорията на Бернули, е, че мисленето в понятията на финалните състояния на богатството и игнорирането на миналото често са много разумно нещо. Икономистите традиционно се занимават с ра­ционални избори и моделът на Бернули приляга на целта им.

274 Stanley S. Stevens, "To Honor Fechnerand Repeal His Law,” Science 133 (1961): 80-86. Stevens, Psychophysics.

275 Писането на това изречение ме подсеща, че графиката на функцията на стойността вече е била използвана за емблема. Всеки Нобелов лауреат по­лучава индивидуален сертификат с рисунка специално за него, която, как­то се предполага, се избира от неговия комитет. Моята илюстрация беше стилизирано изображение на фигура 10.

276 Често се открива, че коефициентът на отвращение от загубата е в диапазо­на от 1,5 до 2,5: Nathan Novemsky and Daniel Kahneman, "The Boundaries of Loss Aversion,” Journal of Marketing Research 42 (2005): 119-28.

277 Peter Sokol-Hessner et ah, “Thinking Like a Trader Selectively Reduces Indi­viduals’ Loss Aversion,” PNAS 106 (2009): 5035-40.

278 Няколко години поред изнасях лекция като гостуващ преподавател в увод­ния курс по финанси на моя колега Бъртън Малкиел. Всяка година раз­глеждах неприемливостта на теорията на Бернули. Забелязах ясна разлика в нагласата на колегата ми, когато споменах за пръв път доказателството на Рабин. Сега той беше готов да приеме извода много по-сериозно, откол­кото в миналото. Математическите аргументи имат дефинитивно качест­во, което е по-убедително от апелирането към здравия разум. Икономи­стите са особено чувствителни към това предимство.

279 Интуицията на доказателството може да се илюстрира с един пример. Да предположим, че богатството на даден човек е У и той отхвърля облог с равни вероятности да спечели 11 долара или да загуби 10 долара. Ако функцията на полезност на богатството е вдлъбната, предпочитанието внушава, че стойността от 1 долар е намаляла с повече от 9% над един ин­тервал от 21 долара! Това е изключително стръмен спад и ефектът се уве­личава неотклонно, когато залозите станат по-крайни.

280 Matthew Rabin, “Risk Aversion and Expected-Utility Theory: A Calibration Theorem,” Econometrica 68 (2000): 1281-92. – Matthew Rabin and Richard H. Thaler, “Anomalies: Risk Aversion,” Journal of Economic Perspectives 15 (2001): 219-32.

281 Неколцина теоретици предложиха различни версии на теории на съжа­лението, които се базират на идеята, че хората са способни да предусещат как ще се повлияят бъдещите им преживявания от опциите, които не са се материализирали, и/или от изборите, които не са направили: David Е. Bell, “Regret in Decision Making Under Uncertainty,’ Operations Research 30 (1982): 961-81. Graham Loomes and Robert Sugden, “Regret Theory: An Alternative to Rational Choice Under Uncertainty,” Economic Journal 92 (1982): 805-25. Barbara A. Mellers, "Choice and the Relative Pleasure of Consequences,” Psy­chological Bulletin 126 (2000): 910-24. Barbara A. Mellers, Alan Schwarz, and liana Ritov, “Emotion-Based Choice,” Journal of Experimental Psychology – General 128 (1999): 332-45. Изборите на вземащите решения между залози зависят от това дали те очакват да узнаят резултата от облога, който не са избрали. liana Ritov, “Probability of Regret: Anticipation of Uncertainty Reso­lution in Choice,” Organizational Behavior and Human Decision Processes 66 (1966): 228-36.

282 Един теоретичен анализ, който допуска отвращение от загубата, предсказ­ва изразена извивка на индиферентната крива в референтната точка: Amos Tversky and Daniel Kahneman: “Loss Aversion in Riskless Choice: A Reference-Dependent Model,¹' Quarterly Journal of Economics 106 (1991): 1039-61. Jack Knetsch наблюдава тези извивки в експериментално изследване: “Prefer­ences and Nonreversibility of Indifference Curves,’ ’ Journal of Economic Behav­ior & Organization 17 (1992): 131-39.

283 Alan B. Krueger and Andreas Mueller, “Job Search and Job Finding in a Period of Mass Unemployment: Evidence from High-Frequency Longitudinal Data,” working paper, Princeton University Industrial Relations Section, January 2011.

284 Технически погледнато, теорията допуска покупната цена да бъде малко по-ниска от продажната цена заради онова, което икономистите наричат „ефект на дохода“: купувачът и продавачът не са еднакво богати, защото продавачът има една бутилка повече. Обаче ефектът в този случай е пре­небрежим, тъй като 50 долара е минимална частица от богатството на про­фесора. Теорията би предсказала, че този ефект на дохода не би променил нито с цент неговата готовност да плати.

285 Икономистът Алън Крюгер съобщава за изследване, проведено от него, когато завежда баща си на Суперкупата: „Попитахме фенове, които бяха спечелили на лотария правото да купят два билета на цена 325 или 400 долара единия, дали щяха да са готови да платят 3000 долара за билет, ако бяха загубили на лотарията, и дали биха продали билетите си, ако някой им предложи цена 3000 долара на билет. Деветдесет и четири процента казаха, че не биха го купили за 3000 долара, а деветдесет и два процента казаха, че не биха го продали на такава цена.“ Той заключава: „рационал­ността е в недостиг на Суперкупата.“ Alan В. Krueger, “Supply and Demand: An Economist Goes to the Super Bowl,” Milken Institute Review: A Journal of Economic Policy 3 (2001): 22-29.

286 Ако говорим по-точно, отвращението от загубата се отнася до предусеща­ните удоволствие и болка, които определят изборите. Тези предусещания биха могли да са грешни в някои случаи. Deborah A. Kermer et al., “Loss Aver­sion Is an Affective Forecasting Error,” Psychological Science 17 (2006): 649-53.

287 Novemsky and Kahneman, “The Boundaries of Loss Aversion.”

288 Представете си, че всички участници са наредени в редица според изкуп­ната стойност, която им е определена. После на случаен принцип отпусне­те жетони на половината хора от редицата. Половината от хората в нача­лото на редицата няма да имат жетони, а половината от хората в края на редицата ще притежават по един. Очаква се тези хора да се преместват, като търгуват местата помежду си, така че накрая всички от първата поло­вина на редицата имат жетони, а никой от вторите няма.

289 Brian Knutson et al., “Neural Antecedents of the Endowment Effect,” Neuron 58 (2008): 814-22. Brian Knutson and Stephanie M. Greer, "Anticipatory Affect: Neural Correlates and Consequences for Choice,” Philosophical Transactions of the Royal Society B 363 (2008): 3771-86.

290 Един обзор на цената на риска, базиран на „международни данни от 16 различни страни в продължение на повече от 100 години“, дава оценка от 2,3, „в поразително съгласие с оценките, получени в твърде различната методология на лабораторни експерименти за индивидуалното вземане на решения“: Moshe Levy, “Loss Aversion and the Price of Risk,” Quantitative Finance 10 (2010): 1009-22.

291 Miles O. Bidwel, Bruce X. Wang, and J. Douglas Zona, “An Analysis of Asym­metric Demand Response to Price Changes: The Case of Local Telephone Calls," Journal of Regulatory Economics 8 (1995): 285-98. Bruce G. S. Hardie, Eric J. Johnson, and Peter S. Fader, “Modeling Loss Aversion and Reference De­pendence Effects on Brand Choice,” Marketing Science 12 (1993): 378-94.

292 Colin Camerer, "Three Cheers – Psychological, Theoretical, Empirical – for Loss Aversion,” Journal of Marketing Research 42 (2005): 129-33. Colin F. Cam­erer, “Prospect Theory in the Wild: Evidence from the Field,” in Choices, Values, and Frames, ed. Daniel Kahneman and Amos Tversky (New York: Russell Sage Foundation, 2000), 288-300.

293 David Genesove and Christopher Mayer, “Loss Aversion and Seller Behav­ior: Evidence from the Housing Market,” Quarterly Journal of Economics 116 (2001): 1233-60.

294 John A. List, “Does Market Experience Eliminate Market Anomalies?” Quar­terly Journal of Economics 118 (2003): 47-71.

295 Jack L. Knetsch, “The Endowment Effect and Evidence of Nonreversible Indif­ference Curves,” American Economic Review 79 (1989): 1277-84.

296 Charles R. Plott and Kathryn Zeiler, “The Willingness to Pay-Willingness to Ac­cept Gap, the ‘Endowment Effect’, Subject Misconceptions, and Experimental Procedures for Eliciting Valuations," American Economic Review 95 (2005): 530-45. Чарлз Плот, водещ икономист експериментатор, е много скепти­чен към ефекта на притежанието и се опитва да покаже, че той не е „фун­даментален аспект от човешките предпочитания“, а по-скоро резултат от лоша техника. Плот и Цайлер смятат, че участниците, които показват ефекта на притежанието, биват разбирани погрешно относно техните ис­тински ценности, и модифицират процедурите на първоначалните експе­рименти, за да елиминират погрешните разбирания. Те измислят сложна процедура на обучение, в която участниците изпитват и ролите на купува­чи, и ролите на продавачи, и се научават да оценяват точно своите истин­ски ценности. Както се очаква, ефектът на притежанието изчезва. Плот и Цайлер смятат своя метод за важно подобрение на техниката. Психолози­те биха сметнали този метод за твърде дефектен, защото той съобщава на участниците послание за това какво експериментаторите смятат за под­ходящо поведение, което случайно съвпада с теорията на експеримента­торите. Поддържаната от Плот и Цайлер версия на експеримента на Кнеч с размяната има сходна деформация: тя не позволява на притежателя на стоката да я владее физически, което е решаващо за ефекта. Вж. Charles R. Plott and Kathryn Zeiler, “Exchange Asymmetries Incorrectly Interpreted as Evidence of Endowment Effect Theory and Prospect Theory?” American Eco­nomic Review 97 (2007): 1449-66. Тук може би има „сляпа улица“, при която всяка страна отхвърля методите, изисквани от другата.

297 В своите изследвания на вземането на решения от бедни Елдар Шафир, Сендхил Мулайнатхан и техни колеги наблюдават други примери, в които бедността предизвиква икономическо поведение, което в някои отноше­ния е по-реалистично и по-рационално от това на хора, които са заможни. За бедните е по-вероятно да реагират на реалните резултати, отколкото на тяхното описание. Marianne Bertrand, Sendhil Mullainathan, and El­dar Shafir, "Behavioral Economics and Marketing in Aid of Decision Making Among the Poor,” Journal of Public Policy & Marketing 25 (2006): 8-23.

298 Изводът, че парите, похарчени за покупки, не се преживяват като загуба, е по-вероятно да е верен за хора, които са относително заможни. Ключът може би е в това дали съзнавате, че когато купувате дадена стока, няма да сте в състояние за си позволите друга. Novemsky and Kahneman, "The Boundaries of Loss Aversion.” Ian Bateman et al., “Testing Competing Models of LossAversion:AnAdversarial Collaboration,” Journal of Public Economics 89 (2005): 1561-80.

299 Paul J. Whalen et al., "Human Amygdala Responsivity to Masked Fearful Eye Whites,” Science 306 (2004):.2061. Хора c фокални увреждания на амигда­лата показват малко или никакво отвращение в своите рискови избори: Benedetto De Martino, Colin F. Camerer, and Ralph Adophs, “Amygdala Dam­age Eliminate Monetary Loss Aversion," PNAS 107 (2010): 3788-92

Изтегляне 3.52 Mb.

Сподели с приятели: