Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
| Алан: интелигентен – прилежен – импулсивен – критичен упорит – завистлив
Бен: завистлив – упорит – критичен – импулсивен – прилежен – интелигентен Ако сте като повечето от нас, ще разглеждате с много повече симпатия Алан, отколкото Бен. Упоритостта на интелигентния човек е вероятно да се схване като оправдана и всъщност може да събуди уважение, но интелигентността на един завистлив и упорит човек го прави по-опасен. Ефектът на ореола е и пример за потисната двусмисленост: подобно на думата bank, и прилагателното упорит е двусмислено и ще се интерпретира по начин, който го прави съответстващо на контекста. В тази тема на изследване има много варианти. Участници в изследване разглеждат първите три прилагателни, които описват Алан; после разглеждат последните три, които принадлежат, както им казват, на друга личност. Когато си представят двама индивиди, участниците биват питани дали е приемливо и шестте прилагателни106 да описват една и съща личност и повечето от тях мислят, че това е невъзможно! Последователността, в която наблюдаваме характерните черти на дадена личност, често се определят от случая. Последователността обаче е от значение, защото ефектът на ореола увеличава тежестта на първите впечатления, понякога до точката, на която следващата информация до голяма степен се загубва. В началото на кариерата ми на университетски преподавател оценявах изпитните курсови работи на студентите си по обичайния начин. Взимах една студентска папка и прочитах всички курсови работи непосредствено една след друга и ги оценявах в същия ред. После изчислявах общата стойност и продължавах със следващия студент. Понякога забелязвах, че оценките ми на есетата във всяка папка са поразително хомогенни. Започнах да подозирам, че оценяването ми показва ефекта на ореола и че първият въпрос, който съм оценил, има диспропорционален ефект върху общата оценка. Механизмът бе прост: ако бях дал висока оценка на първото есе, оправдавах студента, когато по-късно срещнех неясно или двусмислено твърдение. Това ми се струваше разумно. Със сигурност един студент, който се бе справил добре на първото есе, не би допуснал глупава грешка във второто! Но в начина, по който вършех нещата, имаше сериозен проблем. Ако един студент беше написал две есета, едно силно и едно слабо, щях да завършвам с две различни финални оценки в зависимост от това кое есе щях да прочета по-напред. Бях казал на студентите, че двете есета са еднакво важни, но това не беше вярно: първото имаше много по-голямо значение за финалната оценка, отколкото второто. Това беше неприемливо. Приложих друг начин на действие. Вместо да чета папките изцяло, започнах да прочитам и оценявам отговорите на всички студенти на първия въпрос, после преминавах към следващия. Уверявах се, че съм написал всички оценки на вътрешната страница на папката, така че нямаше да съм предубеден (дори несъзнателно), когато четях второто есе. Скоро след като преминах към новия метод, направих едно смущаващо наблюдение: сега увереността ми при оценяването бе много по-ниска отпреди. Причината бе, че често изпитвах известно неудобство, което ми беше ново. Когато бях разочарован от второто есе на някой студент и се върнех на задната страница на папката, за да нанеса слабата оценка, понякога откривах, че на първото есе на същия студент съм дал висока оценка. Освен това забелязах, че бях изкушен да намалявам несъответствието, като променях оценката, която още не бях записал, и ми се струваше трудно да спазвам простото правило никога да не се поддавам на това изкушение. Оценките ми на есетата на един-единствен студент често варираха значително. Липсата на свързаност ме правеше несигурен и ме обезсърчаваше. Сега бях по-малко щастлив и доволен от оценките си, отколкото бях по-рано, но разбрах, че това е добър знак. Той показваше, че новият начин на действие е по-добър. Последователността, на която се бях радвал по-рано, бе измамна; тя произвеждаше чувство на когнитивна лекота и моята Система 2 бе щастлива да приема мързеливо финалната оценка. Като си позволявах да бъда силно повлиян от първия въпрос при оценяването на следващия, аз си спестявах дисхармонията да открия, че един и същ студент се справя много добре на някои въпроси и зле на други. Неудобната непоследователност, която се разкри, когато преминах към новата процедура, беше реална: тя отразяваше както неадекватността на кой да е отделен въпрос като критерий за знанието на студента, така и ненадеждността на собственото ми оценяване. Процедурата, която приложих, за да обуздая ефекта на ореола, се подчинява на един общ принцип: декорелиране на грешката! За да разберете как действа този принцип, си представете, че на голям брой наблюдатели показват стъклени буркани, пълни с монети, и им възлагат задачата да оценят броя на монетите във всеки буркан. Както обяснява Джеймс Суровецки в своя бестселър „Мъдростта на множеството“,107 това е задача, с която хората поотделно се справят много лошо, обаче като множество – много добре. Някои индивиди силно надценяват истинския брой, други го подценяват, но когато многото оценки се усреднят, средната стойност има тенденцията да е доста точна. Механизмът е прост: всички индивиди гледат един и същ буркан и всички техни оценки имат обща база. От друга страна, грешките, които допускат индивидите, са независими от грешките, допускани от останалите, и (при липсата на системна деформация) имат тенденцията да са равни средно на нула. Обаче магията на редукцията на грешката работи добре само когато наблюденията са независими и техните грешки не се намират в корелация. Ако позволим на наблюдателите да си влияят взаимно, това ефикасно намалява размера на извадката, а с нея и точността на груповата оценка. За да извлечете най-полезната информация от много източници на данни, би трябвало винаги да се опитвате да направите тези източници независими един от друг. Това правило е част от процедурата на добрата политика. Когато има много свидетели на дадено събитие, на тях не им се позволява да го обсъждат преди да дадат свидетелските си показания. Целта е не само да се предотврати споразумение от страна на враждебно настроени свидетели, но и да се избегне възможността непредубедени свидетели да си влияят взаимно. Свидетели, които обменят мнения за преживяванията си, ще са склонни да правят сходни грешки в своите показания и така ще намаляват общата стойност на информацията, която дават. Премахването на излишъка от вашите източници на информация е винаги добра идея. Принципът на независимите оценки (и на декорелираните грешки) има непосредствени приложения при провеждането на срещи, дейност, с която изпълват голяма част от работното си време изпълнителните директори на организации. Едно просто правило може да помогне: преди обсъждането на даден проблем всички членове на комитета трябва да бъдат помолени да напишат съвсем кратко резюме на своята позиция. Тази процедура използва стойността на разнообразието на знанието и мнението в групата. Стандартната практика на открита дискусия придава твърде голямо значение на мненията на онези, които говорят по-рано и самоуверено, и кара останалите да се присъединят към тях. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|