Мисленето
Психологията на наличността
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Психологията на наличносттаГолям напредък147 в разбирането на евристиката на наличността бе постигнат в началото на 90-те години на двадесети век, когато група немски психолози, водени от Норберт Шварц, поставиха един любопитен въпрос: как ще се повлияят впечатленията на хората за честотата на дадена категория от изискването да направят списък на определен брой примери? Представете си, че сте субект в този експеримент: Първо направете списък на шест примера, в които сте се държали агресивно. После оценете колко сте агресивни. Представете си, че са ви помолили да дадете дванадесет примера на агресивно поведение (число, което повечето хора намират за трудно). Би ли било вашето виждане за собствената ви агресивност различно? Шварц и неговите колеги наблюдават, че задачата за правене на списък с примери може да повиши оценките за характерната черта по два различни пътя: броят примери, които си спомня човек; лекотата, с която си ги спомня. Задачата да направиш списък с дванадесет примера изправя двете детерминанти една срещу друга. От една страна, ти току-що си си спомнил впечатляващ брой примери на случаи, в които си бил агресивен. От друга страна, докато вероятно лесно си си спомнил първите три или четири примера за собствената ти агресивност, почти сигурно е, че си се мъчил да се сетиш за последните няколко, за да запълниш бройката; гладкостта е била ниска. Кое ще има повече значение – припомненото количество или лекотата и гладкостта, с които си си ги припомнил? В състезанието се откроява ясен победител: хората, които току-що са направили списък с дванадесет примера, оценяват себе си като по-малко агресивни, отколкото хората, които са направили списък със само шест. По-нататък, участниците, които са били помолени да направят списък с дванадесет примера, в които не са се държали агресивно, започват да мислят за себе си, че са доста агресивни! Ако не можете лесно да дадете примери за кротко поведение, е вероятно да заключите, че изобщо не сте кротки. При самооценките превес взема лекотата, с която човек се сеща за примерите. Усещането за гладко припомняне на примерите „цака“ числото, което си се сетил. Още по-директна демонстрация на ролята на гладкостта148 на припомнянето предлагат други психолози от същата група. Всички участници в техния експеримент правят списък с шест примера на агресивно (или неагресивно) поведение, като същевременно запазват определено изражение на лицето. „Усмихващите се“ са инструктирани да свиват мускулите на скулите си, което предизвиква лека усмивка; от „мръщещите се“ е поискано да набръчкат веждите си. Както вече знаете, мръщенето нормално съпътства когнитивното напрежение и ефектът е симетричен: когато хората са инструктирани да се намръщят, докато изпълняват задачата, те действително се опитват по-усилено и усещат по-голямо когнитивно напрежение. Изследователите очакват, че мръщещите се ще имат повече трудности при припомнянето на случаи на агресивно поведение и следователно ще оценяват себе си като относително неагресивни. Така и става. Психолозите обичат експерименти, които дават парадоксални резултати, и с удоволствие прилагат откритието на Шварц. Например хората: вярват, че използват велосипедите си по-малко, след като са си спомнили повече, а не само няколко примера; са по-малко уверени в избора си, когато са помолени да формулират повече аргументи, за да го подкрепят; са по-малко уверени, че дадено събитие е можело да се избегне, след като направят списък на повече начини, по които то би могло да се избегне; се впечатляват по-малко от една кола, след като направят списък на много нейни предимства. Един професор от Калифорнийския университет в Лос Анджелис открива остроумен начин да използва деформацията, свързана с наличността. Той моли различни групи студенти да направят списък на начините за подобряване на курса, но варира броя подобрения, които те следва да дадат. Както се очаква, студентите, които написват повече начини за подобряване на курса, го оценяват по-високо! Вероятно най-интересното откритие в това парадоксално изследване е, че парадоксът не се наблюдава винаги: понякога хората се водят от съдържанието, а не от лекотата на припомнянето. Доказателството, че наистина разбираш даден модел на поведение, е, че знаеш как да го обърнеш. Шварц и неговите колеги се заемат с предизвикателството да открият условията, при които би се състояло това обръщане. Лекотата, с която субектът си спомня примери за своята агресивност, се променя по време на задачата. Първите няколко примера са лесни, но скоро припомнянето става много по-трудно. Разбира се, субектът също очаква, че гладкостта постепенно намалява, но намаляването на гладкостта между шестте и дванадесетте примера изглежда по-внезапно, отколкото участникът е очаквал. Резултатите внушават, че участниците правят един извод: ако имам толкова много повече трудности, отколкото очаквах, че ще възникнат с примерите за моята агресивност, тогава не мога да съм много агресивен. Забележете, че този извод се основава на изненадата – гладкостта е по-слаба, отколкото се е очаквала. Евристиката на наличността, която прилагат субектите, е по-добре да бъде описана като евристика на „неочакваната неналичност“. Шварц и неговите колеги разсъждават, че могат да разстроят евристиката, като осигурят на субектите обяснение за честотата на припомнянето, която те са изпитали. Казват на участниците, че ще слушат музика за фон, докато си припомнят примерите, и че музиката ще повлияе на постижението им в задачата. На някои субекти е казано, че музиката ще им помогне, на други е казано, че се очаква тя да намали гладкостта. Както предсказват, участниците, чиито преживявания за гладкост са били „обяснени“, не ги използват като евристично средство; субектите, на които е било казано, че музиката ще затрудни припомнянето им, оценяват себе си като толкова агресивни, когато си припомнят дванадесет примера, както и когато си припомнят шест. Със същия резултат се използват и други покриващи истории: оценките вече не се влияят от лекотата на припомнянето, когато на преживяването за гладкостта е дадено фалшиво обяснение (наличието на извити или прави текст боксове, цветът на монитора, използван за фон, или други ирелевантни фактори, които си измислят експериментаторите).149 Както съм го описал, процесът, който води до оценяване чрез наличност, изглежда, включва сложна верига от разсъждения. Субектите имат преживяване за намаляване на гладкостта, когато измислят примери. Те очевидно имат очаквания за степента, при която гладкостта намалява, и тези очаквания са грешни: трудността да се сетят за нови примери се увеличава много по-бързо, отколкото очакват. Именно неочаквано ниската гладкост кара хората, които са помолени за дванадесет примера, да описват себе си като неагресивни. Когато изненадата е елиминирана, ниската гладкост вече не влияе на преценката. Изглежда, процесът се състои от сложен набор от заключения. Способна ли е на това автоматичната Система 1? Отговорът е, че всъщност не е необходимо сложно разсъждаване. Една от основните особености на Система 1 е нейната способност да поставя очаквания и да бъде изненадана, когато тези очаквания се нарушават. Системата си припомня и възможни причини за изненада, обикновено като намира възможна причина сред скорошните изненади. По-нататък, Система 2 може да промени очакванията на Система 1 в движение, така че едно събитие, което би било изненадващо в нормалния случай, сега е почти нормално. Да допуснем, че ви е казано, че тригодишното момче, което живее до вас, често носи цилиндър в количката си. Вие ще бъдете далеч по-малко изненадани, когато наистина го видите с цилиндъра му, отколкото бихте били без предупреждението. В експеримента на Шварц фоновата музика е спомената като възможна причина за проблеми при припомнянето. Затруднението на субекта да си припомни дванадесет примера вече не е изненада и следователно е по-малко вероятно да бъде предизвикано от задачата да оцени своята агресивност. Шварц и неговите колеги откриват, че хората, които имат личен интерес относно оценката, е по-вероятно да обмислят броят на примерите, които си спомнят, и е по-малко вероятно да се водят от гладкостта. Те набират две групи студенти за изследване на рисковете за здравето на сърцето.150 Половината студенти имат фамилна история със сърдечни болести и се очаква те да приемат задачата по-сериозно от другите, които нямат такава история. На всички е дадена задачата да си припомнят или три, или осем начина на поведение в рутинния им живот, които биха могли да повлияят на здравето на сърцето им (някои биват питани за рисково поведение, други за профилактично поведение). Студентите без фамилна история на сърдечни болести са небрежни относно задачата и следват евристиката на наличността. Студентите, които намират за трудно да си припомнят осем примера на рисково поведение, се чувстват относително защитени, а онези, които се мъчат да намерят примери на безопасно поведение, се чувстват намиращи се в риск. Студентите с фамилна история на сърдечни болести показват обратния модел – те се чувстват по-защитени, когато се сещат за много примери на безопасно поведение, и чувстват по-голяма опасност, когато се сещат за много примери на рисково поведение. За тях е и по-вероятно да чувстват, че бъдещото им поведение ще бъде повлияно от факта, че са оценили риска си. Изводът е, че лекотата, с която човек си припомня примерите, е евристика на Система 1, която се сменя от фокус върху съдържанието, когато Система 2 е ангажирана по-силно. Редица данни накланят везните в полза на заключението, че хората, които се оставят да бъдат водени от Система 1, са по-силно податливи на деформациите, възникващи от наличността, отколкото онези, които са в състояние на по-висока бдителност. По-долу са посочени някои условия, при които хората „вървят по течението“ и се повлияват по-силно от лекотата на припомнянето, отколкото от съдържанието, което си припомнят: когато са ангажирани в същото време от друга задача, изискваща усилие151; когато са в добро настроение, защото току-що са си мислили за щастлив епизод от живота си152; ако се оценяват ниско по скалата на депресията153; ако са интелигентни новаци154 в темата на задачата, за разлика от истинските експерти155; когато се оценяват високо по скалата на вярата в интуицията156; ако са (или са накарани да се почувстват) пълни със сила157. Намирам последното откритие за особено любопитно. Авторите започват статията си с прочутия цитат: „Не прекарвам много време да сондирам общественото мнение по света, за да ми кажат, че правилният начин да действам е да правя което мисля. Аз само трябва да зная как се чувствам аз" (Джордж У. Буш, ноември 2002 г.). По-нататък те показват, че осланянето на интуицията е само отчасти характерна черта на личността. Самото напомняне на хората за време, когато са имали сила, увеличава очевидната им вяра в собствената им интуиция. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|