Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Наличност и афектНай-въздействащите изследвания на деформациите, възникващи от наличността, бяха извършени от нашите приятели в Юджин. Там към Пол Словик и неговата дългогодишна сътрудничка Сара Лихтенщайн се присъедини и нашият бивш студент Барух Фишхоф. Те направиха задълбочено проучване на обществените възприятия на рисковете, в това число и едно изследване, което стана стандартен пример за деформацията, породена от наличността. В проучването си те молят участниците да разгледат няколко двойки причини за смърт: диабет и астма или инсулт и злополуки. При всяка двойка субектите посочват по-честата причина и оценяват пропорцията между двете честоти. Оценките се сравняват със здравната статистика за този период. Ето един пример от техните открития: Инсултите са причина за почти два пъти повече смъртни случаи, отколкото сборът от всички злополуки, обаче 80% от респондентите преценяват, че смъртта от злополука е по-вероятна. Торнадото се разглежда като по-чест убиец от астмата, макар че последната е причина за 20 пъти повече смъртни случаи. Смъртта от мълния се оценява като по-малко вероятна, отколкото смъртта от ботулизъм, макар че тя е 52 пъти по-честа. Смъртта от болест е 18 пъти по-вероятна, отколкото смъртта от злополука, но двете се оценяват като горе-долу еднакво вероятни. Смъртта от злополука се оценява като 300 пъти по-вероятна от смъртта от диабет, обаче вярното съотношение е 1:4. Урокът е ясен: оценките за причините за смърт се изкривяват от медийното им отразяване. Самото отразяване е деформирано, то търси нещо необикновено и пикантно. Наистина медиите не само формират интересите на публиката, но и сами биват формирани от тях. Редакторите не могат да пренебрегнат исканията на публиката определени теми и гледни точки да получат по-широко отразяване. Необикновени събития (като например ботулизмът) привличат диспропорционално внимание и логично се възприемат като по-малко необичайни, отколкото всъщност са. Светът в нашите глави не е точно копие на реалността; нашите очаквания за честотата на събитията се изопачават от преобладаването и емоционалната интензивност на посланията, на които сме изложени. Оценките за причините за смърт са почти пряка репрезентация на активацията на представи в асоциативната памет и са добър пример за подмяната. Но Словик и неговите колеги се водят от едно по-дълбоко прозрение: те виждат, че лекотата, с която ни идват наум представите за различни рискове, и емоционалните реакции спрямо тези рискове са сложно свързани. Плашещи мисли и образи възникват в нас с особена лекота, а мислите, които са гладки и ярки, усилват страха. Както споменах по-горе, Словик разви представата за евристиката на афекта, при която хората правят оценки и вземат решения, като се съветват с емоциите си: харесвам ли това? Мразя ли това? Колко силно е чувството ми към това? В много сфери на живота, казва Словик, хората формират мнения и правят избори, които пряко изразяват техните чувства и тяхната базисна тенденция да се приближат или да избягат, често без да знаят, че постъпват така. Евристиката на афекта е пример за подмяна, при която отговорът на един лесен въпрос (Как се чувствам относно това?) служи като отговор на много по-труден въпрос (Какво мисля за това?). Словик и неговите колеги свързват своите схващания с труда на невролога Антонио Дамазио, който предполага, че емоционалните оценки на хората за резултатите, телесните състояния и тенденциите за приближаване и избягване, свързани с тях, играят централна роля в направляването им при вземане на решение. Дамазио и неговите колеги наблюдават, че хора, които не показват съответните емоции преди вземане на решение, понякога заради мозъчно увреждане158 имат и нарушена способност да вземат добри решения. Неспособността да бъдеш направляван от „здрав страх“ от лоши последствия е катастрофален недостатък. В една покоряваща демонстрация на начина, по който функционира евристиката на афекта, екипът на Словик проучва мнения за различни технологии, включително флуорирането на водата, химическите заводи, консервантите за храни и колите, и моли респондентите да направят списък на ползите и рисковете от всяка технология.159 Наблюдава се невероятно висока негативна корелация между двете оценки, направени от респондентите: нивото на ползата и нивото на риска, които те приписват на технологиите. Когато хората са благосклонно настроени спрямо дадена технология, те я оценяват като предлагаща големи ползи и носеща малко риск; когато не харесват дадена технология, могат да мислят само за нейните недостатъци и се сещат за малко предимства. Тъй като технологиите са спретнато подредени от добри към лоши, респондентите не са принудени да се изправят пред болезнени компромиси. Оценките на риска и ползата си съответстват дори още по-тясно, когато хората оценяват рисковете и ползите, притиснати от времето. Забележително е, че членовете на Британското дружество по токсикология160 отговарят по подобен начин: те намират малко полза във веществата или технологиите, които смятат за рискови, и обратното. Последователният афект е централен елемент на онова, което нарекох асоциативна свързаност. Сега идва най-хубавата част от експеримента. След приключването на първото проучване респондентите четат кратки пасажи с аргументи в полза на различни технологии. На някои се дават аргументи, които се фокусират върху многобройните ползи от дадена технология; на други – аргументи, които подчертават ниските рискове. Тези послания имат такъв ефект, че променят емоционалната привлекателност на технологиите. Поразителното откритие е, че хората, възприели послание, възхваляващо ползите от дадена технология, променят и убежденията си относно нейните рискове. Макар че не са получили никакви релевантни данни, технологията, която сега те харесват повече отпреди, се възприема от тях и като по-малко рискова. По подобен начин и респондентите, на които е казано само, че рисковете от дадена технология са умерени, развиват по-благоприятно виждане за нейните ползи. Изводът е ясен: както казва психологът Джонатан Хайдт в друг контекст, „емоционалната опашка върти рационалното куче“.161 Евристиката на афекта прави живота ни по-прост, защото създава един свят, който е много по-подреден от реалността. Добрите технологии са свързани с малко разходи във въображаемия свят, който обитаваме, лошите технологии не ни носят никакви ползи и всички решения са лесни. В реалния свят, естествено, често се изправяме пред болезнени компромиси, избирайки между ползите и разходите. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|