Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Нерегресивни интуицииНека се върнем при един човек, с когото вече се срещнахме: Сега Джули е студентка в най-горен курс в държавен университет. Тя четеше гладко, когато беше на четири години. Какъв е нейният общ успех в учението? Хората, които са запознати със ситуацията в американското образование, бързо дават число, което често е близко до 3,7 или 3,8. Как става това? Тук се включват няколко операции на Система 1. Търси се каузална връзка между данните (четенето на Джули) и целта на предсказанието (нейния общ успех). Връзката може да бъде косвена. В този случай ранното четене и високият общ успех са индикатори за академичен талант. Необходима е известна връзка. Вие (вашата Система 2) вероятно бихте отхвърлили като ирелевантно съобщението, че Джули е спечелила състезание по риболов с мухи или че е била блестяща във вдигане на тежести в гимназията. Процесът е ефективно дихотомен. Ние сме способни да отхвърляме информацията като ирелевантна или невярна, но при по-малки слабости в данните съгласуването не е нещо, което Система 1 може да направи. В резултат интуитивните предсказания са почти напълно нечувствителни към действителното прогнозно качество на данните. Когато се намери връзка, както в случая с ранното четене на Джули, се прилага ОКВЕВКЕ: вашата асоциативна памет бързо и автоматично изгражда най-добрата възможна история на базата на наличната информация. После данните се оценяват във връзка с някаква релевантна норма. Колко преждевременно развито е едно дете, което чете гладко на четири години? Каква относителна категория или персентилни точки кореспондират с това постижение? Групата, с която се сравнява детето (наричаме я референтна група), не е напълно определена, но това е и правилото в нормалната реч: ако човек, завършващ колеж, бива описван като „доста умен“, рядко ще ви е необходимо да попитате: „Когато казваш „доста умен“ каква референтна група имаш предвид?“ Следващата стъпка включва подмяната и съгласуването на интензивността. Оценката на слабите данни за когнитивната способност на Джули в детството се подменя и предлага като отговор на въпроса за нейния общ успех. На Джули се приписват еднакви персентилни точки за общия ѝ успех и за постиженията ѝ в ранното четене. Въпросът е определил, че отговорът трябва да бъде по скалата за общия успех, което изисква друга операция по съгласуване на интензивността, тръгваща от едно общо впечатление за академичните постижения на Джули и стигаща до общия ѝ успех, който пасва на данните за нейния талант. Финалната стъпка е превод от впечатлението за относителното академично реноме на Джули в общ успех, който му съответства. Съгласуването по интензивност дава предсказания, които са толкова крайни, колкото са данните, на които се базират те, и подвежда хората да дават еднакъв отговор на два съвсем различни въпроса: Какви са персентилните точки на Джули по преждевременно четене? Какви са персентилните точки на Джули за общ успех в учението? Сега би трябвало лесно да разпознаете, че всички тези операции са характерни черти на Система 1. Тук ги изредих като последователност от стъпки, но, разбира се, разпространението на активацията в асоциативната памет не работи по този начин. Би трябвало да си представите един процес на разпространение на активацията, който първоначално се внушава от данните и от въпроса, подхранва се, опирайки се на себе си, и после се уталожва във възможно най-свързаното решение. Веднъж Амос и аз помолихме участници в експеримент да оценят описанията на осем новопостъпили студенти в колеж, написани уж от техния ръководител на базата на събеседвания с постъпващия курс. Всяко описание се състоеше от пет прилагателни, както в следния пример: Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|