Деформации, дължащи се на припомняемостта на примери. Когато размерът на даден клас се оценява по наличността на примерите за него, един клас, примерите за който се припомнят лесно, ще изглежда по-многоброен от един клас със същата честота, примерите за който са по-малко припомняеми. В една елементарна демонстрация на този ефект включените в изследването чуваха списък с добре познати лица от двата пола и после биваха молени да преценят дали списъкът се състои от повече имена на мъже, отколкото на жени. На различни групи от тях бяха представени различни списъци. В някои от списъците мъжете бяха относително по-прочути от жените, а в други жените бяха относително по-прочути от мъжете. Във всеки един от списъците субектите погрешно преценяваха, че класът (полът), в който имаше повече прочути лица, е по-многоброен432.
Освен познатостта има и други фактори, като например изпъкването, което въздейства върху припомняемостта на примери. Например въздействието от виждането на горяща къща върху субективната вероятност за такива случаи е вероятно по-високо, отколкото влиянието на четенето за пожар в местния вестник. Освен това: скорошните случки вероятно са относително по-налични от случките, станали по-рано. Често срещано преживяване е, че субективната вероятност за пътни злополуки временно нараства, когато човек види преобърнала се кола покрай пътя.
Деформации, дължащи се на ефективността на търсена серия. Да допуснем, че човек търси дума (или три букви, или повече) на случаен принцип в текст на английски. По-вероятно ли е думата да започва с r или буквата r да е трета поред? Хората подхождат към тази задача, като си припомнят думи, които започват с r (road), и думи, които имат r на трето място (car), и оценяват относителната честота по лекотата, с която се сещат за думи от двата типа. Тъй като е много по-лесно да се търсят думи по тяхната първа буква, отколкото по третата, повечето хора преценяват, че думите, които започват с дадена съгласна, са по-многобройни от думите, в които същата съгласна се явява на трето място. Те правят същото дори за съгласни като r или k, които са по-чести на трето място, отколкото на първо.433 Различни задачи разкриват различни търсени серии. Например да допуснем, че сте помолени да оцените честотата, с която в писмения английски се срещат абстрактни думи (мисъл, любов) и конкретни думи (врата, вода). Естествен начин да отговорите на този въпрос е да потърсите контексти, в които би могла да се яви думата. Изглежда, на нас ни е по-лесно да се сетим за контексти, в които се споменава абстрактно понятие (любовта в любовните истории), отколкото да се сетим за контексти, в които се споменава конкретна дума (като например врата). Ако честотата на думата се оценява по наличността на контекстите, в които те се явяват, абстрактните думи ще бъдат оценени като относително по-многобройни от конкретните думи. Абстрактните думи се оценяват и като явяващи се в по-голямо разнообразие от контексти, отколкото конкретните.
Деформации, възникващи от въобразимостта. Понякога човек трябва да оцени честотата на даден клас, примерите за който не са складирани в паметта, но могат да се генерират съгласно дадено правило. В подобни ситуации човек типично генерира няколко примера и оценява честотата или вероятността по лекотата, с която може да построи релевантните примери. Обаче лекотата в построяването на примери невинаги отразява тяхната действителна честота и този начин на оценяване е склонен към деформации. За илюстрация разгледайте група от 10 човека, които образуват комитети, състоящи се от к членове, 2 < к < 8. Колко различни комитета от к члена могат да се образуват? Верният отговор на тази задача се определя от биномиалния коефициент (10/к), който стига до максимум 252 при к – 5. Ясно е, че броят на комитетите с к членове е равен на броя на комитетите с (10 – к) членове, защото всеки комитет с к членове дефинира отделна група от (10 – к) не членове.
Начин на отговорим на този въпрос без изчисляване е мислено да построим комитети с к членове и да оценим техния брой чрез лекотата, с която те ни идват на ума. Комитетите с няколко члена, примерно 2, са по-налични от комитетите с много членове, да речем 8. Най-простата схема за построяване на комитети е разделянето на групата на отделни серии. Човек лесно вижда, че е лесно да построи пет отделни комитета от по 2 члена, докато е невъзможно да генерира дори два отделни комитета от 8 члена. Следователно ако честотата се оценява по въобразимостта или по наличността за построяване, малките комитети ще изглеждат по-многобройни от по-големите комитети, противоположно на вярната функция, имаща формата на камбана. Всъщност когато наивни субекти бяха помолени да оценят броя на отделните комитети с различни размери, техните оценки бяха намаляваща монотонна функция на размера на комитета.434 Например средната оценка на броя на комитетите от 2 члена беше 70, докато оценката за комитетите от 8 члена беше 20 (верният отговор е 45 и в двата случая).
Въобразимостта играе важна роля в оценката на вероятностите в ситуации от реалния живот. Рискът, свързан с авантюристична експедиция например, се оценява по въображаемата представа за непредвидени обстоятелства, с които експедицията не е подготвена да се справи. Ако ярко се обрисуват много на брой такива трудности, експедицията може да започне да изглежда изключително опасна, макар че лекотата, с която човек си въобразява катастрофи, не отразява непременно тяхната действителна вероятност. Обратно, рискът, свързан с дадено начинание, може грубо да се подценява, ако на човек или му е трудно да схване възможните опасности, или просто не се сеща за тях.
Илюзорна корелация. Чапман и Чапман435 са описали една интересна деформация в оценяването на честотата, с която две събития се явяват едновременно. Те запознават наивни респонденти с информация, отнасяща се до няколко хипотетични умствено болни. Данните за всеки болен се състоят от клинична диагноза и рисунка на човек, направена от самия болен. По-късно участниците оценяват честотата, с която всяка диагноза (например параноя или подозрителност) е била придружена от различни особености на рисунката (например странни очи). Субектите подчертано надценяват честотата на съвпадение на естествено свързани неща, например подозрителността и странните очи. Този ефект бе наречен илюзорна корелация. В своите погрешни оценки на данните, на които са били експонирани, наивните субекти „преоткриват“ много от обичайния, но необоснован клиничен фолклор, отнасящ се до интерпретацията на теста „нарисувай човек“. Ефектът на илюзорната корелация е изключително устойчив на данни в противоположния смисъл. Той остава да съществува дори когато корелацията между симптома и диагнозата всъщност е била отрицателна, и пречи на респондентите да открият отношенията, които фактически съществуват.
Наличността осигурява естествено обяснение за ефекта на илюзорната корелация. Оценката на това колко често се случват едновременно две събития би могла да се базира на силата на асоциативната връзка между тях. Когато асоциацията е силна, за човека е вероятно да заключи, че събитията често се явяват в двойка. Следователно силно свързаните неща ще се оценяват като често явяващи се едновременно. Според това виждане илюзорната корелация между подозрителността и странно нарисуваните очи например се дължи на факта, че подозрителността се асоциира по-лесно с очите, отколкото с всяка друга част на тялото.
Опитът ни от цял живот ни е научил, че по принцип си припомняме по-лесно и по-бързо примерите за големи класове, отколкото примерите за по-малко чести класове; че си въобразяваме по-лесно вероятните случки, отколкото невероятните; и че асоциативните връзки между събития се усилват, когато събитията често се явяват едновременно. В резултат човек разполага с процедура (евристиката на наличността) за оценяване на размера на даден клас, вероятността за дадено събитие или честотата на едновременно явяващи се събития чрез лекотата, с която може да изпълнява релевантните умствени операции припомняне, построяване или асоцииране. Обаче както демонстрираха горните примери, тази полезна оценъчна процедура резултира в системни грешки.