Мисленето



страница182/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   178   179   180   181   182   183   184   185   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика
Деформации, дължащи се на припомняемостта на примери. Когато размерът на даден клас се оценява по наличността на при­мерите за него, един клас, примерите за който се припомнят лес­но, ще изглежда по-многоброен от един клас със същата честота, примерите за който са по-малко припомняеми. В една елементар­на демонстрация на този ефект включените в изследването чуваха списък с добре познати лица от двата пола и после биваха молени да преценят дали списъкът се състои от повече имена на мъже, откол­кото на жени. На различни групи от тях бяха представени различни списъци. В някои от списъците мъжете бяха относително по-прочути от жените, а в други жените бяха относително по-прочути от мъжете. Във всеки един от списъците субектите погрешно преце­няваха, че класът (полът), в който имаше повече прочути лица, е по-многоброен432.
Освен познатостта има и други фактори, като например из­пъкването, което въздейства върху припомняемостта на примери. Например въздействието от виждането на горяща къща върху су­бективната вероятност за такива случаи е вероятно по-високо, от­колкото влиянието на четенето за пожар в местния вестник. Освен това: скорошните случки вероятно са относително по-налични от случките, станали по-рано. Често срещано преживяване е, че субек­тивната вероятност за пътни злополуки временно нараства, когато човек види преобърнала се кола покрай пътя.
Деформации, дължащи се на ефективността на търсена се­рия. Да допуснем, че човек търси дума (или три букви, или повече) на случаен принцип в текст на английски. По-вероятно ли е думата да започва с r или буквата r да е трета поред? Хората подхождат към тази задача, като си припомнят думи, които започват с r (road), и думи, които имат r на трето място (car), и оценяват относителната честота по лекотата, с която се сещат за думи от двата типа. Тъй като е много по-лесно да се търсят думи по тяхната първа буква, отколко­то по третата, повечето хора преценяват, че думите, които започват с дадена съгласна, са по-многобройни от думите, в които същата съгласна се явява на трето място. Те правят същото дори за съгласни като r или k, които са по-чести на трето място, отколкото на първо.433
Различни задачи разкриват различни търсени серии. Например да допуснем, че сте помолени да оцените честотата, с която в пис­мения английски се срещат абстрактни думи (мисъл, любов) и кон­кретни думи (врата, вода). Естествен начин да отговорите на този въпрос е да потърсите контексти, в които би могла да се яви думата. Изглежда, на нас ни е по-лесно да се сетим за контексти, в които се споменава абстрактно понятие (любовта в любовните истории), отколкото да се сетим за контексти, в които се споменава конкрет­на дума (като например врата). Ако честотата на думата се оценява по наличността на контекстите, в които те се явяват, абстрактните думи ще бъдат оценени като относително по-многобройни от кон­кретните думи. Абстрактните думи се оценяват и като явяващи се в по-голямо разнообразие от контексти, отколкото конкретните.
Деформации, възникващи от въобразимостта. Понякога чо­век трябва да оцени честотата на даден клас, примерите за който не са складирани в паметта, но могат да се генерират съгласно даде­но правило. В подобни ситуации човек типично генерира няколко примера и оценява честотата или вероятността по лекотата, с коя­то може да построи релевантните примери. Обаче лекотата в по­строяването на примери невинаги отразява тяхната действителна честота и този начин на оценяване е склонен към деформации. За илюстрация разгледайте група от 10 човека, които образуват коми­тети, състоящи се от к членове, 2 < к < 8. Колко различни комитета от к члена могат да се образуват? Верният отговор на тази задача се определя от биномиалния коефициент (10/к), който стига до макси­мум 252 при к – 5. Ясно е, че броят на комитетите с к членове е равен на броя на комитетите с (10 – к) членове, защото всеки комитет с к членове дефинира отделна група от (10 – к) не членове.
Начин на отговорим на този въпрос без изчисляване е мислено да построим комитети с к членове и да оценим техния брой чрез лекотата, с която те ни идват на ума. Комитетите с няколко члена, примерно 2, са по-налични от комитетите с много членове, да ре­чем 8. Най-простата схема за построяване на комитети е разделя­нето на групата на отделни серии. Човек лесно вижда, че е лесно да построи пет отделни комитета от по 2 члена, докато е невъзможно да генерира дори два отделни комитета от 8 члена. Следователно ако честотата се оценява по въобразимостта или по наличността за построяване, малките комитети ще изглеждат по-многобройни от по-големите комитети, противоположно на вярната функция, има­ща формата на камбана. Всъщност когато наивни субекти бяха по­молени да оценят броя на отделните комитети с различни размери, техните оценки бяха намаляваща монотонна функция на размера на комитета.434 Например средната оценка на броя на комитетите от 2 члена беше 70, докато оценката за комитетите от 8 члена беше 20 (верният отговор е 45 и в двата случая).
Въобразимостта играе важна роля в оценката на вероятности­те в ситуации от реалния живот. Рискът, свързан с авантюристична експедиция например, се оценява по въображаемата представа за непредвидени обстоятелства, с които експедицията не е подготвена да се справи. Ако ярко се обрисуват много на брой такива труднос­ти, експедицията може да започне да изглежда изключително опасна, макар че лекотата, с която човек си въобразява катастрофи, не отразява непременно тяхната действителна вероятност. Обратно, рискът, свързан с дадено начинание, може грубо да се подценява, ако на човек или му е трудно да схване възможните опасности, или просто не се сеща за тях.
Илюзорна корелация. Чапман и Чапман435 са описали една инте­ресна деформация в оценяването на честотата, с която две събития се явяват едновременно. Те запознават наивни респонденти с ин­формация, отнасяща се до няколко хипотетични умствено болни. Данните за всеки болен се състоят от клинична диагноза и рисунка на човек, направена от самия болен. По-късно участниците оценя­ват честотата, с която всяка диагноза (например параноя или подоз­рителност) е била придружена от различни особености на рисунката (например странни очи). Субектите подчертано надценяват често­тата на съвпадение на естествено свързани неща, например под­озрителността и странните очи. Този ефект бе наречен илюзорна корелация. В своите погрешни оценки на данните, на които са били експонирани, наивните субекти „преоткриват“ много от обичайния, но необоснован клиничен фолклор, отнасящ се до интерпретация­та на теста „нарисувай човек“. Ефектът на илюзорната корелация е изключително устойчив на данни в противоположния смисъл. Той остава да съществува дори когато корелацията между симптома и диагнозата всъщност е била отрицателна, и пречи на респондентите да открият отношенията, които фактически съществуват.
Наличността осигурява естествено обяснение за ефекта на илюзорната корелация. Оценката на това колко често се случват ед­новременно две събития би могла да се базира на силата на асоциа­тивната връзка между тях. Когато асоциацията е силна, за човека е вероятно да заключи, че събитията често се явяват в двойка. Сле­дователно силно свързаните неща ще се оценяват като често явява­щи се едновременно. Според това виждане илюзорната корелация между подозрителността и странно нарисуваните очи например се дължи на факта, че подозрителността се асоциира по-лесно с очите, отколкото с всяка друга част на тялото.
Опитът ни от цял живот ни е научил, че по принцип си припом­няме по-лесно и по-бързо примерите за големи класове, отколкото примерите за по-малко чести класове; че си въобразяваме по-лесно вероятните случки, отколкото невероятните; и че асоциативните връзки между събития се усилват, когато събитията често се явяват едновременно. В резултат човек разполага с процедура (евристика­та на наличността) за оценяване на размера на даден клас, вероят­ността за дадено събитие или честотата на едновременно явяващи се събития чрез лекотата, с която може да изпълнява релевантни­те умствени операции припомняне, построяване или асоцииране. Обаче както демонстрираха горните примери, тази полезна оценъч­на процедура резултира в системни грешки.




Сподели с приятели:
1   ...   178   179   180   181   182   183   184   185   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница