Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
- Навигация на страницата:
- Наличност
| Илюзията за вярност. Както видяхме, хората често предсказват чрез избиране на резултата (например дадена професия), който е най-представителен за входящата информация (например описанието на дадена личност). Увереността, която те имат в своето предсказание, зависи на първо място от степента на представителността (тоест от качеството на съвпадението между избрания резултат и входящата информация), като факторите, които ограничават точността на предсказването, се отчитат слабо или никак. Следователно хората изразяват силна увереност в предсказанието, че един човек е библиотекар, когато им е дадено описание на неговата личност, което съвпада със стереотипа за библиотекаря, дори ако описанието е оскъдно, ненадеждно или остаряло. Необоснованата увереност, която се произвежда от едно добро съответствие между предсказания резултат и входящата информация, може да се нарече илюзия за вярност. Тази илюзия остава да съществува дори когато съдникът съзнава факторите, които ограничават точността на неговите предсказания. Често срещано наблюдение е, че психолозите, които провеждат интервюта за подбор, често изпитват значителна увереност в своите предсказания дори когато познават огромна литература, която показва, че интервютата за подбор показват висока склонност към грешки. Непрестанното осланяне на клиничните интервюта за подбор въпреки многократните демонстрации на тяхната неадекватност богато доказва силата на този ефект.
Вътрешната последователност на един модел на входящи информации е главен детерминант на увереността на човека в неговите предсказания, базирани на тези входящи информации. Например хората показват повече увереност в предсказването на финалния общ успех на студент, чиито оценки през първата година са само „много добър“, отколкото в предсказването на финалния общ успех на студент, чиито оценки през първата година включват много оценки „отличен“ и „добър“. Високо последователни модели се наблюдават най-често, когато променливите с входяща информация са много изобилни или корелиращи. Следователно хората са склонни да имат голяма увереност в предсказания, базирани на изобилни променливи с входяща информация. Обаче един елементарен резултат в статистиката на корелацията утвърждава, че при дадени променливи на вярна входяща информация едно предсказание, базирано на няколко такива входящи информации, може да постигне по-голяма точност, когато те са независими една от друга, а не когато са изобилни или корелиращи. Следователно изобилието на входящи информации намалява точността дори след като увеличава увереността и хората често са уверени в предсказания, които е твърде вероятно да са далеч от истината.429 Погрешни схващания за регресията. Да допуснем, че голяма група деца е била проверена в две еквивалентни версии на тест за способностите. Ако човек избере десет деца от онези, които са се справили най-добре в едната от версиите, той обикновено открива, че техните постижения във втората версия са донякъде разочароващи. Обратно, ако човек избере десет деца от онези, които са се справили най-зле в едната версия, той ще открие, че, средно взето, те се , справят донякъде по-добре в другата версия. По-конкретно: разгледайте двете променливи X и У, които имат еднакво разпределение. Ако човек избере хора, чиито средни данни за X се отклоняват от средното за X с к единици, тогава средните резултати на техните данни за У обикновено ще се отклоняват от средното за У с по-малко от к единици. Тези наблюдения илюстрират един общ феномен, известен като регресия към средното, който е бил документиран за пръв път от Галтън преди повече от 100 години. В нормалния ход на живота човек среща много примери на регресия към средното: в сравнението на ръста на бащи и синове, на интелигентността на съпрузи и съпруги или на постиженията на хора в последователни тестове. Независимо от това хората не развиват верни интуиции за този феномен. Първо, те не очакват регресия в много случаи, където тя със сигурност се явява. Второ, когато разпознаят появата на регресията, те често измислят недостоверни каузални обяснения за нея.430 Предполагаме, че феноменът регресия остава неуловим, защото е несъвместим с убеждението, че предсказаният резултат трябва да бъде максимално представителен за входящата информация и следователно че стойността на резултиращата променлива трябва да бъде толкова крайна, колкото е стойността на входящата променлива. Провалът в разбирането на важността на регресията може да има гибелни последици, както бе илюстрирано от следното наблюдение.431 В дискусия на обучението по летене опитни инструктори отбелязаха, че похвалата за изключително гладко приземяване бива последвана в типичния случай от по-лошо приземяване в следващия опит, докато суровата критика след грубо приземяване обикновено бива последвана от подобрение в следващия опит. Инструкторите заключиха, че словесните похвали са вредни за обучението, докато словесните наказания са полезни, противоположно на приетата психологическа доктрина. Този извод е произволен заради наличието на регресия към средното. Както в другите случаи на повтаряща се проверка, едно подобрение обикновено бива последвано от лошо постижение и влошаването обикновено бива последвано от отлично изпълнение дори ако инструкторът не реагира на постижението на обучаемия при първия опит. Тъй като инструкторите са хвалили обучаемите след добри приземявания и са ги смъмряли след лоши, те са стигнали до грешния и потенциално вреден извод, че наказанието е по-ефикасно от наградата. Следователно провалът в разбирането на ефекта на регресията подвежда към надценяване ефикасността на наказанието и към подценяване ефикасността на наградата. В социалните взаимодействия, както и в обучението, наградите се присъждат типично, когато постижението е добро, а наказанията се налагат типично, когато постижението е лошо. Следователно единствено заради регресията поведението е най-вероятно да се подобри след наказание и е най-вероятно да се влоши след награда. Следователно човешката природа е такава, че единствено заради случая човек най-често бива награждаван затова, че наказва другите, и най-често бива наказван затова, че ги награждава. По принцип хората не съзнават тази зависимост. Всъщност неуловимата роля на регресията в определянето на очевидните последици от наградата и наказанието, изглежда, се е изплъзнала от вниманието на изследователите, работещи в тази област. НаличностИма ситуации, в които хората оценяват честотата на даден клас или вероятността за дадено събитие по лекотата, с която могат да се сетят за примери или случки. Например човек може да оценява риска за инфаркт сред хората на средна възраст по лекотата, с която се сеща за такива събития сред своите познати. По подобен начин човек може да оценява и вероятността дадена търговска спекулация да се провали, като си представя различните трудности, с които тя се сблъсква. Тази евристика в оценяването се нарича наличност. Наличността е полезна подсказка за оценяването на честотата или вероятността, защото примерите за големите класове обикновено се припомнят по-добре и по-бързо, отколкото примерите от по-малко честите класове. Обаче наличността се влияе от фактори, различни от честотата и вероятността. Следователно осланянето на наличността води до предсказуеми деформации, някои от които са илюстрирани по-долу. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|