Един от любимите ми спомени от ранните ми години на работа с Амос е една смешка, която той обичаше да прави. Превъплъщавайки се в един от професорите, при които бе изучавал философия като студент, Амос изръмжаваше на еврейски със силен немски акцент: „Никога не бива да забравяте примата на Е“ Какво беше имал предвид неговият преподавател с този израз, никога не ми стана ясно (а мисля, и на Амос), но шегите на Амос винаги имаха смисъл. Той ни припомняше тази стара фраза (а понякога го правех и аз) винаги, когато срещахме забележителна асиметрия между начините, по които нашият ум третира информацията, която ни е налична понастоящем, и информацията, която не притежаваме. Важна особеност на устройството на асоциативната машина е, че тя репрезентира само активираните представи. Информацията, която човек не си спомня (дори несъзнателно), може и да не съществува. Система 1 е блестяща в построяването на най-добрата възможна история, която съчетава активираните понастоящем представи, но не (може да) взема предвид информацията, която не притежава. Мерило за успеха на Система 1 е свързаността на историята, която тя успява да създаде. Количеството и качеството на данните, на които се базира историята, са до голяма степен ирелевантни. Когато информацията е оскъдна, както се случва често, Система 1 оперира като машина за скачане до изводите. Разгледайте следното: „Ще бъде ли добър ръководител Мидник? Тя е интелигентна и силна...“ В ума ви веднага се изниква отговор и той е „да“. Избрали сте най-добрия отговор, базирайки се на съвсем ограничената информация, която ви е налична, но сте направили скока. Ами ако следващите две прилагателни бяха корумпирана и жестока? Обърнете внимание какво не направихте, когато си помислихте бегло за Мидник като ръководител. Не започнахте да питате: „Какво би ми било необходимо да зная, преди да си създам мнение за качеството на някой човек като ръководител?“ Система 1 се залавя да работи сама на базата на първото прилагателно: интелигентен е добро нещо, интелигентен и силен е много добро нещо. Това е най-добрата история, която може да се построи от двете прилагателни, и Система 1 я доставя с голяма когнитивна лекота. Историята ще бъде преразгледана, ако постъпи нова информация (като например че Мидник е корумпирана), но няма чакане и няма субективен дискомфорт. И освен това остава едно предубеждение в полза на първото впечатление. Съчетанието от една търсеща свързаност Система 1 и една мързелива Система 2 означава, че Система 2 ще одобрява много интуитивни убеждения, които отразяват в голяма степен впечатленията, генерирани от Система 1. Разбира се, Система 2 е способна и на по-систематичен и внимателен подход към данните. Тя е способна и да проследи списък с кутии, които трябва да бъдат проверени, преди да се вземе дадено решение – помислете си как си купувате дом, когато съзнателно търсите информация, която не притежавате. Но от Система 1 се очаква да повлияе дори на по-внимателните ни решения. Нейното участие никога не спира. Скачането до изводи на базата на ограничени данни е толкова важно за разбирането на интуитивното мислене и се повтаря толкова често в тази книга, че искам да използвам едно тромаво съкращение за него: ОКВЕВКЕ. То означава: онова, което виждаме, е всичко, което е. Система 1 е дълбоко нечувствителна към качеството и количеството на информацията, която поражда впечатления и интуиции. Амос и двама негови докторанти от Станфорд съобщиха за едно изследване, което има пряка връзка с ОКВЕВКЕ. Те наблюдават реакцията на хора, на които са дадени едностранни сведения108 и които знаят това. Участниците са изложени на юридически сценарии като следния: На 3 септември ищецът Дейвид Торнтън, четиридесет и три годишен представител на профсъюз, се намира в „Аптеката, в която ще спестиш“ № 168, изпълнявайки рутинно профсъюзно посещение. Десет минути след неговото пристигане управителят на аптеката се конфронтира с него и му казва, че вече не бива да говори със служителите, членове на профсъюза, в помещението на аптеката. Вместо това трябва да ги посещава в задното помещение, когато те са в почивка. Това изискване е в съгласие с договора на профсъюза с „Аптеката, в която ще спестиш“, но никога предине е влизало в сила. Когато мистър Торнтън възразява, му отговарят, че може да избира да се съобрази с тези изисквания, да напусне аптеката или да бъде арестуван. В този момент мистър Торнтън посочва на управителя, че винаги му е било позволявано да говори със служителите в аптеката в продължение на десет минути, щом това не пречи на работата, и че по-скоро би предпочел да бъде арестуван, отколкото да промени процедурата на рутинното си посещение. Тогава управителят вика полицията и на мистър Торнтън са сложени белезници в аптеката заради простъпката му. След като е вписан в регистъра и вкаран в килия за задържане за кратко време, всички обвинения са оттеглени. Мистър Торнтън подава иск срещу „Аптеката, в която ще спестиш“ за незаконно задържане. В допълнение към този основен материал, който прочитат всички участници, различните групи са изложени на речите на адвокатите на двете страни. Естествено, адвокатите на профсъюзния организатор описват ареста като опит за сплашване, докато адвокатите на аптеката твърдят, че говоренето в аптеката е пречело и че управителят е действал уместно. Някои участници, подобно на съдебни заседатели, изслушват и двете страни. Адвокатите не прибавят полезна информация, за която не бихте заключили от основната история. Участниците съзнават напълно ситуацията и онези, които са изслушали само едната страна, лесно биха могли да възпроизведат твърденията на другата страна. Независимо от това, изложението на едностранните данни има ясно изразено въздействие върху оценките. По-нататък, участниците, които са видели едностранните данни, са по-уверени в своите преценки от онези, които са видели и двете страни. Тези преценки са точно онова, което бихте очаквали, ако увереността на хората се определя от свързаността на историята, която те успяват да изградят на базата на наличната информация. Тъкмо последователността на информацията е от значение за една добра история, а не нейната пълнота. Действително често ще откриете, че когато знаете малко, ви е по-лесно да натаманите всичко, което знаете, в свързан модел. ОКВЕВКЕ облекчава постигането на свързаност и на когнитивна лекота, която ни кара да приемем дадено твърдение за вярно. То обяснява защо можем да мислим бързо и как сме способни да осмисляме частична информация в един сложен свят. В голяма част от времето свързаната история, която съставяме, е достатъчно близка до реалността, за да подкрепи едно разумно действие. Но аз ще призова ОКВЕВКЕ да помогне и за обяснението на един дълъг и разнообразен списък с деформации на оценката и избора, включително следните:
Предоверяването: както предполага правилото на ОКВЕВКЕ, нито количеството, нито качеството на данните не означават много за субективната самоувереност. Увереността на индивидите в техните убеждения зависи най-много от качеството на историята, която те могат да кажат за онова, което виждат, дори ако виждат малко неща. Често не успяваме да вземем предвид възможността, че данните, които би трябвало да са решаващи за нашата преценка, липсват – онова, което виждаме, е всичко, което е. По-нататък, нашата асоциативна система е склонна да избира даден свързан модел на активация и да потиска съмнението и двусмислеността.
Ефектите на рамкирането: различните начини на представяне на една и съща информация често предизвикват различни емоции. Твърдението, че „шансовете за оцеляване един месец след операцията са 90%“ е по-успокоително, отколкото еквивалентното твърдение, че „смъртността до един месец след операцията е 10%". По подобен начин и сухите данни „90% обезмаслен" са по-атрактивни, отколкото ако се напишат като „10% масленост“. Еквивалентността на алтернативните формулировки е прозрачна, но един индивид нормално вижда само едната формулировка и онова, което вижда, е всичко, което е.
Пренебрегването на базовата пропорция: спомнете си пак за Стив, кротката и порядъчна душа, за когото често предполагат, че е библиотекар. Описанието на личността му е характерно и живо, и макар да знаете със сигурност, че има много повече мъже фермери, отколкото мъже библиотекари, този статистически факт почти със сигурност не стига до ума ви, когато разгледате въпроса за пръв път. Онова, което виждате, е всичко, което е.