Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Евристиката на афектаНадмощието на изводите над аргументите се изразява най-силно там, където участват емоции. Психологът Пол Словик допусна съществуването на една евристика на афекта, при която хората позволяват на техните харесвания и нехаресвания да определят убежденията им за света. Вашите политически предпочитания определят аргументите, които намирате за убедителни. Ако харесвате настоящата здравна политика, вие смятате, че ползите от нея са значителни, а разходите за нея са по-приемливи, отколкото разходите за алтернативи. Ако сте хищник в нагласата си към другите нации, вероятно мислите, че те са относително слаби и склонни да се подчиняват на волята на вашата страна. Ако сте кротък човек, вероятно мислите, че те са силни и няма да бъдат заставени да се подчинят. Вашата емоционална нагласа към такива неща, като радиационно замърсената храна, червеното месо, ядреното оръжие, татуировките или мотоциклетите, ръководи убежденията ви за ползите и рисковете, свързани с тях. Ако не харесвате някое от тези неща, вероятно вярвате, че рисковете, свързани с него, са високи, а ползите пренебрежимо малки. Първенството на изводите не означава, че вашият ум е напълно затворен и че вашите мнения са напълно защитени срещу информация и разумно обмисляне. Вашите убеждения и дори вашата емоционална нагласа могат да се променят (поне малко), когато научите, че рискът от дадена дейност, която не харесвате, е по-малък, отколкото сте мислили. Обаче информацията за по-малките рискове ще промени и виждането ви за ползите125 (към по-добро), дори ако в информацията, която сте получили, не е казано нищо за ползите. Тук виждаме нова страна от „личността“ на Система 2. Досега я описвах главно като повече или по-малко невъзразяващ наблюдател, който позволява значителна свобода на действие на Система 1. Представих Система 2 и като активна в съзнателното преравяне на паметта, сложните изчисления, сравненията, планирането и избора. В задачата за бухалката и топката и в много други примери за взаимодействието между двете системи се оказа, че ръководна в крайна сметка е Система 2 с нейната способност да устоява на внушенията на Система 1, да забавя темпото и да налага логически анализ. Самокритиката е една от функциите на Система 2. В контекста на нагласите обаче Система 2 е повече апологет на емоциите на Система 1, отколкото критик на тези емоции – тя по-скоро ги одобрява, отколкото налага. Нейното търсене на информация и аргументи се ограничава най-вече с информацията, която е съвместима със съществуващите убеждения, а не с намерението да ги провери. Активната, търсещата свързаност Система 1 предлага решения на неизискващата Система 2. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|