Вижте картинката с тримата мъже и отговорете на въпроса, който следва.
Очевидният отговор ви идва бързо наум: фигурата вдясно е по-голяма. Ако обаче измерите с линийка двете фигури, ще откриете, че в действителност фигурите са със съвсем еднакви размери. Вашето впечатление за относителния им размер се поражда от една силна илюзия, която илюстрира много ясно процеса на подмяната.
Фигурата вдясно по-голяма ли е от фигурата вляво?
Коридорът, по който виждаме фигурите да вървят, е нарисуван в перспектива и придава дълбочина. Вашата система за възприемане автоматично интерпретира картината като триизмерна сцена, а не като изображение, което е отпечатано на плоска хартиена равнина. В 3D интерпретацията човекът вдясно е и много по-далече, и много по-голям от човека вляво. За повечето от нас впечатлението от 3D размера е объркващо. Само художниците, работещи с визуални изкуства, и опитните фотографи са развили умението да виждат рисунката като обект върху страницата. При останалите се извършва подмяна: доминиращото впечатление за 3D размера повелява каква да е оценката на 2D размера. Илюзията се дължи на една 3D евристика.
Онова, което се случва тук, е истинска илюзия, а не неправилно разбиране на въпроса. Вие знаехте, че въпросът бе за размера на фигурите на картинката такива, каквито са отпечатани на страницата. Ако ви бях помолил да оцените размера на фигурите, знаем от експерименти, че вашият отговор би бил в инчове, а не във футове. Не сте били объркани от въпроса, но сте били повлияни от отговора на един въпрос, който не ви е бил зададен: „Колко високи са тримата?“
Основната стъпка в евристиката – подмяната на триизмерния размер с двуизмерен – се извършва автоматично. Картинката съдържа ключове, които подсказват една 3D интерпретация. Тези ключове са ирелевантни на актуалната задача – оценката на размера на фигурата на страницата, – и вие би трябвало да ги игнорирате, но не можете. Деформацията, която се асоциира с евристиката, е, че обектите, които изглеждат по-далечни, изглеждат и по-големи на страницата. Както илюстрира този пример, една оценка, която се базира на подмяна, неизбежно, по предсказуеми начини, ще се деформира. В този случай това става толкова дълбоко в системата на възприятията, че просто не можете да не го направите.
Сподели с приятели: |