Мисленето
Евристиката на настроението за щастието
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Евристиката на настроението за щастиетоЕдно изследване на немски студенти е един от най-добрите примери за подмяната.121 Изследването, което провеждат младите участници, включва следните два въпроса: Колко щастливи сте напоследък? Колко срещи имахте през последния месец? Експериментаторите се интересуват от корелацията между двата отговора. Дали студентите, които съобщават за много срещи, ще кажат, че са по-щастливи от онези, които са имали по-малко срещи? Изненадващо, не: корелацията между отговорите е около нула. Очевидно излизането на срещи не е било онова, което е дошло първо на ума на студентите, когато са били помолени да оценят своето щастие. Друга група студенти вижда същите два въпроса, но в обратен ред: Колко срещи имахте през последния месец? Колко щастливи сте напоследък? Този път резултатите са съвсем различни. В тази последователност корелацията между броя срещи и отчетеното щастие е горе-долу толкова висока, колкото могат да бъдат корелациите между психологически мерки.122 Какво се е случило? Обяснението е просто и е добър пример за подмяната. Излизането на срещи очевидно не е било центърът на живота на тези студенти (в първото изследване щастието и излизането на срещи не са свързани в корелация), но когато са били помолени да си помислят за своя любовен живот, те определено са имали емоционална реакция. Студентите, които са имали много срещи, са си спомнили един щастлив аспект от своя живот, докато онези, които не са имали никакви, са си спомнили за самотата и отхвърлянето. Емоцията, предизвикана от въпроса за излизането на срещи, все още е била в ума на всички, когато се е появил въпросът за щастието по принцип. Психологията на онова, което се е случило, е съвсем аналогична на психологията на илюзията за размера от фигура 9. „Щастието напоследък“ не е естествена или лесна преценка. Един добър отговор изисква доста мислене. Обаче студентите, които току-що са били попитани за излизането им на срещи, не е трябвало да мислят усилено, защото вече са имали в ума си отговор на един свързан въпрос: колко са щастливи в любовния си живот. Те са подменили въпроса, на който са имали готов отговор, с въпроса, който им е бил зададен. Тук отново, както направихме при илюзията, можем да попитаме: объркани ли са студентите? Нима те наистина мислят, че двата въпроса – единият, който им е бил зададен, и другият, на който отговарят – са синонимни? Естествено, че не. Студентите не губят временно способността си да различават любовния живот от живота като цяло. Ако бъдат попитани за двете понятия, ще кажат, че те са различни. Били са попитани колко са щастливи, а Система 1 има готов отговор. Излизането на срещи не е единствено по рода си. Същият модел се открива, ако един въпрос за отношенията на студентите с техните родители или за техните финанси предшества непосредствено въпроса за щастието по принцип. И в двата случая удовлетвореността в частичната сфера управлява съобщенията за щастие.123 Всеки емоционално значителен въпрос, който променя настроението на даден човек, ще има същия ефект, ОКВЕВКЕ. Настоящото състояние на ума добива огромни размери, когато хората оценяват щастието си.124 Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|