Митове и легенди за съзездията



страница25/60
Дата27.05.2023
Размер7.19 Mb.
#117851
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   60
Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me, Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
Херкулес получава безсмъртие

Дал обещание на приятеля си Мелеагър, че ще вземе за жена сестра му Дейанира, Херкулес дошъл в гр. Калидон при цар Ойней. Разказал му за срещата си с неговия син Мелеагър в царството на сенките и за обещанието, което му дал. Но в същото време ръката на Дейанира искали и много други, между които и речният бог Ахелой. Трудно било на Ойней да реши на кого да даде дъщеря си. Най-после изрекъл: „Тя ще стане жена на онзи, който победи в борба!“ При това условие всички други кандидати се оттеглили, защото не виждали никакъв смисъл да се борят с бог Ахелой. Останал само Херкулес. Двамата съперници отишли на широка поляна и застанали един срещу друг. Без да губи време, Херкулес се нахвърлил върху огромния бог Ахелой и го сграбчил с мощните си ръце. Но макар и да напрягал силите си до краен предел, не можел да го повали. Като огромна скала стоял той непоклатим. Борбата ставала все по-жестока. Вече три пъти Херкулес притискал до земята страшния бог Ахелой, но едва на четвъртия път успял да го превие така, че насмалко да го победи. В този миг богът прибягнал до хитрост. Превърнал се в змия. Без да се страхува, Херкулес хванал змията до главата и започнал да я стиска толкова силно, че опашката й все по-слабо удряла Херкулес. Но змията успяла да се изплъзне от ръцете му и Ахелой в миг се преобразил в свиреп бик и яростно се нахвърлил върху Херкулес. Той хванал рогата му и така завъртял главата на бика, че счупил единия му рог и го повалил полумъртъв на земята. Омаломощен, бог Ахелой избягал и се скрил в буйните води на реката.


Ойней дал Дейанира за жена на Херкулес. Направили голямо сватбено тържество. След това Херкулес и Дейанира заминали за Тиринт — родината на Херкулес. Стигнали до река Евен, буйните води на която влачели огромни камъни, и застанали на брега й. Нямало никакъв мост, по който да преминат на отвъдния бряг. Само кентавърът Нес пренасял пътниците през нея. Извикал го Херкулес и му казал да пренесе Дейанира на другия бряг. Той се съгласил и тя седнала на широкия му гръб. Херкулес, като прехвърлил боздугана и лъка, стрелите и копието си на отвъдния бряг, се хвърлил в тъмните води на реката и я преплавал. Тъкмо стигнал на отсрещния бряг и чул как Дейанира силно изпищяла. Нес, възхитен от красотата й, искал да я отвлече. Грабнал Херкулес лъка си и една стрела настигнала бягащия Нес и пробола сърцето му. Озлобеният кентавър събрал кръвта си, която била силно отровна, дал я на Дейанира и в предсмъртната си агония й казал; „Дъще на Ойней! Теб последна пренесох през буйните води на Евен. Аз няма повече да живея. Давам ти за спомен моята кръв. Тя има чудно свойство. Ако някога Херкулес престане да те обича и друга жена му стане по-скъпа от теб, натрий само малко дрехата му с нея. Така ще си възвърнеш любовта му и никога никоя смъртна или богиня няма да му бъде по-мила от тебе!“
Дейанира повярвала на думите на умиращия Нес. Взела кръвта му и я скрила. Двамата с Херкулес продължили пътя си за Тиринт. Щастливо живели в Тиринт Дейанира и Херкулес, а децата им безгрижно растели и ги веселили.
Веднъж им дошъл на гости Ифит. Херкулес сърдечно посрещнал приятеля си. След като се нахранили и поприказвали, двамата излезли да се поразходят до Тиринтската крепост, която се намирала на една висока, стръмна скала. От стените на крепостта надолу се виждала страшна, дълбока пропаст. Стъпили на стената, Херкулес и Ифит гледали в тъмната пропаст. В този миг богиня Хера, на която омразата към Херкулес все по-силно се разгаряла, му изпратила гняв. Не могъл да се овладее, Херкулес сграбчил Ифит и го хвърлил в пропастта. Заради това неволно убийство Херкулес разгневил своя баща, всемогъщия Зевс, загдето нарушил светите обичаи на гостоприемството. За да накаже сина си, Зевс му изпратил тежка болест, от която дълго време Херкулес страдал. Никакви билки не облекчавали страданията му. Принудил се Херкулес да отиде в Делфи. Там пророчицата на Аполон Пития му казала, че ще оздравее само, ако за три години бъде продаден като роб и парите предаде на бащата на Ифит.
Херкулес бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Тя непрекъснато го подлагала на мъчителни унижения. Облякла прославения герой с женски дрехи и го карала да преде и тъче наред с прислужничките й. А самата Омфала намятала неговата лъвска кожа като плащ, вземала боздугана му, който едва повдигала, и се препасвала с меча му. Гордо минавала тя пред Херкулес и му се присмивала. Жлъч изпълвала сърцето на Херкулес, но нищо не можел да направи; той бил роб на Омфала. Тя го е купила и можела да прави с него каквото си иска. Тежко преживял Херкулес трите години в робство при Омфала! През това време той не изпратил никаква вест на Дейанира и тя изпаднала в отчаяние, защото не знаела дали е жив. Но дошъл при нея вестоносец и й казал, че Херкулес е жив и здрав. Скоро щял да пристигне неговият пратеник Лихас и ще разкаже подробно как Херкулес е превзел и разрушил гр. Ойхалия.
Пристигнал Лихас. Той водел пленници, между които и царската дъщеря Йола. Той разказал за победата на Херкулес и я зарадвал, че той скоро ще си дойде.
Между пленниците погледът на Дейанира паднал върху красивата и потънала в скръб Йола. Тя попитала Лихас коя е, но той нищо не знаел.
Дейанира наредила да отведат пленниците в определеното за тях помещение. Едва Лихас се отдалечил и пред нея застанал смирено един от нейните слуги и тихичко пошепнал: „Славна моя, господарко! Лихас не пожела да ти каже истината за тъжната робиня. Изслушай ме, господарко! Тя е Йола, дъщерята на цар Еврит. Херкулес я изпраща тук не като робиня. Щом се върне, той ще се ожени за нея…“ Щом чула тези думи, Дейанира потънала в дълбока скръб. Жестоката мисъл, че щом се върне Херкулес, ще бъде изоставена и изгонена, все повече я измъчвала. В отчаянието си тя си спомнила за кръвта на кентавъра Нес. Натрила с нея наметалото, което била ушила за Херкулес, опаковала го и го предала на Лихас, като му поръчала:
— Бързо, Лихас, отнеси това наметало на Херкулес. Кажи му веднага да го облече и да принесе жертва на боговете. Но никой смъртен да не го облича преди него, нито лъчите на Хелиос да го докосват, преди той да го облече. Бързай, Лихас!
Заминал Лихас. Дейанира се прибрала в стаята си и с ужас видяла, че вълната, с която била натрила наметалото с кръвта на Нес, се превърнала в пепел, щом я огрели слънчевите лъчи. А на мястото, гдето била вълната, избликнала буйна отровна пяна. Чак сега разбрала тя измамата на Нес, но било вече късно. Лихас вече бил предал наметалото на Херкулес. Той го наметнал и принесъл жертва дванадесет бика на своя баща Зевс и на другите богове. От буйния огън в жертвеника наметалото прилепнало към тялото му и Херкулес започнал да се гърчи в непоносими болки. Синът му Хил, който бил там, го пренесъл на един кораб, а самият той избързал да разкаже на майка си какво е направила. Когато Хил й разказал за нечовешките страдания на баща си, Дейанира, без да продума, отишла в стаята си, затворила се и се пробола с един меч… Донесли и умиращия вече Херкулес. Още по-големи станали страданията му, когато му казали, че Дейанира се е пробола с меч и той не може да й отмъсти… Отровата вече горяла тялото му. Великият герой повече не можел да понася болките. Той помолил сина си Хил да го отнесе по-скоро на кладата, за да го избави от тях. Със своите роднини Хил изпълнил желанието му. Отнесли го на кладата, но никой не искал да я запали въпреки молбите на Херкулес. Дошъл Филоклет. Херкулес го придумал да запали кладата и да вземе лъка и стрелите му. Филоклет изпълнил желанието му. Огромни огнени пламъци се извили около тялото на Херкулес. На небето заблестели една след друга светкавици, които хвърлял великият Зевс. Те сякаш раздирали небето… Пристигнали със златна колесница Атина Палада и Хермес. Те отнесли във висините на Олимп прославения герой и любим син на Зевс Херкулес. Там боговете му дали безсмъртие и той заживял като бог сред тях. Угаснала и омразата на богиня Хера към него. Тя радостно го посрещнала и му дала за жена своята дъщеря, прекрасната и вечно млада богиня ХЕБА. Боговете богато го възнаградили заради неговите геройски подвизи, за страданията, които понесъл на Земята, за да избави хората от чудовища, които им причинявали бедствия… На звездното небе Херкулес се появява високо над хоризонта през летните месеци, заобиколен от Лъва, Хидрата, Бика, Дракона и други съзвездия, които напомнят на поколенията за неговите велики подвизи.




Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   60




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница