Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
| Резултатите сочат консистентна връзка между травмата от детството и по-тежките клинични характеристики на биполярното разстройство – пишат авторите на изследване от 2013 г., обхващащо близо 600 пациенти с биполярно разстройство от франция и Норвегия. – Освен това показват колко важно е да се вземат под внимание както по-често отчитаните случаи на сексуална злоупотреба, така и тези на емоционално насилие390. Нека още веднъж да отбележим, че по-невидимите форми на емоционална травма, покриващи се с тези на Катерина, се откриват по-трудно, но са не по-малко вредни за чувствителното дете.
– Е, смятате ли, че хората трябва да се фокусират върху емоционалното съдържание на делюзиите си и да се опитат да ги проумеят? – попита ме тя в края на нашия разговор. – Мислите ли, че това е пътят към изцелението, вместо да ги медикират? – Не непременно вместо – отвърнах аз. – Ако не ви бяха дали лекарства, сега нямаше да сте тук и да водим този разговор. Проблемът ми с обичайния поход не е, че лекарите предписват медикаменти, а че в повечето случаи не правят друго. Посъветвах семейството да се обърне към терапевт, за да разрешат индивидуалните си травми и отношенията помежду си. * * *
Днес разполагаме с обширна научна литература и за връзката на хранителните разстройства с ранната травма и стреса в семейството. Спомнете си, че идеята за основополагащото Изследване на неблагоприятните преживявания в детството се ражда, когато д-р Винсент Фелити започва да обръща внимание на житейските истории на пациентите в поверената му Клиника за лечение на затлъстяването.
При ръст 170 сантиметра теглото на Андреа спада до 48 килограма. Менструацията ѝ спира за 7 години. Запитана какво ѝ носи това самоизтезание, тя каза: – Чувство за контрол и себеприемане. Чувствах се по-добре в собствената си кожа, защото държах нещата под контрол. Макар да си спомня детството като нелошо, майка ѝ Кати, която също участва в интервюто, внася корекции по въпроса. Двамата със съпруга ѝ се развели, когато Андреа била на 6, след години на силно обтегнати отношения. В условията на емоционално нестабилна среда детето е склонно да спре да приема себе си и да копнее за повече контрол над ситуацията. Отчаяното желание да управляват поне тялото си, е почти универсално за хората с анорексия и булимия. Много точен е коментарът на Жули Т. Ане – психолог и специалист по хранителни разстройства. По нейни думи клиентите ѝ страдат типично от три липси: на контрол, на самоличност и на самочувствие, както и от нужда да заглушат болката. – В свят, в който всичко се върти около взаимоотношенията... човешката психика изнамира гениално средство за емоционално оцеляване – каза ми тя. – В нашата култура това води до преследване на съвършен образ за тялото и собствения Аз. Известно още като анорексия. Въпреки всичко тези дълбоко наранени индивиди, носители на тежко психично и емоционално бреме, твърде рядко чуват въпросите: Откъде дойде това? Какъв проблем се опитвате да решите? * * *
Едно от великолепните изпълнения на Робин Уилямс, за което печели и Оскар, е във филма Добрият Уил Хънтинг, където играе ролята на добросърдечен психолог, натоварен със задачата да помогне на гневен портиер от Бостън след нападение срещу полицай. Клиентът (Мат Деймън) е талантлив мъж и необработен интелектуален диамант, криещ уязвимостта си под маската на закоравял гняв и предизвикателно поведение. В култовата сцена от лентата Уилямс стои пред героя на Деймън и повтаря простичка, но силна реплика: Ти не си виновен, докато последният се разридава и пада в прегръдките му. В нея се чете не само безусловното състрадание, за което копнее младият мъж, но и дълбока мъдрост. Защото и в поведенческите проблеми, и в психичните заболявания няма виновни. Нито пък увредени мозъци и гени. Те са просто изражения на незараснали рани, при това наситени със смисъл.
Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|