ЧЕТВЪРТА ЧАСТ.
ТОКСИЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ
НА ДНЕШНАТА КУЛТУРА
Да направим травмата видима и публична, често е първата стъпка към изцелението ѝ, а политическата промяна следва културната, когато някога търпимото стане нетърпимо и някога неглижираното стане очевидно.
РЕБЕКА СОЛНИТ,
Надежда в мрака
19. ОТ ОБЩЕСТВО КЪМ КЛЕТКА:
НЕСИГУРНОСТ, КОНФЛИКТ И ЗАГУБА НА КОНТРОЛ
Историята на света е история на хилядолетната война на надиграване между богатите и бедните... Бедните печелят някои битки... но богатите, естествено, печелят войната – вече десет хиляди години.
АРАВИНД АДИГА,
Белият тигър
Знаем, че независимо от източника си, хроничният стрес подлага нервната система на натиск, изкривява нормалния хормонален апарат, вреди на имунитета, провокира възпалителни процеси и подкопава физическото и психическото благоденствие. Виждам го всеки ден и мога само да се съглася с Янош Селие – бащата на науката за стреса, който без колебание твърди, че най-важните стресори за човека са емоционалните391. На този етап от нашето изследване на травмата, болестта и изцелението бих могъл единствено да добавя, че основните детерминанти на емоционалния стрес се простират от личния живот до културната сфера. Човекът е биопсихосоциално същество.
Нека обобщим какво научихме за стреса дотук. Първо, неговата физиология и последствия включват остра и хронична активация, потенциална свръхактивация и дори изтощение по оста ХХН (хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези), която свързва емоционалните центрове на мозъка с целия физиологичен апарат на организма392. На второ място е т.нар. алостатичен товар по израза на Брус Макюън: умората и износването на тялото, стремящо се да поддържа вътрешен баланс на фона на изменчиви външни условия и предизвикателства, сред които изпъква травмата. В днешната култура много хора са обречени да носят тежки алостатични товари за сметка на душевното и физическото си здраве, което (не че са нужни още доказателства) неотдавна беше потвърдено и от изследване на Университета Йейл, показващо кумулативния ефект на стреса върху ускореното биологично стареене. Обществото ни преживява по-голям стрес от всякога, който води до негативни психиатрични и физически последици – отбелязват авторите393.
Разбира се, стресът, подобно на икономическия живот, не се вълнува от идеята за равни възможности. Структурата на общество, базирана на властта и имуществото, с вградени расови и полови неравенства, налага значително по-голям физиологичен товар върху някои. Вярно, че в култура, която ни настройва групово и индивидуално за страховита конкуренция, психологичният стрес не пощадява никоя социална прослойка, но си остава факт, че ефектите му не са равномерно разпределени. И ако личният стрес, предизвикан от отчуждението от собствения Аз и загубата на автентичност, не зачита класови граници, то алостатичното напрежение, породено от дисбаланса на сили, се стоварва най-вече върху по-слабите в политическо и икономическо отношение.
Кои са най-разпространените емоционални тригери на стреса в нашето общество? Личните ми наблюдения върху себе си и другите са ме убедили, че най-стресиращите дразнители, които най-силно активират оста ХХН, са психологически фактори, като несигурност, конфликт, липса на контрол и липса на информация394. Общество, което създава такива условия, както в случая с капитализма, е интензивен генератор на стрес, който неминуемо се отразява на човешкото здраве.
Капитализмът е много повече от икономическа доктрина – отбелязва Ювал Ноа Харари в популярния си бестселър Sapiens. – Днес той е етика – набор от принципи как хората трябва да се държат, как да образоват децата си и дори как да мислят. Принципното убеждение е, че икономическият растеж е върховно благо или най-малкото условие за неговото постигане, доколкото справедливостта, свободата и дори щастието зависят от икономическия растеж395. Влиянието на капитализма днес е толкова дълбоко и обширно, че неговите ценности, презумпции и очаквания пропиват не само обществото, политиката и правото, а и подсистеми, като образованието, науката, новините, спорта, медицината, възпитанието на децата и развлеченията. Материалистката култура вече има пълна хегемония и сее повсеместно неудовлетворение. В тази и следващите глави ще видим как се отразява това на нашето здраве.
* * *
В Медицинския факултет ме учеха да мисля за живота и здравето в изцяло индивидуалистичен план, фактът, че ни е трудно да видим нещата по друг начин, сам по себе си е квинтесенциална черта на капиталистическото схващане за нормалното.
В това и в много други отношения медицинската система отразява и затвърждава общоприетата етика. Атомизираната, материалистична култура внушава на хората, че психичните и физическите им страдания са си техни лични проблеми и дори вина. Да вземем картината, обрисувана от бившия премиер на Великобритания Тони Блеър, който и до ден днешен е високоуважаван застъпник на тази десоциализираща етика, която на практика изтрива социалното от социума. Много здравни проблеми, казва той, строго погледнато, не са проблем на общественото здравеопазване. Те опират до начин на живот: затлъстяване, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, диабет, полово предавани болести... Те не са епидемия в епидемиологичния смисъл на думата, а резултат от милиони индивидуални решения в милиони моменти от живота396. Такова схващане издава безхаберно неведение за множеството изследвания, показващи връзката на тези милиони решения с травмата и стреса, включително стреса от ниския социално-икономически статус и бедността – все по-раззинваща се рана в британското общество след детронирането на социалната държава и местните обществени институции, както и синдикатите. На г-н Блеър явно не му хрумва – въпреки сериозните доказателства, че индивидуалните решения възникват в социалната среда на късния капитализъм. Това не бива да ни учудва: отказът да разпознаем широките икономически и политически условия като фактори за индивидуалното здраве и щастие е основна характеристика на материалистката идеология. Никой, който не желае да свърже точките, няма да получи ключовете за царството.
Културата въздейства над личното благополучие чрез всевъзможни биопсихосоциални механизми, като епигенетични причини, възпалителни процеси в резултат от стреса, преждевременно скъсяване на теломерите и остаряване, начин на хранене, погълнати и вдишани токсини; а също така чрез ефектите, предавани от родители към деца, от човек към човек, от социалната, политическата и икономическата среда към индивидите; от обществото към клетката, по израза на молекулярния биолог Майкъл Кобор. Противно на схващането на Блеър, тя има могъщо влияние и ограничава почти всички индивидуални решения на повечето хора.
Всички стресови фактори съдържат липса или възможна загуба на нещо, което организмът възприема като важно за оцеляването си. Заплахата от загуба на прехрана например е огромен стресор за всяко същество. Такава за нашия вид е също загубата или липсата на любов, работа, достойнство, самочувствие или смисъл.
През 2020 г., няколко седмици преди метастазите на новия коронавирус да разрушат световната икономика, един сериозен експерт – Кристалина Георгиева, шеф на Международния валутен фонд, предупреди, че рискуваме завръщане към тежките времена на Голямата депресия заради неравенството и нестабилността във финансовия сектор. Ако трябва да посоча една основна тема в зората на новото десетилетие, тя ще бъде нарастващата несигурност – заяви г-жа Георгиева397. Голяма част от населението в собствената ми страна виждаше, че нещата не вървят на добре и без тревожната ѝ прогноза. Само месец преди това близо 90% от канадците изразиха безпокойство от факта, че цените на хранителните продукти нарастват по-бързо от доходите им. Приблизително 1 на 8 домакинства съобщават, че са изпитвали несигурност по отношение на изхранването си през предходната година398. През 2017 г. 52% от жените в Британска Колумбия споделят краен емоционален стрес във връзка с финансовото си състояние399. От десетки годни тези тенденции се засилват по целия свят.
Увеличаването на хроничните психични и физически заболявания – от депресия до диабет – 6 много страни през последните десетилетия няма как да е случайно. Неолиберализмът400 значително намали сигурността и в резултат повиши стреса и вредите за здравето в трудовия свят..., което доведе до множество хронични проблеми, включително мускулно-скелетни болки и сърдечносъдови заболявания – пишат двама здравни специалисти от Великобритания401. Не ме учудва, като се има предвид фактът, че живеем в система, която по навик разпалва стреса от масовата несигурност. Глобализацията и нейните гибелни политики, налагани от организации като МВФ и Световната банка на т.нар. развиващи се страни, включително намаляване на социалните помощи, ограничаване на правата на работниците и насърчаване на приватизацията, прониква и в индустриалните страни. Канадският политически философ Джон Ралстън Сол го нарича теория на голготата в икономиката: да загинеш икономически и социално, за да се преродиш начисто402.
Здравните последици от икономическата система не са нито непонятни, нито трудно проследими. Изследване от 2013 г., сравняващо здравословното състояние и стреса на млади шведи и гърци по време на финансовата катастрофа, обхванала Гърция по онова време, установява, че студентите от Атина се намират в значително по-лошо положение. Те съобщават за по-високи нива на стрес, хранят по-ниски надежди за бъдещето и страдат от значително по-разпространени симптоми на депресия и тревожност, както и по-ниски нива на кортизол403. Последното е особено сериозен маркер, защото показва дългосрочен стрес и изтощение на здравия защитен механизъм за реакция към стреса и често предвещава бъдещи заболявания404. Бихме могли да предположим, че социалната криза в Гърция започва да оказва биологичен ефект върху жителите на страната – предупреждават авторите на изследването. Учени в Канада също забелязват, че децата на жени, изпитващи икономически натиск, към 6-ата си година имат повишени нива на стресови хормони, което увеличава риска от заболяване в бъдеще405.
Много хора са оставени на милостта на сили извън тяхно влияние, да не говорим за контрол. Кой знае кога ще ни порази следващата циклична рецесия или кога поредният мегабизнес ще съкрати производството си, ще се слее с друга компания или ще се премести, така че прехраната на хората, зависещи от него, да се окаже под заплаха буквално на следващия ден. Още преди икономическия хаос, предизвикан от COV1D-19, вече бяхме свикнали с новините за корпорации, оставящи множество служители на произвола. Кризата се задълбочава, 3150 души губят работата си за седмица: това гласеше заглавие в Гардиън от януари 2020 г., броени седмици преди пандемията да достигне Великобритания. Само няколко месеца по-рано Ню Йорк Таймс писа за растящата несигурност на американските семейства: Цените на жилищата, здравните услуги и образованието поглъщат все по-голям дял от бюджета на домакинствата и нарастват по-бързо от доходите им. Днешните семейства от средната класа работят повече, преживяват нови типове стрес и носят по-големи финансови рискове в сравнение с предишните поколения406. Както неотдавна отбеляза прочутият антрополог, изследовател и писател Уейд Дейвис в популярната си статия в списание Ролинг Стоун: Макар и в страна, която се слави като най-богатата в историята, повечето американци живеят на ръба, без предпазна мрежа, която да ги спаси при падане407. Не мога да си представя по-добра предпоставка за алостатично претоварване.
Въпреки че най-развитата капиталистическа страна застъпва и най-суровата индивидуалистична етика, оставяйки повечето си хора да тънат в несигурност, тенденцията не е само американска. Икономическото и културното влияние на САЩ по света е толкова голямо, че ако XX век беше „американският“, то XXI ще бъде „американизираният век“, по думите на Морис Берман408. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие докладва, че от 80-те години насам се е увеличил натискът върху средната класа по целия свят409. На територията, на която капитализмът претендира за най-големи успехи – а именно, икономиката – откриваме много хора, живеещи в хронична несигурност и загуба на контрол, подложени на страх и стрес, който се отразява на хормоналния апарат, имунната система и изобщо на целия организъм.
Не е чудно, че несигурността или заплахата от загуба на работата може да провокира заболяване. Изследвания в САЩ показват, че рискът от инсулт и инфаркт при хора между 51 и 61 години нараства повече от двойно след продължителна безработица410. Резултатите се запазват дори след корекция за очакваното увеличение на поведенчески модели, свързани със стреса, като тютюнопушене, употреба на алкохол и начин на хранене. Оказва се, че многократната загуба на работа повишава риска от инфаркт също колкото цигарите, алкохола и хипертонията411. Дори страхът от загуба на работа е точно толкова силен предиктор за здравословни проблеми у по-възрастни индивиди, колкото и реалната ѝ загуба. В периода от края на 70-те до средата на 90-те години на миналия век делът на американските служители на големи корпорации, които се смятат за често заплашвани с уволнение, почти се удвоява – от 24 до 46%412. Притискащите срокове, бързото темпо и голямото натоварване на работното място в съчетание с намаления контрол върху подобни фактори също се свързва с повишен стрес и влошено здраве413.
Водещ белег на стреса е възпалението. Срещал съм тази връзка у много свои пациенти. Възпалението се открива в широк кръг от патологии – от автоимунни разстройства до съдови заболявания на сърцето и мозъка; от рак до депресия.
– Непрекъснато изплува темата за повишената активност на възпалителния ген у хора с продължително усещане за заплаха и несигурност – каза д-р Стивън Коул – учен, на когото дължа едно от най-проницателните интервюта за тази книга. – Същото откриваме при мишките, при маймуни. При всички животни, чак до рибите, се вижда, че колкото повече е стресът, заплахата или несигурността, толкова по-усилено се задейства защитната програма на тялото, включваща възпалителни процеси.
* * *
Въпреки че повечето хора преживяват загуба на контрол и сигурност, други се радват на техния подем. За тази прослойка дори конфликтът не е чак такъв източник на стрес: във всяко противопоставяне по-силният чувства по-малка заплаха. Някога само привържениците на марксизма говореха за класова борба. През последните години обаче темата за властта на елитите и натиска върху средната и бедната класа преминава идеологическите граници. Проблемът се признава от такъв авторитет като мултимилиардера Уорън Бъфет: Да, има война между класите – казва той пред Ню Йорк Таймс през 2006 г., – но тя се води от моята класа, на богатите, и ние я печелим414. Сладоледеният магнат Бен Коен – богат човек със социално съзнание, е още по-откровен пред същия вестник през 2020 г.: В Америка имаме демокрация, която служи на корпорациите. Това е катастрофа. Гледаме я, живеем в нея, а тя става все по-зле415. А в днешния глобализиран свят САЩ задава пример за много страни.
В хора се включват и експерти като Джоузеф Стиглиц. Освен носител на Нобелова награда, е бивш главен икономист на Световната банка и председател на Комисията от икономически съветници на президента Бил Клинтън. Като такъв е формулирал много от политиките, чиято реализация наблюдаваме. Понастоящем професор в Колумбийския университет, той документира и осъжда социалните, политическите и здравните последици от задълбочаващото се неравенство в глобализирания свят, водещо от социално единство до класова борба.
Сподели с приятели: |
