Митът за нормалното



страница54/98
Дата11.02.2024
Размер1.24 Mb.
#120289
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   98
Митът за нормалното - Габор Мате, Даниел Мате - 4eti.me
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Политическата система, изглежда, се проваля в същата степен като икономическата – пише Стиглиц през 2012 г. в Цената на неравенството. – За мнозина капитализмът се проваля в опита си да произведе онова, което бе обещал; той създава точно противоположното – неравенство, замърсяване, безработица и най-важното от всичко – деградация на ценностите до такава степен, че всичко става възможно и никой не е отговорен416.
Анализът на Стиглиц и други съвременни критици на капитализма разкрива неговите ограничения. А дали не е възможно, бих попитал аз, това да не е белег за провал на системата, а за нейния успех? Да приемем показаните вредни ефекти за провал, би означавало да игнорираме факта, че за някои хора – същите, които печелят най-много пари и власт – системата функционира повече от гладко. През октомври 2020 г. швейцарската банка UBS докладва, че в периода април – юли същата година по време на пазарните сътресения, предизвикани от COVID-19, състоянието на световните милиардери е достигнало над 10 трилиона долара. Тогавашният най-богат човек на света – основателят на Amazon Джеф Безос, е увеличил богатството си с над 74 милиарда долара, а собственикът на Tesla Илън Мъск – със 103 милиарда417, съобщава в. Toronto Star. Това се случва в разгара на икономическа криза, заради която милиони канадци останаха без работа или намалено работно време, борят се с финансови проблеми, а правителството взема заеми, за да подпомогне хората и фирмите и да предотврати още по-големи затруднения418.
Идеята, че капитализмът следва да гарантира равни възможности за всички, трябва да се приеме на доверие, защото историята и материалната действителност не свидетелстват за това.
Що се отнася до политическите решения, популярно американско изследване показва, че възгледите на хората не влияят на обществената политика, което говори за мащабна липса на контрол419. Когато множество граждани изразяват несъгласие с икономическите елити и организираните интереси, обикновено губят – заключават авторите и добавят, че дори когато сравнително големи мнозинства се застъпват за промяна в дадена политика, в общия случай нея получават420.
Защо богатите притежават такава власт? – пита друг Нобелов лауреат – икономистът Пол Кругман, също някогашен застъпник на глобализма, подхранващ властта на мултинационалните корпорации над държавните правителства и обществата. Защото, отговаря си сам, Америка е по-малко демокрация и повече олигархия421. В тази светлина не виждам смисъл да поставям под въпрос проницателната забележка на адвоката Ралф Нейдър, посветил живота си на разкриването на политически и корпоративни злоупотреби, който казва, че двете водещи партии в САЩ са на практика една корпоративна партия с две глави и различен грим. И в много други страни зад фасадата на демокрацията властта е съсредоточена в ръцете на шепа богаташи.
Какво означава това за нас? При назначаването си за ректор на Университета в Глазгоу през 1972 г. дръзкият синдикален лидер Джими Рейд произнася слово, което Ню Йорк Таймс ще нарече най-великата реч след онази на президента Линкълн при Гетисбърг422. Рейд може и да не е изучавал психология и невробиология на стреса, но разбира добре несигурността, загубата на контрол и конфликта в живота на хората, които представлява. Точната и подходяща дума за основния обществен проблем в днешна Великобритания е „отчуждение“ – заявява той. – Хората се чувстват отчуждени от обществото... Нека веднага да уточня какво имам предвид, като казвам „отчуждение“. Това е викът на хората, които се чувстват жертви на слепи икономически сили извън техен контрол. Това е безсилието на обикновените хора, изключени от процесите по вземане на решения. Чувството на отчаяние и безнадеждност, обзели хората, които с основание смятат, че реално нямат думата в чертаенето и определянето на собствената си съдба423.
Имайте предвид, че Ред държи тази реч в края на кратка следвоенна епоха със сравнително просветени социални програми и по време, когато критикуваната от него система показва най-благото си лице. Какво ли би казал днес?


Сподели с приятели:
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   98




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница