Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
| Много от моите пациентки не знаят как да изразяват гнева си
по здравословен начин. А потиснатият гняв води до депресия и, вярвам, други медицински симптоми. д-р ДЖУЛИ ХОЛАНД Кисели кучки В тази глава ще разнищим една привидна медицинска загадка: защо жените страдат от физически хронични заболявания значително по-често от мъжете и защо по-често получават психиатрични диагнози. Казвам привидна, защото от всичко, което знаем за единството тяло-ум и биопсихосоциалната си същност, обяснението е повече от очевидно. Фактът, че не го виждаме, още веднъж осветлява схващанията ни за нормалност в една патриархална култура, която въпреки вековната съпротива и прогрес в правата на жените продължава да се управлява предимно от прикрити мъжки интереси и отявлени борби за надмощие. Говорейки в първо лице, имам предвид не само лекарската професия и дори обществото като цяло, но и собствената си принадлежност към доминиращия мъжки пол и подсъзнателните представи, с които съм израснал. Истината е, че говоря много по-добре за равенството между половете, отколкото го прилагам на практика. Нужна ми бе (и продължава да бъде) една изключително силна и решителна жена (съпругата ми Рей), която да ми напомня (значително по-често, отколкото би било редно) как стоят нещата в собствената ни връзка. Оглеждайки се наоколо, виждам, че далеч не сме единствената двойка, демонстрираща несъзнателните елементи в общуването между мъжете и жените, характерни за цялата ни култура, които вредят и на двата пола, но най-вече коства физическото и емоционалното здраве на жените. Разликата в здравословното състояние между половете е подценявана, но реална. Жените са по-склонни към хронични заболявания много преди старостта и живеят по-дълго във влошено здраве и инвалидност. Жените страдат повече – написа неотдавна водещ американски лекар, изтъквайки повишения риск от хронична болка, мигрена, фибромиалгия, синдром на раздразненото черво и автоимунни заболявания като ревматоиден артрит506. Както отбелязахме в Глава 4, те страдат 3 пъти по-често от ревматоиден артрит и 9 пъти по-често от лупус в сравнение с мъжете. Съотношението при множествена склероза нараства от десетилетия. Жените по-често развиват злокачествени заболявания, несвързани с пушене, а що се отнася до рака на белите дробове, рискът при жените пушачи е двойно по-висок507. Случаите на тревожност, депресия и посттравматичен стрес са два пъти повече при жените, отколкото при мъжете508. – Създаваме нова нормалност, в която няма нищо нормално – сподели психиатърът Джули Холанд в интервю с мен. – В момента около една на четири американки вземат психиатрични медикаменти, но ако добавим сънотворните и анксиолитиците, ще станат много повече. На всяко служебно заседание или родителска среща поне една четвърт, ако не и повече от присъстващите ежедневно пият лекарства, за да се чувстват и да се държат по-приемливо. Болестта на Алцхаймер също засяга значително повече жени, както впрочем и повече чернокожи в САЩ509. Този факт сам по себе си би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да се замислим за действителните корени на проблема. Все пак в тази книга проследяваме физиологичните ефекти от потискането на развитийните потребности, стреса и травмата. Безспорно доказано е, че емоционалните смущения често провокират възпалителни процеси и други вредни за тялото и психиката последствия. Следва да се запитаме какво бреме и стрес свързва жените, независимо от цвета на кожата и социалната прослойка, с чернокожите? За мен отговорът е ясен: и двете групи са нарочени от нашата култура, която не цени, а унижава, изкривява и потиска същността им. Ако съм прав, може да се очаква пресичане и взаимно усилване на въздействието на тези фактори, което би довело до повишаване на заболеваемостта. И точно така става510. В предишната глава разгледахме биологичните ефекти от расизма и неравенството и здравните последици от тях. Предстои да направим логичната следваща стъпка и да видим как се отразява стресът на жените в патриархалното общество. На една конференция в Торонто се запознах с енергична 38-годишна жена, пожарникар от малко градче в провинция Манитоба. Лиз, както ще я наричам тук, ми разказа за здравословните си премеждия. Към този момент тя беше изкарала година без работа заради болестта на Крон – автоимунно заболяване на червата, съпроводено от умора, кървави изпражнения и силни коремни болки, с което вече се запознахме в Глава 2 и историята на Гленда. Тъкмо се оправила, когато я връхлетели симптоми на посттравматичен стрес: парализиращ страх, ужасяващи фантазии, безсъние. – Всеки ден треперех. Ужасявах се от неща, от които нямаше защо дори да се боя. Загубих вяра в себе си; не знаех как ще реагирам в дадена ситуация. Плачех за дреболии, без да мога да обясня защо. Минаваха ми мисли за самоубийство. Търсех успокоение в алкохола; започнах да пия всеки ден. Предполагам, вече се досещате, че в миналото ѝ се криеше травма. Беше преживяла сексуално насилие на 7 години, което се беше повторило неведнъж в детството и пубертета. Знаем, че сексуалната травма е рисков фактор за всевъзможни заболявания на ума и тялото, както и че момичетата по-често стават жертва на злоупотреба в сравнение с момчетата. Отдавна не е тайна, че и след като пораснат, жените в нашата култура са изправени пред постоянна заплаха от сексуален тормоз в личния и професионалния си живот. Напоследък движението #MeToo хвърли светлина върху проблема, но той далеч не е нов. На 16, докато работела в сладкарница за сладолед, жена ми чула как шефът – достатъчно стар, за да ѝ бъде дядо, се хили пред сина си: Ще ми се да ѝ бръкна в гащичките. – Бях ужасена, отвратена и абсолютно стъписана – спомня си Рей. – Никога не бях чувала някой да говори така; звучеше гнусно. Беше тотално опредметяване. Естествено, не казах нищо. А може би неестествено? Във всеки случай тези преживявания за жените и момичетата са толкова чести, че сякаш са напълно нормални. И така е по целия свят511. За много жени е неимоверно трудно в такъв сексуализиран и застрашителен климат да избегнат покушението над Аза, което д-р Кенет Харди определя като дълбок отпечатък на расизма и вреден фактор за физиологичното и психичното здраве512. Постепенно научаваме все повече за предизвикателствата, с които се сблъскват жените в традиционно мъжки професии като полицейската и пожарникарската. Към риска от вторична травма, на който са изложени всички спешни служби, атмосферата на токсично мъжкарство също се отразява зле на Лиз, като провокира възпалителни процеси и психичен дистрес. Когато се покажела уязвима и разстроена от трагедиите, на които често ставала свидетел, колегите ѝ се отнасяли с присмех и презрение.513 – Бяха големи мачовци – спомняше си тя. – Ако имаш проблеми, пречиш на всички. Ако си жена и говориш за това, ставаш ревла. Почват физически да те тормозят, намират начин да те саботират. Хвърляха тампони в леглото ми. Дори не знам защо. Сигурно са били символ на женственост. Това е също покушение над тялото и духа. Проучване от 2017 г. за жените огнеборци показва, че тормозът и заплахите на работното място са свързани със суицидни идеации и по-тежки психиатрични симптоми. Същото важи и за други, недотам мъжки професии. Страда не само психичното, но и физическото здраве514. Една от здравословните реакции на всяко разумно същество към покушението е гневът – функция на съответната система в мозък, чиято цел е да защити физическите и емоционалните ни граници515. Цитатът от д-р Джули Холанд в началото на тази глава изцяло се вписва в собствените ми наблюдения върху хора с депресия, автоимунни заболявания и рак. Дълбоко вкоренената абдикация от естественото, спонтанно Не далеч не се отнася само за жените в нашата култура, но определено на тях им се налага по-масово и безапелационно. Динамиката не се ограничава с целенасоченото потискане на гнева. Както вече видяхме, изтласкването на емоциите (за разлика от супресията) е несъзнателен процес, при който здравословни чувства се изтикват под нивото на осъзнаване: далече от очите, далече от сърцето. Захарта и подправките не оставят място за неприятни усещания – пише Холанд. – Ако дори не знаем, че сме гневни, няма как да разговаряме с отговорния човек или да се справим другояче с проблема. Плачем, ядем, намираме хиляди начини да се утешим516. Механизмите на супресия, възникващи в ранна детска възраст, се затвърждават от неумолимите, полово зависими социални условия. Много жени си налагат вътрешно мълчание – заглушават собствените си мисли и чувства, за да съхранят взаимоотношенията си с другите, особено интимните връзки. Хроничното отричане на автентичните преживявания може да бъде фатално. Според изследване, проследяващо близо 2000 жени в период от над 10 години, участничките, които съобщават, че при конфликт с партньорите си обикновено или винаги са стаявали чувствата си, имат над 4 пъти по-голям риск да умрат в рамките на проучването в сравнение с жените, които винаги показват чувствата си517. Както у дома, така и на работното място. Друго изследване показва повишен риск от сърдечни заболявания у жени, които потискат гнева си при конфликти с началниците си – естествена адаптация към среда, в която себеизразяването крие риск от загуба на работата518. Спомнете си качествата, предразполагащи към заболяване, които разгледахме в глави 5 и 7: компулсивна и себеотрицателна услужливост, потискане на гнева, прекомерна загриженост за чуждото мнение. Тези черти на характера, които откриваме при всички автоимунни състояния, се втълпяват на жените от патриархалната култура. – Аз отричах себе си като човек; отричах своите желания и потребности – сподели Лиз. – Не обръщах внимание на нуждите си. Всички други бяха много по-важни. Работата ми беше много по-важна от притесненията ми. Изобщо не слушах себе си. Невслушването в себе си и приоритизирането на другите е сериозен източник на зловредните роли, в които жените се поставят. Макар и пренебрегван от медицината, това е един от опасните начини, по които обществото и неговото нормално струва скъпо на здравето. По-натам ще се спрем обстойно на проблема. * * *
Сексуализацията на жените също е източник на вреди за здравето. Да бъдеш ценена заради начина, по който друг може да те употреби, е покушение над Аза. Момичетата и жените много по-често са обект на такова отношение и дори биват подлъгани, че в това е тяхната сила. Прочутата канадска авторка и изпълнителка Аланис Морисет сподели с мен главозамайващото усещане, когато мъжкото внимание към нея като млада поп звезда и телевизионна знаменитост започнало да приема плътски окраски. – От една страна – спомня си тя, – накъдето и да се обърнех, интелектът и самото ми същество бяха омаловажавани, ако не и напълно заличавани. В същото време изведнъж се оказах притежателка на огромна власт, с която можех да се разпореждам в замяна на това опредметяване и сексуализация. В някои отношения беше изкушаващо да се чувствам толкова могъща и неустоима, макар на практика изнасилена519. В някакъв смисъл го възприемах като сила. Нещо като младежки порив да грабя, колкото мога. А това се случва 10 години преди появата на онлайн платформи като OnlyFans, където млади жени предлагат експлицитно съдържание на всякакви хора, предимно мъже. Особено изразително е едно заглавие в Ню Йорк Таймс: Безработни продават голи снимки онлайн, но не забогатяват520. При това в рубриката за бизнес! Младите хора все по-често получават първите уроци по сексуално образование от лесно достъпна онлайн порнография. И не става въпрос за викторианска еротика или списания за възрастни. Според социолога Гейл Дайнс, автор на Порноландия, най-популярното (да се разбира: доходоносно) порно в интернет днес е т.нар. гонзо: жанр, характеризиращ се с груб секс, в който жените са мачкани и унижавани521. Тези образи за секса, наситени с физическо насилие и емоционална враждебност, са достъпни за все по-малки деца. Според повечето източници средната възраст на първия досег е около 11 години. От момичетата се очаква да възприемат токсично сливане на сексуалността с робуването. Дайнс отбелязва, че списанията за жени и тийнейджърки съдържат още повече материали, подчинени на идеята да помогнат на читателките да се възползват от културните промени, като разнообразят уменията си да доставят удоволствие на друг, обикновено мъж. Момичетата се насърчават да проявяват сексуалността си не като акт на съзряване или себеизразяване, а като средство да привлекат и да задържат партньора си или да придобият сила в потискаща структура. Когато нормализирането на насилствения секс се засече с търсенето на внимание в социалните медии, резултатите са потресаващи. През 2020 г. се разпространи поредното TikTok предизвикателство, в което тийнейджърки показваха посинените и нарязаните си крайници след сношение, подражавайки на порно филма 365 дни на Netflix522. Междувременно порнографията учи много момчета да свързват удоволствието с доминация и изключване на нежните чувства. Потискането на уязвимите емоции, разбира се, е проявление на мъжката травма, което неминуемо води до отслабване на състраданието към другите – особено към притежателите на нещо, което и те желаят, както във всички случаи на секс без съгласие. * * *
Бремето върху жените в патриархалната култура и ограничаването на възможностите им за автентично себеосъществяване са осъзнати отдавна – от други жени, естествено. През 1792 г. 33-годишната Мери Уолстоункрафт издава книгата си Оправдание на женските права, впечатляваща с радикалните си тези. Вътре четем, че жените са принудени да възприемат изкуствен характер, преди способностите им да са укрепнали523. Два века по-късно непримиримата феминистка Андреа Дуоркин улавя телесните измерения на живота на жената в патриархата: Загубата на собствения Аз не е прост психически вампиризъм, а физическа реалност и като такава е вледеняваща и крайна; буквална ерозия на целостта на тялото и способността му да функционира и да оцелява524. Не съм сигурен дали Доркин е познавала научните изследвания, потвърждаващи твърдението ѝ, но използва думата буквална съвсем на място. До голяма степен загубата на Аза е характерна предимно за жените, защото освен за икономическите и физическите, на тях се пада да се грижат и за емоционалните нужди на семейството си – за сметка на своите собствени потребности. В нашата култура задачата на обгрижването е възложена най-вече на жените. Съвременният израз емоционален труд доста добре предава ангажиращия характер на тази стресираща и външно наложена роля. По-скоро той, а не толкова суетнята около домакинството и децата обяснява прочутата пословица, че женската работа край няма. Жените често служат за емоционална спойка – съединителна тъкан, ако щете – на семейството в тесен и широк смисъл, както и на цялата общност. Неслучайно те доста по-често страдат от действителни заболявания на съединителната тъкан (лупус, ревматоиден артрит, склеродермия, фибромиалгия и много други) в сравнение с мъжете. Хроничните заболявания за пореден път отразяват социална динамика, а не просто смущение в индивидуалната физиология. Не е тайна, че стресът от обгрижването на другите отслабва имунната система. Болногледачите на пациенти с Алцхаймер например (предимно жени) показват значително намалена имунна функция, по-трудно зарастване на рани, повече респираторни заболявания и много по-високи нива на депресия в сравнение с аналогична група от връстници, които не се грижат за болни525. Не е засегнат само имунитетът. Майките, които се грижат за деца с емоционални разстройства, имат абнормен кортизол и нарушен метаболизъм (според кръвни изследвания), както и по-нездравословно разпределение на телесните мазнини526. В Глава 4 пък вече споменахме за скъсените теломери, подсказващи преждевременно стареене. Задушаващите очаквания на обгрижващите към самите себе си и склонността им да пренебрегват собствените си емоции и потребности бяха допълнително усилени от пандемията от COVID-19. Както гласеше заглавие в Ню Йорк Таймс от октомври 2020 г.: Майките са амортисьорите на обществото. Проучване сред семейни жени установява, че грижата за децата е сериозен източник на стрес, като майките обикновено интернализират фрустрациите си. Вместо да помолят партньорите си да участват повече в домашните задължения, майките обвиняват себе си за конфликтите и се чувстват отговорни за тяхното разрешаване, включително като напускат работа, започват да приемат антидепресанти или игнорират собствените си тревоги от COVID-19527. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|