Молитвата път към съживление пол Йонги Чо Съдържание

Предговор

Християнството идва в Корея по свръхестествен начин. Не като империалистическа сила, а чрез двама мисионери. Това е началото на едно добро развитие. Подписването на договор между Корея и САЩ през 1882 година беше „отворена врата” за мисионерска работа, която църквата в Америка силно желаеше да започне. Северното презвитерианско братство изпрати доктор Х. Н. Алън от Китай в Корея. През 1885 година свещеникът Хорас Дж. Индърууд и свещеникът Х. С. Арензепер (методист) станали първите двама мисионери, назначени в Корея от Съединените щати.

Тези мъже имали значителен дял за развитието на християнството в Корея. От самото начало църквата в Корея била национална, тоест водена и поддържана изцяло от корейски пастори.

Описвайки успеха на това рисковано начинание, д-р Индърууд написал: „Още в самото начало корейците приеха без резерва Божието провидение за тях. Те стигнаха до там - да разпространяват Евангелието в други нации.” Неповторима особеност била пълното единодушие на всички работници на мисионерското поле в Корея. Един от най-важните значими аспекти на църквата в Корея е била тази, че всяка сутрин членовете се събирали заедно за молитва. През 1906 година съживлението избухнало. Вярващите се събирали заедно в презвитерианската църква за молитва. Църквата се намирала в Пхенян (сега столица на Северна Корея). Когато се молили, присъствието на Святия Дух било значително и съживлението обхванало цялата страна, тъй като и молитвата тържествувала. Когато започнах мисионерската си мисия през 1958 година, аз отидох в Дае Йо Донг (бедна област близо до Сеул). Разпънах една използвана армейска палатка, като прекарвах нощите в молитва. През студените зимни дни се покривах с всички одеала, които имах и прекарвах часове в молитва, легнал близо до амвона. Скоро и други членове на моето малко паство започнаха да се присъединяват към мен за молитва. За кратко време повече от 50 човека се събраха да прекарват по цяла нощ с мен за молитва. Така започнах проповедническата си дейност.

Това беше период на моето изграждане, но заедно с това, хората и те се научиха да се молят. Въпреки, че ще се занимая с този въпрос по-подробно, искам да ви кажа, че молитвата беше първо за моето паство, после за цялата нация и накрая за мен самия.

Ние сме се научили не само да се молим, но сме се научили да живеем в молитва. Исус ни заповяда да се молим постоянно за тези, които не са заинтересувани от съживлението. Това е невъзможно, но искам да кажа, че истинските Христови последователи са заинтересувани от това.

Ако твоето сърце копнее за избавлението на душите и твоята нация да се обърне към Исус, тогава животът в молитва е крайно необходим. Не само в нашата църква, но и в повечето църкви в Корея молитвата започва всеки ден от 5:00 часа сутринта. Ние редовно се молим в продължение на два часа. След времето за молитва, всеки започва един нормален ден. Тъй като най-важното нещо в нашия живот е молитвата, ние сме принудени да я използваме като първа дейност за деня. В петък прекарваме цяла нощ в молитва. Много от нашите хора са изненадани, когато видят църквата ни да се пълни за нощна молитва. В събота ние прекарваме дълго време в молитва, за подготовка на неделните седем служби. Шокиран съм, когато посещавам църкви, които имат обществени събрания преди неделната служба. Много повече може да бъде извършено, ако членовете дойдат и започнат да се молят преди службата. Затова, святостта и мощното действие на Бога е в нашите служби. Грешниците са обвинявани от Святия Дух за греховете си още преди да започна проповедта. Християнските сърца са отворени да приемат Божието Слово, поради молитвата. По време на нашите неделни служби, вярващите се молят заедно. Звукът на хилядите корейски молители ми напомня за гръмотевичен рев на могъщ водопад. „И аз чувам глас от рая като глас на много реки и като глас на огромна гръмотевица.” Посещаващите ни проповедници, които говорят в нашата църква, се изпълват със Святия Дух по време на службите. Един американски пастир ми каза: „Д-р Чо, Бог е на това място. Аз чувствам Неговото присъствие.” Тогава сълзи се стекоха по лицето му и той каза, че никога преди не е чувствал присъствието на Святия Дух по този начин.

Първоначално Молитвената планина била земя, определена за църковно гробище. Когато започнахме строежа на нашата нова църква на о-в Йоидо, ние изпаднахме в трудност. Тогава моите хора започнаха да се молят на това място с пост. днес това е планина или го наричаме „град на молитвата”, който събира 10 хиляди места. Този град също притежава няколко молитвени по-малки сгради. А от другата страна на хълма (тъй като това е върху един хълм) се намират нашите „молитвени пещери”. Те са изкопани там на хълма и се използват за молитвено усамотение. Аз имам моя молитвена пещера, която често използвам. Много от въпросите, които са възниквали в нашата църква, са получавали отговор именно в тази пещера. Ние имаме 20 000 човека, които постят и се молят. Също така, 3 000 през седмицата и 10 000 през уикендите. Защо толкова много хора идват на Молитвената планина да постят и да се молят? Нямат ли по-добри неща за вършене нашите християни? Отговорите на тези въпроси са прости и точни. Ако вие или членове на вашето семейство умираха от рак и знаехте, че има лекарство, нямаше ли да направите всичко необходимо, за да осигурите лечението? Много хора страдат от физически или духовен рак. Материалният просперитет не е донесъл щастието и задоволството, както ние някога мислехме, че ще донесе.

Отговорът на физическите и духовни проблеми е едно успешно лечение. Ние открихме, че човешките нужди се задоволяват истински в място, където има хора, напълно отдадени на молитва и пост. ние също сме лоялна нация. Америка ни избави от Японската окупация и от инквизицията на комунистическия север. Хиляди християни се молят за проблеми, които пристигат от офиса ни в Ню Йорк. Хора, които гледат нашите християнски програми в САЩ и на други места, пишат до: Post Office box 3434, Ню Йорк 101163. Нашата канцелария изпраща тези молби до нас. Аз лично се моля за толкова хора, за колкото имам физическата възможност. Тези молби после напускат бюрото ми и отиват към специално място до моя амвон, и в неделя, повече от 300 000 хора се молят за тези нужди (църквата тогава е била 400 000 члена, а сега, 1993 година - вече е 1 200 000 члена). Молбите тогава се превеждат на корейски език и се изпращат на Молитвената планина. Опитни воини се назначават за всяка молба и те постят и се молят, докато получат свидетелството на Святия Дух, че на молитвата им е отговорено. Една дама от Хюстън, Тексас ми писа: „Вие не знаете колко ми помагате. Аз мога да се опра на вярата, която Бог ви е дал. Винаги пиша моите нужди за молитва със сълзи, заради товара, който Бог ви е дал за Америка. Моля ви, продължавайте да се молите за нас.” Друг човек, за да узнае точно времето, когато се молим за него, също ни писа: „Излекуването ми стана, когато моят молещ се партньор в Корея докосна Трона на Бога в името на моята нужда.” Доказателствата са твърде много, за да ги споменавам в тази лава, но резултатите от посредническата молитва на Молитвената планина ще бъдат познати във вечността.

Не е лесно да споделя с вас моя личен духовен живот. Нормално, аз пазя тези факти между моя Бог и мен самия. Но за да ви насърча, ще ви разкажа за моя личен живот в молитва. Обикновено се събуждам между 4:30 и 5:00 часа сутринта. Разбира се, когато ръководя нашите ранни сутрешни молитви обикновено ставам по-рано. Обаче, много от сродните пастори очакват с нетърпение да ръководят сутрешните молитви, затова мога да остана вкъщи да спя до 4:30 часа. Започвам моята лична молитва, като славя и благодаря на Бога за благословенията Му към мен. Хваля Го за всичко, което е направил за семейството ми. Има толкова неща, за които да Го хваля, че това отнема доста време. След това започвам да се моля за нашия президент и правителствените служители. Моля се за нашата нация, за да ни предпази ангела Господен от сатанинските сили, които желаят да разрушат нашата държава. Спомням си моите съслужители. Моля се за мисионерските програми, в които сме включени, особено за тези в Япония и САЩ. Изправям се пред Бога в молитва за моята съпруга и трите ми деца. Преди да узная това, много от моето време за молитва е отминало.

В молитвата, аз се стремя главно, да бъда воден от Святия Дух за нуждите на хората. Това е така, защото много от моето молитвено време е прекарано в молитва на езици. Святият Дух знае мислите на Бога и може да съзре желанието Му за всяка ситуация. Ако аз уповавам на Святия Дух, тогава ще знам, че се моля точно според желанието на Бога. След молитва, мога да посрещна предизвикателството на деня. Начело на църквата от 400 000 члена, аз не мога да свърша всичко това, за което съм призван, без да прекарам това сутрешно време за молитва. Ако стана и просто започна деня без молитва, бих имал само моите природни средства, от които да завися. Но когато имам часове в молитва, аз мога да се доверя на безграничните средства, с които Бог разполага.

През деня, обикновено се срещам с много проблеми. Преди да кажа каквото и да е, аз се моля. Това е разликата между действието и противодействието. Докато изучавам живота на Христос, откривам, че Той винаги е действал и никога не е противодействал. Да противодействаме, означава, да позволим на хората, ситуациите, обстановката, да бъдат ръководени от дявола. Това е бездействие. Да действам, означава, да контролирам обстановката около мен. Дори, когато Христос е бил съден пред Пилат - римския управител, Той е контролирал обстоятелствата. Начинът да се възпротивим на бездействието, е, да открием промисъла на Бог за всяка ситуация, за нас лично. Тъй аз като прекарвам времето си в молитва, зная, че имам промисъла на Бог за моя живот. Следователно, когато вземам решение, аз зная, че това е желанието на Христос и мога да остана твърд във вярата си, че действам според волята на Бог. След обяд аз оставам сам с моя любим Бог и Спасител Исус Христос, общувайки с Него. Тези дни Той ме е освободил от административни ангажименти. Изглежда иска да прекара повече време с мен. Аз знам, че ако удовлетворя Неговото желание, Той ще ми позволи да имам достатъчно време за задълженията, които падат върху мен като пастир на най-голямата църква в света. Понякога чувам Неговия зов по необичайно време, но трябва да отговоря. Преди да пристъпя към амвона, за да проповядвам, аз трябва да прекарам други два часа в молитва. Ако отида да проповядвам в Япония, което правя всеки месец, трябва да прекарам най-малко от три до пет часа в молитва. Тъй като проповядвам на японски език, добре чувствам духовната опозиция, която е задържала съживлението в Япония. Много хора не разбират това, но в Япония никога не е имало съживление. Има само няколко стотин хиляди християни в цялата страна. За да взема власт над духовните сили и да подготвя моето сърце за служба на Бога, трябва да прекарам цялото това време в молитва. С този вид молитвен живот, не мога да прекарвам часове на приятелство с други християни - нещо, на което бих се радвал, но трябва да изпълнявам съвестно службата си пред Бога. За да направя това ефикасно, трябва да прекарвам времето си в молитва.

Когато служа в Америка, там не откривам същата духовна опозиция, която откривам в Япония, така че, мога да си позволя да прекарам само два часа в молитва. Чувал съм пастори и евангелизатори да ме питат как могат да постигнат същия растеж на тяхната църква, като в Корея. Обаче след събранията, те отиват на вечеря с приятели и сутринта са изморени да се молят. Всичко това го видях по целия свят. Затова реших да напиша тази книга, която вярвам, че ще направи мъжете и жените по-сериозни в Господа и в молитвения им живот. В Йоидо Фул, евангелска църква в Сеул, ние учим нашите новопокръстени да се молят. Ако аз не се молех, те също нямаше да се молят, тъй като нашите новоповярвали се изграждат чрез нашите 20 000 основни ядра. Те се обучават във вяра и молитва, и тяхната изключителна важност.

Преди години не можех да повярвам това, което днес се случва в Корея. Когато изучавах съживленията в християнската история, разбрах, че не трябва да се молим само хората да повярват и да има съживление, а всичко това да не спира. След съживлението, когато са минали няколко години, в западния свят хората са започвали да си мислят, че съживлението е Божи дар и забравяли, че съживлението е дошло чрез молитвата. Щом непрекъснатите и огнени молитви са забравени, импулсът на съживлението е падал и всичко това е бивало изоставено в миналото. Какво искам да кажа с движещата сила на възраждането? Карането на автомобил е идеален пример за това, как тези принципи действат. Импулсът е силата, която е събрана в колата, когато натискаш педала на газта. С прилагането на тази сила автомобилът ще остане в движение. Обаче, ако махнеш крака си от газта, импулсът или силата няма да действат повече, но колата все още продължава да се движи. Какво причинява движението на автомобила без силата? Движението е породено от инерцията. Движението на кола по инерция е различно от това при тласък. Инерцията на колата не поддържа движението, така че колата евентуално ще спре. Когато Святият Дух носи съживление, като отговор на молитвата, животът на съживлението трябва да бъде поддържан. Ако молитвата някога бъде забравена, съживлението ще се движи от тласък към инерция. Накрая специалното движение на Бога ще завърши като момент на миналото. В нашата църква сме отдали себе си на съживлението и развитието на църквата до второто идване на Исус Христос!

През 1982 година доведохме 110 000 човека при Исус Христос. От тези новопокръстили се можахме да приемем 60 000 човека. Следователно дадохме на други евангелски църкви 50 000 члена.

През 1983 година ние имахме общо 120 000 новоповярвали. Защо толкова много хора се спасяват в нашата църква? Ние разбрахме важността на живота - молитвата и поддържането й! Ако спрем да се молим, съживлението ще спре. Ако продължим да се молим, вярвам, че цяла Корея ще бъде спасена. Аз вярвам, че същото съживление може да бъде преживяно във вашата църква. Няма място, където Святият Дух да е трудно да работи. Няма докрай изчерпана църква. Няма страна, докрай приближена до Евангелието. Отговорът е: МОЛИТВА!