ПЕТА ЧАСТ - МЕТОДИ НА МОЛИТВА

ПЕТА ЧАСТ - МЕТОДИ НА МОЛИТВА

В тази част моята цел е да дам на вас, читателите, библейски обосновани и практически методи, които да ви помогнат във вашия молитвен живот. Тъй като съм пътувал по света в продължение на много години, аз съм добре запознат с въпросите относно молитвата, които са били задавани навсякъде, където съм бил. Всяка област в света има свой собствен език, култура и традиции, но ние всички сме части на едно тяло - Тялото на Исус Христос.

Независимо, че методите от единия край на света до другия може да се различават, съществуват универсални библейски принципи, които са приложими във всички области. Например, определени култури, поради специфичните климатични условия са по-склонни към съзерцателност, отколкото другите. Но на всички ни е дадена благодат, за да преодолеем всякакви възможни, естествени тенденции, да бъдем верни на Божието Слово. Сред християните откривам, също така и универсално желание за съживление. Като вярвам, че ключът към съживлението е молитвата, желая да споделя методи, които ще ни помогнат в тази насока.
Развиване на настойчивост в молитвата. Как да се молим по-дълго?

„Как мога да се моля повече от един или два часа?” - наскоро ме попита един пастир. След като слушал моя лекция за молитвата, в него се породило желание да се моли повече. Той и преди усещал подобно желание. Започнал нова практика, която продължила няколко седмици, след което пастирът отново се върнал към краткото време за молитва, под нарастващия натиск на пасторството.

Отговорът на този въпрос, задаван ми от много служители и редови християни, ме накара да включа настоящата глава върху развиването на настойчивост в молитвата. Обикновено повечето християни се молят между тридесет и шестдесет минути дневно. Тъй като по-голямата част от тях водят забързан живот. Натискът от модерния век ги е накарал да желаят незабавни отговори на бързи молитви. Ето защо аз виждам мнозина да си купуват книги и да слушат аудио касети, даващи формули и лесни пътища за получаване отговор на молитвите. Сега хората са свикнали с бързо кафе, с бързо лечение; да получават утрешния вестник предната вечер и да научават световните новини за десет минути. Днес нещата се поставят в капсули - било то витамини или проповеди. Вместо да излязат на спокойна вечеря със семейството си, все повече хора спират до някой щанд за бърза храна и ядат в колата. Християните също са повлияни от това съвременно социологично явление. Преди в нашите църкви бяха разпространени чудни химни, заявяващи величието на Бога. Сега много църкви са захвърлили своите книги с химни и използват само листи с текста на песните. Не, че песните са лоши, но би трябвало да имаме и двете неща. Преди пеехме „Сладък час за молитва”, а сега приканваме хората към „Слово на молитва”. Навярно причината за липса на съживление в по-голямата част на света днес е, че не желаем да се молим по-дълго! Като се учим как да се молим, ние не бива да бързаме. Казано е, че Бог е вездесъщ (навсякъде по едно и също време), но никога не бърза. Затова трябва да се научим как да дисциплинираме себе си, да отделяме по-дълго време за молитва. Трябва да се научим как да чакаме в молитва, докато Бог говори.

Като зает пастир, аз съм под изключителен натиск по отношение на времето. Ако тази книга бе написана от човек, чието единствено задължение бе, да се моли, навярно тя щеше да бъде предизвикателство за малцина. Но аз съм пастир на 370000 членна църква. Президент съм на Чърч Гроут Интернешънъл. Трябва редовно да говоря по телевизията и по радиото за два континента. И въпреки всичко, трябва да се моля! Методите, които използвам, наистина ги използвам ежедневно. Не пиша теории, за които не вярвам, че ще проработят. Нещата, които описвам, работят всеки ден в моя живот, като ме карат да се моля по-дълго. Както вече споделих, ставането рано всяка сутрин ми помага да имам нужното време за молитва. Обикновено ставам към пет часа сутринта, физически ставам от леглото. Ако се моля в леглото, може отново да заспя. Затова е важно да променя своето физическо положение. Премествам се в своя кабинет, сядам пред Господа и започвам да Го хваля и да Му благодаря за Неговата доброта. Давид практикуваше влизане през Божиите порти по този начин: „Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление. Славословете Го и благословете името Му” (Псалм 100:4). След като съм благодарил, хвалил и съм се покланял на Бога, аз мога да моля за Неговото благословение върху моите помощници (имам над триста помощник-пастири); мисионерите ни, които са в четиридесет страни; и моите презвитери и дякони.

След като развием лични и интимни взаимоотношения с нашия Господ, той може да ни насочва тихо и простичко: „Ще те съветвам, като върху тебе бъде окото Ми” (Псалм 32:8). Но това не става за една нощ, а изисква време. В зависимост от силата на желанието ни да бъдем водени, ние ще отделяме нужното време за молитва. След като се моля за всеки отдел в моята църква, за всеки правителствен служител и за националната ни защита, аз се моля за своето семейство, като назовавам техните нужди ясно и специфично пред нашия Господ. Тогава, с помощта на въображението си, пътувам до Япония, където имаме голямо служение. Моля се за телевизионното ни предаване там, което води все повече японци до Христос. Ориенталци като нас, японците приемат служението ми с много по-голяма готовност, отколкото американските програми. Затова нашите програми оказват влияние върху Япония. Но необходимите ресурси за продължаване на това служение са ограничени. Ето защо моля Бога да посрещне всяка финансова нужда в японския ни офис. Бог ми е обещал десет милиона японски души до края на това столетие. Аз продължавам да Му напомням за Неговото обещание и моля за Неговата сила и водителство за осъществяване на целта. Толкова силно вярвам, че десет милиона японци ще преклонят коляно пред Исус Христос, че буквално мога да ги видя в ума си. Като напускам бреговете на Япония, аз пътувам над големия Тих океан към Америка. Имаме офис в Ню Йорк и те също се нуждаят от молитва. Моля се за президента, Конгреса и останалите институции в Съединените щати. Моля се за християните в Америка, да преживеят съживление в своите църкви. Моля се за телевизионното ни предаване в Америка, като вярвам, че Бог ще го използва, за да бъде за съживление. Тогава се моля за хилядите, които изпращат своите молитвени нужди до нашия нюйоркски офис. Тези нужди ми се препращат в Корея. И Съединените щати, и Канада са ключови държави в предстоящото голямо световно съживление. Затова Бог ми е дал да видя съживление там. Отправям се на юг и се моля за Латинска Америка. След като съм пропътувал част от Латинска Америка, аз съм дълбоко развълнуван и благословен от чудните хора в този район. Бог се движи в някои страни, но комунистите са решили да установят господството си над тази област от света. Затова трябва да се принасят молитви за мир в споменатия район, за да може да се проповядва Евангелието и грешници да се спасяват преди свършека. Тогава преминавам над Атлантическия океан и се моля за Европа. Поучавал съм в Европа от петнадесет години. Обичам всяка страна, в която съм проповядвал. Европа е гнездото на Евангелието на Запад, но в по-голямата част от континента няма признаци на съживление. Аз обаче знам,че Бог желае да се движи в Европа и ходатайствам за тях в Святия Дух.

Особено съм загрижен за Източна Европа, поради подтисничеството и опозицията, които съществуват. Бог е изключително заинтересуван от всички християни от Източна Европа, които се събират тайно и аз трябва да се моля за тяхната сигурност и успех. Африка, Австралия и Нова Зеландия са също области, където Бог желае да се движи. Изпитвам специално отношение към тези области, защото те са в духа ми в молитва. Тогава идва родният ми континент Азия. По отношение на Евангелието Азия е най-нуждаещото се място в света. От всички места, които никога не са приемали Евангелието, Азия има над 80%. Затова съм особено загрижен за родния си континент. Имам служение в Китай, за което не мога да пиша по обясними причини - молитвата ми се насочва към тях. Както можете да видите, само ежедневната молитва на всичките големи нужди в Тялото Христово по света, отнема поне половината от молитвеното ми време рано сутрин. Най-накрая отделям време да се моля за себе си. Преди да усетя, вече е седем часа сутринта и аз трябва да се приготвя да отида в офиса си. През утринните часове чувствам силата, която съм получил от ранната сутрешна молитва. Мога да проповядвам, като усещам Неговото Божествено помазание.

Мога да съветвам, виждайки мъдростта Му. Мога да поучавам, като изпитвам Неговото знание. Затова не аз, но Бог работи чрез мен, за да осъществи Своята цел. На обяд, след обяда, аз отново притихвам пред Господа. Защо? Защото, като Негов посланик, се нуждая от изключително точни инструкции за моето управление. Давид каза: „Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе гласът ми” (Псалм 55:17). Един от най-големите проблеми, които хората имат по отношение на удължаването на своя молитвен живот е, че те не желаят да повтарят молитвата за едно и също нещо всеки ден. Мислят, че да се помолиш за нещо веднъж е достатъчно. Но Бог ежедневно даваше манна на Израел в пустинята. Вчерашната манна не изтрайваше повече от двадесет и четири часа. Така и ние се нуждаем от ежедневно общение с нашия Спасител. Както ядем, спим и дишаме всеки ден. Храната, която сме имали вчера, няма да задоволи днешната нужда. Вземането на дъх трябва да се повтаря отново и отново всяка секунда, иначе ще умрем.

Исус каза: „Дай ни днес ежедневния хляб”. Той не каза, че трябва да си вземем хляб, за да няма нужда да ядем повече. Вечерта моят ден завършва с молитва. Аз имам да Му благодаря за толкова много неща, защото Той ежедневно доказва верността си към мен. Утрешният ден ще донесе нови предизвикателства, с които ще се справя, чрез Божията благодат. Ако съм се провалил по някакъв начин, моля Бога за повече благодат и мъдрост; ако съм успял, Му отдавам хвала.

Животът ми не би бил същият без ежедневните часове на молитва. Никой не знае пред какви проблеми бих се изправил, ако не се молих всеки ден. Като пастир на най-голямата църква в света, аз знам, че сатана всеки ден се опитва да ме унищожи. Ако можеше да ме изкуши, да съхраня молитвения си живот, бих станал уязвим към неговите атаки. Затова не мога да си позволя да пропусна и един час от молитвеното си време, защото знам, че това е източникът на моята вътрешна сила. Няма ли да се молиш с мен, за да ти се даде по-голямо желание, сила и дисциплина, да се молиш по-дълго? Помисли за по-голямата ефективност на твоя живот в служението, бизнеса или училището, ако решиш да удължиш молитвеното си време!
Молитва в Святия Дух

Тогава що? „Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си” (І Коринтяни 14:15). Павел свидетелства: „Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви” (І Коринтяни 14:18). Той каза това на църква, която коригираше относно прекаленото използване на духовни проявления. Затова Павел практикуваше молитва на своя молитвен език повече от всеки друг в Коринтската църква, но той бе мотивиран от Божията любов. Защо трябва да се молим в Святия Дух? „Който говори на непознат език, назидава себе си…” (І Коринтяни 14:4). Юда също посочва този принцип: „А вие, любезни, като назидавате себе си на вашата пресвета вяра и се молите в Святия Дух…” (Юда 20). Ето защо молитвата на вашия молитвен език е средството, чрез което можете да назидавате себе си духовно. Аз откривам, че молитвеният ми език е голямо духовно благословение за мен. Ако не можехме да се облагодетелстваме от молитвата в Святия Дух, Бог никога не би ни дал този безценен дар. Преди да се възнесе на небето, Исус Христос каза: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят…” (Марк 16:17). Като млад християнин аз не можех да видя важността на езиците в моя християнски живот. Но колкото се увеличава времето на повярването ми в Исус Христос, толкова повече усещам огромната значимост на езиците в личния ми християнски живот. Водя голяма част от молитвата си на своя молитвен език. Както Павел, аз се моля в духа, но се моля и с разбирането си. на публично място предпочитам да се моля на език, който всички ще могат да разберат. Но през личното си време за молитва използвам много своя духовен молитвен език. Словото казва: „Защото който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си той говори тайни” (І Коринтяни 14:2). След като Павел казва, че никой, освен Бог не може да разбере твоя молитвен език, няма как молитвата ти да бъде спирана от противопоставящи се духовни сили, подобно на Данииловото преживяване. Твоят дух може безпрепятствено да общува директно с Отец чрез Святия Дух. Понякога е възможно да усетя нужда да се моля, но може да не знам точно за какво трябва да се моля; или да нямам необходимите думи да изразя това, което чувствам. Това е времето, когато навлизам в духовния си език и съм в състояние, въпреки своята естествена неспособност, да изразя пред Бога това, което изпитвам. Мога да отида право в присъствието на моя Баща в Святия Дух. Думата, използвана за изграждане в оригиналния гръцки език е „oikodomew” или „поставяне на един блок върху друг”. Както при изграждането на сграда, ти можеш буквално да почувстваш как вратата ти се изгражда, докато се молиш в Святия Дух.

Като знам, че е важно моите послания да изграждат вяра и надежда в сърцата на хиляди хора, аз прекарвам доста време, изграждайки нивото на собствената си вяра, чрез молитвата в Святия Дух. Разбирам, че много от моите християнски приятели евангелисти, не са използвали тази важна духовна дарба, но това не ги прави да бъдат християни от втора класа. Всъщност вярвам, че днес Святият Дух кара всички християни да се сближават духовно. Може всички да не сме съгласни, може всички да не виждаме важността от използването на духовния молитвен език, но не можем да отречем неговото използване в Новия Завет. Не бих написал книга за молитвата, без честно да споделя с вас това, което за мен е от голяма духовна помощ в молитвата. В живота на всеки християнин се води вътрешна борба. Духът постоянно воюва срещу плътта, но като изграждаш себе си духовно, ще намерите сила да победите плътта, която се опитва да ви завлече надолу.

Получих писмо от един корейски строителен техник в Сингапур. Той се оплаква колко е слаб и как много пъти е решавал да не пуши, да не използва лоши думи и да не извършва зли дела. Толкова често, след като е станал християнин, се опитвал, но продължавал да се проваля. Какво би могъл да направи, за да се укрепи духовно до такава степен, че да може да побеждава всички изкушения на плътта. „Така също и Духът ни помага в нашата немощ, понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания” (Римляни 8:26). Както току що цитирах, Павел казва, че сам Святият Дух ходатайства за нас. Тъй като молитвата в Святия Дух е използване на нашия молитвен език, начинът да бъдем укрепени, да преодолеем своите немощи е, да се молим на молитвения си език. Святият Дух знае нашата духовна нужда по-добре от нас, но Той ще използва собствения ни език, за да се моли за нея. Слава на Бога!

Една от моите водачки на ядра имаше необикновено преживяване в молитва, което подкрепя това, което споделям с вас. След като заключила вратата на своя апартамент, тя тръгнала към дома, където се провеждали събранията на ядрото. Щом се отдалечила на разстояние от два блока, усетила нещо необичайно в сърцето си. Била дълбоко обременена. Паднала на колене и започнала да се моли. Скоро преминала от своя естествен език към молитвения си език. След малко бремето започнало да се вдига и тя знаела, че молитвата е чута и отговорът е на път.

На събранието проповядвала своето послание под силното помазание на Святия Дух. Като се прибрала вкъщи, открила, че някой е влизал с взлом. Търсейки ценни неща, крадецът бил разпръснал дрехи по целия под. Но се било случило нещо странно. Нейните бижута и пари, които не били скрити, стояли непокътнати. По някакъв начин крадецът е бил заслепен от откритите ценни неща в апартамента й. Вярваме, че Святият Дух е ходатайствал за нея, крадецът е бил възпрепятстван да открадне нещо с голяма стойност. Бог е видял и е отговорил!

По време на войната във Виетнам, много от младите хора от нашата църква отидоха да се бият със своите американски съюзници в джунглите на тази страна. Доста от техните родители идваха при мен и казваха: „Пастирю, не знаем как и за какво да се молим. Молим те, помогни ни, защото не знаем състоянието на нашите синове!” Отговорът ми към тях бе: „Защо не помолим Бог да използва нашия молитвен език, след като не знаем за какво да се молим?” Затова се молехме: „Скъпи Небесни отче, използвай молитвения ни език и се моли чрез нас за нашите деца. Молим Те, посрещни техните нужди днес. Ти знаеш къде са. Ти знаеш състоянието им.” Скоро всички започнахме да се молим на нашия молитвен език и не спирахме, докато бремето не се вдигнеше. Понякога някои от родителите се молеха с дни до вдигането на бремето. Свидетелствам за хвала и слава на Бога, че по време на войната във Виетнам, нито едно от нашите момчета от църквата не умря. Куршумите може да са летели, но синовете ни са били пазени от Святия Дух! Ето защо, аз не пренебрегвам това, което Бог толкова щедро ни е дал. Добре ще е, да се молите за този важен вид молитва. Помолете Бога да ви покаже как можете да бъдете защитавани, назидавани и укрепявани чрез Святия Дух по нов начин. Защото вие, които се молите в Святия Дух, моля ви, не угасвайте Духа в живота си! „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса. Не угасвайте Духа! Пророчества не презирайте! Всичко изпитвайте! Дръжте доброто!” (І Солунци 5:18-21). За да бъдем духовни ходатаи, ние трябва да имаме желание да застанем в пролома.

„Ходатай” буквално означава, „да застанеш помежду”. Трябва да сме готови, да застанем между нуждата и Бога. Нужно е също така, да желаем, да бъдем използвани в молитва от Святия Дух в неочаквани моменти, на неочаквани места. Трябва да сме готови, да бъдем използвани от Святия Дух, да се молим за нужди, за които няма как да знаем по естествен начин. Нуждата може да е в другия край на света, но Святият Дух да желае да ни използва, за да посрещне тази нужда в молитва. Бог търси хора, които искат да бъдат използвани от Него. За да бъдеш успешен ходатай, ти също така, трябва да си готов, да се молиш в Святия Дух.

Вярата е специалната съставка, която изпълва молитвата със сила и резултатност. Ако се молим без вяра, ние просто издаваме звуци във въздуха. Словото казва: „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят” (Евреи 11:6). С други думи, когато идваме при Бога в молитва, трябва да го правим с вяра. Бог не прави вярата в молитвата да бъде по избор. Ние трябва да се молим с вяра, за да чуе молитвата ни. Затова Бог няма да послуша молитва, отправена със съмнение. Той ще чуе само молитвата с вяра.

За да ви помогна да развиете вяра в молитвата, искам да споделя с вас три основни стъпки, които да използвате:

Както вече споменах относно молитвата, вярата ни трябва да бъде съсредоточена върху определена и сигурна цел. Точно както изстреляната ракета е насочена към точна цел, така и нашите молитви на вяра трябва да бъдат целенасочени. Един човек ме запита: „Пастир Чо, би ли се молил Бог да ме благослови?” Моят отговор беше: „Какъв вид благословение желаеш? В Библията има хиляди благословения. Трябва да бъдеш конкретен, за да получиш отговор. В противен случай как ще разбереш кога Бог ти е отговорил?” Ако имаш финансова нужда, не се моли само: „Господи, нуждая се от малко пари, моля Те, помогни ми!” Трябва да се молим: „Господи, нуждая се от 10000 долара за неизплатените си дългове. Моля Те, да ми изпратиш тази сума, за да изплатя тези сметки и слугата Ти да не се посрами.” Затова, ако се нуждаеш от 10000 долара, моли се конкретно за тази сума! Ако ти трябват 589,50 долара, не искай около 600 долара; моли се за точната сума, която ти е нужна! Бог винаги е отговарял на конкретни молитви. Всичко, което Той прави има план и цел.

В Битие 1 и 2 се казва, че Бог създаде за точно определено време, интервали, наречени дни. Когато каза на Мойсей да изгради Скиния, Той му даде ясни насоки. Мойсей не беше оставен да решава, дали скинията да бъде дълга двадесет лакти (дължината между лакътя и върха на пръста). Не! Беше му казана точната дължина и ширина. Бог е точен Бог и очаква ние да се молим точно.

Вярата е държането на нещата! Тя не е държането на неопределености, но на определени неща, за които се надяваме отново много конкретно (Виж Евреи 11:1).

Така е и с молитвата на вяра. Трябва да се научим да си представяме резултатите, преди Бог да ги доведе, извиквайки в съществуване несъществуващото. Ако копнееш за дете, което да донесе щастие в празния ти дом, започни да виждаш това дете в своите видения и сънища. Ти и съпругът ти трябва не само да се молите и да искате дете, но започнете да виждате едно новородено момче или момиче, будно и здраво, изпълващо вашия дом с щастие. През нощта изпълвайте сърцата си с тази мечта. Нека на сутринта това да бъде видението ви. Точно, както Авраам и Сара можаха да видят своите деца чрез вяра, без да зачитат факта, че и двамата бяха доста надхвърлили възрастта за раждане на деца, вие също можете да видите детето на вашата молитва на вяра - родено.

Бог каза на Авраам да погледне звездите през нощта и да ги преброи. Толкова щеше да бъде неговото потомство. Въображението му бе завладяно от вяра за осъществяване на чутото, тъй като Божието обещание бе зачнало в него. През деня бе казано на Авраам да се качи на върха на една планина и да погледне на изток, на запад, на север и на юг - всичко, което можеше да види, щеше да бъде негово притежание. Затова въображението му отново зачна, чрез Божието обещание, като неговото видение беше използвано от Бога за изграждане на вяра. Все още човек знае малко за това, как работят неговият ум и тяло. Той е пътувал в извънземното пространство, но знае толкова малко за своето вътрешно пространство. Ако знанието на човека за неговите ум и тяло е тъй ограничено, то той знае дори по-малко за действието на своя дух. Хората говорят за зрителната представа, като за ново откритие, но Бог е разкрил този принцип в цялото Слово.

Бог е обещал да даде желанията на сърцето ти. Както споменах това във втората част, „молитвата е искане”. Твоите желания трябва да бъдат в хармония с Божието Слово - Библията. Например, ако християнка се моли за младеж, за когото да се омъжи и срещне човек, който не е християнин, той не е отговорът на нейната молитва. Защо? Божието Слово вече казва: „Не се впрягайте заедно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?” (ІІ Коринтяни 6:14). Затова, независимо как тя се моли, този млад човек да бъде неин съпруг, Божието Слово е определило факта, че Бог няма да чуе молитвата. Момичето може да се моли конкретно; може да използва видения и мечти в своето въображение; може да заявява всичките обещания, но Бог отговаря само на тези молитви, които са в съответствие с разкритото Божие Слово - Библията! Бог е Богът на вечното сега! Той вижда края от началото. Вярата, на която Бог отговаря е „сега” - вярата, спомената в първия стих на Евреи 11.

Когато се молим с вяра, ние се придвижваме в сферата на Божието четвърто измерение на „сега” - вярата. Виждаме резултатите от Божието обещание към нас вече постигнати. Не отслабваме, поради обстоятелствата, които може да изглеждат невъзможни, но идваме в почивката на Бога, т. е. стоим твърди, непоколебими, като знаем, че Бог е верен да извърши много повече, отколкото можем да поискаме или помислим. Не отлагайте Божия отговор за бъдещето: „Някой ден Бог ще ми отговори!” Не! Трябва да назоваваме нещата, които не са, като че ли съществуват. Аврамовото име бе променено в Авраам (баща на множество), преди да се бе родил първият му син от неговата съпруга Сара. Можете ли да си представите реакцията на всички, които познаваха този човек?! Те трябва да са поклатили глави, като са се чудили защо старецът трябва да променя името си, без да има резултатите от обещанието за него. Но Авраамовата вяра не се поклати. Той се бе научил да се движи в „сега” - вярата на Бога, и да назовава нещата, които не са, като че ли те вече съществуват.

Авраам е наречен баща на вярата, защото упражни такава динамична вяра, която стана пример за всички нас: „Това пък, че му се вмени (на Авраам) за правда, не се написа само за него, но и за нас…” (Римляни 4:23-24). Трябва да се научим от Авраам относно молитвата на вяра!

Изчисти всяко самосъжаление и започни да се движиш с вяра! Твоето отношение може да определи нивото на вяра, в което се молиш. Ако изповедта ти е негативна, тя разкрива, че твоето сърце също е негативно, защото устата ти говорят от това, което е в сърцето ти. Една положителна изповед ще те накара да прославяш Бога за отговора, дори преди да го видиш! Сутринта ще се събуждаш със съзнанието, че Бог те е чул и ще изповядаш с устата си хвала и благодарение. Това ще изгради твоята вяра и ще накара Божията ръка да се движи в твоя полза.

За да се движим в молитвата на вяра, трябва да изчистим всичкия грях от живота си! „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, що е угодно пред Него” (І Йоан 3:21-22). Ако имаш грях в живота си, изповядай го бързо на Отец! Не чакай до сутринта! Направи го сега! Изчисти сърцето си пред Бога, така че да може да има чист канал на молитва между теб и Небесния ти Отец: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (І Йоан 1:9). Бог може да пази всяка пречка от грях, горчивина, омраза или страх, да не блокира мярката на вяра, която ни е дадена. Тази мярка на вяра може да нараства и да се развива, така че да се молим с вяра! Резултатите от този вид молитва ще бъдат чудотворни: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят” (Яков 5:15).
Слушане на Божия глас

Молитвата е диалог, а не монолог. За да се молим ефективно, ние трябва, както да говорим, така и да слушаме Бога. Тъй като Бог ни е призовал в любящи взаимоотношения, трябва да видим важността на следствието от подобни взаимоотношения. Било да чуваме Божието Слово при по-добро разбиране на Писанието или да имаме Неговото Божествено ръководство за живота си.

Умението да слушаме Бог е изключително важно. За да чуваме Божия глас, трябва да имаме правилно отношение: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога или Аз от Себе Си говоря” (Йоан 7:17). С този стих Исус ни показва важността на вътрешната готовност. Защо Бог ще говори на някого, който не желае да се подчинява? Друг важен принцип при слушането на Бога е, да имаш „ухо, което чува”. В Лука Исус каза на Своите ученици: „Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце” (Лука 9:44). Учениците не разбраха какво им каза Исус, макар да Го чуха физически: „Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях, за да не я разберат, а бояха се да Го попитат за тая дума” (Лука 9:45). Защо учениците не разбраха това, което им беше ясно изговорено? Нямаха ухо, което да чува. Докато Исус извършваше чудеса и изявяваше мощта на бъдещото царство, те желаеха да разберат поне временните следствия от това, което Той учеше. Но когато научиха, че може да изгубят своя Месия и господ, учениците не искаха да чуят това, затова и не разбраха.

При изучаване на познавателните способности (умственият процес, чрез който се придобива знанието), педагозите са открили, че ученикът схваща и запомня най-добре това, от което е заинтересован. Ако е запознат с материята на предмета, той ще разбира по-добре, отколкото в противния случай. Ако ученикът смята, че това, което се казва, е важно за неговите нужди, той ще слуша по-внимателно. Учениците не бяха заинтересовани да слушат за възможността Исус да бъде взет от Своите врагове - затова и не слушаха. И така, да имаш ухо, което да чува и да притежаваш капацитета да разбираш казаното, чрез правилното отношение - покорство. Ако не желаем искрено да вършим Неговата воля, ние няма да имаме капацитета да слушаме Бога. „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите” (Откровение 5:6). Този стих е повторен няколко пъти във втора и трета глава на Откровение. Става ясно, че не можем да чуем това, което говори Духът, ако нямаме чуващо ухо. Нужно е не само да искаме да чуем, но и да имаме капацитета за това.

Когато слушаме гласа на Бога, Той често поправя нашите неправилни отношения. Съветва ни и ни дава ясна насока. Ако сме съгрешили, Святият Дух бързо ни изобличава за този грях и ни връща до мястото, където той е бил извършен. Как развиваме „чуващото ухо” към това, което ни говори Святият Дух? Трябва да развием покорство към нещата, за които вече знаем, че са Божията воля. Защо Бог да ни напътства, ако не сме се подчинили на това, което Той вече ни е наредил да извършим? Ако в живота ни има грях, който ни пречи да се подчиняваме на Бога, ние трябва бързо да го изповядаме и да го доведем под кръвта на Христос. Това заличава всякакви стари проблеми и ни връща към любящи взаимоотношения с Исус Христос, при което можем да чуваме Неговия глас. При слушането на Бог, избирането на точния момент е от най-голяма важност. Бог може да ни говори, но ние трябва да знаем Неговото точно време. Да знаем Божието време изисква дисциплина и търпение: „Господ Йехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения, всяка заран Той събужда ухото ми, за да слушам като учащите се” (Исая 50:4).

Контекстът на този важен стих е от голямо значение за научаването как да слушаме Бог и да се движим в Неговото време. Исая 50 започва с картина на тъжното състояние на Израел. Тогава Бог задава теоретичния въпрос - защо? Отговорът е, че когато Бог е искал да посети Израел с благословение, Той не е могъл да намери човек, готов да бъде използван. Тогава четем току що цитирания стих, който е пророчески свързан с идването на Месията. Но Божественият принцип остава в сила за всички, които желаят да чуват и да се подчиняват на Божия глас. Трябва да бъдем дисциплинирани (учащи се) и не само да знаем правилната дума, но да говорим и да се подчиняваме на точното време. Апостол Павел желаеше да проповядва в Азия. Той много искаше да сподели несравнимото Евангелие на Исус Христос в тази нуждаеща се част от света. Но Святият Дух не позволи на Павел да тръгне. Духът не позволи на апостола да пътува за Витания, така че той отиде в Троада. През нощта Господ го насочи към Европа. Това беше волята на Бог. Хиляди години по-късно Евангелието е проповядвано в Азия - точният момент е решаващ! Преди много години аз бях с един човек на вярата, който бе основал първата християнска телевизионна станция в Америка. Той вече говореше по радиото в Калифорния. Докато бях в неговия дом, този човек ме убеди в необходимостта от християнска радиостанция в Корея. Извършихме всички приготовления, като защитихме скъпата апаратура и наехме нужния персонал. Но не можех да получа изискващото се разрешение. Постоянно се молех на Бог, но без резултат. Не беше точното време. Днес моите телевизионни и радио служения покриват Корея. Дошло е точното време!

Затова бъди готов да се подчиняваш; поддържай правилно духовно отношение; подчинявай се на това, за което вече знаеш, че е Божията воля и започни да слушаш внимателно, докато се молиш. Точният момент за реализация на твоите мисли може да не е съвършен, но Бог ще те води по пътя, по който трябва да ходиш. Дори да изисква време, Неговата насока е сигурна.

„Така ще бъде Словото Ми, което излиза от устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11). Бог иска мъже и жени с уши, които чуват какво Святият Дух казва на църквата. Проблемът не е в това, че Бог е престанал да говори, но че ние не слушаме. Най-важното при слушането на Бог е осъзнаването, че Той е любящ Баща и ние сме Негови деца, чрез Исус Христос - нашия Господ.

Като баща на трима сина, аз особено ценя това важно взаимоотношение, което имаме с Бог. Макар и тримата ми сина да си приличат по външност, всеки един от тях има различен характер. Всеки от моите синове има определен начин, по който слуша и възприема. Тъй като тримата са в три различни възрастови групи, отношението към всеки от тях трябва да е различно. Моя отговорност е да общувам със синовете си така, че да ме разберат. Не говоря на своя най-малък син по същия начин, както говоря на най-големия. Нашият Небесен Отец върши същото. Той желае да общува с нас, дори повече, отколкото ние желаем да общуваме с Него. Бог знае духовното ниво на всеки от нас и ще ни говори, съобразявайки се с него. Неговото Слово е насочено към нас по различни начини. Еремия пророкува: „Не е ли Словото Ми като огън? - казва Господ. - И като чук, който строшава скалата?” (Еремия 23:29). Затова Божието Слово може да бъде насочено към нас - мощно като огън, който запалва отговор или като чук, разбиващ всяка опозиция. Словото на Бог може да бъде насочено не толкова към нашите емоции, колкото към умовете ни: „Дойдете сега, та да разискваме…” (Исая 1:18). По какъвто и начин Бог да избере да ни говори, ние трябва да се научим да слушаме, като не забравяме винаги да отсъждаме това, което чуваме, според откритото Божие Слово - Библията. Апостол Йоан е особено загрижен за това, което писа: „И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас - по Духа, който ни е дал. Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света” (І Йоан 3:24, 4:1).

От тук виждаме, че Святият Дух може да ни насочва в духовна чувствителност, чрез която да сме в състояние да изпитваме (отсъждаме) чутото, правейки разлика между Божията насока и човешките или сатанински гласове. Как биваме водени от Бога? Пребъдваме в Него, като пазим заповедите Му. Точно, както един банков специалист може да направи разлика между фалшивите и истинските банкноти, защото се занимава с истинските, така и ние сме в състояние да разпознаем гласа на Бог, защото пребъдваме в Него в подчинение. В Матей четем: „Тогава, ако някой ви каже: Ето тук е Христос или тук, не вярвайте, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса така, щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Матей 24:23-24). Като наближаваме последните дни, в този свят ще има все повече и повече лъжливи пророчества. Сатана ще се опитва да мами църквата с много гласове. Но тези, които се научат да слушат Бога, няма да бъдат измамени, защото ще знаят разликата между Божият глас и фалшивите гласове. Щом се научат да чуват Божия глас, те не могат да бъдат заблудени от други гласове. Става все по-важно да се научим да изпитваме духовете, като сме в състояние да правим разлика между Бога и дявола. Исус продължава да описва положението в света в края на този век, като казва: „И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на човешкия Син, защото както и в ония дни, преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, до когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:37-39). Времето преди второто идване на Исус Христос е наречено последните дни. Тези дни са описани в току що цитираните стихове. Последните дни ще бъдат подобни на дните, в които Ной построи своя ковчег. С наближаването на Съдния ден, хората продължаваха да се държат така, сякаш нищо не се случваше. Не осъзнаваха в какви времена живеят. По същия начин и хората днес се занимават с нормалната си работа, като не знаят, че краят на този век е близо. Те не слушат Божия глас и няма да бъдат готови, когато Господ дойде.

От каква значимост е, да бъдеш помазан със Святия Дух при наближаването на второто идване! Отговорът на този важен въпрос се намира в Матей: „Тогава небесното царство ще се оприличи на 10 девици,които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде, излизайте да Го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. а неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна и готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори” (Матей 25:1-10). Като се научим да слушаме Бога, ние ще знаем какво Господ върши: „Наистина, Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците” (Амос 3:7). Като се научим да слушаме Бога, няма да сме заварени неподготвени при Господното идване. Като се научим как да пребъдваме в Христос, чрез Святия Дух, ние няма да позволим нашето масло да свърши, но ще бъдем бдителни в очакване на второто идване на Господа. Живеем в ден, когато повечето християни по света не съзнават колко късен е часът. Затова е наложително да се научим да слушаме Божия глас ежедневно.
Важността на груповата молитва

Когато се моля сам, аз мога само да упражнявам индивидуалната си вяра. Но когато се моля в група със своите братя и сестри в Христа, силата на нашата вяра нараства геометрично. Мойсей каза на Израел, че един може да прогони хиляда, а двама да обърнат в бяг десет хиляди (Втор. 32:30). Тайната, за която той споменаваше - геометрично, а не аритметично нарастваше на двама, стоящи заедно, беше присъствието на Скалата посред тях. Исус изрази същото нещо, когато каза на Своите ученици, че където двама или трима са събрани в Негово име, Той ще бъде помежду им (Матей 18:18).

Между 1969 и 1973 година аз преминах през най-лошото изпитание в живота си. Мислех, че сигурно ще се удавя във водите на силната болка, които ме обграждаха по онова време. Току що бяхме започнали да строим нашия храм с 10000 места и многоетажен блок, а нямахме достатъчно пари. Обезцененият долар предизвика моментална криза в Корея. Ембаргото на маслото ни повлече още по-надолу в рецесията. Хората в нашата църква губеха работата си и доходът ни рязко спадна. Посред всичко това цените на строежа рязко се повишиха, поради произтеклата инфлация. Със своите естествени очи аз можех да видя само едно - банкрут. Започнах да се моля в тъмното и влажно мазе на нашата нова църква. Скоро и други започнаха да се присъединяват към мен в молитва и нашите общи молитви достигнаха Небесния трон и ние бяхме избавени. Щом завършихме сградата, видяхме важността на груповата молитва. Хиляди обединиха своята вяра, за да се осъществи чудото, което сега се нарича най-голямата църква в историята на християнството.

Неотдавна се срещнахме с д-р Били Греъм, да се молим и да разговаряме относно достигането на Япония с Евангелието. В Амстердам, Холандия, д-р Греъм каза: „Християнството в Япония не се е разраснало значително през последните двеста години.” Той ми каза, че по време на неговата голяма евангелизация в Осака, един японски водач му казал, че Евангелието никога не е било ясно и разбрано представено на японците. Сега се моля за 10000000 японци - да преклонят коляно пред Исус Христос за спасение до края на века. Цялата ми църква се моли като един човек за постигането на това. Установили сме ясен образец, цел и метод. Вярваме, че сега е времето за Япония. От 120 милиона японци, има приблизително само 400000 католици и 300000 протестанти - християни. Японците са предимно светско общество, като тяхна цел са богатството и силата. Какво може да разруши съпротивата към Евангелието, която е съществувала в Япония стотици години? Отговорът е настоятелна и обединена молитва за тази нация. Исус обеща: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Матей 18:19-20). Миналата година на новогодишния ден прочетох, че 80 милиона японци посетили езически реликви, за да се кланят на идоли. Това ясно показва силата, която е връзвала нацията толкова много години. Когато в нашата църква се молим за японската нация, ние се молим за един от най-силните бастиони на сатана. Макар японците да са много възпитани и учтиви, те са държани в дяволската мрежа, без да знаят това. Но аз вярвам, че Бог е способен и имам пълна увереност, че каквото вържем в молитва на тази земя, също е вързано в духовния свят на небето. Нищо няма да ни спре да спечелим духовната победа в Япония чрез молитва! Моля ви, присъединете се към мен в молитва за съживление в Япония!

Ако геометричната прогресия на вяра си остава вярна, тоест ако един може да прогони хиляда, а двама да обърнат в бяг десет хиляди, то представяте ли си колко демона можем да изгоним с вяра, ако присъедините молитвите си и сатана да бъде вързан над японската нация от молитвите на нашите 370 хиляди вярващи в Корея! Победата е наша в Христа! Амин.
Какво може да пречи на груповата молитва?

Матей описва една важна случка, която подчертава единствената пречка пред вярата и силата: „Тогава Исус, като свърши тия притчи, замина си от там. И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им така, щото те се чудеха и думаха: От къде са на Този тая мъдрост и тия велики дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е прочее на Този всичко това? И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. И не извърши там много велики дела, поради неверието им” (Матей 13:53-58). Неверието попречи на цял град да види силата на Бога, чрез Божия Син, Исус Христос. Неверието е противоположно на вярата. То блокира действието й, така че, нужната вяра за ефективна молитва е възпряна. Учениците преживяха неверие, когато безуспешно се опитаха да изгонят демони: „Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можем да го изгоним? Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тук там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно” (Матей 17:19-20). Затова при съпротивление между силите на сатана, не може да присъства неверие. Неверието ще разруши силата на групата, ако се допусне по време на молитва. Словото ни учи, че Авраам получи силата да даде живот на Исаак, защото не допусна неверие в сърцето си (Римляни 4:20). Павел също казва, че поради неверие Израел бе отрязан от живото дърво на вяра (Римляни 11:20).

Евреи дава сериозно предупреждение относно неверието: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог, но увещавайте се един друг всеки ден, докле е още „днес”, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност” (Евреи 3:12-14). Неверието се промъква коварно в сърцето, като го прави нечестиво. Точно както вярата изгражда сила в молитвата, неверието разрушава тази сила. То е като болестта рак, който трябва да бъде изрязан напълно. Павел предупреждава коринтяните да не се свързват с невярващи (виж ІІ Коринтяни 6:14). Яир беше управител на синагогата, който повика Исус да дойде и да се помоли за неговата дъщеря. Докато Исус вървеше към Яировата къща, се насъбра голяма тълпа, да види какво ще се случи. Една жена, която бе изхарчила всичките си пари по доктори, се втурна към Исус, но само можа да докосне дрехата Му. Когато Го докосна, кръвотечението, което бе имала много години, се изцели. Исус, като усети, че от тялото Му изтича сила, запита: „Кой Ме докосна?” Случката в Марк 5 глава продължава да описва как Исус й каза: „Дъще, твоята вяра те изцели” (ст. 34). След тези думи един човек дойде да каже на управителя на синагогата, че дъщеря му е умряла. Исусовият отговор беше: „Не бой се, само вярвай” (ст. 36).

Връхната точка на случката е, когато Исус наближи къщата, където оплакваха мъртвото момиче: „И никому не позволи да Го придружи, освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. И като дохождаше до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето” (Марк 5:37-40). Трябва да забележим, че Исус беше много внимателен на кого да позволи да Го придружи в къщата. Когато върна мъртвото момиче към живота, Той искаше с Него да бъдат само учениците, които нямаха неверие. Също така Исус не позволи на професионалните оплаквачи да останат. Тяхното неверие също би могло да блокира вярата, необходима за извършване на това изцелително чудо. Така че, ако Исус внимаваше на кого позволява да се моли с Него, какво остава за нас? Затова е изключително важно, да блокираме проявата на всяко неверие в нашата групова молитва. Истината прогонва неверието, а Божието Слово е Истината! Груповата молитва може да бъде възпрепятствана от неверие, но това неверие може да бъде отстранено в името на Исус.

Макар Бог да слуша нашите индивидуални молитви, груповата молитва е важна особено, когато връзваме силите на сатана.