Подготвила съм върху параван изображение на дърво с хралупа и зелено мокетче за трева на което съм посипала орехчета, както и плюшена играчка - катеричка.
Посрещам децата със следната изценировка:
- Вървяла една Катеричка из пъстрата поляна. Както си вървяла, видяла едно хубаво, голямо дърво, което имало хралупа.
Катеричката - Ах, че красива хралупа! Кой ли живее там?
Катеричката - Ооо, който живее тук - си е изгубил орехчетата. Искате ли да му помогнем деца?
Катеричката - Ооо, явно много съм изморена, или слънцето грее много силно! Та това е моята хралупа. Сутринта бързах много, защото Зайко бе в беда и явно съм си изтървала орехчетата.
Катеричката започва да събира орехчетата в кошничка.
Катеричката - Е готово. Сега вече всичко е наред.
Обръща се към децата:
Катеричката - А, какво правите тук деца? Явно много ки разсмях със своята разсеяност?
- Здравей, Рунтавелке! Деца, искам да ви представя нашата гостенка днес - катеричка Рунтавелка.
- Хайде всички да я поздравим със стихотворението на Йордан Друмников.
– Катеричке смела,
накъде така рано си поела
с кошничка в ръка? – Мамичка ме прати
в дивата гора
гъбки качулати
да и набера!
- Браво на вас деца.
Започвам да движа катеричката по полянката.
- Какво правиш Рунтавелке? Защо така само се въртиш? Седни тук при нас. Виж как всички деца са седнали по местата си и те гледат. Не бъди непослушна.
Катеричката - Аз днес съм тук за да научат децата повече за нас катеричките. Искам на всички тях да помогна. Затова се въртя.
- Добре, разбрах те. Деца, днеска с вас, с помощта на нашата гостенка ще научим повече за катеричките.
Минавам по масичките и на всяко дене раздавам книжката за работа, отворена на съответната тема.
- Нашата тема днес се казва - Катеричке, накъде?
