ГЛАВА 12: ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ. МЪДРОСТТА НА ДЖУЛИАН В РЕЗЮМЕ

157
ГЛАВА 13
ВЕЧНАТА ТАЙНА НА ЩАСТИЕТО
„Когато се възхищавам от чудото на
залеза или красотата на луната, душата ми се
изпълва с преклонение пред Създателя.“
Махатма Ганди
Изминаха повече от дванайсет часа, откакто предишната вечер
Джулиан пристигна в дома ми, за да сподели мъдростта, която беше придобил в Шивана. Тези дванайсет часа несъмнено бяха най-важните в живота ми. Изведнъж се почувствах приповдигнат, мотивиран и — да
— дори освободен. Джулиан промени фундаментално възгледите ми за света с притчата на Йоги Раман и вечните добродетели, които тя символизираше. Осъзнах, че не съм дори почнал да изследвам възможностите на човешкия си потенциал. Досега пропилявах даровете, които животът ми поднасяше всеки ден. Мъдростта на
Джулиан ми даде възможност да почна да лекувам раните, които ми пречеха да живея със смеха, енергията и щастието, които знаех, че заслужавам. Изпитвах дълбоко вълнение.
— Скоро трябва да си тръгна. Ти имаш неотложни задължения, а и аз трябва да се погрижа за някои неща — извини се Джулиан.
— Работата ми може да почака.
— За съжаление моята не може — каза той и за миг се усмихна.
— Но преди да си тръгна, трябва да ти разкрия последния елемент от притчата. Сигурно си спомняш, че борецът по сумо, който излиза от фара, издигащ се в средата на красивата градина, опасан с розово стоманено въже около слабините, се подхлъзва на блестящ златен хронометър и пада на земята. Минава цяла вечност, докато накрая вдъхва прекрасния аромат на жълтите рози и идва в съзнание.
Изпълнен с възторг, той скача на крака и с изненада вижда пред себе си

158
дълга криволичеща пътека, обсипана с милиони малки диаманти.
Разбира се, нашият приятел, борецът по сумо, тръгва по пътеката и от този момент нататък живее дълго и щастливо.
— Не звучи много правдоподобно — казах аз с лека усмивка.
— Съгласен съм, че Йоги Раман притежаваше доста богато въображение. Но ти вече разбра, че приказката има определена цел и че принципите, които символизира, са не само мощни, но и много практични.
— Вярно — съгласих се с готовност аз.
— Смисълът на диамантената пътека е да ти напомня за последната добродетел на просветления живот. Ако се придържаш към този принцип в ежедневната си работа, ще обогатиш живота си по начин, който ми е трудно да опиша. Ще почнеш да виждаш прекрасни чудеса и в най-обикновените неща и ще живееш с възторга, който заслужаваш. А ако удържиш обещанието, което ми даде и споделиш това с други хора, ще им дадеш възможност и те да преобразят света си, и от сферата на обикновеното да преминат в сферата на необикновеното.
— Дълго време ли ще ми трябва, за да го науча?
— Удивително лесно е да схванеш самия принцип. Но за да се научиш да го прилагаш ефективно в съзнателния си живот, ще са нужни няколко седмици непрекъсната практика.
— Продължавай, защото умирам от любопитство.
— Интересно е, че употребяваш тази дума, защото седмата и последна добродетел се отнася изцяло до живота. Мъдреците от
Шивана вярваха, че истински радостен и щастлив живот може да се постигне само чрез един процес, който наричаха „да живееш сега“.
Тези йогини знаеха, че миналото си е отишло завинаги, а бъдещето е далечно слънце на хоризонта на въображението ти. Най-важният момент е сега. Научи се да живееш в момента и му се наслаждавай докрай.
— Много добре разбирам за какво говориш, Джулиан. Струва ми се, че през по-голяма част от времето се измъчвам за минали събития,
които не мога да променя, или се тревожа за бъдещи неща, които така и не се случват. Съзнанието ми е потопено в безброй дребни мисли,
които непрестанно ме дърпат в милиони различни посоки. Наистина отчайващо.

159
— Защо?
— Това ме изтощава! Просто не мога да намеря спокойствие. И
все пак има моменти, когато съзнанието ми е изцяло заето с целта,
която е пред мен. Това обикновено се случва, когато съм притиснат да подготвя някое дело и нямам време да мисля за нищо друго, освен за непосредствената задача. Изпитвал съм такава пълна концентрация,
когато играех футбол с момчетата и наистина исках да спечелим.
Часовете минаваха като минути и през цялото време бях фокусиран.
Сякаш единственото важно нещо за мен беше това, което правя в момента. Всичко друго — грижите, сметките, адвокатската кариера —
нямаха значение. Като си помисля, сигурно това са били моментите,
когато съм изпитвал най-дълбоко спокойствие.
— Да се занимаваш с нещо, което те изправя пред истинско изпитание, е най-сигурният път към личното удовлетворение. Но най- важното е да помниш, че щастието е пътуване, а не дестинация.
Живей за днешния ден — никога няма да има друг такъв — заяви
Джулиан и събра ръце, сякаш в благодарствена молитва, че е бил посветен в онова, което току-що каза.
— Това ли е принципът, който символизира диамантената пътека в притчата на Йоги Раман? — попитах аз.
— Да — беше краткият отговор. — Точно както борецът по сумо намира вечно щастие и радост веднага щом тръгва по диамантената пътека, така и ти можеш да получиш живота, който заслужаваш,
веднага щом разбереш, че пътят, по който поемаш сега, е обсипан с диаманти и други безценни съкровища. Престани да губиш толкова много време в преследване на големите удоволствия в живота и да пренебрегваш малките. Недей да бързаш. Наслаждавай се на красотата и светостта на всичко около теб. Дължиш го на самия себе си.
— Означава ли това, че не трябва да си поставям големи цели за бъдещето и да се съсредоточа върху настоящето?
— Не — отвърна Джулиан твърдо. — Както вече ти казах, целите и мечтите за бъдещето са основни елементи във всеки истински успешен живот. Причината да ставаш всяка сутрин от леглото е именно надеждата за онова, което ще се появи в твоето бъдеще и пак тя те вдъхновява ден след ден. Целите придават енергия на живота.
Искам да ти кажа просто това: никога не отлагай щастието за сметка

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: