Монахът, който продаде своето ферари — Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си

40
За да живееш живота си по най-пълноценен начин, трябва винаги да бдиш пред вратата на твоята градина и да пускаш в нея само най- добрата информация. Истината е, че не може да си позволиш лукса да храниш дори една-единствена негативна мисъл. Най-щастливите, най- динамичните и най-удовлетворените хора на света не са устроени по- различно от теб или от мен. Всички сме направени от плът и кости.
Всички сме създадени от един и същ вселенски източник. Но онези, за които не е достатъчно само да съществуват, онези, които разпалват пламъка на човешкия си потенциал и действително се наслаждават на магическия танц на живота, постъпват различно от хората, чийто живот е обикновен. На първо място сред нещата, които правят, е, че възприемат позитивен начин на мислене за своя свят и всичко, което е в него.
Джулиан замълча за малко и после продължи:
— Мъдреците ме научиха, че през един обикновен ден в ума на обикновения човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най- удивителното е, че деветдесет и пет процента от тези мисли са същите,
които си си мислил предишния ден!
— Сериозно ли говориш? — попитах аз.
— Съвсем сериозно. Това е тиранията на затъпелия ум. Хората,
които си мислят едни и същи мисли всеки ден, предимно негативни, са развили лоши умствени навици. Вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да ги направят още по- хубави, те остават пленници на миналото си. Някои се тревожат за провалили се връзки или за финансови проблеми. Други се терзаят от спомени за не дотам идеалното си детство. Трети се измъчват от още по-дребни неща: колко груба е била продавачката в магазина или колко злонамерено им се е сторило подхвърленото от някой колега. Хората,
които използват ума си по този начин, позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса и да внесе в живота им всичко, което искат емоционално, физически и… да, дори духовно. Тези хора никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота.
— Всичко дотук ми звучи съвсем убедително — кимнах аз.
— Начинът, по който мислиш, се дължи чисто и просто на навика — продължи Джулиан. — Повечето хора изобщо не съзнават

41
огромната сила на ума си. Научих, че дори и най-добре тренираните мислители използват само 1100 от един процент от възможностите на ума. Мъдреците от Шивана имаха куража редовно да изследват неизползвания потенциал на умствените си възможности. И
резултатите бяха изумителни. Чрез редовна и дисциплинирана практика Йоги Раман беше тренирал ума си така, че да забавя пулса си по желание. Той дори се беше научил да прекарва седмици наред без сън. Макар че никога не бих ти препоръчал да се стремиш към подобна цел, съветът ми е да започнеш да разглеждаш ума си като това, което той наистина е — най-големият дар на природата.
— Има ли някакви упражнения, с които да отключа тази сила на ума? Ако мога да забавям пулса си, със сигурност ще предизвиквам сензация на всеки коктейл — казах аз иронично.
— Сега не се тревожи за тези неща, Джон. Ще ти покажа някои практични техники, които може да изпробваш по-късно, за да се убедиш в силата на тази древна система. Засега най-важното е да разбереш, че овладяването на ума се постига чрез кондициониране —
това е всичко. Повечето хора разполагат с едни и същи дадености от момента, в който поемат първия си дъх. Отличителната черта на онези,
които постигат повече или са по-щастливи от другите, е начинът, по който използват и усъвършенстват тези дадености. Когато се посветиш на задачата да промениш вътрешния си свят, животът ти бързо преминава от сферата на обикновеното в сферата на необикновеното.
Усещах как моят учител все повече се вълнува. Когато заговори за магията на ума и безкрайните блага, които тя неизменно носи, очите му заблестяха.
— Знаеш ли, Джон, в крайна сметка разполагаме с пълна власт само върху едно нещо.
— Може би върху децата? — подхвърлих аз и се усмихнах добродушно.
— Не, приятелю, върху ума си. Ние не можем да управляваме времето, пътното движение или настроението на хората около нас. Но със сигурност можем да управляваме отношението си към тези събития. Ние всички имаме силата да определим за какво да мислим във всеки даден момент. Тази способност е част от човешката ни същност. Едно от правилата на световната мъдрост, което научих през

42
пътуването си до Индия, е едновременно фундаментално и съвсем просто.
Джулиан направи пауза, сякаш за да си представи по-добре това безценно съкровище.
— И в какво по-точно се състои то?
— Не съществува такова нещо като обективна реалност или
„реален свят“. Няма абсолютни категории. Лицето на най-големият ти враг може да е лицето на моя най-добър приятел. Събитие, което един човек приема като трагедия, за друг може да съдържа в зародиш безгранични възможности. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота.
— Но, Джулиан, как е възможно трагедията да бъде нещо друго,
освен трагедия?
— Веднага ще ти дам пример. При пристигането си в Калкута се запознах с една учителка — казваше се Малика Чанд. Тя обичаше работата си, отнасяше се към учениците си като към свои собствени деца и с всички сили се стремеше да развие възможностите им.
Нейното златно правило беше: „Увереността, че можеш, е по-важна от коефициента на интелигентност“. Тя беше известна в своята общност с това, че живее, за да дава и да помага безкористно на всеки, който е изпаднал в нужда. За съжаление любимото й училище, където чудесно се развивали поколение след поколение деца, една нощ било подпалено и изгоряло. Всички хора в общността приели това като голямо нещастие. Но минало време, гневът им отстъпил място на апатия и те се примирили с факта, че децата им ще останат без училище.
— И Малика ли се примирила?
— Съвсем не. Малика, както винаги, била пълна с оптимизъм. За разлика от всички други, в случилото се тя видяла възможност. Казала на всички родители, че всяко зло предлага равностойно добро, стига да си направят труда да го потърсят. Злощастното събитие се превърнало в благословия. Училището, което изгоряло до основи, било старо и запуснато. Покривът течал, а под тежестта на хилядите детски крака подът отдавна се бил продънил. За тези хора това бил дългоочакваният шанс да обединят усилията си и да построят много по-хубаво

43
училище, училище, в което да учат още много поколения деца. И така,
подтиквани от тази енергична шейсет и четири годишна жена, всички заедно напрегнали сили, събрали достатъчно средства и построили прекрасно ново училище, което сега се издига като блестящ пример за силата на визията пред лицето на нещастието.
— Нещо като старата поговорка да виждаш чашата си наполовина пълна, вместо наполовина празна?
— Би могло и така да се каже. Каквото и да ти се случи в живота,
само ти имаш способността да избереш как ще реагираш на него.
Когато създадеш навик да търсиш позитивното във всички обстоятелства, животът ти ще се издигне към най-високите си измерения. Това е един от най-великите природни закони.
— Но в основата на всичко е човек по-ефективно да използва ума си, така ли?
— Точно така, Джон. Целият успех в живота, независимо дали е материален или духовен, тръгва от тази шесткилограмова маса,
разположена между раменете ти. Или, по-конкретно, от мислите, които вкарваш в ума си всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Външният ти свят отразява състоянието на вътрешния ти свят. Като контролираш мислите и реакциите си към събитията в своя живот, започваш да контролираш съдбата си.
— Звучи доста логично, Джулиан. Аз обаче винаги съм толкова зает, че не ми остава време да помисля за тези неща. Когато бях студент в Харвард, най-добрият ми приятел Алекс обичаше да чете книги за развитие на съзнанието. Твърдеше, че те го мотивират и му дават енергия, за да се справи с непосилната учебна програма. В една от тях беше прочел, че китайският йероглиф, означаващ „криза“, се състои от два знака: единият означава „опасност“, а другият —
„възможност“. Сигурно дори древните китайци са знаели, че и най- голямото нещастие има своята добра страна — ако имаш смелост да я потърсиш.
— Йоги Раман го обясняваше така: „В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител“.
— Дори болката? — възразих аз.

44
— Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина? Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— За да оцениш доброто, трябва да познаваш лошото?
— Да. Но те съветвам да престанеш да преценяваш събитията като позитивни или негативни. Вместо това просто ги изживявай,
радвай им се и се учи от тях. Всяко събитие ти предлага уроци. Тези малки уроци подхранват вътрешния и външния ти растеж. Без тях ще си останеш завинаги на същото място. Помисли си за твоя собствен живот. Повечето хора се развиват най-много в резултат на най- трудните си преживявания. А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират,
че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга.
Джулиан вдигна развълнувано ръце, също като южняшки свещеник, изнасящ проповед пред вярващите.
— Ако прилагаш неотклонно този принцип в ежедневието си и започнеш да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно и укрепващо силите ти, завинаги ще прогониш тревогата.
Ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще.
— Добре, схванах идеята. Всяко преживяване, дори най-лошото,
ни предлага някакъв урок. Следователно трябва да отворя съзнанието си, за да науча нещо от всяко събитие. По този начин ще стана по- силен и по-щастлив. Какво друго би могъл да направи един скромен,
средно преуспяващ адвокат, за да подобри положението си?
— Преди всичко трябва да започнеш да живееш с въображението, а не със спомените си.
— Би ли повторил това, което току-що каза?
— Това, което казах, е, че за да освободиш потенциала на ума,
тялото и душата си, трябва, първо да разшириш въображението си.
Нали разбираш, нещата винаги се създават два пъти: първо в работилницата на ума и едва тогава в реалността? Наричам този процес „проектиране“, защото всичко, което създаваш във външния свят, започва като прост проект във вътрешния ти свят, който чертаеш върху екрана на съзнанието си. Когато се научиш да контролираш мислите си и да си представяш ясно всичко, което желаеш от

45
сегашното си съществуване в състояние на пълно очакване, в теб ще се пробудят спящи сили. Ще започнеш да отключваш истинския потенциал на ума си, за да създадеш онзи магически живот, който,
сигурен съм, заслужаваш. От тази вечер нататък трябва да забравиш миналото. Имай смелостта да си кажеш, че представляваш нещо повече от сбора на сегашните си обстоятелства. Очаквай най-доброто.
И ще останеш изумен от резултатите.
Признавам си, Джон, през всички тези години като адвокат си мислех, че знам толкова много. Години наред учех в най-добрите училища, прочетох всички книги по право, които ми попаднаха и следвах най-добрите примери за подражание. Да, правото е игра и аз бях победител. Сега обаче разбирам, че бях започнал да губя играта на живота. Бях толкова зает с търсене на големите удоволствия, че пропуснах всички малки удоволствия. Никога не прочетох онези велики книги, които баща ми ми казваше да прочета. Не изградих никакви добри приятелства. Не се научих да се наслаждавам на голямата музика. Като казвам това, все пак мисля, че съм сред щастливците. Инфарктът беше решаващият момент за мен, може да се каже, че ми подейства като сигнал за пробуждане. Ако искаш вярвай,
но той ми даде втори шанс да живея по-богат, по-вдъхновен живот.
Също като Малика Чанд, и аз видях, че в мъчителното ми съществуване се крият семената на някаква възможност. И което е по- важно, имах куража да ги оставя да покълнат.
Ясно беше, че Джулиан външно се е подмладил и едновременно вътрешно е помъдрял. Разбирах, че тази вечер беше нещо много повече от интересен разговор със стар приятел. Съзнавах, че тя може да се окаже решаващият момент за мен и ясна възможност за ново начало. Започнах да изреждам на ум всичко, което не беше наред в собствения ми живот. Да, наистина имах чудесно семейство и сигурна работа като уважаван адвокат: и все пак, когато останех насаме със себе си, знаех, че нещо липсва. Трябваше да запълня празнотата, която беше започнала да поглъща живота ми.
Когато бях дете, имах такива големи мечти. Често си представях,
че съм спортен герой или бизнес магнат. Действително вярвах, че мога да направя, да имам и да бъда всичко, което поискам. Припомних си детството си, което мина на слънчевото Западно крайбрежие и как се чувствах тогава. Колко се радвах на простите удоволствия. Колко

46
обичах прекрасните следобеди, когато се къпех или карах колело в парка. Изпитвах такова любопитство към живота, бях авантюрист.
Възможностите на бъдещето ми се струваха безгранични. Честно казано, мисля, че не съм имал подобно усещане за радост и свобода от петнайсет години. Какво се беше случило?
Може би бях изгубил мечтите си, когато станах възрастен човек и се примирих с факта, че трябва да се държа така, както се очаква от възрастните. Може би бях изгубил мечтите си, когато постъпих в правния факултет и започнах да говоря така, както се очаква от адвокатите. Така или иначе, през тази вечер, когато Джулиан седеше до мен на чаша студен чай и изливаше сърцето си, твърдо реших да се занимавам по-малко с печелене на пари и да отделям повече време за изграждане на живота си.
— Май те накарах да се позамислиш върху собствения си живот
— отбеляза Джулиан. — Време е да почнеш да мислиш за мечтите си така, както си го правил като малко дете. Джонас Салк го е изразил най-добре: „Имал съм мечти, имал съм и кошмари. Преодолях кошмарите заради мечтите“.
Имай смелостта да избършеш праха от мечтите си, Джон.
Започни отново да обичаш живота и да се радваш на всичките му чудеса. Събуди в себе си способността на собствения си ум да предизвиква събитията. Ако успееш, цялата вселена ще бъде на твоя страна и ще ти помогне да постигнеш чудеса в живота си.
Джулиан бръкна в диплите на робата си и извади картичка с размерите на визитка, оръфана по краищата очевидно в резултат на дълги месеци постоянна употреба.
— Веднъж, когато с Йоги Раман вървяхме по пуста планинска пътека, го попитах кой е любимият му философ. Той отговори, че в живота си е изпитал много влияния и му е трудно да посочи един- единствен източник на вдъхновение. Все пак дълбоко в сърцето си той носеше един цитат; в него се съдържаха всички ценности, които беше обикнал през своя живот, прекаран в спокоен размисъл. На онова красиво място, далеч от цивилизования свят, големият мъдрец го сподели с мен. И аз запазих тези думи дълбоко в сърцето си. Те всеки ден ми напомнят за всичко, което сме — и което можем да бъдем.
Думите принадлежат на великия индийски философ Патанджали.
Повтарям си ги на глас всяка сутрин, преди да започна да медитирам и

47
това има огромно влияние върху начина, по който протичат дните ми.
Помни, Джон, думите са словесното въплъщение на силата.
Джулиан ми показа картичката. Цитатът гласеше:
„Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всичките ти мисли разкъсват оковите си: умът ти надхвърля ограниченията,
съзнанието ти се разширява във всички посоки и се озоваваш в един прекрасен нов свят. Спящите в теб сили,
способности и талант оживяват и откриваш, че си по-велик човек, отколкото някога си сънувал.“
В същия миг видях връзката между физическата жизненост и пъргав ината на ума. Джулиан беше в идеално здраве и изглеждаше с много години по-млад, отколкото при първата ни среща. Той преливаше от жизненост и като че ли енергията, ентусиазмът и оптимизмът му не познаваха граници. Ясно виждах, че е променил предишния си начин на живот в много неща, но очевидно началната точка на тази невероятна трансформация беше оздравяването на духа.
Действително успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния и, променяйки мислите си, Джулиан Мантъл беше променил и живота си.
— Как точно мога да постигна тази позитивна, спокойна и вдъхновена нагласа, Джулиан? Струва ми се, че след толкова много години, прекарани в обичайното ми ежедневие, мускулите на ума ми са позакърнели. Може дори да се каже, че нямам почти никакъв контрол върху мислите, които обитават градината на ума ми — казах искрено аз.
— Умът е прекрасен слуга, но ужасен господар. Ако си започнал да мислиш само негативно, това е защото не си се погрижил за ума си и не си отделил време да го научиш как да се съсредоточава върху доброто. Уинстън Чърчил казва, че „цената на величието е да поемеш отговорност за всяка своя мисъл“. Само тогава ще постигнеш жизнерадостната нагласа, която търсиш. Помни, че умът действително е като всеки друг мускул в тялото. Ако не го упражняваш, ще го изгубиш.

48
— Искаш да кажеш, че ако не упражнявам ума си, той ще отслабне?
— Да. Погледни на нещата по този начин. Ако искаш да усилиш мускулите на ръката си, за да постигнеш повече, трябва да ги тренираш. Ако искаш да стегнеш мускулите на краката си, първо трябва да ги упражняваш. По същия начин можеш да постигнеш прекрасни неща с ума си, стига да му дадеш възможност. След като веднъж се научиш как да си служиш резултатно с него, той ще привлече в живота ти всичко, което желаеш. Ако се грижиш добре за него, той ще създаде идеално здраве. И ще си възвърне естественото състояние на вътрешен мир и спокойствие — ако имаш визията да поискаш от него тези неща. Мъдреците от Шивана имат една много особена поговорка: „Границите на живота ти не са нищо друго, освен творение на аза“.
— Това не ми е съвсем ясно, Джулиан.
— Просветлените мислители знаят, че мислите им оформят техния свят и че качеството на живота се свежда до богатството на мислите. Ако искаш да водиш по-спокоен, изпълнен със смисъл живот,
мислите ти трябва да бъдат по-спокойни и смислени.
— Дай ми най-бързото средство, Джулиан.
— Какво искаш да кажеш? — спокойно попита Джулиан, като сложи ръка на гърдите си, а загорелите му пръсти погалиха изящната тъкан на червената роба.
— Думите ти ме развълнуваха. Но аз съм нетърпелив човек.
Няма ли някакви упражнения или техники, които, мога да използвам веднага тук вкъщи, за да променя начина, по който работи умът ми?
— Бързите методи не действат. Всяка трайна вътрешна промяна изисква време и усилия. Упоритостта е майката на личната промяна.
Не казвам, че ще са нужни години, за да направиш дълбоки промени в живота си. Ако прилагаш прилежно стратегиите, които сега споделям с теб, всеки ден в продължение на само един месец, резултатът ще е изумителен. Ще започнеш да черпиш от най-висшите нива на собствения си потенциал и ще влезеш в царството на чудесата. Но за да стигнеш до там, не трябва да отдаваш голямо значение на резултата.
Вместо това се наслаждавай на процеса, при който вътрешният ти свят се развива и разширява. Парадоксално е, но колкото по-малко си мислиш за крайния резултат, толкова по-бързо ще дойде той.

49
— Защо?
— Това прилича на класическата приказка за момчето, което заминало далече от дома си, за да учи при един прочут учител. Когато застанало пред мъдрия старец, първият му въпрос бил: „Колко време ще ми трябва, за да стана мъдър като теб?“ Учителят бързо отговорил:
„Пет години“.
„Това е много дълго време — казало момчето. — Какво ще стане,
ако уча двойно повече?“
„Тогава ще са нужни десет“ — отговорил учителят.
„Десет! Това е прекалено дълго. Какво ще стане, ако уча цял ден и до късно всяка вечер?“
„Петнайсет години“ — отвърнал мъдрецът.
„Нищо не разбирам — казало момчето. — Всеки път, когато обещая да посвещавам повече енергия на целта си, ти ми отговаряш, че ще е нужно по-дълго време. Защо?“
„Отговорът е прост. Ако едното око е вперено в крайната цел,
остава ти само едно, за да те води по пътя“.
— Аргументът ви се приема, уважаеми колега — признах поражението си аз. — Звучи ми като историята на моя живот.
— Бъди търпелив и живей със знанието, че всичко, което търсиш, със сигурност ще дойде, ако се подготвяш за него и го очакваш.
— Но аз никога не съм бил голям късметлия, Джулиан. Всичко,
което съм постигнал, съм постигнал с упоритост.
— Какво е късметът, приятелю? — усмихна се Джулиан. —
Нищо друго, освен да съчетаеш подготовката с подходящия случай.
Джулиан замълча и после тихо добави:
— Преди да ти предам точните методи, които научих в Шивана,
трябва да споделя с теб няколко основни принципа. Първо, винаги помни, че концентрацията е залегнала в основата на овладяването на ума.
— Сериозно ли говориш?
— Да. И аз се учудих. Но е истина. Умът може да постигне изключителни неща. Това ти е известно. Самият факт, че имаш желание или мечта, означава, че имаш съответната способност да ги осъществиш. Това е една от великите истини на Вселената, която мъдреците от Шивана знаят. Само че за да освободиш силата на ума,

50
трябва първо да можеш да я обуздаеш и да я насочиш само върху непосредствената задача. В момента, в който концентрираш ума си върху една-единствена цел, в живота ти ще се появят изключителни дарове.
— Защо концентрацията на ума е толкова важна?
— Ще ти дам една гатанка, която много добре ще отговори на въпроса ти. Представи се, че си се изгубил в гората посред зима. За теб по-важно от всичко е да запазиш топлината си. В раницата си имаш само писмо от най-добрия си приятел, консерва риба тон и малка лупа,
която носиш, защото зрението ти е отслабнало. За щастие си успял да намериш сухи съчки, но за нещастие нямаш кибрит. Как ще запалиш огън?
Гатанката на Джулиан ме затрудни. Нямах представа, какъв е отговорът.
— Предавам се.
— Много е просто. Поставяш писмото между съчките и насочваш лупата към него. Тя ще фокусира слънчевите лъчи и след няколко секунди огънят ще пламне.
— А какво ще правя с консервата?
— А, прибавих я просто така, за да отвлека вниманието ти от очевидното решение — усмихна се Джулиан. — Но същността на примера е следната: ако само поставиш писмото над съчките, няма да получиш резултат. И все пак в секундата, в която си послужиш с лупата, за да фокусираш слънчевите лъчи върху писмото, то ще пламне. Положението с ума е аналогично. Когато съсредоточиш огромните му сили върху определени смислени цели, бързо ще запалиш пламъка на личния си потенциал и ще получиш изумителни резултати.
— Като например? — попитах аз.
— Само ти можеш да отговориш на този въпрос. Какво е онова,
което търсиш? Дали искаш да бъдеш по-добър баща или да водиш по- балансиран, по-удовлетворяващ живот? Дали търсиш духовна реализация? Или ти се струва, че ти липсват приключения и повече развлечение?
— А защо не вечно щастие?
— Всичко или нищо, а? — засмя се той. — Не искаш да започнеш с малко. Е, и това може да имаш.

51
— Как?
— Мъдреците от Шивана са узнали тайната на щастието преди повече от пет хиляди години. Имах късмет, че пожелаха да споделят този дар с мен. Искаш ли да я научиш?
— Не, първо ще отида да боядисам гаража.
— Така ли?
— Разбира се, че искам да науча тайната на вечното щастие,
Джулиан. Не е ли това, което всеки в крайна сметка търси?
— Така е. Е, ето я… Мога ли да те обезпокоя и да поискам още една чаша чай?
— О, моля те, нямам търпение!
— Добре, тайната на щастието е проста: открий онова нещо,
което истински обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия в него. Ако изучаваш най-щастливите, най-здравите, най-доволните хора на този свят, ще установиш, че те до един са открили призванието в живота си и после са му посветили цялото си време. Това призвание почти винаги е нещо, което по някакъв начин служи на другите. Щом веднъж съсредоточиш умствената си сила и енергия върху занимание,
което обичаш, изобилието започва да тече в живота ти и всичките ти желания се изпълняват лесно и елегантно.
— Значи просто трябва да разбереш какво обичаш най-много и после да го правиш?
— Стига да е достойно занимание — отвърна Джулиан.
— Каква е дефиницията на „достойно“?
— Както ти казах, Джон, страстта ти трябва по някакъв начин да подобрява живота на другите или да им служи. Едва ли бих могъл да се изразя по-елегантно от Виктор Франкъл, който казва така: „Успехът,
както и щастието, не може да се преследва. Той винаги следва. А
следва само като непреднамерен страничен ефект от личното посвещаване на кауза, по-голяма от аза“. Щом веднъж откриеш каква е работата на живота ти, твоят свят ще оживее. Всяка сутрин ще се събуждаш с безкраен запас от енергия и ентусиазъм. Всичките ти мисли ще бъдат съсредоточени върху определена цел. Няма да имаш време да губиш време. Следователно няма да разпиляваш скъпоценните си умствени сили за незначителни мисли. Автоматично ще заличиш навика да се тревожиш и действията ти ще станат много по-ефективни и по-продуктивни. Интересното е, че същевременно ще

52
изпиташ и дълбоко чувство за вътрешна хармония, сякаш някой те ръководи в осъществяването на мисията ти. Това е прекрасно чувство.
Обожавам го — добави Джулиан с възторг.
— Невероятно. Най-много ми хареса онази част, когато се събуждам и се чувствам преизпълнен с енергия. Да ти кажа честно,
Джулиан, почти всеки ден изпитвам желание да не ставам от леглото.
Колко по-хубаво би било, ако не трябва да се боря с натоварените пътища, ядосаните клиенти, агресивните противници и безкрайния поток от негативни влияния. Всичко това ме съсипва.
— Знаеш ли защо повечето хора спят толкова много?
— Защо?
— Защото всъщност няма какво друго да правят. Хората, които стават при изгрев-слънце, имат помежду си едно общо нещо.
— Всички са луди?
— Много смешно. Не, те всички имат цел, която разпалва пламъка на вътрешния им потенциал. Те са обладани от приоритетите си, но не по нездрав и маниакален начин. Те вършат всичко с по-малко усилия и по-лесно. А поради ентусиазма и любовта си към онова,
което правят в живота, такива хора живеят в настоящето. Вниманието им е изцяло и напълно посветено на задачата в момента. Затова няма загуба на енергия. Такива хора са най-енергичните и най-жизнените индивиди, които можеш да срещнеш.
— Загуба на енергия? Това ми звучи в стила на „Нова епоха“.
Обзалагам се, че не си го научил в правния факултет на Харвард.
— Не. Идеята принадлежи на мъдреците от Шивана. Макар да е известна от векове, да я прилагаш на практика си остава също толкова необходимо днес, колкото е било, когато се е появила за пръв път.
Прекалено много от нас са обладани от безкрайни и ненужни тревоги.
Това изсмуква естествената ни жизненост и енергия. Виждал ли си вътрешната гума на велосипед?
— Разбира се.
— Ако е добре напомпана, лесно ще стигнеш там, закъдето си тръгнал. Но ако гумата изпуска, постепенно целият въздух излиза от нея и изведнъж стигаш края на пътуването. Умът работи по същия начин. Тревогата причинява изтичане на скъпоценната умствена енергия и потенциал по същия начин, по който въздухът изтича от вътрешната гума. Скоро не ти остава никаква енергия. Цялата ти

53
креативност, оптимизъм и мотивация те напускат и се чувстваш напълно изтощен.
— Познато чувство. Денят ми често е хаотичен и пълен с кризисни ситуации. Трябва да бъда на сто места едновременно и да угодя на всички. В такива дни забелязвам, че макар и да не съм положил почти никакви физически усилия, след толкова много тревоги вечер се чувствам напълно изцеден. Когато се прибера вкъщи, нямам сили за нищо друго, освен да си налея един скоч и да се отпусна на канапето пред телевизора.
— Именно. Това е въздействието на прекаления стрес. Когато обаче откриеш целта си, животът става по-лесен и много по-приятен.
Когато откриеш каква всъщност е основната ти цел, или съдба, вече няма да е нужно да прекарваш в работа нито един ден в живота си.
— Нещо като преждевременно пенсиониране?
— Не — каза Джулиан с безапелационния тон, който беше изработил през кариерата си на виден адвокат. — Работата се превръща в игра.
— Няма ли да е малко рисковано да захвърля работата си и да започна да търся дълбоката си страст и цел? Имам предвид факта, че имам семейство и истински задължения. Четирима души зависят от мен.
— Не казвам, че трябва да напуснеш правната професия утре.
Трябва обаче да започнеш да поемаш рискове. Поизтупай малко праха от живота си, освободи се от паяжините. Тръгни по не толкова утъпкан път. Повечето хора са се затворили в зоната на собственото си удобство. Йоги Раман пръв ми обясни, че най-доброто, което можеш да направиш за себе си, е редовно да излизаш отвъд тези граници. Това е пътят към постигане на трайно себевладеене и реализиране на истинския потенциал на човешките ти способности.
— И какви ли ще са тези способности?
— Твоят ум, твоето тяло и твоята душа.
— А какви рискове да поемам?
— Престани да бъдеш толкова практичен. Започни да правиш нещата, които винаги си искал. Познавам адвокати, които са напуснали професията си, за да бъдат театрални актьори, и счетоводители, които са станали джаз музиканти. В този процес те са намерили дълбокото щастие, което толкова дълго време им е убягвало. И какво от това, че

54
вече не могат да си позволят две ваканции годишно или луксозна вила на Кайманите? Поемането на изчислен риск ще ти донесе огромни дивиденти. Как ще тръгнеш напред, ако не направиш първата стъпка?
— Прав си.
— Така че отдели време да помислиш върху тези неща. Открий каква е истинската причина за съществуването ти и после намери смелост да предприемеш действия.
— Много извинявай, но ако нямаш нищо против, Джулиан, аз само това правя — мисля. Всъщност част от проблема ми е, че прекалено много мисля. Умът ми никога не спира. Вътрешният глас непрестанно бърбори — това понякога ме влудява.
— Имам предвид нещо друго. Мъдреците от Шивана всеки ден отделяха време за мълчаливи размишления не само върху това къде се намират, но и къде отиват. Всеки ден те отделяха време, за да разсъждават върху целта си и върху начина, по който живеят. Но преди всичко те мислеха дълбоко и истински за това как да подобрят утрешния ден. Всекидневните малки подобрения предизвикват трайни резултати, които на свой ред водят до позитивна промяна.
— Значи трябва да отделям време и редовно да разсъждавам върху живота си, така ли?
— Да. Дори и десет минути съсредоточено разсъждение на ден ще има дълбоко въздействие върху качеството на живота ти.
— Разбирам доводите ти, Джулиан. Проблемът е, че като ме завърти работата от сутринта, не ми остават десет минути за обяд.
— Приятелю мой, да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает да шофираш. Накрая ще ти се наложи.
— Да, знам. Но нали щеше да ме научиш на някои техники, а,
Джулиан? — казах аз, надявайки се да науча някои практически начини за прилагане на всички тези мъдри неща, които слушах.
— Има една техника за усъвършенстване на ума, която се издига високо над всички други. Тя е любима на мъдреците от Шивана и те ме научиха на нея с много вяра и доверие. Изпълнявах я само двайсет и един дни и се почувствах по-енергичен, по-ентусиазиран и по-жизнен за пръв път от много години насам. Тази практика е създадена преди повече от четири хиляди години. Нарича се Сърцето на Розата.

55
— Разказвай.
— За да я изпълняваш, са ти необходими само една свежа роза и усамотено място. Най-добре е сред природата, но ще ти свърши работа и тиха стая. Започни, като насочиш поглед в центъра на розата, в сърцето й. Йоги Раман ми каза, че розата много прилича на живота: по пътя срещаш бодли, но ако имаш вяра и вярваш в мечтите си, накрая ще преодолееш бодлите и ще стигнеш до прекрасния цвят. Не откъсвай поглед от розата. Наблюдавай цвета, тъканта и формата й. Вдъхвай аромата й и мисли само за това прекрасно творение пред очите си.
Отначало в съзнанието ти ще навлизат други мисли и ще отклоняват вниманието ти от Сърцето на Розата. Това е характерно за нетренирания ум. Но не трябва да се тревожиш. Бързо ще настъпи подобрение. Просто ти пак насочвай вниманието си към розата. Скоро ще усетиш как умът ти укрепва и става дисциплиниран.
— Това ли е всичко? Звучи доста лесно.
— Тук се крие красотата на цялото нещо, Джон — отговори
Джулиан. — Само че за да постигнеш резултат, трябва да изпълняваш този ритуал ежедневно. През първите няколко дни ще ти е трудно да правиш това упражнение дори и пет минути. Животът на повечето от нас протича в такова безумно темпо, че да останем наистина неподвижни и да запазим мълчание ни се струва нещо чуждо и неудобно. Ако чуят думите ми, повечето хора ще кажат, че нямат време да седнат и да се взират в някакво цвете. Това са същите онези хора,
които ще кажат, че нямат време да се порадват на детския смях или да ходят боси в дъжда. Този тип хора винаги са прекалено заети за такива неща. Те нямат време да изградят дори приятелства, защото и приятелствата искат време.
— Ти знаеш много за такива хора?
— Аз бях един от тях — каза Джулиан, замълча и остана неподвижен, вперил поглед в стенния часовник, подарък за Джени и мен от баба ми за новата къща. — Когато мисля за хората, които живеят по този начин, си спомням думите на един любим на баща ми английски писател: „Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо — и тайнство“.
Упорствай и прекарвай все по-дълго време в съзерцание на
Сърцето на Розата. След една-две седмици ще успееш да изпълняваш

56
упражнението в продължение на двайсет минути, без умът ти да се отклонява към други неща. За теб това ще е първият знак, че си възвръщаш господството върху крепостта на твоя ум. Отсега нататък той ще се съсредоточава само върху онова, което ти искаш. Той ще ти бъде прекрасен слуга, способен да извърши изключителни неща за теб.
Помни — или ти контролираш ума си, или той контролира теб.
На практика ще забележиш, че се чувстваш много по-спокоен.
Ще си направил значителна стъпка напред и постепенно ще се освободиш от навика да се тревожиш, от който страдат повечето хора,
и ще усещаш в себе си повече енергия и оптимизъм. Най-важното е, че ще забележиш как животът ти се изпълва с усещане за радост и как възвръщаш способността си да цениш всички тези дарове, които те заобикалят. Всеки ден, колкото и да си зает и каквито и изпитания да се наложи да посрещнеш, се връщай към Сърцето на Розата. То е твоят оазис. То е твоето тихо убежище. То е твоят остров на спокойствието.
Никога не забравяй, че в мълчанието и неподвижността се крие сила.
Неподвижността е първата стъпка към връзката с универсалния източник на интелигентност, която изпълва всяко живо същество.
Бях смаян от тези думи. Наистина ли беше възможно толкова много да подобря качеството на живота си с такава проста стратегия?
— Сигурно смайващите промени, които наблюдавам в теб, се дължат на нещо повече от Сърцето на Розата? — изразих съмнението си на глас.
— Да. Вярно е. Всъщност трансформацията в мен настъпи в резултат на това, че използвах едновременно няколко високоефективни стратегии. Не се тревожи. Всички те са също толкова прости, колкото упражнението, което току-що ти описах — и също толкова мощни.
Ключът за теб, Джон, е да разтвориш ума си към възможността да водиш живот, богат на възможности.
Джулиан, който за мен винаги е бил извор на мъдрост, продължи да ми разказва какво е научил в Шивана.
— Една особено полезна техника за освобождаване на ума от тревогата и други негативни, изсмукващи живота влияния, се основава на нещо, което Йоги Раман наричаше „противоположно мислене“.
Научих, че според великите закони на природата във всеки даден момент умът може да задържа в себе си само една мисъл. Пробвай върху себе си, Джон, ще видиш, че е вярно.

57
Пробвах и се оказа вярно.
— Всеки може да използва тази малко известна информация и лесно да изгради позитивна и съзидателна нагласа за кратко време.
Процесът е много прост: ако някаква нежелана мисъл заеме фокусната точка на съзнанието ти, веднага трябва да я замениш с друга,
положителна мисъл. Все едно, че умът ти е гигантски прожекционен апарат и всяка мисъл в него е отделен диапозитив. Веднага щом на екрана се появи негативна снимка, не се бави и я смени с друга,
позитивна. Точно за това ми служат тези молитвени мъниста, които нося на врата си — добави Джулиан с все по-голям ентусиазъм. —
Всеки път щом се хвана, че мисля нещо негативно, свалям наниза и изваждам едно мънисто от него. Тези мъниста на тревогите събирам в чаша, която нося в раницата си. Те ми напомнят, че все още ми предстои дълъг път към овладяването на ума и отговорността за мислите, които изпълват съзнанието ми.
— Хей, това е страхотно! Наистина може да се приложи на практика. Никога не съм чувал нещо подобно. Разкажи ми още за философията на противоположното мислене.
— Ето един пример от действителността. Да речем, че си имал тежък ден в съда. Съдията не е приел твоето тълкуване на закона,
противниковият адвокат е бил луд за връзване, а твоят клиент е останал много недоволен от представянето ти. Прибираш се вкъщи и се отпускаш в любимото си кресло, изпълнен с мрачни мисли. Първата стъпка е да осъзнаеш, че мислиш тези потискащи мисли.
Самопознанието е началото на себевладеенето. Втората стъпка е да разбереш веднъж завинаги, че колкото е лесно да позволиш да те обземат мрачни мисли, също толкова лесно е да ги смениш с жизнерадостни. Затова, когато си потиснат, мисли противоположното.
Мисли целенасочено, че си жизнерадостен и енергичен. Почувствай,
че си щастлив. Възможно е дори да се усмихнеш. Движи тялото си по същия начин, по който го движиш, когато си радостен и изпълнен с ентусиазъм. Изправи рамене, дишай дълбоко и насочи силата на ума си върху позитивните мисли. Само след минути ще установиш забележима разлика в начина, по който се чувстваш. И нещо още по- важно — ако продължаваш да практикуваш противоположно мислене и го прилагаш към всяка негативна мисъл, която по навик влезе в ума

58
ти, след няколко седмици ще видиш, че тези мисли вече нямат никаква власт. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Джулиан ме изгледа изпитателно и продължи:
— Мислите имат живот. Те са живи същества, нещо като малки кълба от енергия. Повечето хора изобщо не обръщат внимание на природата на мислите си, въпреки че качеството на мисленето определя качеството на живот. Мислите са също толкова част от материалния свят, колкото езерото, в което плуваш, или улицата, която пресичаш. Слабият ум води до слаби действия. Силният,
дисциплиниран ум, който всеки може да изгради чрез ежедневна практика, е в състояние да постигне чудеса. Ако искаш да живееш живота си най-пълно, трябва да се грижиш за мислите си така, както се грижиш за най-скъпоценните си неща. Полагай много усилия да се освободиш изцяло от вътрешното безпокойство. Ще бъдеш богато възнаграден.
— Никога не съм разглеждал мислите като живи същества —
казах аз, удивен от това откритие. — Но разбирам, че те влияят върху всеки елемент от моя свят.
— Мъдреците от Шивана твърдо вярваха, че трябва да мислиш само сатвични, тоест чисти мисли. Те са постигнали това състояние чрез техниките, които току-що споделих с теб, наред с други практики,
като природосъобразно хранене, повтаряне на позитивни твърдения —
те ги наричат „мантри“, четене на книги, изпълнени с мъдрост и постоянна грижа да се намират в компанията на просветлени хора. Ако в храма на съзнанието им проникне дори една-единствена нечиста мисъл, те се самонаказват, като предприемат дълго пътуване пеш до един величествен водопад и там остават под леденостудената вода толкова дълго, колкото могат да издържат.
— Струва ми се, каза, че жителите на Шивана са много мъдри.
Да стоиш под леденостуден водопад дълбоко в Хималаите, само защото си си помислил някаква незначителна негативна мисъл, не ми се вижда особено мъдро.
Джулиан отговори светкавично бързо — способност, изградена през дългите години на адвокат от най-висок ранг:
— Джон, ще бъда откровен. Дори една-единствена негативна мисъл е лукс, който не можеш да си позволиш.
— Наистина ли?

59
— Наистина. Мрачната мисъл е като ембрион: отначало е малка,
но бързо расте, става все по-голяма и скоро започва да живее свой собствен живот.
Джулиан замълча за миг, усмихна се и продължи:
— Съжалявам, ако ти звуча малко като евангелист, когато говоря за философията, която научих при моето пътешествие. Работата е там,
че открих средства, които могат да подобрят живота на много хора —
хора, които се чувстват нереализирани, невдъхновени и нещастни.
Няколко дребни промени в рутинното им ежедневие, които да включват техниката Сърцето на Розата и постоянното прилагане на противоположно мислене, ще им донесат живота, който искат. Мисля,
че заслужават да знаят това.
Преди да премина от градината към следващия елемент в мистичната притча на Йоги Раман, може би трябва да споделя още една тайна, която ще бъде много полезна за твоето развитие. Тя е основана на древния принцип, че всичко винаги се създава два пъти —
първо в ума и после в реалността. Вече знаеш, че мислите са неща,
материални послания, които изпращаме навън и те влияят на физическия свят. Казах ти също, че за да постигнеш забележителни подобрения във външния си свят, първо трябва да започнеш отвътре и да промениш калибъра на мислите си.
Мъдреците от Шивана си служат с едно прекрасно средство, за да са сигурни, че мислите им са чисти и здравословни. Тази техника изключително много допринася и за превръщане на желанията им,
колкото и скромни да са те, в реалност. Методът действа при всички хора. Той действа еднакво добре за младия адвокат, който иска финансово благополучие, за майката, която търси по-богат живот за семейството си или за бизнесмена, който се стреми да сключи повече сделки. Техниката е известна на мъдреците като Тайната на Езерото.
Учителите ставаха в четири часа сутринта, за да я изпълняват, тъй като бяха убедени, че ранното утро притежава магически качества и искаха да се възползват от тях. Първо те поемаха по тесните стръмни пътеки,
които водеха към най-ниските части на местността. Оттам продължаваха по едва забележима пътека, от двете страни на която се издигаха прекрасни борове и екзотични цветя, докато стигнеха до една поляна. В края на поляната имаше синьо езеро, покрито с хиляди малки бели лотоси. Водата на езерото беше изумително тиха и

60
спокойна. Гледката беше наистина чудесна. Мъдреците ми казаха, че от незапомнени времена езерото е приятел на техните предци.
— Каква беше Тайната на Езерото? — попитах нетърпеливо.
Джулиан обясни, че мъдреците се взирали във водите на тихото езеро и си представяли как мечтите им се превръщат в реалност. Ако искали да изградят в живота си някаква добродетел — например дицсиплина, те си представяли, че стават в зори, неизменно изпълняват строгата си програма от физически упражнения и прекарват цели дни в мълчание, за да укрепват волята си. Ако търсели повече радост, гледали в езерото и си представяли как неудържимо се смеят или разцъфват в усмивка всеки път, когато срещнат някой свой брат или сестра. Ако си пожелавали смелост, те си представяли как посрещат със сила трудните моменти и предизвикателства.
— Веднъж Йоги Раман ми разказа, че като дете му липсвало самочувствие, защото бил по-дребен от връстниците си. Макар че те били мили и любезни към него, защото били възпитани да се държат така, той все пак си оставал плах и несигурен. За да излекува тази слабост, Йоги Раман отивал на това божествено място и използвал езерото като екран, на който си представял себе си такъв, какъвто се надявал да бъде. В някои дни се виждал като силен лидер с импозантна фигура и изнасял речи със силен, властен глас. Друг път се виждал такъв, какъвто искал да стане, когато порасне — мъдрец, изпълнен с огромна вътрешна сила и характер. Всички добродетели, които желаел да има през живота си, той първо видял на повърхността на езерото.
За няколко месеца Йоги Раман станал човекът, който вътрешно си представял, че ще стане. Нали разбираш, Джон, умът си служи с картини. Картините се отразяват на представата ти за себе си, а представата ти за себе си се отразява на начина, по който чувстваш,
действаш и постигаш нещата. Ако представата ти за себе си е, че си прекалено млад, за да бъдеш преуспяващ адвокат, или прекалено стар,
за да промениш навиците си и да се усъвършенстваш, никога няма да постигнеш тези цели. Ако представата ти за себе си ти казва, че живот,
изпълнен с ясни цели, отлично здраве и щастие, е само за хора, чийто произход е различен от твоя, това предсказание накрая се сбъдва и става твоята реалност. Но ако прожектираш върху екрана на съзнанието си вдъхновени, изпълнени с въображение картини, в живота ти започват да се случват прекрасни неща. Айнщайн казва, че

61
„въображението е по-важно от знанието“. Всеки ден трябва да отделяш известно време, дори да е само няколко минути, за да се упражняваш в креативна визуализация. Виждай се такъв, какъвто искаш да бъдеш —
все едно дали като велик съдия, страхотен баща или забележителен гражданин на своята общност.
— Трябва ли да намеря някакво специално езеро, за да прилагам техниката на Тайната на Езерото? — попитах невинно.
— Не. Тайната на Езерото е само името, което мъдреците са дали на древната техника да си служиш с позитивни образи, за да повлияеш върху ума. Можеш да практикуваш този метод тук, в собствения си дом, или дори в офиса, стига наистина да искаш. Заключи вратата, не вдигай телефона и затвори очи. После поеми дълбоко въздух няколко пъти. Ще усетиш как след две-три минути мускулите ти се разпускат.
След това си представи в съзнанието си картините на всичко това,
което искаш да бъдеш, да имаш и да постигнеш в живота. Ако искаш да бъдеш най-добрият баща на света, представи си как се смееш и играеш с децата си, как отговаряш на всеки техен въпрос с отворено сърце. Представи си как в напрегната ситуация реагираш нежно и любящо. Репетирай наум начина, по който ще направляваш действията си, когато подобна сцена се случи в действителност.
Магията на визуализацията може да се приложи в най-различни ситуации. Можеш да я използваш, за да си по-ефективен в съда, да подобриш отношенията с близките си и да се развиеш духовно.
Последователната употреба на този метод ще ти донесе финансови награди и всякакви материални блага, ако това е важно за теб. Осъзнай веднъж завинаги, че умът има магическата сила да привлича всичко,
което желаеш в живота си. Ако нещо в живота ти липсва, то е защото нещо липсва в мислите ти. Задържай в съзнанието си прекрасни картини. Дори един-единствен негативен образ отравя нагласата на съзнанието. Щом веднъж изпиташ радостта, която тази древна техника носи, ще разбереш безкрайния потенциал на ума си и ще започнеш да освобождаваш запаса от способности и енергия, който сега дреме в теб.
Струваше ми се, че Джулиан говори на чужд език. Никога не бях чувал да се говори за магнетичната сила на ума да привлича духовни и материални богатства. Още по-малко бях чувал някой да говори за силата на въображението и огромното му влияние върху всеки аспект

62
от личния свят. И все пак дълбоко в себе си вярвах на думите му.
Джулиан беше човек с безупречна преценка и блестящи интелектуални способности. Той беше международно известен юрист. Той беше извървял пътя, по който вървях аз сега. Джулиан беше открил нещо в пътуването си из Индия, поне това беше ясно. Един поглед към неговата физическа жизненост, към неговото очевидно спокойствие и пълна трансформация беше достатъчен, за да повярвам, че ще е разумно да се вслушам в съвета му.
Колкото повече се замислях над думите му, толкова по-разумни ми се виждаха те. Умът със сигурност би трябвало да има много по- голям потенциал, отколкото повечето от нас използват. Как иначе майката би могла да повдигне невъобразимо тежка кола, за да спаси плачещото бебе, затиснато под нея? Как иначе експертите по бойни изкуства биха могли да строшат купчина тухли с един замах на ръката?
Как иначе йогите биха могли да забавят пулса си по желание или да понасят огромна болка, без да мигнат? Може би истинският проблем беше вътре в мен и в това, че не вярвах в способностите, които всяко живо същество притежава. Може би тази вечер, докато седях до бившия адвокат милионер и настоящ монах от Хималаите, беше за мен сигнал за пробуждане, сигнал да почна да оползотворявам живота си.
— Как ме виждаш да правя тези упражнения в офиса, Джулиан?
— възпротивих се аз. — Съдружниците ми и без това ме смятат за доста странен.
— Йоги Раман и всички благи мъдреци, с които живях, често използваха една поговорка, предавана от поколение на поколение. За мен е чест да я предам на теб тази вечер — тази вечер, която, ако не възразяваш, се превърна в нещо важно за всеки от нас двамата. Тя гласи следното: „В превъзходството ти над другите няма нищо благородно. Истинското благородство се състои в това да превъзхождаш предишния си аз“.
Онова, което всъщност искам да ти обясня, е, че ако искаш да подобриш живота си и да получиш всички неща, които заслужаваш,
трябва да се състезаваш със самия себе си. Няма значение какво говорят другите за теб. Важното е какво ти казваш за себе си. Не се интересувай от преценката на другите, когато знаеш, че постъпваш правилно. Можеш да правиш каквото пожелаеш, стига то да е правилно според твоето съзнание и твоето сърце. Никога не се

63
срамувай да правиш това, което е правилно; когато вземеш решение какво е добро за теб, придържай се към него. И за бога, никога не се поддавай на дребнавия навик да измерваш собствената си стойност,
като я претегляш спрямо чуждата. Както казваше Йоги Раман: „всяка секунда, прекарана в мисли за нечий чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти“.
Оставаха седем минути до полунощ. Беше невероятно, но не изпитвах никаква умора. Казах това на Джулиан и той пак се усмихна.
— Значи си възприел още едно правило за просветлен живот. В
по-голямата си част умората е творение на ума. Умората доминира в живота на онези, които живеят без посока и мечти. Ще ти дам един пример. Случвало ли ти се е да седиш следобед в офиса, да четеш скучните документи по някое дело, да не можеш да се съсредоточиш и да ти се приспи?
— От време на време — отговорих аз, защото исках да скрия, че за мен това се беше превърнало в ежедневие. — Добре известно е, че на повечето хора редовно им се приспива по време на работа.
— И все пак, ако някой приятел ти се обади по телефона и те покани да отидете на мач вечерта, или ти поиска съвет за някаква тънкост в играта на голф, не се съмнявам, че веднага ще се разсъниш.
От умората няма да остане и следа. Добре ли описвам нещата?
— Имате право, уважаеми колега.
Джулиан знаеше, че е успял да ме убеди.
— Следователно умората ти не е била нищо друго, освен умствено творение, лош навик, изграден от ума ти, за да ти служи като патерица, когато се налага да вършиш някаква скучна работа. Вижда се, че тази вечер си завладян от разказа ми и силно желаеш да научиш мъдростта, която ми е била разкрита. Интересът и концентрацията ти дават енергия. Тази вечер умът ти не е нито в миналото, нито в бъдещето. Той е изцяло фокусиран върху настоящето, върху нашия разговор. Когато последователно насочваш ума си така, че винаги да живее в настоящето, ще имаш безгранична енергия, независимо какво показват стрелките на часовника.
Кимнах в знак на съгласие. Нещата, които говореше Джулиан,
изглеждаха съвсем очевидни и все пак повечето от тях изобщо не ми бяха хрумвали. Може би очевидното невинаги е толкова очевидно.

64
Спомних си думите, които баща ми често повтаряше, когато бях малък:
„Само онзи, който търси, намира“. Изпитах желание сега да е до мен.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: