София няма да закрива болници Телеграф  стр. 6

Свърши ли "купонът" за кардиолози и онколози?

Една от култовите реплики на здравния министър д-р Петър Москов е: "Купонът свърши!" Именно с нея любимецът в кабинета на Бойко Борисов размаха пръст преди около година в лицето на директорите на българските болници. За последните 12 месеца Москов не е отстъпил дори крачка встрани от тезата си - лечебниците харчат безконтролно и твърде много пари, а държавата като пълен глупак им покрива разходите. След многократните му опити да "пипне тук-там" нормативната база, за да запуши течовете в здравната система, завършващи с променлив успех, реформаторът извади най-задълбочения си труд. Новата Национална здравна карта уж ще направи по-функционални болничните легла в страната. Но мнозина здравни експерти видяха в текстовете репресивен инструмент за принудително закриване на лечебни заведения с форма на управление, различна от държавната. Дали това е скритата цел на промяната, ще покаже бъдещето, но гласовете на недоволство срещу новите регулации стават все по-силни.

Любопитното е, че най-потърпевши от реформата засега се оказват две направления, които работят с едни от най-добре платените клинични пътеки по здравна каса и образуват сериозен дял от болничните разходи на здравноосигурителния фонд. Бдителната пациентска организация Център за защита правата в здравеопазването първа прочете "между редовете" на здравната карта, че от съществуващите 71 клиники по инвазивна кардиология в държавата е планирано 48 да бъдат закрити. Москов настъпи и по другия фронт и с нова проектонаредба възнамерява да завиши драстично стандартите, според които леглата за онкологично болни в Пловдив намаляват от 300 на 20, а Хасково, Благоевград, Добрич, Габрово остават с кръгла нула.

Специално за кардиоклиниките едва ли се касае за досадна чиновническа недомислица, тъй като от доста време министърът им е "вдигнал мерника". По-паметливите може би помнят един парламентарен форум за сърдечносъдовите заболявания в началото на 2015-а, на който Москов каза, че от следващата година касата няма да сключва договори с кардиологични клиники и лаборатории, които извършват инвазивни изследвания, без пациентите да имат необходимост. Той установи, че имало лаборатории, при които 70% от изследванията са върху здрави хора. В арсенала му влезе и статистика, според която в периода от 2010-а до 2014-а броят на болниците, които касата финансира по пътеки за инвазивна кардиология, е нараснал от 33 на 50, отчетените случаи са се увеличили с 11 %, а заплатените за тях средства са над 144 млн. лева.

От здравната каса допълниха, че при направени проверки във всички кардиоболници са открити нарушения, например пациенти подложени неправомерно на коронарографии, отчитане на непроведени лечения, некоректни диагнози, надписване на медицински изделия... Стана ясно и че лекари без специалност са правили кардиостимулация. Всъщност "ясно" е доста пресилено казано, тъй като по традиция конкретни факти не бяха публично оповестени, и работата стана "думам ти, дъще, сещай се, снахо". По-същественото е, че присъдата на кардиологиите бе предизвестена, и със здравната карта те май ще я получат.

Извън съмнение е, че това е един от здравните сектори с най-много злоупотреби, но "спирането на кранчето" буквално вещае много сериозни проблеми за пациентите.

Експертите на Центъра за защита правата в здравеопазването посочват, че в инвазивните кардиологии се диагностицират и лекуват заболявания на коронарни, каротидни и периферни съдове, в това число и инфаркт на миокарда, ангина пекторис, периферни тромбози, а при наличие на правила и обучен персонал могат да лекуват и болни с мозъчносъдови заболявания, в това число и инсулти.

Благодарение на сравнително високите цени на клиничната пътека в България се е развила национална мрежа от болници за инвазивно лечение на сърдечни заболявания, с каквато не могат да се похвалят и много от развитите страни. Благодарение на това през последните десет години смъртността от остър коронарен проблем е намаляла три пъти. Освен това инвазивната кардиология е модерно високотехнологично и високоефективно звено, като инвестицията във всяка клиника е от порядъка на няколко милиона лева. Така че тук става дума и за сериозна финансова загуба на инвеститорите, която никой не планира дори частично да компенсира.

Международният стандарт за ефективен достъп до мрежа от инвазивни кардиологични болници е да съществува една клиника или отделение на около 100 000 души. функциониращите 71 инвазивни кардиологии покриват население от около 7 млн. души точно по международните стандарти, но какво ще се случи, ако останат само двадесет и три? Друга регулация за инвазивната кардиологична помощ предвижда всеки гражданин да има достъп до такава в рамките на 90 минути от първите усетени болки в гърдите, предхождащи инфаркта. А дали този срок ще бъде спазен, ако пациентът бъде принуден да се лашка между два областни града? Така че поговорката за меренето и рязането в случая важи с пълна сила.

Доста недомислена е и проектонаредбата, според която леглата за онкологично болни в Пловдив ще намалеят 15-20 пъти, а Хасково, Благоевград, Добрич, Габрово ще останат капо. Според нея пациенти ще могат да се лекуват само в здравни заведения, които разполагат едновременно с отделения по медицинска онкология, лъчетерапия, нуклеарна медицина и палиативни грижи. Останалите няма да получат договор с касата. В приложената таблица е направена експресна справка кои от съществуващите лечебни заведения за лечение на онкологично болни отговарят на така посочените критерии.

Освен че изброените дейности много рядко се изпълняват комплексно на един пациент, всеизвестен факт е, че "болниците по всичко" съвсем не са най-предпочитани от онкоболните. Според проекта здравни заведения като ВМА, "Царица Йоанна - ИСУЛ", МБАЛ "Надежда", "Сердика", "Токуда", "СофияМед", "Централ Онко Хоспитал" и КОЦ Пловдив, които лекуват над 50% от пациентите с химиотерапия и лекарствено лечение в страната, ще трябва да затворят врати. Както се вижда, пак става дума предимно за частни инвеститори. Така в София всички пациенти трябва да бъдат насочени към "Сити клиник" и Специализираната онкология, а във Варна ще остане само "Св. Марина". По този казус здравното ведомство не на шега бе наречено "регулировчик на пациенти".

Дали иде краят на частните кардиологии и онкологии, още е рано да се каже, защото те няма да се дадат без бой. Но със сигурност опитите в здравеопазването продължават.