Москов няма да закрива болници



страница4/13
Дата26.10.2018
Размер0.71 Mb.
#99184
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Разпъват Москов в сряда


Банкеръ  стр. 2  

Дебатите по първия вот на недоверие на кабинета "Борисов 2" заради провала в здравната политика ще се проведат в сряда (17 февруари). Гласуването трябва да стане не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията в пленарната зала.

Искането за вота бе внесено в парламентарното деловодство, след като депутати от БСП, ДПС и двама независими - Георги Кадиев и Велизар Енчев, събраха 69 подписа. От

БДЦ засега не се включиха в инициативата, въпреки че с част от неговите представители бяха водени преговори и по принцип те бяха дали съгласието си. Още не са казали становището си и от "Атака".

"Има индикации, че и други парламентарни групи, след като обсъдят мотивите, могат да се присъединят към вносителите на вота и евентуално да го подкрепят", каза д-р Хасан Адемов, визирайки именно колегите си от БДЦ. Според него политиката, която се води в този сектор, "е изключително неправилна, несистематизирана, с командно-административен подход" и по този начин се лишават българските граждани от достъп до здравеопазване. Адемов е на мнение, че има и две бариери. Едната е структурна в лицето на т.нар. Национална здравна карта. А другата е функционална - постановление №57 на Министерския съвет, което ограничава финансирането на лечебните заведения. "Оттук нататък няма как българските лекари, специалисти по здравни грижи, да бъдат доволни и да работят спокойно", посочи още депутатът от ДПС.

"Вотът е срещу цялото правителство. Все пак министърът предлага, но Министерският съвет гласува цялостната политика, така че вотът е срещу цялостната политика, срещу това управление, което трябва да си ходи. Може би чрез вота ще изясним къде е разделителната линия и за тези, които хем са във властта, хем се титулуват като опозиция", добави д-р Емил Райнов от левицата.

Здравният министър Петър Москов посрещна с ирония вестта за внесения вот. "О, вече? След един месец спазми?", беше коментарът му. Той увери, че не се притеснява и не очаква този ход да успее. За да бъде успешен, трябва 121 народни представители да гласуват "за". Но опозицията не може да събере толкова.

В сряда (10 февруари) пък номинираната вече официално за генерален секретар на ООН Ирина Бокова разбуни духовете в Народното събрание. Повечето от партиите я одобриха, единствено от Реформаторския блок възроптаха срещу нея. За ГЕРБ "тя е най-добрата кандидатура и няма съмнение в това". "Ирина Бокова има всички необходими качества. Сега трябва да се ангажира цялата държавна машина, за да подкрепим най-силната българска кандидатура и да стигне страната ни до успех", призова лидерът на БСП Михаил Миков. Четин Казак, един от тримата съпредседатели на ДПС, окачестви решението като "мъдро", макар и закъсняло, и заключи, че "по-добре късно, отколкото никога". АБВ я подкрепя с две ръце. Именно заради бавенето на номинацията й преди две седмици Георги Първанов заплаши с напускане на управленската коалиция. Патриотичният фронт няма единна позиция по въпроса, но като цяло приема номинацията.

Колкото до проправителственото крило в Реформаторския блок, то благоразумно си замълча, а опозиционното нарече кандидатирането на Бокова "щета" за България. По думите на Гроздан Караджов от гражданската квота, тя е "катастрофално неподходяща".

Кандидатурата на Ирина Бокова за поста генерален секретар на ООН беше официално издигната на 9 февруари от МВнР, а на следващия ден утвърдена от правителството, с което то препотвърди решението на кабинета "Орешарски" от юни 2014-а.



Пиар мой, враг мой


Александър Маринов

Банкеръ  стр. 14  

По традиция през последните години всеки сериозен проблем на властта и на тези, които я упражняват, се обяснява главно (ако не изцяло) с "проблеми в комуникацията". Когато отстраняват някой провалил се или провален министър, дежурно се обосновават с това, че "не е успял да комуникира добрите идеи към обществото". Ако тези твърдения са поне отчасти верни, струва си да изясним защо куцат комуникациите (или връзките с обществеността, или просто институционално-политическият пиар) между власт и общество.

Преди всичко и в този случай, както в останалите сфери на управлението, възниква трагичният за България проблем на порочните връзки между политика и пари. Широката общественост едва ли е наясно с обстоятелството, че пиарът на властта е значителен бизнес - само по линия на обществените поръчки на органите на централната власт и техните администрации за комуникация и информация се разплащат около 50 млн. лева годишно

Ако прибавим съответните дейности на партиите (особено в години на избори) и многобройните начини да се заобикалят правилата и за имидж да се плаща под масата, сумата поне ще се удвои. За скромните мащаби на България (откъм медии, рекламен пазар, специализирани агенции, компетентни специалисти) това са много пари.

Вторият основен проблем засяга наложилото се у нас порочно разбиране и практическо осъществяване на пиара - като "лъскане на имидж" на всяка цена, включително и с неприемливи и неадекватни средства. Както ще стане дума и по-нататък, най-впечатляващите пиар провали в българската политика са дело на псевдокорифеи, които в желанието си да изпишат вежди са извадили око. А защо такива пиар "баш майстори" се допускат до ключовите позиции в институционалните комуникации, става ясно, като се направи диагноза на токсичното ниво на политически патронаж и други форми на личен протекционизъм, вихрещи се в звената за връзки с обществеността в българската администрация. От една страна, отразява се шизофреничната уредба на статута на ръководителя на това звено - едновременно член на политическия кабинет и държавен служител (явно вътрешно противоречие в Закона за държавния служител). От друга страна, тегне порочната инерция пиарите да се грижат изключително за "светлия образ" на началника, а не за репутацията на институцията. Неведнъж и без това разклатеното доверие към редица ключови министерства и правителствата като цяло е получавало болезнени удари в резултат на опитите да се прави нескопосана реклама на "силния на деня".

Изобилстват примерите на политически патронаж, стигащ до груби закононарушения

Като назначаването през пролетта на 2015-а на директор на дирекция "Връзки с обществеността" на Министерството на здравеопазването - без конкурс, в нарушение на изискванията за стаж и ранг и очевидно под влияние на явната политическа ангажираност на въпросния специалист. Циничното е, че в същото време депутати от политическата сила, контролираща министерството, шумно рекламираха внесения от тях законопроект за ограничаване на партийните назначения в държавната администрация. Ето още една илюстрация на това, как назначаването на пиар се превръща в антипиар. Не е трудно да се разпознае общата тенденция - партийните пиари да следват патроните си в държавните институции. За съжаление те отиват там с общия си багаж - добре познатия манталитет, смесица от невежество и чувство за недосегаемост. Така, в нарушение на аксиоматични правила и често на законови изисквания, начело на важни административни звена застават хора с нулев управленски опити недоказани (да не кажем несъществуващи) качества.

Невежеството на политиците е огромен проблем за нашата държава, въпреки че при някои от тях наивното невежество (по термините на културната антропология), гарнирано с природен инстинкт, дава известни резултати. Все пак дори да сме привърженици на призива "обратно към природата", разбираме, че едно е да говориш с прости думи като съзнателно избран комуникационен трик, а друго е - защото само така можеш.

Нещата се усложняват от липсата на правила кой за какво има право да говори от името на властта. Тъй като неотдавна обсъждахме пакостите на съветническата преторианска гвардия на управниците, трябва да признаем, че дори опитен пиар не е в състояние да се справи с изцепките на "съветниците", тъй като те се отчитат единствено на министъра. Един от типичните примери е Министерството на икономиката. Проблемите имат още по-дълбок корен смесването на политика и пиар на ролите на политици и комуникационни експерти, на лични и служебни отношения, наблюдаващо се във всички партии -традиция, положена от БСП и ДПС и успешно продължена от ГЕРБ и Реформаторския блок.

Най-типичната ситуация, в която лъсват недъзите на очертаната негласна и противозаконна практика на институционалните комуникации у нас, е фрапиращата безпомощност и неадекватност на реакциите при криза. Дълбоко се съмнявам, че ръководителката на пресслужбата на правителството е чела цитираните от нея "учебници на КГБ" (по-вероятно е да е имала пропуски при четенето на учебници въобще), но поведението й във връзка със случилото се по време на срещата на Бойко Борисов с български емигранти в Лондон е наистина христоматийно. Такава неподражаема смесица от конспиративна параноя ("сценарий"), окопна психология, махленско клюкарство (кой защо е чакал пред кабинета на Борисов) и противопоказна агресивност ("Чакам ви в Израел", включвания в ефир с нападки срещу медиите) наистина трябва да намери място в учебниците по политическа комуникация - в раздела "Никога не правете така".

Същото важи за почти всички останали членове на правителството през последните няколко месеца. Пиарите на властта не са си изработили заплатите, щом очевидно не са успели да научат своите босове на най-важното - кога да говорят и кога да мълчат. Защото една голяма част от политическите кризи през последните години са по-скоро продукт на непремерени приказки, отколкото на погрешни действия. Или най-малкото - непремерените приказки създават една враждебна обществена среда, която подготвя унищожителна реакция при последващи неблагополучни политически действия. Ако министър Танев си беше спестил разсъжденията на глас за Ломоносов, Кюри, Асен Златаров, а по-късно - възторга относно стратегическия гений Давутоглу, най-вероятно нямаше да му се налага да се обяснява, че не е Киряк Стефчов




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница