Москов се похвали: Обърнах модела от бизнеса към пациента
Интервю с Иванка Кръстева, подуправител на НЗОК
Изтегляне 1.32 Mb.
|
Интервю с Иванка Кръстева, подуправител на НЗОКБНТ, Денят започва 
Водещ: Масови оплаквания за липса на лекарства за лечение на диабет и епилепсия има от хора, които страдат от тези заболявания. Медицинските изделия пък става все по-скъпи и труднодостъпни за пациентите, които се нуждаят от тях. Това е само една изключително малка част от проблемите, в чието решение би могла да участва здравната каса. Добро утро на Иванка Кръстева, подуправител на НЗОК. Добре дошла! Г-жо Кръстева, силно се изкушавам от това да ви попитам най-напред защо д-р Глинка Комитов отхвърля покани за разговори с журналисти? Да не би ние за него да сме много ниско ниво? Иванка Кръстева: Нямам представа. Имаме протокол, който отговаря за това, но не мисля, че д-р Комитов има против да участва в което и да било предаване. Водещ: Ами до момента не е приел такава покана. Ние го каним често, редовно и даже си мислим, че той просто по този начин демонстрира вече пренебрежение не само към нас медиите, но и към хората, чиито пари здравната каса е длъжна да съхранява и управлява, така че те да получават добра здравна услуга. Иванка Кръстева: Ами... Касата е направила в последните няколко години доста добри неща, така че аз съм тук за това, ако искате можа да ви отговоря на въпросите. Водещ: Добре, да започнем. Защо липсват лекарства за диабет и епилепсия в аптечната мрежа, къде е проблемът? Иванка Кръстева: В последните седмици наистина има такъв проблем. Проверихме ситуацията с липсващите медикаменти, запитахме фирмата. Парадоксалното е, че в България са внесени по-голям брой опаковки, отколкото реално национална каса е заплатила, което отново води до извода, че тези лекарства, въпреки че тяхната стойност не е чак толкова висока, също очевидно са обект на износ, т.нар. паралелен износ. Което наистина е в ущърб на пациентите в България, респективно води до страхотни печалби на хората, които са ангажирани с това. Държавата може да участва в регулацията на паралелния износ. МЗ подготви проектозакон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти, който е внесен в НС. Там има регулаторни механизми. Надявам се това да се случи, защото без тях наистина не можем да го спрем. Водещ: Добре, а вие как може наистина да се намесите в случая и да решите този проблем? Иванка Кръстева: Нашата намеса е само по отношение на това интензивно да комуникираме с фирмата, с която имаме сключен договор и тя да се опитва да наваксва липсващите количества. Това в момента сме го направили, свързали сме се с фирмата, тя е гарантирала, тъй като по договор следва да гарантира, че лекарствените продукти ще бъдат на пазара и ще бъдат достъпни за българския пациент. Водещ: Защо тази фирма е една? Защо няма конкуренция? Иванка Кръстева: Не, има конкуренция. Има конкуренция, ние договаряме лекарствените продукти свободно, за всяко заболяване с колкото притежатели на разрешение за употреба се явят. Наистина от 2015 г. проведохме невероятно добри преговори, които са насочени наистина в полза на държавата и на пациента. И фирмите са няколко. Просто всеки човек според здравословното му състояние може да приема определен тип лекарствен продукт. Очевидно тези пациенти, които са ни сигнализирали вас и нас имат нужда точно от този продукт на тази фирма. Но има други алтернативи. Водещ: И сега когато го няма, пациентите обаче какво трябва да направят? Трябва да спрат да приемат продукта... Иванка Кръстева: Не, напротив. Пациентите обикновено ни информират и ние се грижим за това. такава криза имаше и преди Коледа. Бяхме информирани, до 3 дни бяха доставени от фирмата. Просто предвид факта, че съществува този износ на лекарства, нерегламентиран, те организират своите мощности, преместват от едно място в друго място, за съжаление, това е единственото, което касата може да направи. Водещ: Добре, а през тези 3 дни, през които човек няма лекарство, какво прави? Иванка Кръстева: Не мисля, че се допуска такова нещо – 3 дни да няма лекарство. Обикновено рецептата се издава преди да е свършило лекарството, рецепта, която е по здравна каса и пациентът отива да си го потърси в аптеката преди да му е свършило. Водещ: Сега, аз не знам в момента точно как се случват нещата, защото баба ми, Бог да я прости, точно преди 5 години си отиде, но имаш жестока драма с взимането на нейните лекарства, защото трябваше да ги взимам точно в деня, в който те свършват и аз трябваше да си планирам някак си всичките си служебни ангажименти според това, че не мога да взема лекарството два дни по-рано. Иванка Кръстева: Да, има го този момент. Това е въпрос на регулация. Водещ: Е защо го има този момент? Иванка Кръстева: Аз мисля, че в последните две години нещата леко се пораздвижиха в посока касата да стане по-разчупена институция и да се отвори към пациента, защото лично моето мнение е, че касата е за пациента, тя не е за никой друг и мисля, че постигнахме доста неща, които наистина я отвориха към пациента. Водещ: Е това, например, тази мъка, например, как я преодолявате с това лекарствата да се взимат в деня или в деня, предхождащ тяхното свършване? Това, че протоколи за скъпоструващи лекарства трябва да се правят всеки месец на хора, които очевидно няма как за един месец да се излекуват, но в тежко физическо състояние и ги мъкнеш напред-назад по най-унизителния начин, как решавате тези проблеми? Иванка Кръстева: Протоколите не са за един месец. Имахме проблеми с обработката на протоколите, протоколите обикновено са за 6 месеца. Но това са протоколи за много скъпоструващо лечение и трябва пациентът да разбере, че няма как държавата да не регулира този процес. Не можем да изпишем едно лекарство, то да се взима в период на години напред, защото се менят обстоятелствата, менят се договорите с фирмите, мени се и неговото здравословно състояние, така че оптималният срок, който е по протокол е 6 месеца. Водещ: Добре, и когато, да речем, имате един пациент с тежко заболяване, с костни, ставни изменения, трудно, тежко подвижен, той трябва да разбере, че като един чувал с картофи ние ще го мъкнем за протоколи, защото, видите ли, вие договорите ви се променят. Иванка Кръстева: Не, не е нужно, за тези заболявания касата един път еднократно утвърждава протокола и пациентът го ползва в рамките на 6 месеца. Не се искат нови изследвания. Искат се само при утвърждаването на протокола. След 6 месеца наново е нужна презаверка на протокола. Тъй като може да има промяна в неговото здравословно състояние, не може да бъде отпускано за повече от 6 месеца. Разберете, че терапията повлиява по някакъв начин и пациентът все пак трябва да бъде проследен от лекар специалист, да му бъдат пуснати допълнителни изследвания. Същото е и с хепатита. Досега лекувахме хепатита с поддържаща терапия, която е до края на живота на пациента. Вече от 2015 г. сключихме договори с фирми, които предоставят в България лекарство, което вече лекува хепатит С и пациентът може в рамките на 3 месеца да постигне резултат излекуван. Водещ: За хепатит С ще си поговорим малко по-късно. Иванка Кръстева: Давам ви примери реални. Водещ: Да, ще си поговорим за хепатит С, това е тема, която представлява интерес, тъй като много хора страдат от това заболяване. Въпросът е дали имат достъп до лечението. Но какво се случва в момента с т.нар. направления? Може ли личният лекар да ти откаже да ти даде направление, защото то за месеца му е свършило? Иванка Кръстева: Касата от години е допуснала следната възможност за лекаря. Когато тя му е определила определен брой регулативни стандарти, т.нар. регулативни стандарти той да ги надхвърля с 10% плюс 15% в рамките на тримесечието. Като следва след това да ги компенсира. Не мисля, че направленията през последната година са били недостатъчни. Освен това касата е отворена и винаги има възможност лечебното заведение независимо дали е индивидуална практика или медицински център, да поиска от касата актуализация на определените му стойности. Такива през 2016 г. актуализации правихме многократно. Всички РЗОК, които са поискали и са казали: ние имаме недостиг от направления, Надзорният съвет бе така добър да гласува актуализация на тези направления, така че смятам, че от година, година и половина не би следвало пациентите да изпитват проблем с това да получат направление от лекуващия ги лекар, независимо дали е техният личен лекар или е лекар специалист. Водещ: Кога започна да работи здравната каса, коя година? Иванка Кръстева: Да работи? Водещ: Да. Иванка Кръстева: 99-та година. Водещ: Сега сме 2000 и? Иванка Кръстева: 2017-та, началото. Водещ: Т.е. здравната каса става пълнолетна, така ли? Иванка Кръстева: Пълнолетна е и мисля, че касата може да се похвали с това, че вече е отворена и започва да изпълнява истинската си мисия и роля по закона, а именно да работи в полза на пациента. Водещ: И защо тази каса, която вече е пълнолетна, не реимбурсира медицинските изделия? Иванка Кръстева: Тук мога да кажа, че заглавието, с което презентирахте днешното ми участие „Мисия” е много подходящо, защото освен че здравеопазването е задължение, то е задължение за всички държавни служители, или т.нар. чиновници, то е задължение и за вас, и за мен като пациенти, но то наистина е и мисия... Водещ: Но и то е и мое конституционно право. Иванка Кръстева: Да. Водещ: Така. И затова, хайде отговорете ми конкретно, защо не реимбурсирате медицинските изделия? Иванка Кръстева: Сега ще ви кажа, че касата реимбурсира много голям брой медицински изделия и касата последната година и половина отвори спецификацията за медицинските изделия и наистина успяхме да договорим една доста голяма палитра и изпълнихме няколко мисии. И тази дума затова ми харесва, защото дори миналата седмица започнахме изпълнението на една мисия, която подхвана проф. Генчо Начев. А мога да ви кажа миналата година какви направихме. Тогава имаше една мисия, с която се беше ангажирал омбудсманът на България и договорихме подмяната на кохлеарните импланти за дечицата, които не чуват. Това беше една мисия наистина, която касата довърши и я направи част от приложимото законодателство в страната. Сега сме се захванали със сърцата, това е мисията на проф. Генчо Начев за изкуствените сърца, тъй като се оказа, че държавата не реимбурсира изкуствените сърца, тъй като те са много скъпи... Водещ: Не само изкуствените сърца. Много неща, и сега ще ви го докажа, че не ги реимбурсира, като ви пусна точно мненията не само на Генчо Начев, а на проф. Генчо Начев и на други много големи български професори. Това са мнения на лица и на лекари, които са заслужили основателно уважението на цялото българско общество, за разлика от касата, и тяхното мнение е доста по-различно от това, което казвате вие в момента. Иванка Кръстева: С удоволствие ще ги изслушам! Проф. Генчо Начев: Ако има правила, тези интереси ще бъдат ограничени, или най-малкото ще бъдат поставени в някакъв коловоз. Няма да експандират в тези размери, в които са сега. Интерес има във всичко. Може да се вземе от осемте държави, които имат най-ниски цени в Европа, в Европа говорим, за де види какви са. Могат да се извикат фирмите производители, а не посредниците, с тях да се договарят цените. Ние се сблъскваме, ако не ежедневно, поне в месеца няколко пъти с това, когато стендграф, това са протезите с катетър, които се вкарват в аортата, не се плащат. Всъщност трябва да се доплатят, зависи какъв е точно, между 8 и 10 хил. лв. Не са много хората, които могат да си го позволят. Същевременно това е една спешна интервенция и много често се принуждаваме да поставяме за сметка на болницата този стендграф, защото иначе рискуваме човекът да загине. И тогава кой е виновен? Д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС: Печелят по простата причина, че действително те не са влезли в стойността на касата. Но това, колкото и становища да сме давали ние, не се приема от НЗОК и от МЗ. БЛС не договаря цени на медицински изделия, тъй като касата в нейната номенклатура за заплащане те не влизат. Водещ: Да но нали вие участвате и вие можете да ги вкарате в НРД? При тази система на липса на регламент и след като те не са вкарани в НРД, в касата и т.н., те ще се продават, цената ще я определя този, който е вносител? Д-р Венцислав Грозев: Точно така. Водещ: Той ще печели и докторите ще си взимат обратно по една трета от тази цена в джоба? Д-р Венцислав Грозев: Не бих казал... Водещ: Както е масово например в областта на травматологията. Д-р Венцислав Грозев: В ортопедията има да, консуматив, който струва в пъти повече, отколкото би трябвало да струва. Доц. Иво Петров, Национален консултант по инвазивна кардиология: Отдавна пледирам тези изделия, които са необходими за лечение на изключително застрашаващи заболявания, каквито са аортната дисекация, и други съдови състояния, трябва да бъдат реимбурсирани. Трябва да бъдат реимбурсирани на добро ниво. Дори и да не е на 100%, за да няма спекулация, те трябва да бъдат реимбурсирани на добро ниво, така че дори и да има копеймънт, т.е. доплащането да е минимално, да бъде по силите на всеки българин. И трябва да се създаде фонд, трябва да се създаде механизъм, по който тези вече изделия, които са придобили силата на златен стандарт, трябва да бъдат в досег с всеки един пациент, който има нужда от тях. Доц. д-р Григор Горчев: Аз ще ви кажа пример и при мен, ето примерно в роботиката, самите инструменти, които ползваме ние в роботиката, цената е една в САЩ, цената е друга в България. Т.е. цената в Щатите е в долари, тук в евро – същия процент. Ето това е проблем. Но не само тук, това е във всяка една ниша – ортопедия, хирургия, това е проблем, в който трябва да се намеси държавата, защото медицинските изделия, медицинските консумативи в другите държави те се покриват от фондове, покрива се от каси и т.н., а при нас е точно обратното. Т.е. ние товарим пациента той да си ги плати, което е един проблем, който трябва да се реши от министерството, от друг не може да се реши. Политиката по отношение на медицинските изделия, за жалост, се прави от лекарите. Лекарите, консуматорите, а не се прави от мениджърите в България, което е същественият проблем. Т.е. политиката, лекарствената политика, политиката за снабдяването с консумативи трябва да се прави от мениджърите на заведенията, а не от лекарите, които са вътре в самите заведения, които диктуват по един или по друг начин тази политика по отношение на консумативите. Това е истината. Наистина това е много съществен проблем, който по някакъв друг начин трябва да бъде решен. Водещ: На кого да вярваме на лекарите, които видяхме или на вас, че сте направили много по темата? Иванка Кръстева: В конкретния случай може да вярвате... Водещ: Защото тук нито един не каза, че е направено нещо. Напротив, всички казаха, включително председателят на лекарския съюз, че една от пречките това да влезе в НРД и да се вземе решение да се реимбурсира, което по естествен начин ще сложи ред, защото държавата пък в същото време е заинтересувана касата да не фалира, една от причините е касата, която не е съгласна. Защо? Иванка Кръстева: Сега ще ви отговоря. Много уважавам участниците в репортажите, които излъчихте, това са хора, които аз познавам от 2002 г., работим с тях. И искам да ви кажа, че може да вярвате в конкретния случай и на тях, и на мен, ако ми дадете възможност да ви обясня защо... Водещ: Сега. Аз ви питам обаче конкретни неща, които интересуват всеки български пациент. Колко са заболяванията, колко са заболелите с рак на дебелото черво? Иванка Кръстева: Не мога да ви отговоря на този въпрос, но мога да ви отговоря колко пари сме платили за лечение на онкоболни с лекарствени медикаменти... Водещ: Така, но бихте могли да отговорите, ако направите проверка по платените от вас пътеки и т.н. Иванка Кръстева: Разбира се. Водещ: Лично вие как ще обясните на един човек с рак на дебелото черво, че трябва да ходи с торбичка, ако не си плати медицинския консуматив, който му позволява да ходи по нормален начин след оперативната намеса? Иванка Кръстева: Веднага ви отговарям... Водещ: Защото вие, например, този медицински консуматив, който дори не е толкова скъп принципно, не го реимбурсирате, и той се продава на пациентите на цена 4 пъти по-висока, отколкото във Франция би могъл да бъде придобит. В България на 4 пъти по-висока цена, г-жо Кръстева. Иванка Кръстева: С удоволствие бих ви отговорила... Водещ: А това са едни от най-честите заболявания в момента. Иванка Кръстева: Факт. Онкологичните заболявания са доста чести, но и кардиологичните заболявания са доста чести. Ние направихме доста неща в тази посока в рамките на закона, в рамките на това, което ни позволява приложимото законодателство. Това, за което уважаемите професори говорят пред вас, е факт... Водещ: Не, те говорят през всички здравноосигурени лица, които са ви поверили парите, които вие трябва да управлявате, а отгоре на всичко и в касата, и в процеса по договаряне интересът на пациента по никакъв начин не е представен. Иванка Кръстева: Напротив, аз участвам от 2015 г... Водещ: Кажете кога всичко това ще се реши? Иванка Кръстева: Ние вървим към решаване и ви казвам, че от 2015 г. разширяваме. Това, за което говори проф. Петров, проф. Генчо Начев са медицински изделия, които ние постепенно въведохме – за кардиохирургията, за онкоболните. Това са неща, които вече са факт, част от тях. Защо те говорят за разлика в цените, защо те говорят за облагодетелстване на конкретни лекари? Веднага мога да ви отговоря. Водещ: И на конкретни вносители. Иванка Кръстева: И на конкретни вносители. Защото приложимото законодателство така е направено, то е направено така, че в Изпълнителна агенция по лекарствата търговците на медицински изделия регистрират своето медицинско изделие на цена, на която те преценят. Това е в момента приложимото законодателство. Ние като каса сме длъжни по наредбата да договаряме и да поискаме от участниците цена не по-висока от регистрираната в регистъра на ИАЛ. Ако държавата измисли регулаторен механизъм, който да включва в себе си преглеждане на документите, с които фирмите внасят медицинските изделия, тогава може би ще се открие разликата в цената, която ние като каса не можем да открием и нямаме право да искаме друго, освен това, което ни пише в закона. Водещ: Ами започнете да реимбурсирате всичко на 100% и държавата веднага ще бъде принудена, за да не фалирате. Иванка Кръстева: Знаете ли, нямаме възможност... С удоволствие бихме могли да започнем да реимбурсираме, но касата има ограничен бюджет. Водещ: Ами да, вкарайте го в националния рамков... Иванка Кръстева: Същото е и с онколекарствата, изобщо с темата лекарства. Ако имате желание, може да поговорим и по тази тема. Договарянето с медицински изделия трябва да стане също, каквото е договарянето, което направихме от 2015 г. за лекарствата. Какво направихме? Промени се наредбата, защото касата 2014 г. ... Водещ: Ами поискайте тази промяна и вие. Иванка Кръстева: Работим в тази посока. Водещ: Все работите и нищо не се случва. Иванка Кръстева: 2014 г. знаете ли колко пари е върната в институцията и при пациента от отстъпки от лекарства? 2 милиона. Водещ: Да, обаче 18 години пациентът го скубят като кокошка във всяка една болница. Ето това е проблемът. Иванка Кръстева: Така е, но вече стигнахме до 131 млн. през 2017 г., които фармаиндустрията, държавата... Това са пари, които ще отидат отново за лечение на пациенти... Водещ: Пера на болните хора не им останаха вече за скубане, госпожо. Иванка Кръстева: Ако държавата работи в една посока, промяна на нормативната уредба за медицинските изделия, аналогична на промяната, която направихме за лекарствата, ще доведе до поемането на всички медицински изделия, които са нужни на пациента. Водещ: Много кратко накрая – кога болните от Хепатит Ц ще имат пълен достъп до лечение? Иванка Кръстева: Те имат пълен достъп до лечение. Водещ: Проблеми като тези с епилепсията... Иванка Кръстева: Не. Водещ: Няма да има, така ли? Иванка Кръстева: Това са също лекарства, които биха могли да бъдат обект на реекспорт. Но пациентите с Хепатит, според националните консултанти, до края на февруари всички с тежки индикации ще бъдат излекувани. И вече от март месец ще може касата да започне да заплаща и да лекува за тези, които са с леки индикации. Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Иванка Кръстева: Благодаря ви и аз. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|