Джипитата със становище за високото кръвно

Липса на кадри бави трансплантациите

Недоверието в тежката диагноза "мозъчна смърт" и слабата информираност са основна причина за отказа на близки на починали да дарят органите им. Това заяви директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Марияна Симеонова.

Според нея все пак, когато на хората бъде обяснено, те приемат и разбират. Остава обаче да се реши проблемът с недостига на кадри. "Имаме качествени лекари, но са много малко. Работят извънредно много, с много извънредни часове и това е едно от нещата, които затрудняват работата", посочи Симеонова.

Дете с диагноза скарлатина почина

Петгодишно дете, за което се предполага, че е било болно от скарлатина, почина в Сливен. Момченцето е починало в болницата преди два дни. Диагнозата е поставена от личната лекарка, която изписва терапия.

Няколко часа по-късно състоянието на детето се влошава и се стига до фаталния изход. Групата в детската градина е под карантина.

Броят на хората без здравни вноски паднал до 500 000 души

Само за няколко години броят на здравно неосигурените е намалял с три четвърти. Според данните на НАП в момента без вноски са 517 753 души, или 7% от населението, похвали се здравният министър в оставка Петър Москов. Вчера той отчете двете си години мандат в МЗ. "През 2012 г. неосигурените бяха 2 млн., през 2014 г. - над 1 милион, след това дойде острото намаление след приемането на промените в Закона за здравното осигуряване", обясни той.

Поправките от 2015 г. оскъпиха връщането на здравни права. Преди това за връщане в системата трябваше да се платят липсващите осигуровки за 36 месеца назад, а в момента вече се възстановяват вноски за 60 месеца назад. Миналата година данните на финансовото министерство бяха за малко под 200 000 души, които са възстановили здравните си права в преходния период, т.е. при последната възможност за по-евтини вноски. Не е ясно доколко става дума за изчистване на списъците от хора, които отдавна живеят в чужбина и не ползват системата у нас, но се водят неосигурени. Смята се, че те са около 1.2 млн. души. НАП няма практика да дава редовно статистика за броя на неосигурените, нито пък анализ кои групи по какви причини не плащат вноски. Затова и не е ясно има ли и какво намаление на реално неосигурените хора у нас.

"Връщане на правилата и силната държава, които осигуряват публичния интерес за сметка на търговския" е била мисията на екипа на Москов и той смята, че тя е изпълнена до голяма степен. Той даде пример с обжалвания от фирми електронен търг за 1.2 млрд. лв., стартиран от МЗ в края на миналата година, който ще определи един доставчик за 145 болници. За често използвано лекарство за рак разликите между цените, постигани през 2016 г. и плащани от здравната каса, е 25 на сто. Т.е., в Ракова болница в София и диспансера в Пловдив са договаряли едно и също лекарство с 25 на сто по-скъпо, отколкото в диспансерите в Стара Загора и Варна, включително и над пределната цена, което е незаконно. Москов обясни разликите не с "лоша работа на мениджърските екипи", а с това, че дистрибуторите са си парцелирали страната и в София и Пловдив на търговете се явяват тези с по-скъпи оферти. С централизирания търг тези разлики трябвало да отпаднат. Търгът обаче ще трябва да се довърши от служебния министър Илко Семерджиев, след като МЗ го спря временно заради обжалване в КЗК.

Москов обяви и че масово държавните болници не са на загуба, защото са спрели "партийни назначения за ползване на болниците като касички", практиката в държавни структури да се пускат частни, които ги "изсмукват", и провеждането на ощетяващи болниците търгове. Дълговете им в момента са за 411 млн. лв., 150 млн. лв. от които просрочени, но те били натрупани в предни периоди при предишни правителства. В началото на мандата на този екип на МЗ задълженията бяха в същия размер.

"Спряха керваните към Турция и Западна Европа", обяви по повод купуването на няколко апарата за радиохирургия Москов. През 2016 г. НЗОК е платила 19 000 подобни процедури, които преди това се правеха само в чужбина и пациентите ги плащаха от джоба си.

СЛАДКИ ОБЕЩАНИЯ

Москов обяви и напълно леви идеи за това какво би направил за системата в бъдеще. Според него трябва държавата да изплати дълговете на болниците си, след което да ги преобразува и те да престанат да бъдат търговски дружества. Освен това режийните им - ток, вода, консумативи, трябва да се плащат от собственика - държавата, а не със средствата, които превежда здравната каса за лечение, както е сега. НЗОК трябва да плаща по два начина - субсидия за болниците, която да не зависи от отчетената дейност и да е само за възнаграждения на персонала, и отделно за дейност. "Заплащането на лекарите не трябва да е свързано с броя приети пациенти. Това не е екарисаж или шивашка фирма на ишлеме", мотивира се Москов. Повечето от тези намерения той сподели и в началото на мандата си, но те не видяха бял свят.