Мотивацията в учебната дейност''
Изтегляне 27.63 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Насоки за повишаване на мотивацията
- 3.Фактори за засилване на учебната мотивация
| 2. Структура на мотивацията
Структурата на мотивацията за постижения се изгражда на базата на две съществени теоретични допускания. На първо място мотивите за постигане/избягване на успехи/неуспехи се проявяват чрез мотивацията за постижения, като при всеки индивид може да преобладава една от двете тенденции. На второ място, стремежът към някакво действие се определя както от влиянието на тези тенденции, така и от вероятността за постигане на успех/неуспех и тяхната субективна ценност за индивида. Тези взаимовръзки се основават на две съществени предвиждания - учениците ориентирани към успех се целят към умерен тип задачи, със средна степен на трудност, докато онези, които се стремят към избягването на неуспех, в повечето случаи избират прекалено лесни или изключително сложни задачи. Съществува един проблем, лесно постигнатия успех може да доведе до намаляване на мотивацията при онези индивиди, които имат силна потребност от постижения. Обратно на тях учениците, мотивирани от желанието да избегнат неуспехите, обикновено са силно обезкуражени от провала, но и също толкова стимулирани от постигнати успех. От тук става пределно ясно, че мотивацията за постижение се проявява, тогава, когато източниците и са най-вече вътрешни за индивида. Мотивацията за постижения е пряко свързана и с поставените в процеса обучение цели, възприемани, като значими и предизвикателни от онези ученици, които са ориентирани към успешното решаване на поставените задачи. Ученици от такъв вид по принцип преписват своя успех или неуспех на реално съществуващи фактори и вярват в собствените си възможности и интелектуални способности за все по-високото си усъвършенстване. Тоест, те не престават да вярват в себе си по пътя на собственото си развитие, уповавайки се само и единствено на това какво те могат да направят посредством личната си мотивация и личния си арсенал от знания и ценности. Вътрешната мотивация у човека се разглежда, като система за преработка, съхранение и използване на информацията, постъпваща от външната заобикаляща среда. Също така се свързва с потребностите на индивидите да се чувстват компетентни и самодетерминиращи се. Приема се, че тя ги насочва към демонстриране, проверка и доказване на собствените интелектуални способности. Динамичното влияние на средата стимулира развитието на способностите и уменията за успешно справяне спрямо постоянно променящите се социални изисквания. Когато се повиши вътрешната мотивация на човека се правят изводи, че това става посредством постигнатите крайни резултати. Съществуват два източника за постигнатите резултати - външни и вътрешни. Външните не са свързани пряко с изпълняването на конкретна задача от ученика. Това е така, тъй като решаването на определена задача не е свързано с постигнатите резултати. Външните източници са свързани със социалната оценка, която се дава от страна на другите по отношение на крайният резултат или продукт. Обратно стои въпроса с вътрешните източници на мотивацията за учене, които са пряко свързани с крайните резултати и не зависят от каквато и да било външна оценка от страна на другите. Тук поведението се характеризира с напълното отсъствие на определена външна награда. В тази теория за вътрешната мотивация имаме три основни допускания. Първото гласи, че условията на задачата стимулират учениците да атрибутират качеството на своето изпълнение на вътрешно-контролирани фактори. Второто показва равнището на лична компетентност стимулираща повишаването на вътрешна мотивация за учене. Да бъде човек компетентен означава да притежава съвкупност от интелектуални способности и умения за ефективно справяне със средата. Това е една потребност, чрез която индивида действа без прекъсване в непрекъснато променящата се среда. Третото основно положение в теорията за вътрешната мотивация е свързано с необходимостта да се оценява всяко конкретно изпълнение. Тези оценки се получават от различни източници на информация, стимулират усещането за автономност при изпълнението на учебни задачи и в бъдеще. Тази автономност е възможна поради факта, че оценяването се отнася конкретно до изпълнението на задачите, а не до събитията които настъпват като функция на процедурата по даване на оценки на постигнатите крайни резултати. Оценяването на резултатите накрая, води до намаляване на ефекта на вътрешната мотивация в случаите, когато индивидуалното поведение се контролира от средата и се вземат предвид последствията от изпълнението. Друго важно за двата вида мотивация са техните компоненти. Външната мотивация се позовава на ориентация към заплащане, конкуренция, признание и приемане на чужди решения. Вътрешната мотивация пък включва удоволствие, личностно обогатяване, интерес, себеопределяне. Мотивацията най-ясно се разбира, като изцяло вътрешно състояние за човека, на което главна функция се явява да насочва, стимулира и поддържа поведението, от което следва, че нейното място е изключително важно за всеки човек и неговата личност. Мотивацията е тази, посредством която се определят насочеността на човешките действия, т.е. благодарение на своята мотивация, човек контролира себе си и действията си с цел да се развива и да прогресира още повече. Важното е да се разбере от какво най-често се мотивират учениците и по какъв начин. Съществуват ученици които биват по-мотивирани от факта да развиват социалните си взаимоотношения, да гледат телевизия, да се забавляват и да се срещат непрекъснато с хора, отколкото да изпълняват възложените им задачи от учителя. А за основна задача на всеки преподавател е да събужда, разкрива и поддържа мотивацията у всеки един негов ученик. Да подпомага всеки един учащ се да търси своя успех, своето знание, да вкорени в него правилните навици, необходими за личностното му развитие и реализация. Тоест връзката между ученика и преподавателя да се заздрави, комуникацията по между им никога да не липсва, учениците да бъдат непрекъснато ангажирани с дейности свързани пряко с учебният им процес. В този смисъл мотивацията е от значение не само за усвояването на учебният материал и справянето с конкретна възложена задача, а е от значение и за вложените от ученика усилия. За всеки ученик е важно какво и защо влага в процеса на своето обучение, какво цели и какво ще постигне. Факт е че по-мотивираните ученици постигат своите цели по-лесно и биват удовлетворени от успехите си, защото използват пълния капацитет на своите познавателни възможности, за разлика от своите връстници, при които мотивацията е драстично по-слаба. Освен че учителите са тези, които трябва да дарят учениците си с основата на тяхното развитие във всеки един аспект в учебната и образователна дейност, учениците също трябва да направят нещо по посока на тяхното израстване. В структурата на мотивацията за учене са включени различни мотиви. Те представляват осъзнати вътрешни подбуди, които подтикват към усвояване на знания, на умения и към качествено изпълнение на възложената учебна дейност. Това означава, че мотивите за учене се детерминират чрез насочеността към знания в качеството им на непосредствени вътрешни подбудители към активност, както и чрез личната удовлетвореност от участието в познавателната дейност. Те отразяват общото положително емоционално отношение към процеса на учене и към непрекъснатото усъвършенстване на личността. От изключително значение е ученика да цени самият себе си и да се опитва да развива личността си още повече. По този начин той не само успява да развива и усъвършенства себе си, но успява да повлияе и много положително върху живота си. Чувството за лична ценност е от значение за индивида спрямо отношението му с и към обществото, по този начин той намира мястото си, а посредством уменията си го съхранява и пази. Оценките в училище са тези, които дават старта на учениците спрямо тяхната ориентация към самите себе си, оценките предоставят нужната информация, която им спомага да се причислят към интелигентни и успешно справящи се индивиди както в учебния процес, така и в живота по принцип. Тези от учениците, които ориентират себе си към успех определят постиженията си в смисъл на това да станат колкото се може по-добри. Такъв вид хора постигат предела на своите умения без да копират от другите и чрез изключително усърдна работа. Те приемат своето знание и своя стремеж към непрекъснато усъвършенстване, за важен компонент и ресурс, който да съхраняват, пазят и най-вече да удвояват. •Насоки за повишаване на мотивацията: •Учене чрез действие – използване на придобитите знания за преобразуване на елементите на действителността; •Учене чрез игри; •Учене, чрез опит и преживяване – интерактивни методи на преподаване. •Равнище на цели, възможности за реализация; •Взаимоотношения с учители. 3.Фактори за засилване на учебната мотивацияНарастване на мотивацията за успех- Обучението в училище би трябвало да засилва вътрешната мотивация колкото е възможно повече. Това означава, че учителите трябва да се опитат да привлекат интереса на учениците си към материала, който представят, и след това да го изложат по привлекателен начин, който едновременно задоволява и засилва любопитството на учениците към самото съдържание. Изтегляне 27.63 Kb. Сподели с приятели:
|