Мотивацията в учебната дейност''

• 
  Поддържане на любопитство: Умелият учител използва различни средства, за да събужда или да поддържа любопитството в хода на урока.
  

• 
  Използване на разнообразни модели за интересно представяне на материала: Вътрешната мотивация да се научи нещо се засилва чрез използването на интересни материали, както и чрез разнообразие в начина на представяне. Например преподавателите могат да поддържат интереса на учениците към даден предмет, като използват филми, гост-лектори, демонстрации и т. н., макар ,че употребата на всеки ресурс трябва да е внимателно планирана, за да се гарантира, че ще се съсредоточава върху целите на курса и ще допълва другите дейности. Използването на компютри може силно да повиши вътрешната мотивация на учениците да учат.
  

• 
  Подпомагане на учениците да поставят собствени цели: Един фундаментален принцип на мотивацията е, че хората работят по-усилено за цели, които сами са си поставили, отколкото за такива, спуснати им от други.
  

Учителите винаги трябва да се опитват да засилват вътрешната мотивация на учениците да учат академичния материал, но в същото време следва да се интересуват и от външните стимули за ученето. Не всеки учебен предмет е вътрешно интересен за всички учащи и учениците трябва да са мотивирани да полагат усилия, необходими за овладяването на трудните дисциплини.

• 
  Изразяване на ясни очаквания: Учениците трябва да знаят какво точно се очаква от тях да правят, как ще бъдат оценявани и какви ще бъдат последствията от успеха.
  

• 
  Осигуряване на ясна обратна връзка: Терминът обратна връзка означава информация за резултатите от нечии усилия. Той се използва в целия текст, за да означи както информацията, която учениците получават за своето представяне, така и тази, която учителите получават за резултатите от своето преподаване. Обратната връзка може да изпълнява ролята на стимул. За да е ефективен мотивиращ фактор, обратната връзка трябва да е ясна и конкретна и да се дава непосредствено след изпълнението. Това е важно за всички ученици.
  

• 
  Осигуряване на честа обратна връзка: Обратната връзка трябва да се дава често, за да могат учениците да поддържат усилията си.
  

• 
  Увеличаване на стойността и наличието на външни мотивиращи фактори: Според теориите на мотивацията от гледна точка на очакванията, мотивацията е продукт от стойността, която човекът придава на успеха, и неговата оценка на вероятността за успех. Едно последствие от това е, че учениците трябва да ценят стимулите , които преподавателите използват, за да ги мотивират.
  

Основно средство за награждаване на учениците за влагане на максимални усилия е усилията да се награждават директно чрез похвали на учащите за усилията.

Ако се използва правилно, похвалата може да е ефективен мотивиращ фактор в класната стая.

Оценъчните системи, които използват повечето училища, служат едновременно на три съвсем различни функции: оценка, обратна връзка и стимулиране. Тази смесица от функции прави оценките нещо съвсем не идеално за всяка от тях. Например, тъй като се основават до голяма степен на способностите, а не на усилията, оценките са несъвършени за мотивиране на учениците да влагат максимум усилия.

Друг начин за осигуряване на стимул за учене е признаването на прогреса на ученика в сравнение със собственото му минало представяне .

При избор на подкрепление трябва да се съобразяваме и с възрастовите особености на учащите. В горна училищна възраст с развитието на абстрактно-логическото мислене и подкрепленията трябва логически да се мотивират.