1.Същност на мотивацията
Под мотивация ние разбираме един вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа човешкото поведение. Тя подпомага правилното определяне характера на човека, също така и социалната практика, организирането и ръководенето на общественият живот, обучението и възпитанието. Интензивността на мотивацията за ангажиране с определена дейност до голяма степен зависи от силата и посоката на индивидуалните желания. Мотивацията има възможността да бъде "значима личностна характеристика, която се проявява чрез участието в разнообразни дейности като учене саморегулация, спорт и други социално-образователни активности и инициативи".От друга страна мотивацията би могла да бъде вътрешно присъща характеристика на учебната задача, а на ред с това може да се задейства и от външни спрямо нея фактори. Мотивацията е от огромно значение във всеки един смисъл за образованието като цяло. В съвременните училища, мотивацията е водеща спрямо качеството на образованието.
Учениците трябва да имат възможността реално и чрез действия да затвърдяват и използват знанията си в една изцяло стимулираща и мотивираща среда.
Мотивът, като цяло е насочен към удовлетворяването на човешките потребности, той се явява отражение на човешката потребност. Чрез нея се изразява и проявява връзката и взаимоотношението между обществото и личността и между индивида и общността. Мотивацията трябва да се разглежда, като изцяло социално - психическо явление. Под мотив ние най-ясно можем да разбираме една композиция от потребности, цели и интереси.
•Видове мотиви:
- Неосъзнати и осъзнати;
-Мотиви за действие и мотиви за бездействие;
-Временно-ситуативни и устойчиво личностни;
-Основни и периферни;
-Биологични и социални.
•Характеристика на мотивите за учене;
-Насоченост към знанието и начина на придобиване;
-Положително отношение към ученето;
-Стремеж за задълбочено разглеждане на изучаваните предмети;
-Преодоляване на трудности възникнали по време на работа;
-Желание за усъвършенстване.
Сподели с приятели: |