Мотиви към присъда №90/05. 06. 2015г по нох дело №108/2015г по описа на рс-белоградчик, 4-ти състав

Срещу подсъдимия Т. К. С. от гр.Б., обл.В., е повдигнато обвинение затова, че на 31.05.2015 г. в гр. Б., В. област, ул. „К.” № …, в условията на съучастие и като съизвършител с Н. В. Н., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразени в отправяне на обиди и закани, а именно: „какъв си ти бе, да ти дам личната си карта боклук”, към служителите на РУ – Белоградчик: Ц. Д. и Б. Б., изпълняващи задължения по служба – опазване на обществения ред, а също така и отправяне на обиди и закани, а именно: „какво искате от нас, сега ще ядете бой”, към служителите на РУ – Белоградчик: Н. Й., И. Щ., Ц. Д., и Б. Б. – изпълняващи задължения по служба – опазване на обществения ред, съпроводено с оказване на съпротива срещу орган на властта – служителите на РУ – Белоградчик: Н. Й., И. Щ., Ц. Д., и Б. Б. – а именно: възпрепятствал на извършване на проверка, съставяне на протокол по ЗМВР, съставяне на АУАН – престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с чл. 325 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК

Прокурорът поддържа обвиненията към двамата подъсдими, като доказани от фактическа и правна страна, и пледира на подсъдимите да бъдат наложени наказания в размер над общият минимум по НК, с възможно прилагане на чл.66 от НК, относно подс.С..

Подсъдимите не се признават за виновни, дават обяснения по случая, но те описват фактическа обстановка, различна в по-голямата си част , и то най-съществената – относно вина и авторство на деянието, от твърдяното от прокурора. Защитникът им, предвид позицията на подсъдимите, пледира за оправдателна присъда, като намира, че не е доказано извършването на деянието, от който и да е подсъдим, смята че не са осъществени въобще признаците на хулиганство и то със съпротива на органите на властта в лицето на полицейските служители от РУ-Белоградчик.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подс.Н. В. Н. е роден на …………….. в гр.Б., обл.В., живущ в гр.Б., ром, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН ……………….

Подс.Т. К. С. е роден на ……………. в гр.Б., обл.В., живущ в гр.Б., ром, български гражданин, неженен, неосъждан, с начало образование, ЕГН ………………..

Около 01.40 ч. на 31.05.2015 г. в ОДЧ на РУ – Белоградчик бил получен сигнал за нарушаване на нощната тишина в гр. Б., по-точно на ул. „К.” № …. На мястото били изпратени св. Ц.П.Д. и св. Б. К. Б. – служители на РУ – Белоградчик, ООР /охрана на обществения ред/, със служебен – “патрулен” автомобил. Свидетелите следвало да извършат проверка по сигнала, и ако се установи нарушение на реда – да възстановят същия, като се спре шума, да съставят предупредителен протокол или дори АУАН.

Когато пристигнали на адреса, Б. и Д. установили, че от къщата на същия, се чува силна музика. На тераса на къщата забелязали компания от няколко лица, които се веселели – подс.Т. С., подс.Н. Н., свид.С. Н. – брат на подс.Н.Н., и свид.С. И.. Служителите на полицията извикали към тях да спрат музиката и собственика на къщата да слезе при тях. Музиката не била спряна обаче. След около 5 минути по външни стълби, водещи от улицата към етажите на къщата, св.С.Н. тръгнал да слиза към тях – с патерици, тъй като единият му крак /стъпалото/ бил гипсиран / видно и за съда, към момента на с.з. – свидетелят се придвижва с патерици/. Свидетелят дори паднал по стълбите, като към него се притекли за помощ още две лица от терасата – свид.С. И. и след него и подс.Т. С. Св.С. Н. извикал към служителите на полицията, че няма да спрат музиката. Поискани му били документи за самоличност, които той отказал да представи, не поискал да си каже личните данни/име, ЕГН/. Същото нареждане получил и подс.Т.С., но и той не дал такива, а дори и им заявил “какви сте вие, няма да ви дам лична карта”, “какъв си ти, боклук, че да ти дам лична карта” / второто отправено към св.Б. конкретно/. С. заявил на свид.Б. – че не е никакъв и затова няма да му даде документите си. Подс.С. също казал, че няма да спрат музиката, а от терасата били хвърлени стъклени чаши към мястото, където стояли служителите на полицията – до автомобила си. За да не бъде повредено МПС-во, същото било премесено до съседна сграда. Очевидно за полицаите подс.С. и свид.С. Н. били доста подпийнали. Горе на терасата на къщата на която се черпели, подс.Н. Н., също употребил алкохол, се изправил, държейки в ръце брадва, след което слязъл с нея по стълбите крещейки към полицаите – “ ела тука бе полицай, майка ви да еба”, “кръв ще се лее”. Дори замахнал към свид.Д. с брадвата, а след това и към полицейския автомобил. Но на улицата през това време се били събрали доста хора – от живущите в ромската махала, които се намесили в този момент и възпряли подс.Н.. На мястото на скандала, на улицата, се била появила и свид. Д.Д. – живуща на семейни начала с подс.С.. Тя подканила последния да се прибира, и той си тръгнал с нея. На терасата на къщата се появила свид.Н.А. и завикала към подс.Н.Н. да се прибира. Тя живеела без брак, на семейни начала с него. Св.С. Н. и подс.Н.Н. се върнали горе на терасата, и демонстративно усилили музиката и продължили да псуват.

Служителите на полицията – Б. и Д., преценили, че ситуацията не може да бъде овладяна единствено от тях двамата - т.к. подсъдимите Н. Н.и Т. С./дори и свид.С. Н./ видимо пияни, оказвали съпротива и пречели да изпълнят служебните си задължения и се обадили в РУ-Белоградчик да поискат помощ. Така след около 10 мин. на място пристигнали колегите им – свид.Н.Й., Ив.Щ., Т.Т. и Д.М.. На улицата продължавали да стоят много хора от квартала.

Двамата подсъдими изпълнили този път даденото им нареждане.

Още на 31.05.2015г., при приключване на наряда им, свид.Д. и Б. депозирали пред Началника на РУ-Белоградчик докладна за случилото се през нощта. Било отпочнато незабавно досъдебно производство № 224/2015г. по описа на РУ-Белоградчик

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на: показанията на свидетелите Цв.Д., Бр.Б., Н.Й., Т.Т., Ив.Щ., Д.М. и Сл.Д., отчасти обясненията на подсъдимите и показанията на свид. С.Н., С.И., Д.И.,Н.А. и Д.Д. /частично възприети от съда, за което същият ще се обоснове по-долу/, на писмените доказателства: графици за дежурни служители на РУ-Белоградчик през почивните дни на м.май 2015г. и за седмицата 25-31.05.2015г., 6 бр. служебни бележки на ОД-МВР-Видин, Заповед от 27.05.2013г. на Гл.Комисар-Директор на ГД”НП” при МВР за утвърждаване на типови длъжностни характеристики и такива – на младши разузнавач, полицейски инспектор, ст.полицай, вкл. водач на патрулен автомобил, мл. полицейски инспектор, справки за съдимост на подсъдимите.

Съдът не дава вяра на голяма част от показанията на св.С. Н., С.И., Д.И., Н.А. и Д.Д.. Тези доказателства могат да се кредитират само относно фактите, че на 31.05.2015г. след 01.30ч. , е имало силна музика на терасата на дома, в който живеели братята С. Н. и Н. Н., че е пристигнал първо полицейски автомобил с двама служители на полицията, а по-късно – и още четирима такива. Също така съдът приема, че на въпросната тераса са били и подс.Т. С. и свид.С. И., които както братята Н. са употребявали алкохол и са се привели в нетрезво състояние. От тук нататък обаче, съдът приема думите на тази втора група свидетели за пристрастни и неистинни. Тези лица могат да се приемат за заинтересовани, тъй като свид.А. и Д. са живеещи, макар и без брак , като съпрузи с подсъдимите Н. и С.. Св.Спас Н. пък е в тясна роднинска връзка с единия подсъдим – негов брат. Затова и съдът следва внимателно прецени техните показания и да кредитира само онези твърдения, които съответстват на останалия доказателствен материал. Св.Д. И. живее непосредствено до подс.Н. – в една къща, на различни етажи просто, а свид.С. И. е бил част от компанията пиещи лица, които са влезли в конфликт с полицаите. Нормално е така изброените свидетели да не желаят или не смеят /последния/ да разкажат на съда какво обективно се е случило на инкриминираните място, дата и час. Показанията на свид.С. Н., С.И., Д.И., Н.А. и Д.Д. обслужват тезата на подсъдимите, която съдът не прие да отговаря на истината.

Безспорно установено е, че св.Б., Д., Й., Т., Щ. и Д.М. са имали качеството на "орган на властта", съгласно чл. 93 т.2 от НК. От писмените доказателства по делото – сл. бележки на отдел “Човешки ресурси” при ОД-МВР-Видин, се установява че свид. Б., Д., Й., Т., Щ. и М. - са служители на МВР-ОД-Видин. От графиците за дежурства в РУ-Белоградчик , за почивните дни на м.май 2015г., както и седмичният график за дежурства в периода 25-31.05.2015г. се изяснява, на 30.05.15г. началник група “Криминална полиция” е определил за дежурен офицер свид.Д. М.М. /утвърдено от Началника на РУ-Белоградчик/, а на 31.05.15г. постови служители по охрана на обществения ред били свид.Бр.Б. и Цв.Д.. Длъжностните характеристики на свидетелите по делото - служители в полицията, включват и правата и задълженията да оказват помощ при противодействие извършването на престъпления, да участват в отстраняването на причини и условия за осъществяване на престъпления и други закононарушения, да работят по охрана на обществения ред, вкл. осигуряването му.

От правна страна:

От правна страна, при приетата за установена от съда фактическа обстановка, съдът прие, че двамата подсъдими от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК.

От обективна страна: 31.05.2015г. подсъдимите Н.Н. и Т. С. гр. Б., обл.В., ул. „К.” № 7, като съизвършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразени в отправяне на обиди и закани, а именно: „елате бе полицаи, майка ви да еба, кръв ще тече”, като Н. отправял заканите и държейки брадва в ръка, а С. „какъв си ти бе, да ти дам личната си карта боклук” - към служителите на РУ – Белоградчик: Ц. Д. и Б. Б., изпълняващи задължения по служба – опазване на обществения ред, а също така и отправяне на обиди и закани, а именно: „какво искате от нас, сега ще ядете бой” – С. и „ебете си майката, тук работа нямате … сега ще видите какво ще стане…”- Н., посягайки последния да вземе отново брадвата, като действията им този път били насочени към служителите на РУ – Белоградчик: Н. Й., И. Щ., Ц. Д., и Б. Б. – изпълняващи задължения по служба – опазване на обществения ред, съпроводено с оказване на съпротива срещу орган на властта – служителите на РУ – Белоградчик: Н. Й., И. Щ., Ц. Д., и Б. Б. – а именно: възпрепятстване на извършване на проверка, съставяне на протокол по ЗМВР, съставяне на АУАН.

От субективна страна: деянието си, подс.Н. и С. са извършили умишлено – под формата на пряк умисъл, като са е съзнавали обществено опасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. Съдът приема и за установено по делото, че деянието е извършено от подсъдимите в условията на съучастие, като съизвършители по между си, тъй като и двамата са участвали в самото изпълнение на престъплението – изискване на чл.20 ал.2 от НК. И двамата подсъдими чрез поведението си – нежелание да изпълнят полицейски нареждания, отправяне на обидни думи и цели изрази към служители на полицията, закани за саморазправа към длъжностни лица, в присъствието на случайни и познати им хора, са демонстрирали явното си неуважение към обществото, респ. показали са не обвързаността си от общоприетите норми на поведение в това общество и са искали да покажат че не се съобразяват с наложените правила за поведение, вкл. и с не подчиняване на органи, компетентни да изпълняват своите служебни задължения по опазване на реда в обществото/държавата/.

Причини за извършване на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК при двамата подсъдими са незачитането от тяхна страна на обществените порядки и спокойствие, на общоприетите норми на поведение и правила за приличие, ниската правна култура, неуважение към служителите на полицията и разбира се употребеният алкохол / който не оправдава поведението им, тъй като сами са се привели в пияно състояние/.

По вида и размера на наказанията:

І./ На подс. Н. В.Н.:

За извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до пет години.

При преценката какво като размер наказание да бъде наложено, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено факта, че подс.Н. се е извинил на свид.Н.Й. за нанесен му удар, което съдът приема като осъзнаване неправилността на поведението си. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита: фактите, че подс.Н. е осъждан, че не признава вината си и авторството на деянието, както и все пак по-изразеното му непристойно поведение с действия и думи, в сравнение с другият подсъдим.

Отчитайки горното, съдът определи на подс.Н. наказание "лишаване от свобода" в размер над минималния – а именно десет месеца, след като прецени, че наказание в този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно право.

При наличието на предишни осъждания на подс.Н., посочени в справката за съдимост на същия, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието, наложено на Найден Найденов, което следва да се изтърпи в “затворническо общежитие от закрит тип” според съда, предвид това, че престъплението за което е наказан е от вида “леки” по смисъла на НК.

За извършеното от подс.С. престъпление по чл.325 ал.2 вр.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до пет години.

При преценката какво наказание “лишаване от свобода” да бъде наложено, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства: обстоятелството, че С. е неосъждан и като цяло поведението му в съвкупната престъпна дейност с Н. е изразено, в по-малка, по-неопасна като интензитет съпротива към органите на властта.

Отчитайки горното, съдът определи на подс.С.наказание "лишаване от свобода" за деянието по чл.325 ал.2 вр. 1 НК в размер по близък до минималния общ такъв по НК - а именно шест месеца, след като прецени, че наказание в този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно право.