Мотиви към присъда от 08. 04. 2013 г., постановена по в н. о Х. д. №321/2012 г по описа на Софийски окръжен съд, іі-ри въззивен състав

.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

2.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

3.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

4.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

5.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

6.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

7.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

8.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

9.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

10.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

11.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

12.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

13.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

14.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

15.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

16.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

17.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

18.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

19.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

20.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

21.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

22.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

23.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

24.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

25.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

26.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

27.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

28.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

29.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

30.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

31.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

32.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

33.На неустановена дата, чрез съставяне на касова бележка №

поради което и на основание чл.212 ал.2, вр. с

Със същата присъда са отнети в полза на държавата, на основание чл.53 ал., б."а" от НК

Със същата присъда е постановено иззетите по делото като веществени доказателства касови бележки, да бъдат върнати на ЕТ»К. С.», «Т.» ООД и «Б.»ООД, а останалите иззети веществени доказателства – бланки, касови бележки от чужбина и други хартиени носители, да останат към делото.

С тази присъда подсъдимия Г. А. Ч. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на Районен съд – гр.И. сумата от 997 /деветстотин деветдесет и седем/ лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат Г. К. – упълномощен защитник на подсъдимия Г. А. Ч.. В същата се излагат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна изцяло. Иска се от въззивния съд на основание чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия Г. Ч. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.2, вр. ал., вр. чл.26 ал. от НК. Твърди се, че решаващият извод на районния съд за доказано от обективна и субективна страна извършено от подсъдимия Ч. деяние, което да осъществява признаците на твърдяното престъпление, е неправилен и изцяло в противоречие със събраните по делото доказателства. Според защитата, в тази насока не са правилно и обективно оценени събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П. Х., П. Д., И. И., Ц. Д. и К. В., а показанията на свидетелите Е. Б. и С. М. – изобщо не са анализирани и обсъдени. Поддържа се, че в противоречие с процесуалния закон районния съд се е позовал на доказателства, които не е събрал непосредствено – заключения на съдебно-техническите експертизи, неправилно е кредитирал заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза на процесния принтер. Излагат се твърдения за допуснати нарушения на разпоредбата на чл.137 ал.7 от НПК /отм./ при изземването на процесните компютърни информационни данни, опорочаващи така извършеното процесуално-следствено действие и протокола, в който последното е обективирано. Твърди се още от защитата, че по делото липсват каквито и да било доказателства посочените в обвинителния акт физически лица да са получили чуждо движимо имущество, в който случай единствено твърдяното престъпление по чл.212 ал.2 от НК е довършено. Предвид така изложените съображения защитата в лицето на адв.К. моли атакуваната присъда да бъде отменена от въззивния съд и да бъде постановена нова такава, с която подзащитния му да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия Г. Ч. в лицето на адв.К. поддържа жалбата си срещу осъдителната присъда, постановена от районния съд, като моли въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.2, във вр. ал., вр. чл.26 ал. от НК. В допълнение на изложените си в жалбата доводи, релевира и такива за допуснати прцесуални нарушения при изземването на процесните компютърни данни, както и при изготвянето на компютърно-техническата експертиза на същите, довели до компрометиране на последната. Поддържа се още и тезата от защитата, че по делото липсват доказателства посочените в обвинителния акт физически лица да са получили процесните парични средства въз основа на неистински касови бележки, в който случай единствено деянието на подсъдимия би било съставомерно по инкриминирания му текст от НК.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимия Г. А. Ч. твърди, че не е извършил деянието, в което е обвинен и моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена от въззивния съд, като правилна и законосъобразна. Твърди се, че районния съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, като е събрал и обсъдил всички необходими доказателства за обективното изясняване на обстоятелствата по делото и е постановил правилна присъда. Претендира се, че по безспорен начин е установено, че подсъдимия Ч. е извършил това престъпление, поради което първоинстанционния съд правилно го е признал за виновен с атакуваната присъда, предвид което моли въззивния съд да я потвърди.

С. окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата съображения, както и доводите на страните във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намира следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и след анализ на цялата доказателствена съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият Г. А. Ч. е роден на **.**.**** г. в гр.И. и живее в гр.И. , ул.”П.” , български гражданин, неосъждан, със средно образование, работи като управител на ЕООД”Ч.”.

На 24.08.2005 г. на горепосочения адрес в гр.И. , ул.”П” , в къща и прилежащите към нея постройки, собственост на подсъдимия Г. Ч. било извършено претърсване и изземване от служители на РЗБОП – РДВР – С. . На място бил подсъдимия Ч., който осигурил достъп на служителите от полицията до помещенията на къщата. При извършването на претърсването били извикани да присъстват като поемни лица свидетелите И. А. Б. и С. С. М.,
специалист технически помощник — И. Г. И. и експерт от РДВР – С. – Д. Ц.. При претърсването в стая находяща се над гараж били иззети следните вещи: обект № - компютър със си-ди-ром-
сериен номер 1014432, хард диск с № 345827232258 и втори хард диск с № 2R015Н1310311, флопи дисково устройство, дънна платка, видео карта, пик - адаптор с №11591035 и модем с
№990600992. Иззети били още: обект № 2 – дискета с надпис D 3 Diksen, открита във флопидисковото устройство на компютъра; обект № 3 - скенер марка "Умакс астра 1220 S” със сериен номер Н8306489А000-552;
обект - принтер марка "Хюлет пакард" със сериен номер МУ2941R2Т6; обект № 5 - CD – R с надпис 700 MB/80 мин.; обект - CD – R с надпис ENCARTA ATLAS 99. Иззети са и принтерни листове с отпечатани текстове, хартиени ролки за касови
апарати с различни надписи, бели листове с различни надписи и печати,
касови бележки, някои от тях поставени в хартиени пликове с надписи, мобилен телефон марка Сименс, модел М 65 със СИМ карта. Така извършените действия по разследване били обективирани в съставен на същата дата протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него /л. 20 – л. 32 от ДП, т./.

На 04.10.2005г. компютърната конфигурация, обозначена в протокола за претърсване и изземване като обект № , заедно с вещите представляващи обекти № 2, 5 и 6, били предадени с протокол /л.3 от ДП, т. 2/ на вещото лице

Установява се още от заключението на вещото лице Т. по техническата експертиза /л.4 – л.74 от ДП, т. 2/ наличие на следните файлове на втория твърд диск на иззетата компютърна конфигурация: лиценз за извършване на международни превози на името на ЕТ «Г и Г – Г. Г.», с посочен издател министъра на транспорта и съобщенията, в два варианта - първи за автомобил с рег. № ****** и втори за два автомобила с рег. № ****** и с рег. № ******* /л. – л.51, т. 2 ДП/; свидетелство за правоспособност с посочен издател директора на СПТУ по Строителство и механизация, гр. С. за свидетеля А. А. Ц., в два варианта - един за правоспособност подкранов работник - такелажник и един за правоспособност машинист пътностроителни машини /л.37 и л.52, т.2 ДП/; файл озаглавен Г. Ч. Експерт микропроцесорни системи, със съдържание - снимка на подсъдимия, име и фамилия, надпис SCANIA и лого/л.53, т. 2 ДП/.

Съгласно заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза /л.320-343 от НОХД № 238/2007 г. на ИРС/ файловете с изображения на горепосочените касови бележки са създадени в периода 15.02.2004 г. – 21.08.2005 г. Според тази експертиза, в твърдия диск на фирмата „М.” /иззет при извършеното на 24.08.2005 г. претърсване и изземване/, в който се съдържат касовите бележки от бензиностанция „Б.”, се съдържат файлове носещи лична информация относно подсъдимия Ч. и неговото семейство, които представляват снимки и текстови документи. В твърдия диск на фирмата „К.” също се съдържат файлове носещи лична информация относно подсъдимия Ч., които представляват снимки и текстови документи на него и семейството му.

В резултат на извършените по образуваното досъдебно производство справки за регистрационните номера, посочени в изброените по–горе файлове с изображения на касови бележки се установило следното: автомобил с регистрационен номер ****** се шофира от свидетеля А. О. М., автомобил с регистрационен номер ******* се шофира от свидетеля В. А. Г., автомобил с регистрационен номер ******* се шофира от свидетеля Б. К. Д., автомобил с регистрационен номер ****** се шофира от свидетеля В. Ф. В., а автомобил с регистрационен номер ****** се шофира от свидетеля И. А.

Свидетелите А. М., В. Г., Б. Д., В. В., И.

От показанията на свидетеля П. Д. – управител на «Т.»ООД се установява, че посоченото дружество извършва международен транспорт от Т. за Е. и обратно. Шофьорите на дружеството на тръгване от Т. получавали известна сума пари, за заплащане на пътни такси и гориво. Схемата на зареждане на гориво им се предоставяла отразена на фирмена бланка, която шофьорите получават на тръгване. Зареждането и дозареждането се извършвало на фиксирани от дружеството бензиностанции, като е фиксирано и какво количество трябва да бъде дозаредено. Разходът на гориво е нормиран. При връщане, ако автомобила е дал преразход, шофьора го заплащал, ако е реализирал икономия, тя му се заплащала. Отчитането се извършвало с фактура и касова бележка, като от бензиностанциите на ГКПП К. за периода август 2004г. - август 2005г. били издавани само касови бележки. ЕТ «К. С.» също извършвал международен транспорт. На тръгване, на шофьора – свидетеля И. С. се дава определена сума пари, с които да зарежда гориво. Засича се горивото на тръгване и при връщане се прави отчет с касови бележки и документи за пътни такси.

Съгласно заключението на вещото лице Й. по изпълнената от същата съдебно–счетоводната експертиза /л.64-65 от НОХД № 268/2010 г. На ИРС/, пет от шестте установени по – горе автомобили с регистрационни номера *******, *******, *******, ******** и ******* са зареждали на бензиностанции К. и 2 на Б. ООД на някои от датите, посочени във файловете на касови бележки, запаметени на иззетия компютър. Налице е съвпадение по дати за девет случая на зареждане на гориво между посочените в касовите бележки, запаметени на иззетия компютър и данните от касовите апарати на бензиностанции К. и 2. Във всички случаи стойността на зареденото гориво е различна във файловете на компютъра и в данните на бензиностанциите. В четири от случаите /№ 5089/02.04.2005г., № 5858/02.12.2004г., № 2367/14.01.2005г. и 23/29.03.2005г./ стойността на горивото, според файловете на касови бележки отговарящи на съответната дата, запаметени на иззетия компютър е по–висока, в останалите пет /№7508/16.08.2004г., №6818/10.05.2005г., 72/26.04.2005г., 729/12.07.2005г. и 000/28.06.2005г./ е по–ниска.

От заключението на вещото лице Ц. по документно-техническата експертиза /л.86-89, т.2 от ДП/ се установява, че касова бележка иззета с протокол за претърсване и изземване от 24.08.2005г. с № 3425/14.08.2005г. е отпечатана на термоматричен принтер – технология използвана при касовите апарати, а инкриминираните касови бележки с номера 8082/02.12.2004г., 1494/28.04.2005г., 5577/10.05.2005г., 6051/20.06.2005г., предадени от «Т.» ООД и касови бележки с номера 3272/27.05.2005г., 6605/08.06.2005г., 3812/28.06.2005г., 6643/14.08.2005г., предадени от ЕТ «К. С.» са отпечатани на цветен мастилено струен принтер. Налице е сходство по групова принадлежност на изображението отпечатано от принтер обект , иззет с протокол от 24.08.2005г. и изброените касови бележки, предадени от «Т.» ООД и ЕТ «К. С.». Налице е съвпадение в шрифта, големината на буквите, отстоянието между редовете, интервала и взаимното топографско месторазположение между графичните знаци при сравнение на горните касови бележки с част от файловете на твърдия диск на компютъра иззет с протокол за претърсване и изземване от 24.08.2005г.

Видно от заключението на вещото лице Ц. по изготвената от него документно-техническа експертиза /л.76-78 от НОХД № 268/2010 г. на ИРС/, касовите бележки, предадени от «Т.» ООД и ЕТ «К. С.» са отпечатани на хартия, която наподобява хартия за термоматричен принтер, използвана при някой от касовите апарати. С принтер обект , иззет с протокол от 24.08.2005г. може да бъде отпечатано изображение върху обсъждания вид хартия и върху парче от стандартна ролка хартия за касов апарат.

От заключението на назначената, изслушана и приета от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза /л.118-121 от ВНОХД № 321/2012 г. на СОС/ се установява, че срещу представените в счетоводствата на фирмите «Т.» ООД и ЕТ «К. С.» касови бележки за заредено гориво, с номера и дати посочени в обвинителния акт, лицата – А. О. М., В. А. Г., Б. К. Д., В. Ф. В., И. А. Д. и И. К. С. не са получили парични суми. Същите са използвани едниствено като разходо-оправдателен документ за изчисляване разхода на гориво, който във всяка от фирмите се изчислява на база изминати километри и разходни норми за съответната марка транспортни средства. Според вещото лице, касовите бележки присъстват в авансовия отчет на посочените материално отговорни лица само като доказателство за зареждане с гориво за изчисляване на реалния разход.

От заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /л.394-396 и л.415-416 от НОХД № 238/2007 г./се установява следното: Товарните автомобили с ********, *******, *******, ******** са зареждали дизелово гориво на бензиностанциите на «Б.», находящи се на ГКПП К., като количеството на зареденото гориво, неговата стойност и датата на зареждане, са посочени подробно в заключението. За товарният автомобил с рег. № ****** е посочено, че е заредил гориво на посочената бензиностанция единствено на датата 28.06.2005 г.

Гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд прие за установена по несъмнен начин въз основа на следните събрани по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на свидетелите И. А. Д., А. О. М., В. А. Г., Б. К. Д., И. К. С., В. Ф. В., К. Г. С., Б. И. Г., Г. И. Г., А. А. Ц., Г. Х. Г., П. С. Х., К. А. В., Б. Д. С., И. К. П., П. О. Д., В. Т. П., К. К. К., И. П. К., Ц. Н. Д., И. Г. И., обяснения на подсъдимия дадени в първоинстанционното съдебно следствие; от заключенията на изготвените и приети по делото експертизи, а именно компютърно - техническа експертиза /л.4 – л.74 от ДП, т.2/, техническа експертиза /л.85 – л.93, т. 2 ДП/, документно – техническа експертиза /л.76 – л.81 от НОХД 268/2010г. на ИРС/, съдебно – счетоводната експертиза /л. 64 – л.65 от НОХД 268/2010г. на ИРС/, счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.394-396 и л.415-416 от НОХД № 238/2007 г./, съдебно-счетоводна експертиза /л.118-121 от ВНОХД № 321/2012 г. на СОС/; както и от събраните писмени доказателства и доказателствени средства, относими към предмета на настоящото наказателно производство, както следва: протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него /л. 20 – л. 32 от ДП, т. /, писмо от «Т.» ООД /л. 5, т. 3 ДП/, договор за лизинг /л. 8 - л. 15, т. 3 ДП/ и приложение към договора /л. 21, т. 3 ДП/, писмо от ЕТ «К. С.» /л. 66, т. 4 ДП/, писмо и приложения от «Б.» ООД /л. 118 – л. 133, т.2 ДП/, удостоверение 6/12.02.2007г. и удостоверение 5/12.02.2007г. /л. 114, л. 115, т. ІV от ДП/, разрешение за строеж /л. 121, т. ІV от ДП/, договор за доброволна делба от 09.03.2004г. и писмо от Община И. /л. 118, л. 119 и л. 128, т. ІV от ДП/, договора на потребителя К. Х. М с „М.” АД, приложенията към договора, справка от „М.” АД, /л. 72 - л. 90, т. 3 от ДП/.

Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Г., И. Д., А. М., В. Г., Б. Д., И. С., В. В., И. К., тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондиращи изцяло както по между си, така и с останалия събран доказателствен материал, като тези свидетели подробно изясняват обстоятелствата, при които като шофьори в ЕТ”К. С.” и ЕООД „Т.” през процесния период 2005-2005 г. са осъществявали многократно различни курсове в чужбина, предоставяните им предварително парични суми от тези фирми за покриване на пътните им разходи и разходите за гориво, както и обстоятелствата как са се отчитали във фирмите за напарвените разходи за гориво, с какви документи и изплащани ли са им въз основа на последните някакви парични средства. По отношение на така посочените факти, е налице съвпадение в показанията на посочените свидетели, и последните се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л.118-121 от ВНОХД № 321/2012 г. на СОС/, както и от гласните доказателства, установени от показанията на свидетелите П. Д. и К. С..

Въззивният съд кредитира изцяло и показанията на свидетелите С. М., И. Б., И. И. и Ц. Д., които също са изцяло непротиворечиви, последователни, подробни и логични. Между събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия доказателствен обем по делото, съдът не откри съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. От показанията на тези свидетели по несъмнен начин се изясняват обстоятелствата относно участието на тези свидетели при извършените на 24.08.2005 г. действия по разследване – претърсване и изземване, обективирани в съответен протокол /л.20-33 от т. ДП/, начина на провеждането им, вещите, които били иззети от дома на подсъдимия.

Досежно показанията на свидетелите П. Х., К. В., Б. С., И. П., А. Ц., Г. Г., Г. Г., настящия състав на въззивната инстанция счита, че същите не допринасят за изясняване на фактологията по делото, доколкото не са източник на конкретни фактически данни, свързани с релевантните по делото обстоятелства. При излагане на показанията си, свидетелят К. В. твърди, че на неустановена дата дал на подсъдимия фактура на стойност от 15 евро, за да му я „завиши”и той след няколко дни му върнал същата фактура със завишена стойност. Свидетелите С. и Г. също установяват обстоятелства, неотносими по делото, а именно относно това, че са се ползвали от услугите на подсъдимия във връзка с технически ремонт на автомобилите им.

Този състав на въззивната инстанция не намери основания да изключи от доказателствения обем по делото приложения протокол за претърсване и изземване от 24.08.2005 г. /л.20–24 от т. ДП/ и въведените в наказателното производство, чрез обективираните в него разследващи действия, компютърни информационни данни и компютърна система. Процедурата по изземването на последните е проведена при спазване на процесуалните изисквания по чл.137 от НПК /отм./, действали към момента на инкриминираното деяние и същата е получила необходимата за валидността й съдебна санкция /под формата на предварително разрешение/. В частност при изземването на процесната компютърна конфигурация е спазен чл.137 ал.6 от НПК /отм./, тъй като иззетата компютърна информационнна система с двата хард диска, съдържащи компютърни информационни данни /включително изображенията на инкриминираните касови бележки/, са предявени на поемните лица и другите присъстващи, опаковани са, запечатани са и са положени подписите на поемните лица, като именно в този вид са предадени за изследване на вещото лице Т., изпълнило компютърно-техническата експертиза. Процесуалният закон предвиджда възможност за изземване на предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни /чл.137 ал.2 и ал.6 от НПК отм., възпроизведени в сега действащите чл.163 ал.2 и ал.6/ или за изземване само на компютърни информационни данни /чл.137 ал.7 НПК отм./. По настоящото дело иззетата компютърна конфигурация представлява компютърна информационна система, с изземването на която по делото се приобщават и съдържащите се в нея компютърни информационни данни. При тази хипотеза валидността на изземването на компютърните информационни данни се явява функция от валидността на изземването на компютърната информационна система, а в настоящия случай /както бе посочено по-горе/ изземването на последната е валидно, тъй като са спазени предвидените в закона процесуални изисквания. По делото липсва самостоятелно изземване на компютърни информационни данни, извън системата, в която са се намирали, поради което не е имало необходимост от провеждане на процедурата по чл.137 ал.7 НПК /отм./.

Въззивният съд, като взе предвид, че обясненията на подсъдимия имат едновременно защитна и доказателствена стойност, не даде вяра на същите в частта им, в която подсъдимия Г. Ч. е заявил, че никога не е използвал иззетия от къщата му компютър, тъй като не е могъл да включи същия и да го приведе в работен режим, както и, че не е работил с програмата, която била инсталирана на този компютър. Именно воден от този принцип, въззивния съд обсъди обясненията на подсъдимия Ч., дадени от него в хода на първоинстанционното съдебното следствие, във връзка с останалия доказателствен материал, който се кредитира от съда, и констатира, че в посочените части, обясненията на подсъдимия са в противоречие с него. В посочените им части, обясненията на подсъдимия противостоят на данните съдържащи се в заключенията на съдебно-техническа експертиза /л.320-343 от НОХД № 238/2007 г. на ИхРС/ и съдебно-техническата експертиза, находяща се на л.320-343 от НОХД № 238/2007 г. на ИхРС, от които се установява, че в процесния компютър са били налични действащи програми, тяхното предназначение, времето на изготвяне на съдържащите се в компютъра файлове, налиичето на файлове с лична информация за подсъдимия Ч., както и на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите К. В. и П. Х., които свидетелстват за изготвяни им от подсъдимия „неистински” документи. Именно с оглед на тези им характеристики, обясненията на подсъдимия Ч. в посочените части, съдът прие единствено като защитна версия. В останалите им части /извън гореобсъдените/, въззивният съд не намери основания да не кредитира обясненията на подсъдимия Г. Ч. и ги възприе като истинни.

Въззивният съд възприе изцяло заключенията на изготвените и приети по делото експертизи, а именно компютърно - техническа експертиза /л.4 – л.74 от ДП, т.2/, техническа експертиза /л.85 – л.93, т. 2 ДП/, документно – техническа експертиза /л.76 – л.81 от НОХД 268/2010г. на ИРС/, съдебно – счетоводната експертиза /л. 64 – л.65 от НОХД 268/2010г. на ИРС/, счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.394-396 и л.415-416 от НОХД № 238/2007 г./, съдебно-счетоводна експертиза /л.118-121 от ВНОХД № 321/2012 г. на СОС/, като намира същите за компетентно изготвени, обсонавни и в изискуемата се пълнота и яснота. С оглед на останалите доказателства по делото, посочените експертни заключения не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, въззивния съд направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, не се установи по един несъмнен и категоричен начин /по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК/ подсъдимия Г. А. Ч. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212 ал.2 във вр. ал., във вр. чл.26 ал. от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От цялостния доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие, проведено пред първия и настоящия съд, не се доказа авторството на подсъдимия Ч. по отношение на инкриминираното му деяние. Повдигнатото обвинение е за „документна измама в полза на трето лице”, а именно за това, че чрез съставяне на неистински официални документи – процесните касови бележки, подсъдимия на няколко пъти съзнателно е дал възможност на други физически лица - свидетелите А. О. М., В. А. Г., Б. К. Д., В. Ф. В., И. А. Д. и И. К. С., да получат без правно основание /въз основа на тези неистински касови бележки/ чуждо движимо имущество /собственост на ЕТ»К. С.» и на ЕООД «Т.»/. Това изисква по безспорен начин в наказателния процес прокуратурата да докаже, че именно подсъдимия е лицето, което лично е съставило инкриминираните неистински касови бележки и предоставяйки последните на посочените свидетели, съзнателно им е дал възможност те да получат без основание посочените в касовите бележки парични суми и те /свидетелите/ реално са ги получили. Следователно за съставомерността на деянието по посочения текст от НК, не е достатъчно само съставянето на неистинския, преправен или с невярно съдържание документ, а е необходимо и ползването на същия от третото лице – представянето му от последното по някакъв начин пред лицето, в чиято фактическа власт се намира имуществения предмет на посегателството, в резултат на което това лице е въведено в заблуждение, че този документ представлява действително правно основание за имущественото му разпореждане. За документната измама /за разлика от обикновената измама/ е характерно особеното средство – неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание. Тези видове документи служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху имуществения предмет на престъплението относно основанието за разпореждането им с него /предаването или изплащането му/, и което е по-важното - тези лица действително са се разпоредили с това имущество в полза на представилия документа. Т.е. ползването на документа /хронологически/ трябва да е станало преди получаване на чуждото имущество. Ако документът е бил употребен след получаване на имуществения предмет от дееца /напр. за да оправдае получаването му/, няма да е налице документна измама по чл.212 ал.2 НК, доколкото неверните представи не са предизвикани и имуществото не е получено чрез използване на документа /в този смисъл ППлВС № 8/1978 г., р. 13-80-ОСНК/.

По делото не са събрани каквито и да било доказателства, които да установят по категоричен и несъмнен начин горепосочените, релевантни за предмета на доказване фактически обстоятелства. Безспорно по делото се установи, че в иззетата от дома на подсъдимия компютърна конфигурация са открити информационни данни, съдържащи изображения на инкриминираните касови бележки за заредено гориво. Безспорно се установи и, че е налице несъвпадение по номер на всяка от касовите бележки, дата, стойност на заредено гориво и регистрационен номер на автомобила, между процесните касови бележки /предадени в счетоводствата на фирмите ЕТ»К. С.» и ЕООД «Т.»/ и действително издадените такива от бензиностанциите на «Б.»ЕООД. Не се установи по делото обаче именно подсъдимия Г. Ч. да е лицето съставило инкриминираните касови бележки. Обстоятелствата, че процесните касови бележки са отпечатани на цветен мастилено струен принтер, какъвто е иззет от дома на подсъдимия, и че е установено наличие на сходство по групова принадлежност на изборажението отпечатано от принтер – обект , иззет с протокол от 24.08.2005 г. и същите, не могат да установят, че процесните касови бонове са разпечатани именно от иззетия при претърсването в дома на подсъдимия принтер, а още по-малко главния факт, че именно подсъдимия Ч. е техен автор. И от показанията на свидетелите П. Х. и К. В., не следва извод за участие на подсъдимия в съставянето на инкриминираните официални документи и предоставянето им другимо за ползване, доколкото свидетеля В. установява единствено факта, че подсъдимия веднъж преди това му е съставял фактура със завишена парична стойност, а свидетеля Х., че лице на име «Ж.», който не познавал му е «правил документ за разходи». Т.е. посочените гласни доказателства не сочат нито пряко нито косвено, че съставител на инкриминираните касови бонове е именно подсъдимия Ч..

От доказателствата по делото по никакъв начин не се установява подсъдимия Ч. да е извършил и втория акт от изпълнителното деяние на никриминираното му престъпление – съзнателно да е дал възможност на свидетелите А. М., В. Г., Б. Д., В. В., И. Д. и И. С., да получат без правно основание чуждо движимо имущество – посочените в касовите бележки парични суми и те /свидетелите/ действително да са ги получили. В частност липсват каквито и да било доказателства по делото, подсъдимия да е предал на посочените свидетели касовите бележки предмет на обвинението. По безспорен и категоричен начин беше установено и обстоятелството, че въз основа на представените от горепосочените свидетели касови бележки в счетоводствата на фирмите ЕТ»К. С.» и ЕООД «Т.», същите не са получили никакви парични суми,т.е. инкриминираното чуждо движимо имущество не е преминавало във фактическата власт на посочените свидетели. Последното съставлява и поредния аргумент в полза на решаващият извод на тази съдебна инстанция, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

По всички гореизложени съображения настоящият състав на въззивната инстанция прие, че въз основа на така установените фактически положения и констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, не може да се изведе еднозначен, недвусмислен и категоричен правен извод, че подсъдимия Г. Ч. е осъществил състава на твърдяното престъпление по чл.212 ал.2, вр. ал., вр. чл.26 ал. от НК, поради което намери, че същият неправилно, незаконосъобразно и необосновано от първия съд е признат за виновен и наказан за това да е извършил посоченото престъпление. Съобразно това, въззивният съд отмени обжалваната първоинстанционна присъда и постанови нова, с която подсъдимия Г. А. Ч. беше признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212 ал.2, вр. ал., вр. чл.26 ал. от НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал. от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

По тези съображения от фактическо и правно естество, въззивният съд постанови присъдата си.