Особено мнение на член съдия Мария Дончева към присъда по НОХД 1061/2010 г. по описа на СГС, НО, 29 състав

Особено мнение на член съдия Мария Дончева към присъда по НОХД 1061/2010 г. по описа на СГС, НО, 29 състав

Намирам, че след преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателствени материали по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. В. Т., ЕГН *********, е роден на ********* г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, регистриран на адрес - гр. П., ул. „П. К.“ № *, с висше образование, завършено семестриално, неосъждан. Подсъдимият е психично здрав. Не страда от психично разстройство (психоза). Интелектуалното му развитие е в границите на нормата, не се установява наличие на интелектеуална инсуфициенция. Личностовите му особености са в границите на широката норма и няма данни за личностово разстройство.

Към месец април 2009 г. подсъдимият Т. работел във фирма „П.“ ООД, клон на естонска фирма. В същата фирма по това време работели и свидетелите С. Ст. и С. С..

На 08.04.2009 г. подсъдимият Т., в компанията на тези двама свидетели си купил нож, модел „T.-L.“, с дължина на острието 4 инча, кат. № ***** от оръжеен магазин, стопанисван от „Р. А.“ ООД, находящ се на на бул. „А.С.“ № ***. Впоследствие подсъдимият често носел този нож в себе си. Ножът имал тъмна синтетична дръжка в правилна форма, с издълбани в нея овални дупки, разположени в две редици. Острието било гладко, едностранно заточено, с ширина но острието в най-широката част от 1,76 мм, с ширана на тъпия ръб на острието на 9 см от върха на клина от - 3 мм и на 10 см от върха на клина - 4 мм, с двустранно заточен връх. Отварял се с „палче“ в основата на дръжката.

За да обучава служителите на „П.“ ООД, в Б. за около месец била командирована св. С. П. - гражданин на Р. E., която към 17.04.2009 г. приключвала ангажиментите си и щяла да отпътува за E.. Същевременно на този ден в София пристигнал нейният заместник - св. Р.Р., също естонски гражданин, който трябвало да продължи обучението на служителите в българския клон.

По случай отпътуването на св. П. и пристигането на св. Р. в Б.служители на „П.“ ООД - подс. Т., който бил облечен с бяла риза с къс ръкав и дънки, св. П., св. Р., св. С. и Ф. С. решили да отидат в ресторант „Д.“, за да вечерят и да се почерпят. В заведението пристигнали около полунощ. Малко по-късно дошли св.Б., приятелка на св. С., както и приятел на подсъдимия Т. на име В..

В ресторанта подсъдимият Т. изпил една голяма бира, свидетелката П. - една малка ракия и една голяма бира, свидетелят Р. – четири-пет малки ракии и четири-пет големи бири, свидетелят С. една голяма бира, а свидетелката Б. – две чаши бяло вино. Компанията си говорела на английски, заради чужденците, които не знаели български. Свидетелката Б. от своя страна почти не говорела английски, но разбирала част от казаното.

Ф. С. си тръгнал рано, а другите останали в „Д.“ до около 01.30 ч. на 18.04.2009 г., след което се отправили към нощен клуб „С.“, находящ се в гр. С., на ул. „П.“, срещу Съдебната палата. По пътя приятелят на подсъдимия Веселин също си тръгнал тръгнал.

На входа на клуб „С.“ имало охрана, която извършвала проверка и не допускала вътре лица, носещи огнестрелно и хладно оръжие, като по-щателно били проверявани лицата от мъжки пол. Ето защо преди компанията да влезе в заведението подсъдимият казал, че носи в себе си нож, който не желае да предава на охраната на заведението и помолил свидетелките П.и Б. една от тях да внесе ножа в клуба. Свидетелят Р. посъветвал свид. П. да не взема оръжието, но свид. Б. се съгласила. Подсъдимият й дал ножа и тя го сложила в джоба на якето си. Ножът бил малък, сгъваем, с тъмна дръжка, събирал се в ръката на свидетелката Б. и по големина на дръжката приличал на нож „T.-L.“, с дължина на острието 4 инча. Острието му било едностранно наточено, с много тесен гръб с ширина не повече от 2 мм и било дълго около 10 см. След това компанията безпроблемно преминала през проверката за оръжие в клуб „С.“, като свидетелката Б. успяла незабелязано да внесе ножа в заведението.

В клуб „С.“ св. Р. си поръчал коктейли „автършок“, дванадесет на брой, от които изпил десет. По един от тези коктейли изпили подсъдимият Т. и свидетелката П.. Свидетелите С. и Б. изпили по едно уиски.

Междувременно на друга маса в клуб „С.“, друга компания от младежи – пострадалият В. Н. А., пострадалият К. М. В., св. К. В. Д., приятелката му св.А. Л. И., св. Д.Г. П. и приятелката му св. М. Л. И., сестра на св. А.И., и св. М.Ю.М. празнували рождения ден на пострадалия А.. Те си поръчали бутилка уиски, от която всеки изпил по 150-200 мл. Единствено свидетелката М. пила мартини.

Двете компании прекарали вечерта като танцували и се забавлявали. Обстановката в заведението била спокойна. Не възникнали никакви конфликтни ситуации между младежите от двете групи, нито между тях и останалите посетители.

Около 04.00 ч. на 18.04.2009 г. двете компании се отправили към изхода на клуб „С.“ почти по едно и също време. Към този момент младежите се чувствали леко повлияни от изпития алкохол. Единствено св. Р. се чувствал пиян.

Пострадалите К. В. и В. А. и свидетелите Д. и М. излезли от заведението като се спрели пред входа, за да си поговорят със служителите от охраната, които познавали отпреди и които им разрешили да изнесат от клуба недопитата бутилка с уиски и една чаша. Групата тръгнала по ул. „П.“, като се движела в посока бул. „В.“, от страната на Съдебната палата. Пострадалият К. В.носел бутилката, а свидетелят К. Д. чашата си, която не бил изпил. Свидетелите П. и М. И. тръгнали малко по-късно, тъй като останали да си говорят с охраната на входа. Свидетелката А. И. от своя стана се забавила в заведението и временно се отделила от своите приятели.

Междувременно и групата на подс. Т. напуснала клуб „С.“. Те също спрели пред входа, обсъждайки дали да не отидат в нощен клуб „В.“, тъй като св. Р. искал да чуе българска музика. Разговорът им бил дочут от св. А.И., която в този момент излязла от заведението. На английски тя казала на св. Р.“, че „В.“ е хубаво място и също иска да отиде там. В този момент свидетелят Д. потърсил св. И. по телефона, за да я попита къде е. Докато тя говорела с него компанията на подсъдимия се отправила към бул. „В.“ по ул. „П.“, движейки се от страната на клуб „С.“. Отпред вървели подс. Т. и св. С., след тях св. Р., а най-отзад свидетелките П. и Б.. Свидетелката Б., бръкнала в джоба си и усетила ножа на подс. Т., който веднага му върнала. Придвижвайки се по ул. „П.“, компанията се разминала със свидетеля Д., който се връщал към клуб „С.“, за да намери приятелката си и който чувайки, че си говорят на английски им направил забележка. Казал им, че са в Б. и трябва да говорят на български. Тогава св. С. го попитал „Защо, субтитри ли ти трябват?“. Започнала размяна на реплики, но се приближила св. А. И., която подканила св. Д. да тръгва и той я послушал. Двамата пресекли на отсрещния тротоар на ул. „П.“.

Междувременно схватката продължавала, като се изместила по-близо до тротоара на бул. „В.“, пред кафене „Ф.“, между спрелите от двете страни на пешеходната пътека таксиметрови автомобили. Там св. Д., който през цялото време докато траела схватката, виждал пред себе си св. С. и малко в страни св. Р., хванал св. С. за гърлото и го притиснал към задния капак на таксиметровия автомобил, който бил спрял между ул. „П.“ и пешеходната пътека. Именно тогава подсъдимият успял бързо да се озове зад пострадалите К. Д., К.В. и В. А. и в рамките на много кратък период от време, в неустановена последователност, той нанесъл по един удар с ножа си на всеки от тях.

Ударът с нож, нанесен на пострадалия К. Д. попаднал в дясната лопаткова област на гърба му, на височина 163 см от петата с обут крак. Острието проникнало отляво надясно и отгоре надолу над лопатката, преминавайки през меки тъкани – кожа, подкожие и мускулатура на лопатката, като му причинило прободно-порезна рана с дълбочина 7-8 см, непроникваща в гръдната кухина.

Ударът с нож, нанесен на пострадалия К. В., попаднал в гърба му, в ляво, на 130 см от петата, като му причинил прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина, с нараняване на ляв бял дроб и аортата. Прободно-порезната рана била с дължина 4 см при събрани ръбове и разрез на ръба на 1 см от долния край, а раневият канал бил с посока отзад напред, леко отляво на дясно и отгоре надолу и дължина около 9-10 см.

Ударът с нож, нанесен на пострадалия В.А., попаднал в гърба му, в ляво и в близост до гръбначния стълб, на 133 см от петата, като му причинил прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина, с нараняване на левия бял дроб, аортата, околосърцевата торбичка и сърцето. Прободно-порезната рана била с дължина 3 см при събрани ръбове, а раневият канал бил с посока отзад напред, леко отляво надясно и отгоре надолу и с дължина около 9-10 см.

След като нанесъл ударите, подсъдимият бързо се отдръпнал. Същото сторили и останалите участници в схваткта. Тогава св. А. И. чула св. Р. да вика на английски „Какво става? Какво става?“. Подсъдимият казал на св. С., че е станало „мазало“ идвамата се отправили към таксиметров автомобил на „ОК супер транс“ - марка „Х. Е.“, с peг. № *******, служебен № 1****, управляван от св. Л. Н. И., който бил спрял на пътното платно на бул. „В.“, непосредствено преди пешеходната пътека и с посока към ул. „П.“. Свидетелят С. отворил предната дясна врата на таксито, но не влязъл, тъй като не искал да си тръгне без св. Б.. Подсъдимият обаче се качил от задната лява врата и казал на св. И. „Газ! Махаме се оттук!“. Таксиметровият автомобил потеглил, отдалечавайки се от мястото на инцидента в посока кв. „К. П.“.

От момента, когато възникнал физическият сблъсък между свидетелите Д. и С., до момента, когато подсъдимият се качил в таксиметровия автомобил, бил изминал период от време от около минута и половина.

Малко след това на отсрещния тротоар на бул. „В.“ свидетелят С.открил свидетелките Б. и П., която плачела и била видимо разстроена. Тримата се качили в таксиметров автомобил, управляван от св. Н. Е. М., който също се отдалечил от мястото на инцидента в посока хотел „П.“, в близост до който се намирал хотелът, където били отседнали свидетелите П. и Р..

Докато траел конфликтът свидетелката М. М. била с гръб към пешеходната пътека. Тя си говорела с пострадалите К. В. и В. А. и осъзнала, че възниква кофликт едва при счупването на чашата, която св. Д. държал. Тогава тя видяла пострадалите К. В. и В. А. да тръгват към св. Д.. След това се обърнала към свидетелите М. И. и Д. П., който се бил спрял, за да облекчи своя естествена нужда на ъгъла на Съдебната палата, а свидетелката И. му правела забележка. Тя от своя страна също забелязала, че св. Д. участва в сбиване и се обърнала към него с думите „Сбиха се! Д., бързо отивай да ги разтърваваш!“. Свидетелят П. видял, че пострадалите В. и А. се затичали към мястото на боя и се включили в него, но самият той се забавил, тъй като трябвало да закопчае дрехите си. В момента, когато в крайна сметка той и двете свидетелки се насочили към мястото на инцидента, видели, че другата група от младежи се разпръсква и напуска мястото на сбиването. В този момент пострадалият В. А. паднал на земята на няколко метра от тях, като главата му била насочена в посока бул. В. и църквата „С. Н.“. Тогава К. В. се приближил към тримата свидетели, свалил си елечето, показал гърба си и казал „Май ме наръгаха с нещо“. Св. М. И. го попитала „ Как ще са те наръгали? Дай да видя!“, а той отговорил „Не, не, добре съм.“ и седнал на тротоара на ул. „П.“, близо до ъгъла с бул. „В.“, като постепенно започнал да губи контакт с околните и легнал на земята. Междувременно св. К. Д. попитал дали има нещо на гърба и казал, че май са го наръгали. Свидетелката М. И. повдигнала дрехите му и видяла, че гърбът му е покрит с кръв. Като разбрал, че е ранен свидетелят К. Д. се върнал до клуб „С.“, където свалил якето и ризата си, която св. О. К. притиснал към раната на гърба му. След това св. Д. се върнал на мястото на инцидента и легнал на земята, като св. А. И. продължила да притиска ризата към гърба му.

Междувременно приятелите на пострадалите В. и А. се заели да им окажат първа помощ. Правили им изкуствено дишане и сърдечен масаж. Когато ги обърнали настрани, забелязали, че под телата им са се образували големи локви кръв. Св. А. И. позвънила от мобилния си телефон на телефонен номер 112 и съобщила за случилото се. Същото сторила и св. М.. През това време на мястото се събрали хора и служители от охраната на клуб „С.“. Пристигнали и няколко патрулни автомобила на СДВР. Екипите на спешна медицинска помощ обаче се забавили между 20-30 минути и затова с частния автомобил на един от охранителите на клуб „С." - св. И. П. и с помощта на св. Д. П., пострадалият В. Н. А. бил откаран в УМБАЛСМ „П.“.

След пристигането на спешна медицинска помощ, екип оказал помощ на пострадалия К. В., но въпреки извършените на място медицински манипулации, той починал. С една от линейките св. К. Д. бил откаран в УМБАЛСМ „П.“.

Докато приятелите на пострадалите В. и А. им оказвали първа помощ, таксиметровият автомобил, в който се качил подсъдимият Т. се движел в посока „К. П.“. Подсъдимият, който изглеждал притеснен, казал на св. И. „Сбихме се. Мисля, че наръгах един“. Повторил „Дай газ! Дай газ!“ Св. И. му отговорил „Има камери. С това си вадя хляба“. Повреме на пътуването свидетелят забелязал на лицето на подс. Т. две капки кръв и охлузване. Между Р.п. и спирка „П.“ подсъдимият позвънил от мобилния си телефон на свидетеля С. и му казал: „Къде си?… Какво става?…Чакам те в „К. П.“… На тия тримата им ебах майката“, след което прекъснал разговора. На въпрос на св. И. „Наръга ли ги?“ отговорил „Не, бе, шегувам се.“. Свидетелят посъветвал подсъдимия ако има нож да го изхвърли, а подсъдимият му отговорил, че няма нож. На ул. „В.“ подсъдимият помолил св. И. да спре, дал му банкнота от 10,00 лева, като не пожелал да му бъде върнато ресто и се отдалечил.

В това време в таксиметровия автомобил, управляван от св. М., С.П. била силно разтревожена. Питала къде е св. Р. и искала да слезе от колата и да го търси. Свидетелят С. й казал, че той ще намери св. Р., слязъл от таксито и се върнал към мястото на инцидента. По пътя към хотела св. Б. поддържала връзка с него и подс. Т. по мобилния си телефон. Дала им и св. П., за да я успокоят на английски.

В близост до мястото на сбиването свидетелят С. успял да открие св. Р. и го завел до хотела, където били отседнали естонските граждани. Свидетелите П., Р., Б. и С. се събрали в стаята на св. П., но св. Р. бил ядосан и изгонил св. С. и Б.. Те взели такси, за да се приберат. Докато пътували подсъдимият Тодоров се обадил на св. С. и ги извикал в дома си. Те отишли, като по пътя се отбили, за да купи св. Б. марля и йод.

Междувременно подсъдимият Т. изпратил есемес съобщение с потребителското име, под което бил регистриран в програмен продукт за разговори в реално време по интернет „S.“, на св. П. и тя се свързала с него посредством програмата. Двамата провели „С.“ комуникация, подсъдимият под потребителско име „*********“ и зададен псевдоним „******“, дата на раждане 20.12.1986 г., а св. П. под потребителско име „********“ и зададен псевдоним „*****“ в рамките на която подсъдимият попитал св. П.: „Ти на никой не се обади нали… ти не си се обаждала на никакви ченгета или някой?“ и й казал: „Това би трябвало да си остане между нас, каквото се случи беше при самозащита и ти го видя“. На въпрос на св. П.,: „Ти използва ли твоя…“, отговорил „Не точно… имам предвид, че го размахах, за да спра битката, но не го използвах… Използвах моя юмрук“. За падналия на земята човек, който според свидетелката „лежеше там доста дълго… като мъртъв“, подсъдимият казва „Да, когато С. се върна с такси, той го видя да кълне и с бутилка в неговата ръка.“

В жилището на подсъдимия в кв. „К. П.“ св. Б. промила раните на св. С., който имал кръв по главата си и не се чувствал добре. Подсъдимият казал на св. С. че е намушкал едно момче в опита си да го защити. Скоро след това свидетелите Б. и С. си тръгнали.

На другия ден подс. Т. се обадил по телефона на св. С.. Двамата провели кратък разговор, по време на който подсъдимият казал: „Всичко което направих беше, за да ви защитя“.

Пострадалият В. Н. А., който е с ръст от 182 см, получил прободно-порезно нараняване от гърба в ляво, в близост до гръбначния стълб, проникващо в гръдната кухина с нараняване на левия бял дроб, аортата, около сърцевата торбичка и сърцето с излив на 3000 мл. кръв в лявата гръдна половина, излив на 200 мл. кръв в мерикарната торбичка, излив на въздух в лявата гръдна половина, остра анемия на вътрешните органи, повърхностни охлузвания на челото в ляво и на дясната подбедрица по предната и повърхност. Прободно-порезната рана на гърба е на 133 см. от петата на трупа, на 0,5 см от вляво от гръбначния стълб, леко косо разположена спрямо срединната линия и има дължина 3 см. при събрани ръбове. Раната е зееща, с гладки ръбове и остри ъгли. Раневият канал е с посока отзад напред, леко отляво надясно и отгоре надолу, с дължина около 9-10 см. Налице е линейно прерязване на стената на аортата с дължина 1,2 см, разположено във входящата й част и гладко прерядзване на 10-то ребро в ляво в близост до залавното му място за гръбначния стълб. Причина за смъртта на В. А. е прободно-порезното нараняване със засягане на жизненоважни органи в гръдната кухина довело до остра кръвозагуба и анемия на вътрешните органи. Налице е 1,00 %о етилов алкохол в кръвта и 1,10 %о в урината, липса на ацетон, метанол, алкалоиди, барбитурати, салиуплати, фенотиазинови бензодиазепинови и имиправинови лекарствени средства. Количеството етилов алкохол отговаря на лека степен на алкохолно повлияване във фазата на елиминация.

Пострадалият К. М. В., който е с ръст от 173 см, получил прободно-порезно нараняване на гърба в ляво, проникващо в гръдната кухина с нараняване на ляв бял дроб и аортата, с излив на 2500 мл. кръв в лявата гръдна половина и 1000 мл. кръв в дясната гръдна половина, излив на въздух в лявата гръдна половина, остра анемия на вътрешните органи, повърхностни охлузвания на челото в ляво, горния клепач на лявото око, носа и втори пръст, на лявата ръка. Прободно-порезната рана на гърба е на 130 см. от петата на трупа, разположена е под ъгъл от 30º от сридинната линия, има дължина от 4 см при събрани ръбове. Раната е със зеещи гладки ръбове и остри ъгли, като на 1 см. от долния край раната има надрез на външния ръб. Раневият канал е с посока отзад напред, леко отляво на дясно и отгоре надолу и дължина около 9-10 см. Налице са прерязване и кръвонасядане на меките тъкани в областта на 7-мо междуребрие в ляво, в близост до гръбначния стълб. Левият бял дроб е наранен по задната повърхност в долния му дял, като нараняването на плеврата е с линейна форма, гладки ръбове и остри ъгли, и дължина 2 см. Каналът прониква в дълбочина на белодробната тъкан на 0,3 см и като продължение на нараняването на левия бял дроб е гладко прерязана стената на аортата с дължина 1 см. Причина за смъртта на К. В. е прободно-порезното нараняване със засягане на жизнено важни органи в гръдната кухина, бял дроб и аорта, довело до остра кръвозагуба и анемия на вътрешните органи. Налице е 1,10 %о етилов алкохол в кръвта на К. В., липса на ацетон, метанол и алкалоиди, барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови и изпраминови лекарствени средства. Количеството етилов алкохол отговаря на лека степен на алкохолно повлияване.

По време на инцидента св. К. Д. получил следните наранявания: контузия /натъртване/ на горния клепач на лявото око; контузия на носа с кръвотечение; контузия на долната трета на дясната предраменница. Пострадалият получил и прободно-порезно нараняване на гърба в дясната лопаткова област на 163 см. от петата с обут крак. Горният край на раната е разположен на 70 мм от гръбначния стълб, а долният на 90 мм. Дълбочината на раневия канал е 7-8 см, с посока отляво надясно и отгоре надолу. Прободно-порезното нараняване засяга кожа, подкожие и мускулатура и не прониква в гръдната кухина. Тези наранявания са причинили на пострадалия Д. временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Св. С. С. получил следните наранявания: линейна рана с дължина 18 см в окосмената част на главата в ляво, теменно, в близост с въртока на косата, която е с дълбочина 2-3 мм и зачервяване на кожата на шията в дясно, в средния етаж по предно страничната повърхност на площ 5-3 см, с петнист характер.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият Тодоров е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и имал лека степен на алкохолно опиване.

Описаната фактическа обстановка и по-конкретно датата и мястото на деянието, механизмът на осъществяването и средството за извършването му, причинените на пострадалите увреждания и авторството се установяват по категоричен и несъмнен начин от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и тези, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281 НПК, писмените доказателствени материали, веществените доказателства и експертните заключения.

В основата на изводите относно фактическата обстановка по делото следва да бъдат поставени показанията на свидетелите П., Р., С., Б., Д., П., М., А. И. и М. И., които са присъствали по времето и на мястото на извършване на деянието.

Показанията на тези свидетели на пръв поглед изглеждат хаотични, некореспондиращи помежду си и фрагментарни. При критичния им анализ трябва да се отчете, че посочените свидетели са присъствали по времето и на мястото на извършване на престъплението, но никой от тях не е възприел развитието на конфликта в неговата цялост и не описва хронологично и изчерпателно всички факти от значение за делото. Никой от свидетелите не е възприел изпълнителното деяние в процеса на неговото осъществяване. Темпорално показанията на свидетелите обхващат периоди от време непосредствено преди и след извършване на престъпното посегателство над живота на тримата пострадали. Въпреки това посочените свидетели са възприели и възпроизвеждат определени факти, които систематизирани, преценени в логическата им взаимовръзка и внимателно съпоставени помежду им и с останалите доказателства по делото, позволяват по косвен път да бъде изведен по безспорен и категоричен начин главният факт по делото.

При преценката на доказателствената стойност на показанията на посочените свидетели следва да се има предвид и че способността да се възприемат и възпроизвеждат факти от обективната действителност е строго индивидуална и твърде различна при всеки отделен субект и във всеки конкретен случай. Тя зависи от множество субективни и обективни фактори като възраст, наблюдателност, ниво на концентрация, паметови особености, интелектуални възможности, емоционално състояние, алкохолно опиване, характеристики на средата и т.н. В настоящия казус внезапното възникване и изключително бързото развитие на ситуацията, и подценяването на конфликта от страна на повечето от присъствалите свидетели, не са позволили целенасочено и непрекъснато концентриране на вниманието им върху поведението и конкретните действия извършени от подсъдимия Т.. Свидетелите са били ангажирани в различни дейности, разположени на различни места и на различно отстояние от подсъдимия, откъдето са имали различна видимост към случващото се. Физическият сблъсък се е разиграл късно през нощта, на не добре осветено място и в него са участвали няколко лица, които са били в близък контакт помежду си и са извършвали активни движения, което допълнително е затруднило възприемането на индивидуалното поведение на всеки от участниците. Освен това свидетелите са употребили алкохол през инкриминираната вечер, а свидетелят Р. се чувствал и изглеждал пиян.

По-конкретно свидетелите П., М. и М. И. са се намирали на значително разстояние от мястото на сбиването – на насрещния тротоар на ул. „П.“, близо до ъгъла на Съдебната палата. Тримата възприели, че възниква конфликт между св. Д. и група от непознати лица, както и включването на пострадалите В. и А. в схватката и последвалата размяна на удари, без да могат да разграничат точно броя и визуалните особености на членовете на другата група. Освен това през голяма част от времето вниманието им било отклонено към поведението на св. П.. Когато тримата се насочили към мястото на сбиването, възприели инцидента в доста по-късен момент от развитието му – когато подсъдимият и неговите приятели вече напускали мястото на сбиването.

Св. А. И. чула, че възниква спор на висок тон, в момент когато също се намирала на тротоара на ул. „П.“ от страната на Съдебната палата. В желанието си да успокои конфликта, тя се приближила към спорещите, но малко след това отново се отдалечила, тъй като св. Д. не й обърнал внимание. Когато напрежението нарастнало, тя се върнала и попаднала между двете групи от младежи, в центъра на схватката, но доловила единствено блъскане и размахване на ръце около себе си, без да успее да разграничи конкретни действия на конкретни лица.

Свидетелката Б. наблюдавала конфликта отблизо, тъй като се намирала непосредствено до св. С. и дава хронологично подредени и детайлни показания относно случилото се до момента, когато св. Д. ударил приятеля й с чаша по главата и в боя се включили пострадалите В. и А.. Именно тогава обаче св. Б. издърпала св. П. на отсрещния тротоар на бул. „В.“ и я прегърнала, като отклонила вниманието си от сбиването.

Свидетелите П. и Р. били допълнително затруднени във възприятията си за случващото се, тъй като били чужденци и не говорели български език. Това не само им попречило да разберат думите разменени между останалите младежи, но подсилило чувството на объркване и страх, което поначало съпровожда подобна конфликтна ситуация. Свидетелят Р. бил употребил и значително количество алкохол. Всички тези фактори неизбежно се отразили върху способността на последния да възприеме случващото се, поради което и показанията на този свидетел се отличават с липсата на детайлност и категоричност. Свидетелката П. въпреки посочените по-горе фактори възприела достатъчно подробно и ясно случващото се, включително и едно обстоятелство, убягнало на останалите свидетели – тя видяла и запомнила поведението на подсъдимия, който стоял на пешеходната пътека, на около метър разстояние от нея и държал нож с извадено острие в ръка. Показанията на св. П. относно този момент са конкретни, точни и хронологически и логически свързани с показанията на св. Б. и останалия доказателствен материал по делото.

Свидетелите Д. и С. инициирали конфликтната ситуация и се намирали в центъра й до самото й приключване, но разменили удари и били концентрирали вниманието си един върху друг, като не възприели цялостно и детайлно поведението на подс. Т. и пострадалите В. и А.. Свидетелят Д. виждал пред себе си свидетелите С. и Р. през цялото време, а подсъдимия забелязал единствено в началото на конфликта, отстрани на св. С., след което го изгубил от полезрението си. Не усетил, кога са пристигнали другите двама пострадали и не проследил тяхното поведение, тъй като те се намирали зад гърба му. Свидетелят С., от своя страна, регистрирал включването на още лица в схватката, но те се намирали и извън неговото полезрение. Подсъдимият останал зад св. С., след като последният се обърнал към пострадалия Д. в началото на конфликта. След това свидетелят го видял отново - зад и леко встрани от св. Д. да го избутва, едва когато бил притиснат от последния към капака на таксиметровия автомобил.

Посоченото обяснява защо свидетелите са забелязали и отдали значение на отделни моменти от разигралите се събития и съответно не ги възпроизвеждат в тяхната хронологическа и съдържателна цялост. Това обаче не е основание да бъдат дискредитирани показанията на тези свидетели, а следва, с цел да бъде извлечена значимата информация от тях, внимателно да бъдат съпоставени отделните им твърдения, като бъдат възприети тези от тях, които са логически стабилни, съзвучни помежду си и кореспондират със съвкупността от доказателствени материали по делото.

При този критичен анализ прави впечатлени, че на практика относно фактите, осъществили се до напускането на клуб „С.“ от двете групи младежи, не се наблюдават съществени несъответствия между свидетелските показания. Налице са известни непълноти и нюанси в начина, по който свидетелите възпроизвеждат събитията, които се обясняват именно с различните им индивидуални способности да възприемат точно фактите от обективната действителност, да ги запомнят и да ги възпроизвеждат акуратно, както и с това че ситуацията до този момент не се е отличавала с нещо необичайно и не е провокирала изостряне на тяхното внимание. Несъществените несъответствия лесно се преодоляват при съпоставката на свидетелските показания, и приемането за достоверни тези от тях, които са еднопосочни и се подкрепят от останалите доказателствени източници по делото, като по този начин несъмнено се установява възприетата фактическа обстановка.

Доколкото никой от свидетелите не е възприел извършването на изпълнителното деяние и не дава показания относно него, не са налице и противоречия, които да касаят съставомерните факти по делото, а единствено такива относно конфликта преди и след осъществяване на инкриминираното деяние. Въпреки последното, съдът намери за необходимо изясняването им, тъй като показанията на свидетелите, касаещи възникналия между двете групи сблъсък и неговото развитие, цялостното поведение и отделните действия на лицата участвали в него, са от изключително значение за разкриване на обективната истина по делото. Тук е мястото да се посочи, че голяма част от съществуващите неточности в заявеното от отделните свидетели следва да бъдат отдадени на житейски лесно обяснимото им желание да омаловажат своето и на приятелите си участие в конфликта и да оправдаят собственото си укоримо поведение – използваната вербална и физическа агресия. Като цяло при всички свидетели, участвали пряко в конфликтната ситуация се наблюдава тенденция да възпроизвеждат подробно елементи от нея, свързани с прояви на насилие и остри реплики отправени от членове на противниковата група, които са им направили впечатление и помнят ясно. Същевременно прави впечатление субективното желание на свидетелите да неглижират ответното свое или на членове от своята компания поведение или да нямат ясни спомени за него. Посоченото обаче не е основание показанията на свидетелите да не бъдат използвани изобщо при формиране на вътрешното убеждение по делото. Напротив, след отчитането на тази специфика, която води до известно изкривяване във възпроизвежданите от свидетелите факти, критичната преценка на същите, позволява да бъдат отстранени съществуващите противоречията и да бъдат извлечени по категоричен начин фактите от значение по делото.

Първото противоречие в гласните доказателствени източници касае хронологията и съдържанието на разменените между св. Д. и св. С. реплики, които на практика са сложили началото на възникналия между двете групи от младежи конфликт. При проведените в хода на съдебното следствие очни ставки се изяснява, че са произнесени, както репликите сочени от св. Д., така и тези сочени от свидетелите С. и Б.. Този извод се подкрепя и от показанията на останалите свидетели, които също са чули част от тези реплики. Съдът възприема и твърденията на св. Б., че св. Д. е направил забележка да не се говори на английски още при първото си разминаване с нейната компания, тъй като показанията й в тази част са подробни, конкретни и последователни. Освен това именно този първоначален контакт обяснява репликата на св. Д. „Наздраве!“ и острата реакция на св. С..

Съществуват противоречия в показанията на свидетелите и относно интензитета на физическия сблъсък и относно това какви удари и от кой от участниците са нанасяни. Отчитайки посочената по-горе особеност на свидетелските показания и съпоставяйки ги с показанията на независимите свидетели и установеното при огледа на записа от местопроизшествието и СТЕ, следва да се приеме че се е разиграло сбиване, в което са участвали, както тримата пострадали, така и подсъдимият и свидетелят С., като всеки от тях е получил удари в различни части от тялото и съответно е нанесъл такива. Този извод се подкрепя и от установените по експертен път наранявания, получени от пострадалите и свидетеля С.. В тази връзка съдът приема и че действително свидетелят С. е бил ударен с чаша от пострадалия Д. и е бил стиснат за врата от същия, за което свидетелстват С. и Б., чиито свидетелства се подкрепят от заключението на приетата от съда СМЕ.

В обобщение следва да се посочи, че показанията на тази група свидетели, след извършения критичен анализ и отстраняване на съществуващите противоречия следва да бъдат възприети и поставени в основата на фактическите констатации по делото.

Показанията на св. Л. И. също имат съществена роля при изграждането на вътрешното убеждение по делото. Те следва да бъдат възприети с доверие, като се даде предимство на тези, прочетени по реда на чл. 281 НПК, тъй като са по-подробни и са дадени в момент много по-близък до инкриминираната дата от тези дадени в съдебната фаза, а и свидетелят сам заявява, че ги поддържа. Показанията му освен това се отличават с конкретност и детайлност и не противоречат на останалия доказателствен материал. Не без значение е и обстоятелството, че този свидетел не е част от никоя от двете групи младежи и като такъв се явява независим.

Показанията на свидетелите Й., К., Ш., Х., К., П., Д., К., М., С., К., А., С. И. също следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като няма никаква причина за колебание досежно истинността им.

Настоящият съдебен състав кредитира заключенията на приетите по делото експертизи, като приема, че същите компетентно, обективно и изчерпателно отговарят на поставените задачи и отчита отношението им към предмета на доказване в процеса и релевантно извлечената от тях информация.

По отношение механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалите В. и А. следва да бъдат възприети заключенията на изготвената от КСМТЕ и съответно на СМЕ, изготвена от вещите лица Г., Г. и И. по отношение пострадалия Д.. Тези експертизи представляват добросъвестно и компетентно медицинско обобщение на обективните данни и съдържат подробно обосновани и мотивирани научни изводи. Съдът не възприема единствено изразеното от вещото лице Г. мнение в открито съдебно заседание, че прободно-порезните наранявания на К. В. и В.А. са нанесени с различно оръжие от тази на К. Д.. Не следва да се дава вяра на това становище, тъй като на първо място то не се споделя от целия състав на експертизата и не е предложено в необходимата процесуална форма. Освен това същото е голословно, необосновано и не се гради върху убедителна научна основа, доколкото единственият довод, който вещото лице излага касае различията във формата на входната рана, без да са изключени възможните причини за това различие, извън приетата от вещото лице Г. и без да са обсъдени останалите характеристики на нараняването. Следва да се отбележи и че всякога съдържанието на експертните заключения следва да се интерпретира с оглед установената конкретика на деянието. Същността на експертните заключения съставляват научните изводи, като в тях вещите лица изграждат различни вероятни от научна гледна точка хипотези – различни принципно допустими фактически възможности, като конкретно значение по делото имат само онези експертни резултати, съобразени с конкретното своеобразие на фактическите обстоятелства по настоящото дело, с установената от съда фактология, която е категорична и не носи белезите на предположение. За съда има забрана да постави в основата на съдебния си акт абстрактните теоретични възможности и вероятности за причиняване на нараняването на пострадалите, като следва да избере само онази, третирана в заключенията на вещите лица, допустима алтернатива, която е намерила опора в доказателствения материал. Преценката на въпроса относно механизма на деянието е изцяло правна и е правомощие на съда, който в зависимост от разрешаването на въпроса за достоверността на съответните доказателствени източниците, дава отговор и на въпроса на коя от принципно възможните от медицинска гледна точка алтернативи ще се позове при формирането на крайните си изводи по същество.

При изграждането на вътрешното си убеждение по делото следва да се използват и видеозаписите, направени с предварително поставени на обществено място камери, които имат характер на т. нар. случайни записи и доколкото съдържат информация от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, тя може и трябва да бъде ценена. Записите са приобщени към делото по съответния процесуален ред, като е назначена техническа експертиза със задача да бъдат изследвани, като бъде снета информацията от тях. Извършени са и огледи на същите в хода на съдебното следствие. Следва да се има предвид обаче, че с оглед качеството на записите и мястото на което са били разположени заснемащите устройства, значимата информация, която се съдържа в тях е оскъдна и не позволява формирането на изводи относно поведението на конкретни лица по време на конфликта.

Съдът възприе при изграждане на вътрешното си убеждение и писмените доказателствени материали, от които се установяват релевантни относно предмета на доказване по делото факти.

След цялостния доказателствен анализ, в обобщение, съдът прие, че изводът за осъществяването на деянието и авторството на подсъдимия се подкрепя от логически свързаната съвкупност на следните обстоятелства:

На първо място по делото по несъмнен начин се установяват нанесените на пострадалите К. В., В. А. и К. Д. телесни увреждания, и причините довели до смъртта на първите двама от тях.

Категорично изяснено е и че във възникналата конфликтна ситуация между двете компании от младежи, напуснали нощен клуб „С.“, са участвали ограничен кръг от лица, които са установени по делото - подсъдимият Т., пострадалият В., пострадалият А. и свидетелите Д., С., Б., П., Р., А.И., М.И., П. и М.. Трябва да се отбележи, че възможността един или всички удари с нож да са нанесени от друго лице извън посочените не се подкрепя от никакви конкретни фактически данни по делото. Липсват каквито и да било доказателства или индиции, които обективно пряко или косвено да подкрепят извод за участие на друго, неустановено лице в конфликта и съответно нанасяне от негова страна на инкриминираните удари с нож– никой от свидетелите не сочи подобно нещо, начинът на протичане и изключително бързото развитие на конфликта също не дават основание за подобен извод, а същият не се подкрепя и от видеозаписите по делото. Принципна възможност за възникване на подобно поведение в житейски план всякога съществува. В наказателния процес обаче такава хипотеза може да бъде обсъждана обосновано само в рамките и контекста на конкретно доказани събития, факти и обстоятелства, каквито в случая липсват. Същемременно логиката на разигралите се събития категорично изключва възможността лице от групата приятели на пострадалите да е нанесло прободно-порезните наранявания. Вероятността същите да са нанесени от св. С. също следва да бъде отхвърлена, предвид показанията на св. Д., който по време на целия конфликт е бил лице в лице със С. и не го е губил от полезрението си. Същото се отнася и за св. Р.. Р. освен това не е участвал в размяната на удари, бил е силно повлиян от алкохола и объркан от случващото се, които обстоятелства правят и житейски недостоверна хипотезата, той да е нанесъл инкриминираните наранявания. Свидетелките Б. и П. също не са участвали активно в агресивните действия и са се отдръпнали встрани веднага след счупването на чашата от св. Д. и приближаването на другите двама пострадали.

Подсъдимият Т. от своя страна участвал в сбиването, за което обстоятелство може да се съди и от забелязаното от св. И. охлузване върху лицето му. Той първоначално бил забелязан от св. Д., С. и Б., встрани от св. С., но впоследствие останал извън полезрението им. Бил възприет отново от св. С. в момента, когато последният бил притиснат от св. Д. към капака на паркирания пред пешеходната пътека таксиметров автомобил, застанал малко встрани и зад св. Д.. На практика в периода от време след обръщането на св. П. до този момент подсъдимият бил извън полезрението на всички свидетели. Единствено свидетелката М. И. го забелязала в този период да стои зад групата от биещи се младежи, обърнат с лице към пешеходната пътека.

Безспорно установено е и че в инкриминираната вечер подсъдимият носел в себе си хладно оръжие – нож, който предал пред нощен клуб „С.“ на свидетелката Б., за да го внесе тя незабелязано в заведението, като веднага излизането им и непосредствено преди възникналия конфликт свидетелката Б. му върнала оръжието. Никой друг от компанията не споменал преди влизането в нощното заведение да носи в себе си оръжие, а свидетелят Р. дори се възпротивил св. П. да вземе ножа на подсъдимия. Охраната също не открила оръжие в някого от младежите, въпреки че всички лица от мъжки пол били проверявани на входа. Освен че подсъдимият носел в себе си нож, в кулминацията на възникналия конфликт, той бил забелязан от свидетелката П. да държи същия този нож в ръка, с извадено острие, насочено надолу. Малко след това сбиването приключило, а подсъдимият и св. С. се отдалечили от мястото на инцидента по посока на таксиметровия автомобил на св. И..

Налице е и съвпадение между характеристиките на носеното и извадено от подс. Т. оръжие – нож с острие дълго 10 см., и тези на оръжието причинило всяко от трите прободно-порезни наранявания. Съществува освен това идентичност между самите наранявания, както по отношение областта от тялото, в която са нанесени, дълбочината на раневия канал и входната рана, така и по отношение на характеристиките на оръжието, с което са причинени. Съществуват разбира се особености при всяко от нараняванията, които обаче са незначителни и следва да бъдат отдадени на разликите в ръста, обеклото и динамиката на движение на телата на пострадалите. Същото се отнася и за прорезите в дрехите им.

Обективно установен е също така фактът, че върху предната лява част на иззетата по съответния процесуален ред бяла риза на подсъдимия Т., се намира малко петно кръв от пострадалия А., който факт говори, че подсъдимият и пострадалият са се намира в значителна близост един до друг повреме на инцидента.

Съвкупният анализ на посочените факти позволява по косвен път да бъде изведен единствено възможният извод, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението.

Описаните по-горе фактически констатации, безспорно, представляват косвени доказателства. Поотделно нито едно от тях не би могло да се интерпретира като основа за категорични и несъмнени изводи, тъй като изолираното им обсъждане не води до еднозначни резултати. В случая обаче е налице една единна и непрекъсната верига от достатъчно на брой косвени доказателства, между които се констатира наличие на хармонично логическо единство, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. В тази връзка следва да се посочи, че без съмнение осъдителната присъда може да почива освен на преки, но и на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод, какъвто именно е настоящият случай.

Към посочената съвкупност от косвени доказателства убедително се наслагва заявеното от подсъдимия в таксиметровия автомобил пред св. И.: „Сбихме се. Мисля, че наръгах един“. Това изявление той повторил и в дома си пред свидетеля С.. Посочените думи, преценени в цялостния контекст на разменените с таксиметровия шофьор реплики, дочутото от него при телефонния разговор, проведен от подсъдимия и думите „Стана мазало“, отправени към св. С. непосредствено преди подсъдимият да напусне местопроизшествието, отразяват формираното у него съзнание за извършеното и по своята същност представляват извънпроцесуално признание за част от съставомерните факти. Действително, подсъдимият заявява, че е „наръгал“ едно лице, но от това в никакъв случай не следва автоматично изводът, че той не е причинил нараняванията на другите двама пострадали. Причините самопризнанието да е частично, могат да бъдат от най-различно естество. Още повече, че подсъдимият в течение на проведения със св. И. разговор сам оттегля изявлението си, като заявява, че се е шегувал. Заявеното от него обаче не е изолирано, а е в хармонично единство и се подкрепя от косвените доказателства по делото.

Не следва да бъде подминавано и последващото поведение на подсъдимия, обективирано в съдържанието на проведената между него и св. П. комуникация по „S.“, където подсъдимият убеждава св. П., че човекът, когото тя е видяла паднал на земята „станал и си тръгнал“ - нещо което обективно е невярно, а и няма как да е било възприето от подсъдимия, който е напуснал мястото преди самата свидетелка. При проследяване на разменените реплики в тяхната логическа връзка и кореспонденция с другите доказателствени материали, прави впечатление и че подсъдимият не отрича обстоятелството, че е държал нож в ръка. Същият твърди единствено, че не го е използвал, а е използвал „своя юмрук“.

Предвид изложеното изводът за авторството може да бъде приет за конкретна и категорична фактология на деянието.

Установените по делото факти позволяват да бъдат напревени следните правни изводи:

Подсъдимият Т. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е психически здрав – не страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както към момента на извършване на деянието, така и сега е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

С извършеното от него деяние той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т.4, пр.З и т.11, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК, като на 18.04.2009 г. около 4.00 часа, в гр. С., на бул. „В.“, северно от № *, до кръстовището на бул. „В.“ и ул. „П.“ умишлено умъртвил В. Н. А. и К. М. В. и направил опит да умъртви К. В. Д., като опитът по отношение на последния е останал недовършен по независещи от дееца причини.

Т. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез нанасянето на един удар с хладно оръжие – нож, с дължина на острието от десет сантиметра и много тесен тъп ръб, в ляво и в близост до гръбначния стълб, на 133 см от петата на В. А., като прободно-порезно нараняване, проникнало в гръдната кухина и наранило левия бял дроб, аортата, околосърцевата торбичка и сърцето, един удар със същия нож в гърба, в ляво, на 130 см от петата на К. В., като прободно-порезното нараняване, проникнало в гръдната кухина и наранило ляв бял дроб и аортата и един удар със същия нож в дясната лопаткова област на гърба на К. Д..

Налице е пряка причинноследствена връзка между осъщественото от подсъдимия поведение и причинената смърт на пострадалите В. и А..

Причина за смъртта на К. В. е прободно-порезното нараняване със засягане на жизнено важни органи в гръдната кухина, бял дроб и аорта, довело до остра кръвозагуба и анемия на вътрешните органи.

Причина за смъртта на В. А. е прободно-порезното нараняване със засягане на жизнено важни органи в гръдната кухина довело до остра кръвозагуба и анемия на вътрешните органи.

По отношение пострадаля Д. престъпният резултат не е настъпил по независещи от дееца причини. Същият е нанесъл удар с нож в жизненоважна и уязвима област на тялото на пострадалия със значителна сила, като по този начин е извършил зависещото от него за настъпване на противоправния резултат. Ножът обаче проникнал отляво надясно и отгоре надолу над лопатката, преминавайки през меки тъкани – кожа, подкожие и мускулатура, без да проникне в гръдната кухина, поради което и не е настъпил престъпният резултат. Последният факт не се дължи на поведението на дееца, защото е поставен изцяло извън волята му.

Налице е квалифициращият деянието от обективна страна признак – подсъдимият Т. с деянието си е умъртвил повече от едно лице. Третата алтернатива на чл. 116, т. 4 НК се прилага, когато умъртвяването на повече от едно лице е извършено с едно деяние. Тук еднородната идеална съвкупност е въздигната в квалифициращ признак на престъплението. Следва да се посочи, че убийство на повече от едно лице по чл. 116, т. 4, пр. 3 НК е налице тогава, когато е настъпила смъртта на повече от едно лице, какъвто е настоящия случай. Ето защо и обстоятелството, че деянието по отношение св. Д. е спряло в стадия на опита, не се отразява на съставомерността на деянието по тази правна квалификация. Единството на извършеното престъпление се обуславя от обстоятелствата, че деянието е едно и че последиците от него се обхващат от умисъла на дееца. В постановление № 14/63 г. на Пленума на Върховния съд е указано, че от субективна страна е необходимо умисълът да е възникнал предварително, по време на извършване убийството на първото лице или непосредствено след извършването му, когато убийството на второто лице представлява продължение на едно престъпление. В настоящия случай, изключително краткият период от време, в който са нанесени нараняванията и сходният механизъм на причиняването им, позволяват да се направи извод, че предварителният умисъл на дееца обхваща намерението да се лиши от живот повече от едно лице по едно и също време и място.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал обективните признаци на общия състав на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалите, и отражението му върху действителността (общественоопасните последици от извършването му), както и всички квалифициращи обстоятелства, с което е изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Във волеви аспект подсъдимият Т. пряко е целял настъпването на вредоносния резултат. Извод в тази насока се извлича от обективните признаци на деянието, като в тази връзка следва да бъде съобразен неговият механизъм – ударите с нож са били директно насочени към жизненоважни части от тялото на всеки от пострадалите, като при В. и А. са проникнали на значителна дълбочина в гръдната кухина и са засегнали жизненоважни органи, а при св. Д. не се е стигнало до проникване в гръдната кухина, единствено защото ножът е проникнал под ъгъл и се е плъзнал подкожно. Използваното оръжие, което е годно да причини сериозни, включително и смъртоносни наранявания, силата на ударите и това, че са нанесени в областта на гръдната кухина, която изолира жизнено важни органи от външната среда, така че да се ограничи възможността за физическото им увреждане и проникване на чужди тела, именно разкриват пряката насоченост на умисъла на подсъдимия Т.. Ето защо в случая с факта на извършването на самото деяние е обективирано и желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Предвид изложеното следва да се приеме, че у подсъдимия несъмнено е било формирано съзнанието, че причинява тежка травма на всеки от пострадалите, както и че същият е целял с причиняването й,настъпването на съставомерния резултат.

Налице е и квалифициращият деянието от субективна страна признак – подсъдимият Т. е осъществил деянието по хулигански подбуди.

Той не е имал някакъв специален мотив за извършване на деянието; целял е да надделее във възникналото сбиване, включително и като причини инкриминираните телесни увреждания на пострадалите. Без съмнение водещият мотив за осъществяване на престъплението се корени в пълното незачитане на установения обществен порядък, изразяващо и явното неуважение на подсъдимия към обществото като цяло и в пълното незачитане на човешкия живот като изконна ценност и личността на пострадалите в частност. Подсъдимият не е имал никакво сериозно основание да осъществи престъпното си поведение. Между него и пострадалите не са съществували лични отношения (те са напълно непознати). Освен това подсъдимият, предвид интензитета на разигралия се конфликт и неговата кратка продължителност, не е бил провокиран от потърпевшите в степен, която да оправдае употребата на хладно оръжие – нож и нанасянето на удари със същия в уязвими области от тялото. Разгледано в контекста на цялостната ситуация, поведението му е белязано с необясним и безпричинен ексцес на агресивните действия, скандализиращ обществото и представляващ израз на явното незачитане от страна на дееца на установените ценности и човешката личност, в стремежа си открито да изяви своето превъзходство над околните, налагайки собствената си представа за обществена справедливост.

Предвид всичко изложено приемам, че подсъдимият И.В.Т.е осъществил престъплението, за което бе признат за виновен от обективна и субективна страна.

ЧЛЕН СЪДИЯ:

По отношение на предявените искове за обезщетение срещу подсъдимия за претърпени неимуществени вреди от престъплението следва да се приеме, че предпоставките на чл. 45 ЗЗД са доказани, с оглед доказаността на обвинението. Активната процесуална легитимация на ищците се извежда на основата на критериите, изведени в поредицата от постановления на пленума на ВС – П №№ 4/1961 г., 5/1969 г. и 4/1968 г. Всяко от претендираните обезщетения е доказана по основание, доколкото без съмнение на родителите на К. В. и В. А. са били причинени отрицателни психически изживявания – шок и страдание, произтичащи от типичната за тази най-близка родствена връзка дълбока и силна емоционална привързаност, а К. Д. е преживял физически болки и неприятни емоционални преживявания. Размерът на обезщетенията съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен по справедливост.