По отношение на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК

При така описаната фактическа обстановка, която се подкрепя от целия доказателствен материал, събран и проверен чрез различни годни доказателствени средства, съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият З. е осъществил състава на престъплението по чл. 115 от НК, като по делото не се доказва с необходимата и изискуема от наказателно-процесуалния закон категоричност убийството на пострадалия Ц. да е извършено с користна цел.

Така от обективна страна подсъдимият З. с извършеното от него действие - възпроизвеждане на изстрел с неустановено по делото огнестрелно оръжие в купето на л.а. - пикап м. „Форд”, м. „Ф.” с рег. № ОВ . АТ, е причинил огнестрелно нараняване в жизненоважен орган - главата на жертвата и настъпилите вследствие на това усложнения, които са довели до смъртта на последния, като безспорно по делото е установено, че именно това действие на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Ц..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - подсъдимият З. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им - възпроизвеждане на изстрел с неустановено по делото огнестрелно оръжие в купето на л.а. - пикап м. „Форд”, м. „Ф.” с рег. № ОВ . АТ, от почти непосредствена близост, в жизненоважен орган - главата на пострадалия Ц., обосновават наличието на тази форма на вината за причиняване на смъртта. Извън всякакво съмнине подс. З. е съзнавал, с оглед психическата си и житейска зрялост, че в резултат на това прострелване и то в жизненоважен орган за човешккото тяло, каквато е човешката глава, ще настъпи смъртта на пострадалия и е искал настъпването на този резултат. Подс. З. е съзнавал не само настъпването на този именно резултат, но е и съзнавал общественоопасния характер на осъществената от него причинителска дейност, което недвусмислено се извлича от предприетото действие и последвалото му поведение, след настъпването на ПТП.

Тъй като по делото не се установиха доказателства, на базата на които, съдебният състав да приеме, че повдигнатото обвинение срещу подс. З. - да е извършил убийстовото на пострадалия Ц. именно с користна цел, се доказва по несъмнен начин, съобразно изискването, визирано от законодателя в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подсъдимия бе признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвиненние за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. Както бе посочено и по-горе в изложението, по делото не се събраха доказателства, установяващи наличието на предходни облигационни отношения между подсъдимия и пострадалия и в частност не се доказва посъдимият да е взел в заем от пострадалия пари в размер на 30 000 лв. и да е бил задължен с връщането им, както и че е изплащал на пострадалия автомобила пикап. На следващо място, с оправдаването на подс. З. по това обвинение, съдебния състав счита, че в пълнота е обезпечил неговите процесуални права и в частност, правото му на защита, с оглед действително неперфектното от фактическа страна, обвинение относно наличието на користна цел за извършване на убийството, съдържимо както в обстоятелствената, така и в заключителната част, на обвинителния акт.

Междувпрочем и данните, съдържащи се в приложените по делото веществени доказателствени средства, изготвени в резултат на използвани разузнавателни средства, съдържащи се в обособен том с гриф „Поверително” , не водят априори и са недостатъчни по своето съдържание да обосноват по несъмнен начин доказаността на повдигнатото против подс. З. обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК, т.е. убийството на пострадалия Ц. да е извършено с користна цел.

При определяне на наказанието, наложено на подсъдимия, съдът прецени високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изводима от използваното средство – огнестрелно оръжие, макар и неустановено по делото.

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и доброто процесуално поведение, въпреки продължителността на воденото срещу него наказателно производство.

Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде възприето обстоятелството, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият З. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен.

Следва да се посочи обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на дееца, по никакъв начин не могат да обусловят наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.

Решаващият превес на установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. З. наказание към възможния законов минимум предвиден в разпоредбата на чл. 115 от НК, а именно – лишаване от свобода за срок то десет години.

Според състава на съда, така наложеното по вид и размер наказание ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подс. З. наказание да се изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим.

Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, които, обсъдени в съвкупност, разкриват по смисъла на чл.9, ал.2 НК явно незначителни по степен на обществена опасност последици от деянието.

Степента на обществена опасност на деянието следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед тежестта на посегателството върху обществените отношения, обект на престъплението. Обекта на престъплението по чл. 354а от НК са обществените отношения, свързани с опазване на народното здраве. Предмет на деянието по настоящото дело е неголямо по количество и стойност наркотично вещество – хероин с тегло 0,40 грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 34,00 %, на стойност 36,00 лева.

Действително ниската стойност на предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен за обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като в този смисъл е налице изобилна съдебна практика, но при извършване на преценка за наличие на изключващ престъпния характер на дадено деяние признак, каквато е обществената му опасност, следва да бъдат обсъдени и взети предвид не само фактическите данни, определящи степента на обществената опасност на извършеното от дееца, но и тези, относими към степента на обществена опасност на самия деец.

В случая, малозначителността на деянието е свързана преди всичко с възможните или настъпили вредни последици и затова, когато те са явно незначителни, обществената опасност на деянието е толкова ниска, че третирането му като престъпление, дори и представляващо маловажен случай, е неоправдано. Незначителността на предмета на деянието - било като вещ или като стойност на вещта - и липсата на други вредни последици от него, обуславят и явната незначителност на обществена опасност на такова деяние, което пък е основание да се приложи по отношение на него правилото на чл. 9, ал. 2 от НК. Последното е приложимо за всички деяния, формално осъществяващи признаците на който и да било престъпен състав, а що се отнася до личността на извършителя - тя, без напълно да се игнорира, няма определящо значение за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК първо, и второ - следва да се обсъждат не само и не толкова досегашните й проявления, колкото поведението на дееца в конкретния случай. (Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК).

Липсата на отрицателни характеристични данни за подсъдимия и обстоятелството, че не е осъждан, данните, установени от приетата по делото КСППНЕ също следва да бъдат взети придвид. Въпреки, че с деянието осъществено от подс. З. е реализирана обществена опасност, при конкретната фактология, по степен, тя е явно незначителна и съществено не застрашава обществените отношения, обект на защита от Раздел Трети, Глава Единадесета от НК по начина изискван от закона, за да може стореното от З. да придобие качеството на престъпление, обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, т.е., оправдаването на подсъдимия, на посоченото основание.

Поради и всчико изложено до тук, състава на съда на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 9, ал. 2 от НК призна подсъдимия З. за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от страна на наследниците на загиналия В.А. Ц. – неговата майка И.Х.Н. и сина му – А. В.Ц., конституирани в качеството на граждански ищци в производството по делото.

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие/, противоправност /несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за възникване на притезателното право на ищеца, с изключение на вината, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и главно доказване.

При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на пострадалите вследствие на деянието извършено от подс. З. граждзански ищци, съдът съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В настоящият случай, състава на съда счита, че предявените граждански искове от страна на наследниците на загиналия В.А. Ц. – неговата майка И.Х.Н. и сина му – А. В.Ц., конституирани в качеството на граждански ищци в производството по делото, се явяват основателни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се установи, че е налице осъществен фактическия състав, на тази законова разпоредба.

Не може да има спор, че вина за настъпилия вредоносен резултат – смъртта на загиналия В.А. Ц., има подсъдимия З., като е налице пряка причинна връзка между неговото виновно поведение и настъпилите вредоносни последици.

По отношение на размера на предявените граждански искове, състава на съдът счете, че за репариране на претърпените от всеки един от гражданските ищци И.Х.Н. и А. В.Ц., които като майка и син на пострадалия В.А. Ц. безспорно тежко изживяват неговата загуба, е необходимо и достатъчно обезщетение в размер на по 100 000 лева, за всеки един от тях.

Поради гореизложеното, подс. З. бе осъден да заплати на гражданските ищци посочените по – горе суми, чийто размер е съобразен изцяло както с принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и със социално-икономическото състояние на подс. З.. За разликата над уважения до пълните предявени размери от по 200 000 лв., гражданските искове бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При причиняване на вреди от непозволено увреждане /каквото се явява и престъпното деяние, извършено от подсъдимия З./ делинквентът изпада в забава от момента на извършване на деликта - арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което, подсъдимия бе осъден да заплати на гражданските ищци законната мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от момента на извършване на деянието, до окончателно му заплащане.

Поради изложените съображения, съдът постанови присъдата си.