Мястото на душата

Откакто е започнал да задава въпроси, човешкият род постоянно се е питал: „съществува ли Бог?", „има ли божествено съзнание?" и „има ли смисъл животът?". Настъпил е моментът да достигнем до нови критерии, чрез които ще можем да отговорим на тези въпроси.

По-широките критерии на многосетивния човек поболяват разбиране на качествено значими те различия между личността и душата. Личността ви е тази част от вас, която се е родила, която живее и която ще умре във времето. Да си човек и да имаш самоличност е едно и също нещо. Вашата самоличност, както и тялото ви, е средство за вашата еволюция

Взетите решения и действията ви на земята са начините, по които се разбивате. Във всеки един мо­мент извирате намеренията, които ще формират изживяванията ви, и нещата, върху които ще фокусирате вниманието си. Този избор оказва влияние върху вашия процес на развитие. Това важи за всеки човек. Ако изви­рате подсъзнателно, ще се разбивате подсъзнателно. Ако извирате съзнателно, ще се разбивате съзнателно.

Емоциите на страх и насилие, които са започнали да характеризират човешкото съществуване, могат да се изпитат само от личността. Само личността може да чувства гняв, страх, омраза, мъст, мъка, срам, съжаление, безразличие, безпомощност, цинизъм и самота. Един­ствено личността може да съди, да манипулира и да експлоатира. Само личността може да преследва външна­та власт. Личността може също така да е любеща, състрадателна и мъдра в отношенията си с другите, но любовта, състраданието и мъдростта не излизат от личността. Те са изживявания на душата.

Вашата душа е онази част от вас, която е безсмъртна Всеки човек има душа, но личността, ограни­чена от своите пет сетива, не осъзнава душата си и затова не може да разпознае влиянията на душата. Кога­то личността започне да става многосетивна, интуи­циите, предчувствията и фините усещания започват да стават важни за нея. Тя усеща някои неща за самата себе си, за околните и за ситуациите, в които попада, неща, които не могат да се основават върху информацията, предоставена от петте сетива. Тя започва да осъзнава намеренията и да действа по-скоро според тях, а не спо­ред делата и думите, които среща. Тя може например да види едно топло сърце зад сурова и гневна повърхност, и в същото време едно студено сърце зад изтънчени и любезни думи.

Когато една многосетивна личност погледне в себе си, тя открива множество различни течения. От своя опит тя се научава да различава тези течения и да иден­тифицира емоционалния, психологическия и физическия ефект на всяко от тях. Тя се научава например кои тачения предизвикват гняв, разкол и разрушителни действия и кои течения създават любещи, целебни мисли и съзидателни дела. С течение на времето тя се научава да цени и да се отъждествява с теченията, генериращи творческа способност, лечебна сила и любов и при това да се изправи лице в лице с теченията, създаващи негативност, дисхармония и насилие, и да се освободи от тях. По този начин личността започва да изживява енер­гията на душата си.

Вашата душа не е една пасивна или теоретична ця­лост, която заема определено пространство в областта на гръдния кош. Тя е една позитивна, целенасочена сила в самото ядро на вашето същество. Това е онази част от вас, която развира безличностната природа на енергийната динамика, в която участвате, която обича без ограничения и приема, без да съди.

Ако желаете да опознаете душата си, първата крачка е да разберете, че имате душа. Следващата стъпка е да си позволите мисълта: „щом имам душа, какво точ­но е тя? Какво иска душата ми? Каква е връзката между моята душа и мен? Как се отразява тази душа върху моя живот?"

Когато енергията на душата се осъзнае, приеме и оцени, тя започва да пронизва живота на личността. Когато личността започне изцяло да служи на енергията на своята душа, това е същинската сила. Такава е целта на еволюционния процес, в който участваме, и причина­та за нашето съществуване. Всяко ваше сегашно и бъдещо изживяване на тази земя ви насърчава да хармонизи­рате личността с душата си. Всяко обстоятелство и ситуация ви дават възможност да изберете пътеката, която ще позволи на вашата душа да блесне, да й позволите чрез вас да изрази в материалния свят своята без­гранична почит и любов към живота.

Това е книга за придобиване на истинската сила - хармонизирането на личността и душата, - какво включва това, как става и какво създава. За да се разбере всичко това, необходимо е да се осмислят неща, които изглеждат необикновени за петсетивния човек, но те стават естествени, щом разберете еволюцията - това, че петсетивното възприятие е пътуване към многосетивното възприятие и че не сме предвидени за вечна петсетивност.

Карма

Животът на личността, която сте, е едно от без-четните преживявания на душата ви. Душата съществува отвъд времето. Огромна е перспективата на душата, тя вижда отвъд ограниченията на личността. Душите, които са избрали да изживеят материалната страна на живота, какъвто го познаваме като своя еволюционна пътека, са въплъщавали енергиите си много-кратно в много психологически и материални форми. За всяко прераждане душата създава различна самоличност и тяло. Личността и тялото, които според петсетивния човек изграждат цялото му същество, за душата представляват уникални, идеално отговарящи за целта на съответното прераждане инструменти.

Всяка личност допринася по свой начин, със специ­фичните си заложби и уроци за научаване, съзнателно или не, за развитието на своята душа. Животът на майка, на воин, на дъщеря, на духовник; чувствата като любов, уязвимост, страх, усещане за загуба и нежност; вървите срещу гнева, пренебрежението, празнотата и рев­ността - всички те служат на еволюцията на душата. Всяка физическа, емоционална и психологическа характеристика, изграждаща личността и нейното тяло - сил­ни или слави ръце, муден или проницателен интелект, ведър или мрачен нрав, жълта или черна кожа, дори цветът на косата и на очите - всичко е съвършено съгла­сувано с целите, които душата трябва да постигне.

Петсетивната личност не осъзнава множеството други прераждания на душата. Многосетивната личност може да усеща тези прераждания или да ги изживява като свои минали или бъдещи превъплъщения. Те представля­ват, така да се каже, семейство от животи, но не са животи, през които е преминала самата личност. Те са изживявания на душата.

От гледна точка на душата всички нейни преражда­ния са едновременни. Всичките й самоличности съще­ствуват по едно и също време. Следователно, когато

Едно от превъплъщенията на душата се освободи от негативността, полза имат всички други превъплъще­ния. Понеже самата душа не е ограничена от времето, миналото на личността, както и бъдещето й, се подобряват, когато тя се освободи от вълните на страха и съмнението. Както ще видим, избавлението от негативността при една личност се отразява положително на много други динамични страни на съзнанието. Петсетивните хора забелязват някои от тях, но не ги смя­тат нито за динамични аспекти на съзнанието, нито за нещо, свързано с личните им вътрешни процеси, като например съзнанието и еволюцията на своя пол, раса, националност и култура. Други от тях се намират да­леч отвъд сетивните способности на петсетивния човек. Един съзнателно изживян живот следователно е нео­ценимо богатство

Личността и нейното тяло са изкуствените аспекти на душата. Когато те изпълнят своята функция, в края на прераждането душата ги изоставя. Те умират, но не и душата. След прераждането тя се завръща към своето безсмъртно и безвремево състояние. Отново се завръща към естественото си състояние на състрада­ние, яснота и безгранична любов.

Това е контекстът, в който се явява нашата еволюция - безспирното раждане и прераждане на енергия­та на душата върху материалната арена, в земното учи­лище.

Защо се случва това? Защо е нужно дори да говорим за самоличностите и душите?

Превъплъщението на душата представлява едно ог­ромно намаляване на нейната сила до ниво, подходящо за физическата форма. Това е намаляване на една без­смъртна система на живот в рамките на времето и продължителността на броени години. При това сис­темата на възприятията, която е способна да участва едновременно и пряко в безброй много животи, някои

От които физически, а други не, се свива до пет мате­риални сетива. Душата доброволно извира да предприе­ме това изживяване с лечебна цел.

Личността представлява онези части на душата, които се нуждаят от лечение заедно със състраданието и любовта, които душата дава в служба на изцелението в този жизнен път. Разкъсаните страни на душата, аспектите, които се нуждаят от лечение, трябва да вля­зат в контакт с физическата материя, за да може всяка частица от развитото да се слее в едно цяло. Личност­та е като една сложна мандала, образувана от тези час­тици плюс неразкъсаната, цялостната част. Тя идва право от онези части, за чието изцеление душата е ре­шила да работи в този живот, които се нуждаят от преминаването през физическата материя, и онези час­ти, които душата е отдала в помощ на този ваш лечебен процес. Следователно в личността на един човек вие виждате разпокъсаните страдания на душата, от която тази личност е изградена, както и спечелената от душа­та милост - способната на обич част от личността.

Помислете колко мощна е душата, щом част от нея изпитва разтърсваща любов, друга част - страхове, друга вероятно е неутрална, четвърта е шизофренична, а една част е покъртително състрадателна. Ако някоя от тези части е незавършена, изградената от душата личност ще е нехармонична. В една хармонична личност душата с лекота се влива в тази своя част, която е в контакт с физическото превъплъщение.

Душата просто е. Тя няма начало и край, а тече към целостността си. Личността се явява като една есте­ствена сила, идваща от душата. Тя е енергиен инстру­мент, който душата адаптира за функциониране във физическия свят. Всяка личност е уникална, понеже фор­миращата я конфигурация от енергията на душата е уникална. Тя всъщност е, така да се каже, представите­лят на душата, който осъществява контакта с физическата материя. Тя е продукт, формиран под влияние на вибрациите на вашето име, на връзката ви с плане­тите по време на вашето раждане, на ефекта от вибрациите на енергийната ви среда, както и от не цялостните аспекти на душата ви, които се нуждаят от кон-такта с материята, за да довият своята цялост.

Личността не действа независимо от душата. Спо­ред степента, до която човек е в допир с духовните дълбини, личността се успокоява, понеже енергията на съзнанието се фокусира върху енергийния център, а не върху изкуствената фасада на личността.

Личността понякога се възприема като сила, която буйства на боля в света, без да е свързана с енергията на душата си. При такава ситуация често се заражда оно­ва, което наричаме зъл човек, и то може да стои в осно­вата на една шизофрения. Това е в резултат от неспособността на личността да открие своя произход или връзката със своята майка - душата. Конфликтите в човешкия живот са правопропорционални на степента, в която енергията на индивида е отделена от душата, и следователно, както ще видим, това е безотговорно отношение към сътворението. Когато една личност е напълно балансирана, не можете да видите къде свършва тя и къде започва душата. Това е един завършен човек.

Какво включва изцелението на душата?

Повечето от нас са свикнали с представата, че ние сме отговорни за някои свои действия, но не за всички. Смятаме се отговорни например за доврите дела, кои­то ни сближават с околните, и за това, че имаме положително отношение към тях. Но не се мислим за отго­ворни, когато се караме с околните и за негативната си реакция. Чувстваме се отговорни за сигурността на пътуването и затова преди да тръгнем на път, прове­ряваме състоянието на колата, но ако изпреварим някоя кола, която по наше мнение се движи твърде бавно и така едва не причиняваме катастрофа, смятаме другия

Шофьор за виновен. Ако си осигуряваме храна и дрехи благодарение на успешния си бизнес, отдаваме заслугите на себе си. Ако обаче се изхранваме от обири на апарта­менти, виним тежкото си детство.

За много от нас да ни смятат за отговорни е равно­силно на това да ни хванат на местопрестъплението. Един приятел, който всяка година се завръща в родната си Италия, закачливо ми разказа как веднъж вечерял в ре­сторант със семейството си. Когато дошла сметката, бащата на моя приятел - педантичен човек - изследвал всяко надраскано на листчето ястие. След известно взи­ране той успял да разбере, че последното написано в сметката е израз, който в свободен превод означава „ако мине, мине". Той повикал сервитьора и го попитал:

- какво е това ястие? Сервитьорът свил рамене и отвърнал:

- е, не мина.

Много от нас смятат, че ако магазинерьт ни даде повече ресто, отколкото трябва, и ние го вземем, жи­вотът ни е повлиян само доколкото сме получили неочаквана изгода. Всъщност всяко наше действие се отра­зява върху нас по неизмерим начин.

Всяко действие, мисъл и чувство се мотивира от някакво намерение и това намерение е причината, коя­то се прелива в следствието. Ако участваме в причина­та, не е възможно да не участваме и в следствието. Ето как по един много дълбок начин ние сме отговорни за всяко действие, мисъл и чувство, с други думи, за всяко свое намерение. Самите ние опитваме от плода на всяко свое намерение. Затова в наша полза е да осъзнаем множе-ството намерения, които изпълват нашето съществу­ване, да разпознаем кои намерения какъв резултат имат и да извираме намеренията си според резултата, който желаем.

По този начин още като деца опознаваме физическа-та реалност, а като възрастни доизбистряме познания-

Та си. Научаваме какво става, като плачем, когато сме гладни, и по-късно използваме тази причина отново, за да получим резултата, който желаем. Научаваме какво ста­ва, когато сложим пръст във фасунгата, и не повтаряме причината за този резултат.

За намеренията и техните следствия също научава­ме посредством опита си във физическата действител­ност. Обаче до разбирането, че намеренията предизвикват определени резултати, се достига бавно, когато научаваме това единствено чрез взаимодействието си с плътната физическа материя. Гневът например предизвиква дистанциране и неприязън. Ако ни се налага да научим това единствено чрез физическия си опит, ще ни е нужно да преживеем десет, петдесет, сто и пет­десет ситуации, в които някой се отдръпва от нас или се държи вражески, преди да разберем, че това е реакция, предизвикана от нашата склонност към гняв, от собственото ни намерение за дистанциране и враждебност, а не от някое конкретно наше действие. Предим­но по този начин учат петсетивните същества.

Връзката между причината и следствието в света на материалните обекти и явления отразява една динамика, която не е ограничена само до материалната дей­ствителност. Това е динамиката на кармата. Всичко в материалния свят, включително всеки от нас, е малка част от движещите сили, които са по-обширни от оно­ва, което петсетивният човек може да възприеме. Любовта, страхът, състраданието и гневът, които изпит­вате например, са само малка част от любовта, стра­ха, състраданието и гнева на една по-голяма енергийна система, която вие не виждате.

В рамките на материалната действителност динамиката на карма се описва от третия закон за движени-ето: „на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие". С други думи, великият закон на карма, който управлява баланса

на енергията в нашата еволюционна система, е отразен в царството на материалните обекти и явления в пос­ледния от трите закона на движението, управляващи баланса на енергията във физическата действителност.

Законът на карма е една безлична енергийна динамика. Когато ефектите му се олицетворяват, тоест ко­гато се изживяват от гледната точка на личността, те се възприемат като обръщане посоката на движение -енергията на намеренията на човек се връща при него. Това е начинът, по който личността изпитва безлична­та сила, описана от третия закон: „равно по големина и противоположно по посока противодействие".човекът, който се отнася към другите с омраза, получава в замя­на омраза. Човекът, който се отнася към другите с любов, получава в замяна любов и така нататък. Златното правило е принцип на поведение, основаващ се на законите на карма. Изказан от лична гледна точка, законът на карма звучи: „получавате от света, каквото му да­вате".

Карма не е морален принцип. Моралът е създаден от човека. Вселената не съди. Законът на карма управлява баланса на енергията в рамките на нашата морална сис­тема и системата на околните. За човечеството кар­ма е един безпристрастен вселенски учител по отговор­ност.

Всяка причина, която още не е произвела своето след­ствие, е събитие, което все още не е достигнало своя завършек. Това е дисбаланс на енергията в процес на балансиране. Балансирането на енергията невинаги става в продължение на един живот. Кармата на вашата душа се създава и балансира от делата на множеството си самоличности, включително и от вашата. Често лично­стта търпи резултата от делата на другите самолич­ности на душата и обратно, тя създава енергийни дисбаланси, които не може да уравновеси в рамките на този живот. Следователно, ако не познава душата, прераж-

дането и кармата, една личност невинаги може да разбере значимостта или смисъла на събитията от живо-та си, нито да разбере резултата от отношението си към тези събития

Една личност например, която мами останалите, създава енергийно неравновесие, което трябва да бъде възстановено, като премине през опитността тя са­мата да бъде мамена. Ако това не може да бъде постиг­нато в живота на тази самоличност, някоя друга от са-моличностите на душата ще премине през тази опит­ност - ще бъде мамена. Ако тази личност не осъзнае, че като е мамена от другите, тя изпитва резултата от предишна причина и че това изживяване приключва един безпристрастен процес, тя ще реагира от лична гледна точка, а не от позицията на душата. Човекът може да се ядоса, да пожелае мъст или да се депресира. Може да избухне, да стане циничен или да се оттегли в своята мъка. Всяка от тези реакции създава карма, още един енергиен дисбаланс, който на свой ред ще трябва да бъде балансиран. Ето така един кармичен дълг, тъй да се каже, бива изплатен, но се създава друг или други.

Ако едно малко дете умре, ние не знаем какво спора­зумение е вило сключено между душата на детето и ду­шите на родителите или какви лечебни задачи трябва да се постигнат от това изживяване. Въпреки че съчув­стваме на страданието на родителите, не можем да съдим съдбата за това. Ако ние или родителите на де­тето не развираме безпристрастната природа на движещата сила, вихме се разгневили на вселената или един на друг, или вихме се почувствали виновни, че не сме ре­агирали, както трябва. Всички тези реакции създават карма и се явяват още уроци, които душата трябва да учи - допълнителни кармични дългове за душата.

За да постигне цялост, душата трябва да уравновеси енергията си. Тя трябва да понесе резултатите от онова, което е причинила. Енергийните дисбаланси в

душата са нейните непълни части и именно те форми­рат личността. Взаимодействащите си самоличности са всъщност душите, които търсят своето изцеление. Дали при контакта си душите постигат изцеление или не, зависи от това доколко личността съумява да види нещо отвъд себе си и другата личност и да прозре в на­чина на взаимодействие между техните души. Това възприятие неизменно носи състрадание. Всяко преживяване и всяко взаимодействие ви предлага възможност да го погледнете или от позицията на вашата душа, или на вашата самоличност.

Какво означава това на практика? Как една личност започва да вижда отвъд себе си и да усеща как душата й контактува с душите на другите?

Тъй като не можем да знаем какво бива лекувано по­средством всяко взаимодействие - какви кармични дългове приключваме, - не можем да преценяваме онова, което виждаме. Когато например видим човек да спи в канавката посред зима, не знаем каква работа довършва душата. Не знаем дали душата в някой друг живот не се е отдала на жестокост и в този живот е избрала да из­пита същата енергийна сила, но от противоположната позиция, например като чака милостиня от другите. Необходимо е да се отнесем със състрадание към положението на такъв човек, но не е нужно да го смятаме за несправедливо, понеже нещата не стоят така.

Има себични, пълни с омраза и негативност личнос­ти, но дори в подобни случаи ние не можем напълно да знаем какви са причините за тяхното съществуване. Те са неведоми за нас. Това не значи, че когато се сблъскаме с отрицателни качества, не бива да ги разпознаваме като отрицателни, а просто, че не трябва да ги съдим. Не това е нашата роля. Ако се намесим в някоя свада или разтурим вой, не е уместно да съдим участниците в тях. В едно можем да сме сигурни - човекьт, насилникът дълбоко в себе си изпитва огромна болка, защото една здрава и уравновесена душа не е способна да нарани друга.

Когато съдим, си навличаме отрицателна карма. Съденето е типично за личността. Когато кажем за друг човек: „тя е заслужила" или „той не заслужава", ние си създаваме негативна карма. Когато кажем за някоя по-стъпка: „това е правилно" или „това е грешно", отново си носим лоша карма. Това не означава, че не трябва да реагираме адекватно на ситуациите, в които попадаме.

Ако колата ви например бъде ударена от друга, понеже шофьорът на втората е пиян, нормално е да го под­ведете под съдебна отговорност, за да ви изплати вре­дите. Необходимо е да му бъде завранено да кара под влиянието на алкохол. Важно е обаче в такива случаи да не реагирате, водени от чувства на възмущение, праведност или на измамност Такива чувства са резултат от това, че преценяваме себе си и другия човек и стига­ме до извода, че в сравнение с него ние сме по-висши.

Ако действаме, изхождайки от такива чувства, ние не само увеличаваме кармичните задължения на душата си, а също не съумяваме да влезем в тези чувства и да се поучим от тях. Чувствата, както ще видим, са средство­то, чрез което можем да открием онези части от душа­та, които тя цели да излекува. Те също ни помагат да над-никнем в начина, по който душата работи на материал­но ниво. Пътят към душата ви минава през сърцето.

Ако възприемем гледната точка на душата, трябва да се въздържаме да осъждаме дори явления, които ни се струват напълно непонятни, като жестокостта на инквизицията и холокоста, смъртта на невръстно дете, мъчителната агония на болните от рак или терзанията на прикования към легло. Не знаем какво бива излекувано при тези страдания, нито подробностите около енер­гийното състояние, което е в процес на балансиране. Уместно е да си позволим чувства на състрадание, кои­то подобни обстоятелства естествено извикват, и да действаме според тях, но ако си позволим да съдим тези явления и участниците в тях, само си навличаме отрицателна карма, която после трябва да балансираме, а и ние самите ще се наредим сред душите, избрали да уча­стват в подобни ситуации, за да може да се постигне равновесие.

А ако не съдим, как може да има справедливост?

През своя живот ганди неколкократно е ставал жер­тва на повой. Макар на два пъти едва не умрял, той отказал да даде под съд нападателите си, понеже разви­рал, че те са направили „каквото са смятали за правил­но". Тази позиция на приемане, без да се съди, е основна в живота на ганди. Христос не е съдил дори онези, които са плюли в лицето му, и подложилите го на безмилостна болка и унижение. Той молил за прошка, не за възмездие, за онези, които го измъчвали. Нима нито Христос, нито ганди са знаели значението на думата справедливост?

Те са познавали неосьждащата справедливост.

Каква е тази справедливост?

Да сте справедливи, без да съдите, означава да виждате всичко в живота, но да не ангажирате отрицател­ните си емоции. Справедливостта, когато не съдите, ви освобождава от длъжностите, на които сте се самоназначили: едновременно и на съдия, и на съдени засе­датели, понеже вие знаете, че всичко се вижда - нищо не убягва на кармичните закони. А това ви носи разбиране и съчувствие. Неосъждащата справедливост е свобода­та да видите онова, което виждате, и да изпитвате онова, което изпитвате, без да реагирате отрицател­но. Позволява ви пряк допир до безспирния космически поток от разум, сияние и любов, който изгражда и на­шия свят. Способността да си справедлив, без да съдиш, е естествено следствие от способността да развираш душата и нейния път на развитие.