Мз ще ръководи нзок

Хирургът с вяра и търпение

 Той е един от много лекари, за чието съществуване не подозираме. Далеч от медийното и обществено полезрение, д-р Иван Михайлов спасява човешки животи в операционната си.

Този човек е другата страна на лекарската монета. И може би точно поради тази причина снимката му не е водеща в централната емисия новини. Той не е скандален, не ходи на работа пиян и не се държи цинично с пациентите си. Той е хирургът, в чиито ръце смело можете да се поверите. Ако се налага и когато и да се налага. Защото той е на разположение денонощно и защото неговата професия е и неговото призвание.

Отличие

Това не остава незабелязано и от неговите колеги. Тази година Български лекарски съюз удостои д-р Михайлов като представител на Районната лекарска колегия за София област с почетна награда - сребърния знак на БЛС. "Благодаря на колегията за това отличие. Тази награда не променя моето отношение към пациентите, нито начинът ми на работа, но носи морално удовлетворение", скромно сподели д-р Иван Михайлов. Макар сам да признава, че медицината е била по-скоро мечта на родителите му, отколкото на самия него, той е истински отдаден на работата и пациентите си. "Има много хора, които се връщат, благодарят, обаждат се. Един пациент, когото съм оперирал преди 15-20 г. от карцином на дебелото черво, ми звънни всяка година на рождения ден, на именния ден, на празника на българския лекар", разказва медикът.

Д-р Михайлов завършва висшето си образование през 1992 г. в МУ - София. "Аз съм единственият лекар в семейството. Не съм имал идея да ставам такъв. Дори не съм се замислял, но още през първата година наследването ми в медицинския, вече знаех, че ще стана хирург и превърнах това в своя мечта", разказва медикът. Веднага след завършването си той се впуска в преследването на тази цел и записва специализация. Малко след като получава дипломата си за хирург, от 1995 г. д-р Михайлов започва работа в тогавашната Окръжна болница, сега УМБАЛ "Св. Анна". "Тази професия отнема, но и дава. Ако трябва да съм искрен, лекарите нямат много лично време. По-голямата част от деня ние сме в болницата. Но най-голямата награда е да помогнеш. Всеки човек идва при нас със своите здравословни проблеми и няма нищо по-хубаво от това да си тръгне без тях. Да напусне болницата здрав. Това морално удовлетворение трудно може да бъде описано", откровено споделя хирургът.

Той обаче не крие, че понякога работата е трудна и изпитва както физическите, така и психическите ти сили. "Случва се да оперираме по 3-4 часа. Това са най-трудните операции, например карцином на стомах, на хранопровод, чернодробните операции. Но определено най-сложната операция, която трае и най-дълго време Дуодено-панкреатична резекция. Тя се прави при тумор на панкреаса и е много мащабна", казва д-р Михайлов. Той се занимава основно с възрастни пациенти. Понякога обаче в болницата постъпва дете по спешност, което веднага трябва да бъде оперирано. "Тогава е по-тежко. Най-малкият пациент, които съм оперирал, е едно 6-годишно момиченце, което беше блъснато на спирка от таксиметров шофьор", спомня си хирургът. В неговите ръце е лежала 6-годишната Елена, която загина заради тежките си травми след зловещото помитане, случило се преди 3 години на "Цариградско шосе".

"Когато имам тежка операция, прибирайки се у дома, аз я пресъздавам отново в ума си. Мисля какво и как съм направил, дали е можело да постъпя по друг начин, да направя още нещо, защото тази професия в действителност изисква да си й напълно отдаден", споделя още д-р Михайлов. Той не крие, че му е изключително неприятно, защото често се сблъсква с недоверие от страна на пациентите. Признава обаче, че случаи, като този на бургаския хирург, който в началото на седмицата беше спипан пиян на работното си място, подклаждат негативното настроение сред хората. "Да, за жалост във всяко стадо има мърша. Това е наистина недопустимо. Но хирургията натоварва много психически, затова някои колеги не издържат и търсят бягство", казва лекарят. Въпреки всичко обаче той е категоричен: "Няма обаче оправдание за това да упражняваш медицина и да си под въздействието на алкохол или наркотични вещества. Все пак ние боравим с човешки живот и една грешка може да бъде фатална. Не сме монтьори - да завиеш грешно гайката, да я развиеш и после пак да я завиеш правилно. Тук един момент може да коства живота на пациента".

В малкото му останало свободно време д-р Михайлов се занимава със спорт, а от 1-2 години насам се е запалил и по лова. "Ходя на фитнес, правя си джогинг или излет в планината, ловувам. Това е моят начин да си почина", споделя хирургът. Що се отнася до бъдещите лекари, посланието на д-р Иван Михайлов е едно -"Има смисъл". "Важното е да имат търпение и упоритост. Тази професия е свързана с много учене и много работа, за да натрупаш необходимия опит, а той никога не е достатъчен. От колкото и години да практикуваш, всеки ден учиш по нещо, всеки ден поемаш нов случай. И е важно да вярват, да не спират да вярват, че ще дойде един ден, в който наистина тази професия ще бъде достатъчно ценена. Но дори и до тогава си заслужава. Защото всеки един лекар иска да помогне на своя пациент. И в това е смисълът".