И 3.5 млрд. лв. са малко за здраве

Връщат държавата в центъра на играта

Правителството обяви подробните параметри на Консолидираната фискална програма и на държавния бюджет, който е съставна част от нея заедно с бюджетите на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса. Общото впечатление от прегледа на представените параметри е, че се запазва статуквото: засилват се мерките за постигане и утвърждаване на бюджети без дефицит, за постепенно намаляване на външния дълг и за възстановяване на ролята на европейските фондове като двигател на икономическия растеж. По принцип това са опорите на политиката на стабилността и не може тя да не бъде приветствана. Още повече че това са обещанията, дадени от правителството на Бойко Борисов и от министъра на финансите Владислав Горанов в началото на 2015-а. Но тук дяволът е в детайлите. А когато те бъдат разгледани, се вижда, че не всичко е толкова розово.

Публикуваните в тригодишната бюджетна прогноза числа навеждат на мисълта, че бюджетната консолидация ще се постига на базата на по-активно участие на държавата в икономиката. Иначе казано, тя ще изземва по-голяма част от брутния вътрешен продукт и ще го преразпределя през държавната хазна. А това води само до един извод. Независимо какво говорят в публичното пространство управляващите, те не вярват, че могат да гарантират бърз и устойчив ръст на българската икономика. Очакванията им по-скоро са ако не за стагнация, то поне за бавно, и то много бавно възстановяване на бизнеса - производство, търговия, услуги и на потреблението. Това личи от духа на анализите на външната и вътрешната макроикономическа среда в тригодишната бюджетна прогноза. По тази причина правителството е решило да възстанови ролята на държавата като катализатор на ръст в бизнеса и за това отново ще се разчита на парите от европейските фондове. Което на свой ред води до увеличаване на преразпределителната роля на бюджета.

В тригодишната бюджетна прогноза (за периода 2017-2019-а) директно се признава следното: "Настоящата прогноза показва значителен номинален ръст на общите разходи спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. с 3580.3 млн. лв., или 2.5% от БВП, но спрямо програмата за 2016 г. значително по-малък ръст - 1951.9 млн. лв. (0.4% от БВП), което се дължи на новата оценка за усвояването на средствата от ЕС." Което и от двете цитирани числа да вземем, става ясно, че бюджетът ще набъбне с милиарди, които иначе биха могли да бъдат оставени на разположение на частния сектор.

Предишната тригодишна бюджетна прогноза предвиждаше постъпленията в консолидираната програма да са 36.4% от БВП, а разходите - 38.4 процента. Това означаваше приходите да са 33.63 млрд. лв., а разходите 35.48 млрд. лева. В сегашната прогноза, върху която е изграден бюджетът, тези съотношения са съответно - за приходите 38.4%, или 35.44 млрд. лв., и 39.4% за разходите, или 36.77 млрд. лева. Резултатът е, че според предварителните планове консолидираната фискална програма трябва да излезе на дефицит от 1.4% от БВП, или 1.33 млрд. лева.

Доколко това е правилна фискална цел е въпрос, който освен финансови и икономически, има и политически измерения. Но всяко от тях трябва да бъде анализирано отделно. На първо място, е добре да се знае, че сега според обявените намерения на правителството бюджетът на страната ще приключи 2016-а без дефицит.

Което е много добре. Но именно поради това не се вижда каквато и да е причина от фискален и държавнически характер, която пречи постигането на балансиран бюджет да не бъде заложено като цел и за 2017-а. Особено като се има предвид, че се планира нарастване на брутния вътрешен продукт с близо 3.53 млрд. лв. - от 88.87 млрд. до 92.4 млрд. лева. А също и очаквания ръст в данъчноосигурителните и неданъчните приходи с общо около 2.2 млрд. лева.

От прегледа на тригодишната прогноза за периода 2017-2019-а се вижда, че причината за планирания дефицит е политическа.

Идат избори - първо президентски, а след това и парламентарни, и кабинетът планира да ускори темповете на харчене. По традиция около 40% от разходите отиват за пенсии, за помощи и за здравноосигурителни плащания. Голяма сума се заделя и за отбраната, за сигурността и образованието.

Разходите за социално и здравно осигуряване и грижи са постоянно нарастваща величина - за съжаление и огромна: първо, поради неблагоприятната демографска конюнктура, а освен това и защото трудовият ни пазар не е достатъчно гъвкав - големи слоеве от населението продължават да получават помощи и не могат да намерят работа било заради недостатъчно образование, или заради липса на трудови навици, адекватни на това, което търси бизнесът. Така че едва ли може да се очаква в близко бъдеще размерът на тези разходи да не расте правопропорционално на увеличението на БВП и да се свие като дял от общите средства, които всяка година се преразпределят в рамките на консолидираната бюджетна програма. В планирания за 2017-а общ бюджет, който ще харчи държавата, парите за здраве, пенсии и помощи са общо 16.53 млрд. лв. - с близо 700 млн. лв. повече в сравнение с програмата за 2016-а. Тези милиарди за 2017-а са около 45% от всички разходи на консолидираната фискална програма, което е още едно доказателство, че хазната на държавата буквално е заложник на демографската криза в страната. От този капан се излиза само с добре балансирана дългосрочна политика. Тя трябва да е цел, към която всяко правителство да се стреми, за да намали квазидефицитите и фискалните дисбаланси. Постигането й засега е доста трудно и причините за това са най-вече политически.

"Овладяването" на ръста на разходите за образование, отбрана и сигурност също няма да е лесно: външно- и вътрешнополитическата конюнктура в момента не предполага подобни мерки. Правителството е обявило образованието за свой приоритет, подтиквано и от исканията на бизнеса да се осигурят кадри за някои от бързо развиващите се отрасли в икономиката. Засега например липсват достатъчно образовани инженерни и технически кадри за промишлеността. Само че по-скромният ръст на парите в образованието, планиран в консолидираната бюджетна програма за 2017-а, трудно се връзва с декларациите, дадени от кабинета. А той е по-малко от четвърт милиард лева. Специалистите са убедени, че в тази сфера трябва всяка година дългосрочно да се наливат по половин милиард и повече левове, за да може ефектът от подобреното финансиране да се почувства като качество на кадрите, излизащи от университетите, гимназиите и техникумите.

Опасността от бежанска вълна, засилващата се битова престъпност в страната, нуждата от превъоръжаване заради поети ангажименти по линия на НАТО и други фактори от този род, свързани с общата политическа нестабилност на региона, неминуемо водят до нарастване на разходите в сектора на отбраната и сигурността. В консолидирания бюджет за 2017-а е планиран общ размер за тях от близо 4.17 млрд. лв. - с около 830 млн. лв. повече в сравнение с парите, които бяха заложени за 2016-а. Тук обаче може да се направи много по отношение на ефективното използване на тези средства в сектора на Министерството на вътрешните работи. Защото трудно се вижда разумен смисъл парите в тази посока постоянно да нарастват, а битовата престъпност например да се увеличава успоредно с това.

Резерви за намаляване на ръста на бюджетните разходи ще се търсят в три бюджетни направления: заплати и стипендии, издръжка и капиталови разходи.

Заплатите и стипендиите през 2017-а (според тригодишната прогноза) трябва, образно казано, да "глътнат" 5.5% от БВП, издръжката пък ще "струва" 5.6 процента. Това означава, че за заплати и за стипендии в консолидираната бюджетна програма са заделени около 5 млрд. лева. А за издръжка - 5.13 млрд. лева. Разходите по тези две пера могат да бъдат редуцирани чрез оптимизиране на държавната администрация и чрез по-доброто управление на държавното имущество. Достатъчно е те да бъдат ограничени до нивата, които се очаква да достигнат през 2016-а - съответно 4.82 млрд. лв. и 4.67 млрд. лева. Такава политика според изчисленията би довела до икономии от 640 млн. лв. в разходната част за 2017-а.

Другото перо, от което може да се спести, са капиталовите разходи.

На пръв поглед едно такова предложение звучи еретично. В повечето анализи и доклади за състоянието на икономиката за 2016-а пише, че свиването на капиталовите разходи на държавата - най-вече заради приключването на редица европрограми, е довело до отпадане на държавните поръчки като водещ елемент в ръста на БВП. В същото време все повече анализатори обръщат внимание на факта, че съществува силна зависимост между състоянието на бизнеса и въпросните европрограми и свързаните с тях държавни поръчки. Това е довело до непазарно стимулиране на някои сектори, а след като свършат парите от общността, фирмите, работещи в тях, могат да изпаднат в истински колапс.

Експертите констатират също, че въпросната политика за стимулиране на бизнеса чрез европрограми е предпоставка немалко фирми и цели сектори да изпаднат в политическа зависимост. Това обаче подкопава и тяхната конкурентоспособност.

За 2017-а правителството е планирало за капиталови разходи 6.7% от БВП - според тригодишната прогноза. Преизчислено в живи пари, това се равнява на около 6.22 млрд. лева. Кабинетът може да помисли за спестявания по това перо. Ще напомним, че според отчетите до момента са похарчени 4.33 млрд. лв. от заложените в консолидирания бюджет за 2016-а капиталови разходи за 6.1 млрд. лева.

Друга възможност е правителството да изработи програма за стимулиране на приоритетни за държавата експортно ориентирани отрасли на икономиката. И да предостави на кредитиращите ги банки гаранции за споделяне на риска от тази дейност. Такива случаи вече има в бюджета за 2016-а, където за проекти, свързани с енергийната ефективност, бяха предвидени гаранции за 1 млрд. лв. в полза на Българска банка за развитие. Ако този подход се разпростре и в други сектори - най-вече свързаните с експорта, това ще намали текущите разходи на правителството, ще свърже стимулите му за бизнеса с пазарните принципи и ще ограничи политическата намеса в развитието на отделни фирми. Защото гаранциите ще се дават по проекти, предложени от банките. А в момента банките кредитират фирми, спечелили поръчки на правителството или по европроекти. Тук е мястото да повторим, че разходите, свързани с държавни инвестиции и с изпълнението на проекти по европрограми, са една от основните причини за бюджетните дефицити. Това се потвърждава от разчетите, направени по европроектите както за изтичащата 2016-а, така и за предстоящата 2017-а. Например очакваното изпълнение на приходите по европейски програми в националния фонд за 2016-а са 1.94 млрд. лв., а очакваните разходи са 1.48 млрд. лв. - или се стига до положителен баланс от 460 млн. лева. Положителен е балансът и в сметките на друг голям платец по европрограми - държавния фонд "Земеделие". И в същото време имаме бюджет без дефицит. А за 2017-а се предвижда Националният фонд да има отрицателен баланс на сметките от 1.3 млрд. лв., а държавен фонд "Земеделие" да е с отрицателен баланс по сметките от 156 млн. лева.

Това няма как да не влияе на планирания дефицит в консолидираната фискална програма за 2017-а от 1.33 млрд. лева. На фона на всичко казано се вижда, че за 2017-а Министерството на финансите е подготвило един стегнат, но лесно изпълним бюджет, който - ако няма големи външни или вътрешни сътресения от рода на финансови катаклизми, бежански вълни или нови локални военни конфликти, ще съхрани финансовата стабилност. Но на сегашното ниво. Няма ясни признаци, че той ще способства за по-интензивен и в същото време устойчив растеж. А именно такъв е необходим за съживяването на страната.

И не е изключено в края на 2017-а бюджетът да приключи без дефицит, както е планирано да се случи за 2016-а.