% от засегнатите от периферна съдова болест нямат оплаквания

Най-строго пазената тайна? Как законите бъркат в джоба ни

149 млн. лв. смята да изразходи в идните 4 години държавната администрация под лозунга "Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса". Ще се пишат проекти и усвояват милиони за цели, които администрацията постоянно обявява за приоритетни, докато всъщност се подиграва с обществото, вършейки точно обратното. То не бяха обещания за провеждане на ефективни обществени обсъждания на проекти на документи, не бяха клетви за оценка на въздействието, не бяха уверения, че всички чиновници ще работят за измерими резултати. Нищо подобно. Когато ножът опре до кокала, институциите се стремят към точно обратното - да осигуряват минимално количество информация и да продължат да си харчат както знаят най-добре - на тъмно, без никаква прозрачност, колкото се може повече.

Показа го и неуспешният дотук опит на "Сега" да получи достъп до финансовите обосновки на ключови закони от висок обществен интерес. След последните промени в Закона за нормативните актове, с които се въведе изискване за задължителна оценка на въздействието на всички нормативни актове на правителството, "Сега" поиска да покаже как администрацията спазва задължението си да мотивира актове с ефект върху държавния бюджет. Затова прати въпроси по достъп до информация до три институции - МВР, Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването.

Надежда всяка тука оставете

Една институция - МВР, се сниши и прехвърли топката към МС. Две отказаха - Министерският съвет и финансовото министерство, с нелепи аргументи. Една изненадващо отговори - здравното министерство. Здравният министър бе единственият, преценил, че финансовите обосновки всъщност са информация от обществен интерес. Какви документи поискахме и какво получихме?

От МФ "Сега" поиска финансовата обосновка на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, с който бяха изменени още 4 закона и бяха предложени два нови данъка - "градинка" и "уикенд", обосновка на промените в Закона за акцизите и данъчните складове, с които бяха завишени отделни акцизи като този за цигарите и част от акцизите върху горивата, както и финансовия ефект от промените в ДОПК, с които бе въведено служебно отписване на изтекли по давност задължения. В списъка със заявени обосновки "Сега" включи и постановление, с което кабинетът одобрява допълнителни разходи за 55.8 млн. лв. (в това число до 30 млн. лв. за оградата по българо-турската граница) за сметка на орязване на други харчове. Поискахме и обосновката на отпуснати 110 млн. лв. на транспортното министерство за довършване на проекти на НКЖИ.

Зад този подбор има логика, която финансовото министерство отказва да види. Ако има закони, при които финансовата обосновка следва да е задължително публична, това са измененията в данъчните закони. Договарянето на данъците стои в основата на парламентаризма и е абсолютно недопустимо да се предлагат нови данъци и изменения в съществуващи ставки, за които никой не знае до какво водят. Нито данък "градинка", нито данък "уикенд" имаха оценка и финансова обосновка и нито един депутат не бе наясно какво точно гласува. Постоянното разместване на разходи по едноличното решение на правителството и залагането на скрити резерви пък не е добра бюджетна практика.

И петте искания бяха отхвърлени с аргумента, че представляват служебна информация без самостоятелно значение, която не следва да е публична. В същото време законът е категоричен, че достъпът до служебна информация не може да се ограничава при надделяващ обществен интерес.

МВР - да се снишим, докато бурите отминат

Любопитно развитие получи заявлението за достъп до обществена информация до Министерството на вътрешните работи. От МВР "Сега" поиска да получи финансовата обосновка на последния законопроект за промени в Закона за МВР или, иначе казано, реформата на Румяна Бъчварова. С промените се предлага орязване на обезщетенията при пенсиониране на държавните служители в МВР от 20 на 12 заплати, както и преструктуриране на куп звена в МВР - създаване на отделна агенция "Пожарна безопасност и защита на населението", на Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги", обособяването на изпълнителна агенция "Управление на собствеността и социални дейности" и др. Всички тези промени са свързани с финанси и ще имат ефект върху бюджета.

Извън това "Сега" поиска и копие от модела за централизирано персонализиране на личните документи, одобрен от кабинета на 27 ноември 2015 г. На базата на този модел бе обявена и обществената поръчка за "Изграждане, поддръжка и експлоатация на централизирана система за персонализиране на български лични документи" с рекордната прогнозна стойност от 484 223 300 лв. Поръчката впоследствие бе отменена при внезапния импулс на премиера Борисов за спиране на проблемни процедури. Тук причината да искаме достъп е различна - непубликуването на приложения към протоколите на Министерския съвет. От конкретния протокол става ясно, че правителството е одобрило модел, но какво точно представлява той - няма как да се разбере.

Съвсем очаквано МВР предпочете да прехвърли топката. То отказа да се произнесе по същество с аргумента, че исканата информация се съхранява в Министерския съвет. Това твърдение е нелепо, доколкото задължението за предоставяне на финансова обосновка в Министерския съвет е на вносителя на акта - в случая вътрешното министерство. Абсурдно е да се твърди, че ведомството не съхранява внесените в МС проектозакони и обосновки към тях.

Министерският съвет, също като финансовото министерство, прецени, че финансовите обосновки на законите следва да са тайна. Правителството, подобно на МФ, счита, че обосновките са служебна информация, която няма самостоятелно значение. Юристите на МС обаче направо са се престарали. Според тях исканата информация не давала представа за работата на Министерския съвет и такава щяло да има едва след приемането на закона. Един вид - обществото ще разбере колко сме прави и добри, но след като мачът е изигран. Отказът съдържа и откровено нелепо твърдение, че нямало доказателства за надделяващ обществен интерес.

МС не дава достъп и до модела за централизирано персонализиране на личните документи. Тук вместо копие от самия модел е предоставено копие на протокола, с който е одобрен той. Както вече стана ясно, от него не се разбира нищо по същество и той така или иначе е публичен.

Здравното министерство - открито, но със слаби обосновки

Похвално е, че здравното министерство не обяви за тайна финансовите обосновки към законодателството, което приема. Уви, от документите става ясно, че ведомството готви тези обосновки абсолютно формално. "Сега" поиска финансовите обосновки на три акта - промените в Закона за здравно осигуряване от м.г., с които пакетът от медицински услуги бе разделен на основен и допълнителен, промените в Закона за лечебните заведения, с които се регулира прилагането на националната здравна карта, както и промените в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която определя реда за прием в заведенията с прословутия пръстов отпечатък и доплащането на отделни услуги. Здравното министерство е преценило, че само промените в Закона за здравно осигуряване ще имат пряк ефект върху бюджета и следва да вървят с финансова обосновка. Ако някой се е надявал да разбере от нея какъв точно финансов ефект ще има разделянето на пакета на две и други мерки, като централизирано договаряне на отстъпки от НЗОК на лекарствени продукти, много е сбъркал. Единственото точно число в обосновката е повишаването на размера на здравноосигурителния доход, върху който държавата внася своя дял от осигуровките, с 5% до достигане на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се. Ефектът от това върху бюджет 2016 е оценен на 15.73 млн. лв. Ефектът от другите промени е оценен на +3, каквото и да означава това, по скала, която не е публикувана.

Показателно е, че двата други акта, които засягат цялата здравна система, включително преструктурирането й, нямат финансова обосновка. Тук причината очевидно е в тясното схващане на институциите, че са длъжни да описват само прекия ефект върху бюджета, но не и реалните финансови изражения от прилагане на промените. По този начин редовно се приемат закони, които уж нямат пряк ефект върху бюджета, а после изненадващо натоварват хазната с непланирани разходи. Така добро законодателство няма как да се прави. Няма как и да има доверие и гражданско участие. А може би нелепите откази на достъп до обществена информация се обясняват точно с това - да не види обществото колко малко разум и грижа има в харченето на обществените пари.