Румъния вдига с 10% заплатите в здравеопазването

1 от 10 бебета може да развие хемангиом

Една от 10 майки изживява шока да види върху кожата на бебето си червени релефни петна, сравнявани с ягода и малина, когато са по-малки.

С езика на медицината тези образувания са хемангиоми. Представляват доброкачествени тумори от ненормално разраснали се кръвоносни съдове. Засягат средно 10-12 от 100 новородени, като при недоносените честотата е 30%.

Когато хемангиомите са по лицето, шията, деколтето, са повод за депресия и психически проблеми не само за детето, а и за цялото семейство. Образуванието често спира да нараства докъм края на първата година и до 8-10-годишна възраст може да изчезне без лечение. Но може и да нанесе сериозни щети, ако затвори дихателните пътища, очите (като на снимката), слуховите проходи, да създаде проблеми и на други деликатни места. Или да обезобрази детето.

Как със случайно откритие френската лекарка д-р Кристин Леоте-Лабрез промени медицинската стратегия за лечение на тежките хемангиоми, четете в единственото интервю за българска медия на 18-а стр.
Туморите се появяват при 10% от новородените и при 30% от недоносените

Д-р Кристин Леоте-Лабрез: Новата терапия за хемангиом води до излекуване при 80%

Една от 10 майки изживява шока да види върху кожата на бебето си червени релефни петна, наричани разговорно ягодов белег. С езика на медицината това са детски хемангиоми. Представляват доброкачествени тумори от ненормално разраснали се кръвоносни съдове. При повечето деца (70%) хемангиомът не е вроден, обикновено се появява през първите 2-5 седмици след раждане, но е възможно при подкожно развитие да се "покаже" на възраст 2-3 месеца. Засягат средно 10 от 100 новородени, но при недоносените честотата е 3 пъти по-висока. Когато хемангиомите са по лицето, шията, деколтето, са повод за депресия и психически проблеми не само при детето, но и за цялото семейство. Може да са малки или огромни, единични или многобройни. Образуванието често спира да нараства докъм края на първата година и до 8-10-годишна възраст може да изчезне без лечение. Но може и да нанесе сериозни щети, ако туморът се развива в близост до жизненоважни органи. Тогава е в състояние да затвори дихателните пътища, очите, слуховите проходи, да създаде проблеми и на други деликатни места. Дори и в случаите на обратно развитие при половината от засегнатите деца на мястото на хемангиоми остават разширени съдове и белези. Доскоро, а на много места и днес, лечението се провежда с кортикостероиди и лекарства, използвани при онкологични диагнози, които обаче имат доста странични ефекти и според научни публикации решават проблема само на 1 от 3 деца с хемангиом.

Медицината смени стратегията за лечение на тежките хемангиоми, след като една наблюдателна и отдадена на проблема френска лекарка случайно откри нова терапия. Днес д-р Кристин Леоте-Лабрез е сред най-известните новатори в своята област. На форум по педиатрична дерматология в София тя сподели с наши лекари опита си в лечението на детските хемангиоми.

Единственото интервю за българска медия д-р Кристин Леоте-Лабрез даде за в. "24 часа".

- Д-р Лабрез, вие със сигурност вече имате своя страница в историята на медицината като откривател на нова много успешна терапия за детските хемангиоми, как се случи това?

- Аз съм дерматолог и работя в детска болница. При нас се лекуват много деца с хемангиоми. По времето, за което говорим, това ставаше основно с кортикостероидна терапия. Понякога хемангиомите не се нуждаят от лечение - не пречат на жизнените процеси и не крият риск от обезобразяване. Тогава няма проблем да се изчака дали образуванието спонтанно ще претърпи обратно развитие, което по принцип е възможно. Но когато образуванията са много големи, усложнени или се разрастват и затрудняват дишането, зрението или други функции на организма, лечението е задължително. Такъв случай беше едно дете с хемангиом на носа, който му създаваше доста дихателни проблеми. Започнахме конвенционалната кортикостероидна терапия и детето разви някой от възможните странични ефекти. Стигна се до тахикардия - ускорена сърдечна дейност, и кариодиомиопатия - при това състояние сърцето се "раздува", става много голямо и не може да изпълнява функцията си. За да овладеем сърдечните проблеми, още вечерта стартирахме терапия с бета-блокера с активна съставка пропранолол. На сутрешната визитация забелязахме, че хемангиомът е променил цвета си и е станал по-мек. Разбира се, спряхме кортикостероидната терапия заради проблемите, които създаваше, и продължихме с въпросния бета-блокер, за да помогнем на сърцето. Но едновременно с това хемангиомът се повлияваше много добре. След няколко месеца при нас дойде друго дете с много големи хемангиоми на лицето и на едната ръка. То беше едното от три близначета и туморът се беше развил само при него. Разбира се, започнахме утвърдената терапия с кортикостероиди. Тя нямаше никакъв успех и туморът продължаваше да расте бързо. В същото време започнаха да се проявяват и сърдечните проблеми. Веднага се сетихме за ефекта, който пропранололът вече беше показал в предишен случай, още повече че отново имаше риск от сърдечни проблеми. И решихме отново да дадем същия бета-блокер. Една седмица по-късно детето започна да отваря окото си, което беше напълно затворено от хемангиоми

Дадохме си сметка, че не е просто съвпадение. Но дали това лечение е безопасно, дали винаги ще действа по този спасителен начин? Свързахме се с голям френски фармацевтичен концерн, понастоящем фирмата производител, за да направим постъпки за сериозно клинично проучване върху използването на въпросния бета-блокер върху хемангиоми. Проучването потвърди хипотезата ни, оставаше да се създаде подходяща фирма за приложение при кърмачета -лекарството да е вкусно и в малко количество, за да не отказват бебетата да го пият, разтворът да е стабилен, да отговори на регулаторните рамки и т.н. И това се случи. Лекарството е същият бета-блокер с пропранолол, но вече с вкус на ягода и ванилия и в подходящата за толкова малки деца лекарствена форма - сироп. Притежава разрешение и регистрация за педиатрична употреба. Това изключително много улесни лечението на кърмачета с хемангиом, защото преди това, а може би и сега все още някъде се използват прахчета или разтвори на пропранолол, приготвени в аптека, чиято концентрация, стабилност и чистота не биха могли да са еквивалентни на готовия лекарствен разтвор. Рисковете, които съществуват при тяхната употреба, са факт.

- Кога беше разрешена употребата на вече познатата молекула и за детски хемангиом?

- През април 2014 г. лекарството получи разрешение в САЩ от FDA и 2 седмици по-късно от ЕМА за всички държави в Европейския съюз.

- И в реалния живот лечението е изключително успешно за тежките хемангиоми. Наблюденията ни са вече от 6 години, защото със специално разрешение терапията се използва във Франция от 2010 г. В хода на това проследяване виждаме 80% успеваемост.

- За сравнение - при кортикоидната терапия 1/3 от децата се повлияваха, 1/3 се стабилизираха и при 1/3 нямаше никакъв ефект.

- Стандартно е 6 месеца, защото установихме, че ако се прекрати много рано, ефектът не е задоволителен. При много големи или при много на брой хемангиоми терапията може да продължи до 1 г. Това изисква дисциплина и постоянство, но обикновено родителите са много стриктни при следването на терапевтичния план. В хода на лечението се мотивират допълнително, защото виждат с очите си прогреса.

- Трудно е, защото и ние не знаем точно. Дори не знаем защо бебетата правят хемангиоми. Имаме, разбира се, хипотези, но засега те са само предположения. Опитваме се да разберем как работи нашата терапия и това отваря вратата и към разгадаване на същността на хемангиома и защо той се случва. Най-общо може да се каже, че с лекарството се постига намаляване на потока кръв към хемангиома. Както и редуциране на субстанциите, които благоприятстват разрастването на образуванието. Така се възпрепятства образуването на ненормални кръвоносни съдове

- Да. Днес това е терапия на първи избор при кърмачета с усложнен хемангиом. Може да се приложи при всяко дете, ако няма конкретни специални противопоказания. Теоретично пречка може да са противопоказанията за бета-локерите по принцип. Това са сериозните сърдечносъдови проблеми и по-специално брадикардията - забавен сърдечен ритъм, или ако кърмачето има предразположение за астма. При бронхоспазъм по време на други инфекции също временно в хода на боледуването се прекратява терапията с бетаблокера. Внимание се изисква и по отношение на режима - ако детето не се храни редовно, може да възникне риск от хипогликемия (понижаване на кръвната захар).

При малки хемангиоми по тялото, които не създават здравословни или естетически тревоги, не се предприема лечение.

- Над какво работите в момента, практиката подсказва ли ви и други идеи за иновативни терапии?

- Концентрирали сме се в лечението на детските хемангиоми - да се започва навреме, т.е. достатъчно рано, преди хемангиомът да вземе заплашителни размери

Друг важен момент е терапията да се адаптира по най-добрия начин към конкретния случай. Засега нямаме нови идеи. За съжаление, откривателски прозрения не идват всеки ден. Но никой лекар не се отказва да ги търси.

За мен освен хемангиомите представляват интерес и ангиомите - родилни петна като това, което има Горбачов. Понякога засягат много голяма площ и създават драматични емоционални проблеми. Има голямо предизвикателство във въпроса може ли и как да бъдат третирани.

***

Д-р Кристин Леоте-Лабрез е старши дерматолог в Отделението по детска дерматология на Националния център за редки кожни болести в Детската университетска болница "Пелегрен" в Бордо, франция. Активен член на френското дерматологично дружество и френското дружество по дермопедиатрия. Член е и на Европейското дружество по детска дерматология и на Американското дружество по детска дерматология. Д-р Лабрез е автор на 144 статии в научни издания и 30 глави в колективни издания. Основните й интереси в педиатричната дерматология са в областта на съдовите аномалии, включително лазерната терапия, на системните и инфекциозните заболявания. Има принос в клинични изследвания и изследователски проекти на хемангиоми в ранна детска възраст и разработването на лекарствени форми. снимка, авторът