Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г
Сътрудничество между институциите на национално ниво
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предизвикателства
Сътрудничество между институциите на национално нивоЕдна от критиките на Стратегията по околна среда от 1992г. е много слабата хоризонтална координация между Министерство на околната среда и другите министерства и комитети. През изминалите години са предприети редица действия за решаване на проблема и подобряване на това сътрудничество в следните основни форми:
Силен инструмент за подобряване на хоризонталното сътрудничество през последните 2-3 години е процесът на интеграция с ЕС: Съгласно ПМС №3/20.01.2000г. за координация на дейността по подготовка на Р България за присъединяване към Европейския съюз и за провеждане на преговорите за присъединяване към Съвета по европейска интеграция е създаден Координационен съвет, който се ръководи от заместник министър на външните работи. Тези институции бяха учредени, за да подготвят процеса на бъдещите преговори, както и да наблюдават 30-те работни групи. По въпросите, свързани с околната среда отговаря Работна група 22, чийто ръководител е началник отдел европейска интеграция на МОСВ. Тя е съставена от представители на 9 министерства, от участници от страна на социалните партньори, включващи неправителствени организации (НПО), представители на бизнеса и която има и съответните подгрупи. Нейна основна задача е да преразгледа всички законови инструменти, за да осигури тяхното съответствие със съответстващите наредби и директиви на ЕС. Въпреки постигнатите успехи в подобряване на междуведомствената координация е необходимо по-тясно съгласуване на политиките между централните органи. В първите месеци на 2001 г. това беше постигнато – между МОСВ, МРРБ, МЗГ, МИ, МФ и МЗ, най-вече по въпросите на управление на водите, чрез създаване на междуведомствена комисия към министъра на околната среда и водите, включваща представители на посочените ведомства. Областните управи (28 в България), като структури на изпълнителната власт на регионално ниво, са отговорни за разработване на областни стратегии и програми и осигуряване на съответствие между националните и местните приоритети и интереси, в т.ч. по отношение на околната среда; осъществяват контрол върху законосъобразността на местните нормативни актовете и действията на местните власти. Общинските органи имат важна роля в провеждането на политиката за околна среда. В тази област основните им функции включват:
През последните години се активизираха контактите между МОСВ и общините. Основна форма е провеждането на обучителни програми за общините с участието с представители на МОСВ, обикновено в рамките на международни програми, инициирани от министерството. МОСВ издаде методически указания за общините в няколко направления. Непосредствени оперативни контакти с общините имат РИОСВ и ХЕИ за решаване на конкретни екологични проблеми. В съответствие с разработена от МОСВ Наредба, общините извършват преценка на влиянието върху околната среда на малки обекти с местно значение. Сътрудничество между МОСВ и общините се осъществява и във връзка с инвестиционни проекти на общините, финансирани от НФООС и от европейски и други международни програми. Активизира се сътрудничеството между МОСВ и Националната асоциация на общините в България с оглед улесняване диалога между Министерството и общините. ПредизвикателстваПрез последните години бяха приети около десет нови закона и многобройни подзаконови актове в областта на околната среда. Катализатор на това бързо развитие на законодателството е основно процесът на европейска интеграция. Законодателството в сектор околна среда изисква силен административен капацитет за прилагане, налагане и мониторинг. Определени области от опазването и управлението на околната среда или части от тях имат значително по-дълго, във времеви аспект, прилагане в страната, съответно от подготвени и работещи специалисти. В частност това са ядрена безопасност и радиационна защита, определени области от защита на природата, води, въздух, аварии и бедствия, през последните години – и отпадъци, ОВОС. Определени сектори, обаче, които досега не са били нормативно регулирани, изискват създаване на административен капацитет, отговорен за прилагане на най-новото законодателство. С особена острота стои въпроса за следните направления:
Особена загриженост е състоянието на административния капацитет по прилагане на екологичното законодателство в общините. Малко общини имат създадени отдели. В отделни случаи има назначен по един еколог, а в преобладаващия случай експерт, с основни отговорности в други направления, е натоварен с изпълнение и на задачите на общината по околна среда. В малко общини има назначени инспектори, които да осъществяват контрол по спазване изискванията за опазване на околната среда от фирмите и гражданите. Изброените по-горе слабости по отношение административния капацитет за прилагане на екологичното законодателство на всички нива е основание за констатациите на ЕК в Редовните доклади за напредъка на България, че е недостатъчен и се нуждае от по-нататъшно укрепване. Каталог: files -> ckeditor-library files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения ckeditor-library -> Прилепите в България Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|