Н а р е д б а №8071 за изпитания на навигационните съоръжения за въздушна навигация и
Изтегляне 354.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава първа
- Глава втора
- Глава трета
- Глава пета
| МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА
Н А Р Е Д Б А № 8071 за изпитания на навигационните съоръжения за въздушна навигация и кацане в Република България Глава първаОбщи разпоредбиЧл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редa за провеждане на изпитания, наземни и летателни проверки на навигационните съоръжения за въздушна навигация и кацане в Република България, наричани по-нататък “съоръжения”. (2) Съоръженията, подлежащи на наземни и летателни проверки по смисъла на тази наредба са: 1. всенасочени радиофарове (VOR); 2. далекомерни системи (DME); 3. курсо-глисадни системи за точен подход за кацане (ILS); 4. приводни радиостанции (NDB); 5. трасови маркерни радиофарове; 6. автоматични радиопеленгатори (ADF); 7. радиолокатори за прецизен подход (PAR) 8. първични радиолокатори (PSR); 9. вторични радиолокатори (SSR); 10. свето-технически системи (ALS); 11. средства за комуникация "въздух-земя"; (3) Схемите за полети, изпълнявани по правилата за полети по прибори (ППП) подлежат на летателна проверка. Чл. 2. (1) Изпитанията и проверките се провеждат за потвърждаване съответствието на параметрите и характеристиките на съорженията с изискванията на стандартите, съдържащи се в Приложение 10 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и измененията и допълненията към нея, Регламентите на Европейския съюз, както и на изискванията на тази наредба. (2) Изпитаниe е конкретнo измерванe или контрол на работните параметри и характеристики на съоръженията, коeто заедно с други видове изпитания представлява съставна част на проверката. (3) Проверка е серия от изпитания, провеждани от ГД “ГВА” или упълномощена от нея организация с цел определяне степента на експлоатационна годност на съоръженията.
(2) Летателните изпитания се изпълняват за оценка на резултиращите сигнали в пространството във вида, в който се приемат от бордната приемна система след въздействие върху тях на външни по отношение на наземното оборудване фактори. Чл. 4. (1) Параметрите и работните характеристики подлежащи на изпитания, както и вида на изпитанията е посочен в приложение № 1 на тази наредба. (2) Изискванията и допуските към параметрите по ал. 1 при наземна проверка са посочени в приложение № 2 приложение на тази наредба. (3) Изискванията и допуските към параметрите по ал. 1 при летателна проверка са посочени в приложение № 3 приложение на тази наредба. (4) Всички описани в тази наредба измервания се изпълняват в международната система СИ, като се привеждат съответните еквиваленти за други единици измервания, при което точността при преизчисляване на една единица в друга зависи от общите изисквания във всеки конкретен случай. (5) Специалното измервателно оборудване, което се използва за определяне достоверността на навигационната информация при наземни и летателни проверки трябва да има грешка, по-малка от допуска за грешката на параметрите, който се измерват.
Категории изпитания и проверкиЧл. 5. (1) Наземните изпитания и проверки се извършват в съответствие с изискванията за техническа експлоатация, определени от производителя на съоръжението и тази наредба и се разделят на следните категории: 1. оценка на мястото за монтиране на оборудването; 2. първоначално потвърждаване на работните характеристики; 3. периодични; 4. специални. (2) Оценката на мястото за монтиране на оборудването е изпитание на наземния комплект на съоръжението, което се провежда в предлаганото место за монтиране на съоръжението с цел потвърждаване пригодността на това място. Използва се подвижно наземно оборудване. (3) Първоначалното потвърждаване на работните характеристики е пълна проверка на работата на съоръжението, преди въвеждането му в експлоатация с цел определяне съответствието на оборудването със стандартите и техническите изисквания. (4) Периодичните проверки се извършват на планова и/или регулярна основа за потвърждение, че оборудването продължава да съответствува на стандартите и техническите изисквания. (5) Специалните изпитания се изпълняват при отказ на съоръжението или наличие на обстоятелства, указващи необхоимост от такива изпитания. След специалните изпитания се провеждат ремонтни работи за възстановяване на работните характеристики на съоръжението, а в случай на необходимост и летателна проверка. (6) При въвеждане в експлоатация или извършване на модернизация на съоръжението в изпитанията, може да се привличат представители на фирмата производител Чл. 6. (1) Летателните изпитания и проверки са следните категории: 1. оценка на мястото за монтиране на оборудването; 2. въвеждане в експлоатация на съоръжението; 3. периодични; 4. специални. (2) Оценката на мястото за монтиране на оборудването е летателно изпитание за определяне влиянието на обкръжаващата обстановка в предлаганото за монтаж място върху работните характеристики на съоръжението. (3) Летателната проверка при въвеждане в експлоатация се провежда след наземна проверка с цел получаване на пълна и изчерпателна информация за работата на съоръжението и за установяване на съответствие на разположението на оборудването с експлоатационните изисквания. Необходимо е да се осигури корелация на резултатите от летателната и наземна проверки, тъй като те съвместно съставляват основата на сертификацията на съоръжението. (4) Периодичните летателни проверки се провеждат по утвърден от ГД „ГВА” годишен план с цел контрол на съответствието на параметрите и характеристиките на съоръженията с експлоатационните изисквания и се подразделят на годишни и плугодишни. (5) Периодичността и програмите за провеждане на периодични летателни проверки на съоръженията са указани в приложения № 4 и № 5 на тази наредба. (6) Срокът за провеждане на поредната летателна проверка се изчислява от датата на последната проверка на съоръжението или системата. (7) Допуска се изменение на сроковете за провеждане на периодични летателни проверки на съоръженията до 60 денонощия, а на свето-техническите системи (ALS) и курсо-глисадните системи за точен подход за кацане (ILS) категория II и III по ИКАО – за срок не повече от 30 денонощия. (8) Специалните летателни проверки се провеждат с цел потвърждаване съответствието на параметрите и характеристиките на съоръженията с експлоатационните изисквания и се извършват при: 1. ремонт или модификация, променящи пространствените характеристики на оборудването – по програмата за въвеждане в експлоатация; 2. възстановяване работата на оборудването и въвеждането му в експлоатация след изключване за срок по-дълъг от 6 месеца – по програмата за въвеждане в екслоатация; 3. замяна на антени, ремонт на високочестотния тракт или изменение мястото за разположение на антенно-фидерното устройство на съоръженито – по програмата за въвеждане в експлоатация; 4. продължаване срока на работа (назначения ресурс) на съоръжението – по годишна програма се проверяват основния и резервни комплекти на оборудването, за радиолокационни комплекси се проверява единия комплект от оборудването по програмата за въвеждане в експлоатация, не по-малко на две въздушни трасета; 5. при промяна на работните честоти на курсо-глисадните системи за точен подход за кацане (ILS), всенасочени УКВ радиофарове (VOR), приводни радиостанции (NDB) и средствата за комуникации "земя-въздух" – по годишна програма се проверяват основния и резервният комплекти на оборудването; 6. при измененение ъгъла на наклона на глисадата на курсо-глисадните системи за точен подход за кацане (ILS) – по годишна програма се проверяват основния и резервният комплекти на оборудването; 7. при измененение ъгъла на наклона на визуалната индикация на глисадата (PAPI) – по годишна програма се проверяват основния и резервни комплекти на оборудването; 8. изменение на състава, схемата на инсталиране и цвета на светлините от свето-технически системи (ALS) - по годишна програма; 9. откриване на несъответствие на техническите характеристики на съоръженията в резултат на наземен контрол – по програма, съгласувана с органзцията осигуряваща техническа експлоатация на съоръжението; 10. наличие на повече от три забележки от екипажите на въздухоплавателните средства или ръководителите на полети за работата на конкретното съоръжение – по програма, съгласувана с органзцията осъществяваща техническа експлоатация на съоръжението; 11. изменение ъглите на закритие на съоръжението – по програма, съгласувана с органзцията осигуряваща техническа експлоатация на съоръжението; 12. разследване на авиационни произшествия и инциденти – по програма, утвърдена от ръководителя на комисията по разследването; 13. при оборудване на радиолокационните станции с апаратура за първична обработка на информацията или при замяна на апаратура за първична обработка на информацията – по програма за въвеждане в експлоатация; 14. при оборуане на центровете за управление на въздушното движение с нова апаратура за изобразяване на информацията или при нейната замяна – по програма, съгласувана с органзцията осигуряваща техническа експлоатация на съоръжението; 15. проверка на електромагнитната съвместимост на съоръжението с други радиоелектронни системи и съоръжения с цел откриване източниците за радиосмущения и други причини за неустойчивата работа на съоръжението – по програма, утвърдена от ръководителят на комисията, организираща проверката.
1. приоритетност I – при разследване на авиационни произшествия, възстановяване работата на въведени в експлоатация съоръжения след тяхното непланово изключване, разследване на доклади за прекъсване в работата на оборудването, радиосмущения и други причини за неустойчивата работа на съоръжението; 2. приоритетност II – при въвеждане в експлоатация на нови съоръжения, периодични проверки, проверка на възможността за изпълнение на съответни схеми за полети по правилата за полети по прибори и оценка на мястото за разполагане на нови съоръжения.
(2) Членовете на екипажа по ал. 1 се състои от двама пилоти и един или двама инженери със специалност радиотехника или радиоелектроника. (3) (Вариант I) Пилотите от екипажа по ал. 1 трябва да притежават валидно разрешение F-TNAV в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, а радиоинженерите – да притежават валидно свидетелство за правоспособност на борден оператор (F/OL) с квалификационен клас NFIS. (3) (Вариант II) Пилотите от екипажа по ал. 1 трябва да са преминали обучение за извършване на летателни проверки по утвърдена от ГД “ГВА” програма, командирът на екипажа да притежава валидно разрешение F-TNAV в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал, а радиоинженерите – да притежават валидно свидетелство за правоспособност на борден оператор (F/OL) с квалификационен клас NFIS. (4) По време на летателна проверка, при необходимост, се допуска присъствието на борда на самолета-лаборатория на специалист от органозацията, осигуряваща техническа поддръжка на проверяваното съоръжение или др. специалист, привлечен за извършване на конкретно измерване. (5) За проверка на параметри, които не изискват използването на самолет-лаборатория, летателната проверка се извършва чрез въздухоплавателни средства, изпълняващи производствени (рейсови) полети или със специално наето въздухоплавателно средство. Чл. 11. (1) Организацията, осигуряваща техническата експлоатация на съоръженията предоставя на екипажа на самолета-лаборатория следните данни: 1. координати в система WGS-84 на местата на поставяне на съоръженията, праговете на ПИК. 2. координати в система WGS-84 на опорната контролна точка на всенасочения УКВ радиофар (VOR); 4. схемата на разположение на светлините на свето-техническата система за кацане (ALS) на проверяваното направление за кацане; 5. координати в система WGS-84 на оборудването за визуална индикация на глисадата (РАРI) и ъгъла на наклона на глисадата на визуалната индикация; 6. честоти на каналите за връзка “земя-земя” и “земя-въздъх”, които ще се използват по време на летателната проверка; 7. други сведения при необходимост. (2) Организацията по ал. 1 осигурява: 1. подготовка на съоръжението за летателна проверка и съставяне на протокол за наземна проверка; 2. готовност на наземния техническия персонал, отговорен за експлоатацията на проверяваното съоръжение; 3. организация на автотранспорт за превоз на екипажа на самолета-лаборатория и контролно-измервателната апаратура и системи за определяне местоположението на самолета.
1. съгласува програмата за летателна проверка с организацията, осигуряваща техническата експлоатация на съоръжението; 2. анализира резултатите от предишната летателна проверка; 3. оцени разчетните зони на действие на съоръженията, подлежащи на летателна проверка; 4. се запознае със схемите на разположение на съоръженията, определи координатите и уточни всички други необходими сведния; 5. изготви необходимите разчети по определяне на номиналните параметри и характеристики на съоъженията и системите; 6. провери готовността на бордното и наземното обордване на системата за летателна проверка; 7. запознае командира на самолета-лаборатория с целите и задачите на предстоящата летателната проверка и му докладва наличната информация, получена по време на предварителната подготовка. Чл. 13. (1) По време на предполетната подготовка в летището, от което започва летателната проверка, екипажът на самолета-лаборатория, съвместно с представители на органите за обслужване на въздушното движение и наземния техническия персонал, отговорен за експлоатацията на проверяваното съоръжение отработват следните въпроси: 1. определяне на времето и сроковете за провеждане на летателната проверка; 2. установяване на ред и последователност при изпълнение на програмата за летателна проверка; 3. изучаване на маршрутите и извършване на необходимите разчети; 4. определяне на въпросите по взаимодействие между екипажа, службата за управление на полетите и наземния техническия персонал, отговорен за техническата експлоатацията на проверяваното съоръжение; 5. изучаване на мерките за безопасност и действията при особени случай, като повишено внимание се обръща на наличието на препятствия в района на летището; 6. определяне на запасно летище в случай на влошаване на метеорологичните условия; 7. уточняване на метеорологичната и орнитологична обстановка в района на полетите; 8. анализиране на електромагнитната обстанвка в района на действие на съоръженията; 9. уточняване на цялостната въздушна, наземна и навигационна обстановка и особеностите на ръководство на полетите; 10. определяне канала за предаване на информация и връзка между екипажа на самолета-лаборатория и наземните служби. (2) При изпълнение на полети за летателна проверка, екипажа на самолета носи подходящо летателно и/или униформено облекло, а на перона на летището и при придвижване до летищните съоръжения – светлоотразителни сигнални жилетки. Чл. 14. (1) Подготовката на съоръжението за проверка приключва 30 мин. преди излитане на самолета-лаборатория, като всички регулировъчни работи са прекратени, апаратурата е проверена и е включена в режим, предвиден в ръководството по техническа експлоатация на съоръжението. (2) При летателна проверка на курсо-глисадните системи за точен подход за кацане (ILS) не се допуска наличие на въздухоплавателни средства и друга техника в критичните зони на курсовия и глисадния предаватели. (3) Съоръжение, на което се извършва летателна проверка, се изключва от системата за управление на въздушното движение и чрез ръководителя на полети и/или автоматичното летищно информационно обслужване (ATIS) се уведомяват екипажите на въздухоплавателните средства, че даденото съоръжение работи в режим “проверка” (ON TEST). (4) Летателана проверка на различни по предназначение съоъжения, разположени на едно и също летище може да се извършва едновременно. Възможността за провеждане на комплексна проверка на различни съоръжения се определя от инженера-борден оператор в зависимост от възможностите на системата за летателна проверка, инсталирана на борда на самолета-лаборатория. (5) Процедурите за изптлнение на програмите за летателна проверка на съоръженията се определят от ръководството за експлоатация на дадения тип система за летателна проверка, инсталирана на борда на самолета-лаборатория.
(2) При провеждане на летателни проверки нощно време трябва да се отчитат следните допълнителни фактори: 1. въздействие на обкръжаващите условия върху излъчвания сигнал – на сигналите излъчвани от някои видове съоръжения оказват въздействие условията на разпространение на радиовълните, които в дневно и нощно време се различават; 2. въздействе на обкръжаващите условия върху работата на съоръжението - инженера по техническо обслужване на наземните съоръжения е длъжен да информира бордния оператор за всички изменения свързани с оборудването и за възможността работните характеристики на контролните устройства нощно време да се изменят. 3. оценка на резултатите – инженерът-борден оператор, провеждащ проверката трябва да определи от какво са предизвикани несъответствията с резултатите от предишни измервания през деня: условията на нощното време, проблеми с оборудването или от това, че измерванията са извършени при различно местоположение. В даклада за летателна проверка трябва да бъде указано, че тя се е провеждала нощно време. (3) Полетите за летателна проверка нощно време трябва да се провеждат в съответствие с програмите, изложени в тази наредба с изключение на измервания изискващи полет на малка височина. През определени интервали от време се препоръчва да се провежда проверка при същите условия, както и по време на изпитания при въвеждане на даденото навигационно средство в експлоатация. (4) За осигуряване безопасност на полета, в райони където има препятствия, нощни полети трябва да се изпълняват по правилата за полети по прибори на височина, превишаваща с 300 м. (1000 фита) височината, която се използва за летателни проверки в дневно време. В тези случай, когато за целите на измерванията е важно да се съхрани същият ъгъл във вертикална плоскост по отношение на навигационното съоръжение, е необходимо да се измени отдалечението по хоризонтала. В нощно време или ниска естествена осветеност изпълнението на полети на малка височина под глисадата се забранява.
1. методически правилно и точно да изпълнява измерванията на параметрите и характеристиките на съоъженията; 2. да извършва калибровка на бордните приемни устройства за летателна проверка; 3. да информира командира на самолета-лаборатория за: - предстоящия режим на маневриране на самолета-лаборатория; - отдалечението, скоростта и височината, на които е необходимо да се извърши измерването; - завършване на измерването, височина за минаване на втори кръг, точка за начало на следващ заход или процедура (радиал, орбита) и др.; 3. да извършва експрес-анализ и предварителна оценка на получените резултати от измерванията; 4. качествено, достоверно и своевременно да документира резултатите от извършената работа; 5. да регистрира своите действия и резултатите от експрес-анализа в борден дневник; 6. да прослушва радиообмена и при необходимост да предлага на командира на самолета-лаборатория промени в последователността при изпълнение на програмата за летателна проверка в зависимост от въздушната обстановка; 7. да информира наземния оператор за предстоящите процеури и измервания. Глава четвърта Експлоатационно състояние на съоръженията Чл. 18. (1) След завършване на летателната проверка инженерът-борден оператор определя експлоатационното състояние на съоръжението, като използва следните данни: 1. данни от бордните и наземните устройства за регистрация на параметрите и характеристиките на съоръжението; 2. данни, получени в резултат на изчисления, лични наблюдения и практически изводи на членовете на екипажа на самолета-лаборатория, ръководителите на полети и/или наземния технически персонал, отговорен за експлоатация на съоръжението; 3. анализ на електромагнитната обстановка в пределите на зоната на действие на съоръжението. (2) Съоръжение, което в пределите на цялата зона на действие излъчва в пространството безопасни и точни сигнали, съответстващи на установените стандарти, посочени в приложение № 3 на тази наредба, е годно за експлоатация без ограничения. (3) Съоръжение, излъчващо в пространството сигнали, които не във всяко отношение или не във всички сектори от зоната на действие съответстват на установените стандарти, посочени в приложение № 3 на тази наредба, е годно за експлоатация с ограничение. (4) Съоръжение, излъчващо в пространството грешни сигнали или такива с неизвестно качество, несъответстващи на установените стандарти, посочени в приложение № 3 на тази наредба, е негодно за експлоатация.”
(2) Когато резултатите от проверката се окажат извън пределите на допуските и причината за това не може да се установи, решение за определяне експлоатационната годност на съоръжението се взима след подробрн анализ на разултатите от наземната и летателна проверки. (3) Радионавигационно средство, признато “негодно за експлоатация” се изключва от системата за обслужване на въздушното движение и в работно състояние може да се използува само за провеждане на изпитания и отстраняване на неизправности. (4) Което след наземна или летателна проверка дадено съоръжение е определено като “средство, годно за експлоатация с ограничения” или “средство, негодно за експлоатация”, собственикът или ползвателят на съоръжението е длъжен незабавно да излъчи NOTAM – съобщение за настъпилите промени или отклонения от действащите стандарти, технически и експлоатационни изисквания. Чл. 20. Удостоверение за експлоатационна годност на съоръжението се издава от ГД “ГВА” в съответствие с разпоредбите на Наредба № 141 от 2002 г. за удостоверяване на експлоатационната годност на навигационнии съоръжения за въздушна навигация и кацане. Глава петаДокументиране на резултатите от летателната проверка Чл. 21. (1) Докладите за летателна проверка са основен документ и средство за разпространение на резултатите от всяка летателна проверка. (2) Своевременното, качествено и достоверно съставяне на доклад за извършената летателна проверка на съоръженията и точното отразяване в него на резултатите от измерванията с оценка за съответствие на параметрите и характеристиките на проверяваното съоръжение с изискванията на тази наредба се осигурява от инженера-борден оператор. (3) В хода на летателната проверка се извършва запис на необработената информация за сигналите. В качеството на носител могат да се използват лентови диаграми или електронни файлове с дискретни данни. Записаните данни се архивират и съхраняват заедно с докладите за летателни проверки.
1. наименование на собственика и/или ползвателя на съоръжението; 2. наименование и марка (модел) на съоръжението; 3. магнитен курс за кацане – за курсо-глисадни системи за точен подход за кацане (ILS), радиолокатори за кацане, свето-технически системи за кацане (ALS) и всенасочени УКВ радиофарове (VOR); 4. вид на летателната проверка; 5. тип и рег. номер на самолета-лаборатория; 6. тип на апаратурата за летателен контрол и дата на калибровка; 7. име на командира на самолета-лаборатория и инженера-борден оператор извършил проверката; 8. дата и час на начало и край на проверката; 9. данни за метеорологичната обстановката по време на проверката; 10. таблици с резултати от измерването на параметрите и характеристиките на съоръженията или системите; 11. заключение за годността на съоръжението; 12. ограничения (когато има такива); 13. препоръки; 14. дата, до която важи летателната проверка. (2) Към доклада за летателна проверка се прилагат: 1. записи от бордните устройства за регистрация на параметрите и характеристиките на проверяваното съоръжение; 2. схеми на маршрутите и профилите на полета (при необходимост); 3. фотографии на светлинната картина на летището (2 броя снимки от всяко направление за кацане) при въвеждане в експлоатация на свето-техническите системи за кацане (ALS) или при други видове проверки по изискване на организацията, осигуряваща експлоатацията на тези съоръжения); 4. материали от радиолокаторите и др. материали изобразяващи специфичните особености на проверяваното съоръжение (при необходимост); Чл. 23 (1) Доклада за летателна проверка се съставя в три екземпляра: 1. първи екземпляр за ГД ГВА; 2. втори екземпляр – с материалите от бордните устройства за регистрация на параметрите и характеристиките на проверяваното съоръжение и др. допълнителни материали – за организацията извършваща летателни проверки; 3. третия екземпляр е за собственика и/или ползвателя на съоръжението. (2) При специални проверки, сързани с разследване на авиационни произшествия или проверка на електромагнитната съвместимост на съоръженията с други радиоелектронни средства, количесвото на докладите от летателната проверка се определя от ръководителя на комисята, организирала проверката. (3) Собственикът и/или ползвателят съхранява докладите за летателна проверка в течение на целия жизнен цикъл на съоръжението. Докладите са достъпни за инженеро-техническия състав, осигуряващ експлоатация на съоръжението при решаване на проблеми, свързани с работата на наземното оборудване както и за оценка на тенденциите за изменение на работните характеристики на съоръжението. (4) Организацията извършваща летателни проверки носи отговорност за съхраняване на докладите за летателни проверки и записите на данни минимум за последните пет периодични проверки на всяко проверявано съоръжение, включително всички специални проверки, проведени в същият период.
(2) Използуваните при летателни инспекции приемници и система за определяне на местоположението регулярно се подлагат на калибровка за да се определи съответствуват ли получените при тези прооверки данни на международните или национални стандарти. Калибровката се извършва или на борда на самолета-лаборатория, или в лабораторни условия. На входа на приемника се подават моделирани сигнали от изпитателен предавател, подключен към радиочестотния (РЧ) вход на приемника. Входните сигнали на приемника се сравняват с номиналните характеристики на такива сигнали и различията между тях или се записват в протокол или се въвеждат в паметта на компютър. Данните от калибровката се анализират в реален мащаб от време с помощта на компютър или в процеса на последваща оценка на данните от калибровка. (2) Организацията, осигуряваща техническа експлоатация на съоръжението съставя пълен опис на изпитателното оборудване, използувано за калибровка, изпитания и техническо обслужване насъоръженията, което се подлагат на регулярна калибровка. Всеки прибор, включен в състава на изпитателното оборудване трябва да има документирана процедура за калибровка, и да бъдат приложени записи на резултатите от проведените калибровки. Калибровката на изпитателното оборудване се извършва през интервали от време, препоръчани от производителя, ако по силата на обективни причини или условията на експлоатация не са определени други интервали. (3) Условията в който работи всеки прибор по ал.2 се анализират и ако условията на обкръжаващата среда в която той се използува, се отличават от указаните от производителя, препоръчаната от производителя периодичнот на калибровката трябва се преразглежда. Глава седма Контрол на състоянието на запасните компоненти Чл. 25. Запасните компоненти необходими за поддръжка и наземни и летателни изпитания на съоръженията се съхраняват в надеждни условия. Запасните компоненти имащи ограничен срок на действие или изискващи регулярно провеждане на техническо обслужване или калибровка, трябва да бъдат маркировка. Необходимо е да се предвидят процедури за контрол на състоянието, ремонта и възвръщането в експлоатация на оборудването или отделни модули. В тези процедури се указава, кои типове модули може да се монтират на мястото на тяхното поставяне и какви трябва да се върнат на производителя или да се изпратят за ремонт. Глава осма Летателна проверка на схемите за полети по прибори Чл. 26. При въвеждане в действие и/или промяна на схемите за полети по правилата за полети по прибори се извършва летателна проверка по програма, съгласувана с органзцията, отговорна за изготвянето на схемите. Чл. 27. (1) При подготовката за провеждане на летателна проверка, специалиста по изготвяне на схеми за полети по прибори, носи отговорност за предоставяне на всички данни, отнасящи се към нейното изпълнение. При проверка на необичайни схеми или имащи отличителни особености, този специалист трябва да проведе инструктаж на членовете на екипажа, извършващ летателната проверка. (2) Специалиста по изготвяне на схеми за полети по прибори участва в първоначалния сертификационен полет за оказване на помощ в оценката на резултатите и за получаване на необходимата информация за проверяваната схема непосредствено от пилота и/или бордния оператор, изпълняващи летателната проверка. Чл. 28. Пакета данни, необходими за провеждане на летателната проверка, съдържа следната информация: 1. разположение (шаблон) на препятствията на крайния етап от подхода, получен с помощта на аерофотоснимки и нанесен на карта с достатъчно голям мащаб, която може да се използва за навигация, анализ на възвишените участъци от релефа, препятствията и тяхната оценка; 2. окончателни документи с указани особености на релефа и препятствията, който следва да се контролират при изпълнение на дадената схема на полета. Те трябва да са указани и ясно отделени на съответна карта; 3. минималните абсолютни височини за всеки участък на дадената схема, който се считат приемливи на основа анализа на картата и информация, получена от базите данни; 4. подробно описание на схемата на подхода за кацане по прибори; 5. вид отгоре и във вертикална плоскост на графичното изображение на схемата за подход за кацане по прибори; 6. данни, отнасящи се за всяка контролна точка, пресичане и/или схема на полета в зоната за изчакване; 7. съобщения “въздух/земя”, предавани на всеки участък от проверяваната схема; 8. Маркировка на летищата и специални местни експлоатационни особености, (процедури за намаляване на шума, нестандартни схеми за движение, включване на свето-техническото оборудване и др).
1. да се провери височината на препятствията, който се използват в основата на разчета на минималната абсолютна височина за прелитане за всеки участък на (IAP); 2. да се направи оценка на безопасността на площадките за маневриране на всички видове въздухоплавателни средства, за който е предназначена дадената схема; 3. да се анализира схемата за полет по прибори от гледна точка на нейната сложност и да се оцени работното натоварване на летателния екипаж с цел откриване на особени изисквания, оказващи влияние на безопасността на полета. Да се провери правилността на предоставяната информация, нейната уместност и простота на разбиране; 4. да се провери наличието и функционирането на необходимата маркировка на ПИК, свето-техническото оборудване и средствата за свръзка, ако е необходимо. (2) Летателната проверка на схемите за полети по прибори и потвърждението на данните за препятствията могат да се провеждат в хода на проверката на радионавигационното съоръжение, осигуряващо изпълнението на схемата, при условие, че на всеки участък от схемата се съхраняват визуални метеорологични условия. (3) При откриване в хода на проверката на нови препятствия трябва да се определи местоположението и височината на всяко от тях и да се предадат тези данни на специалиста по схеми. Разрешение за експлоатационно използване на дадената схема не трябва да се дава, до като специалиста по схеми не завърши анализа на схемата и тя не бъде окончателно одобрена. (4) Ако се налага височината на препятствията или релефа на местността да се определят чрез летателна проверка, то за получаване на максимално точни резултати е необходимо да се използват точните показания на висотомера и опорнито значение на абсолютната височина. Методиката за определяне на височината на препятствията се отразява в протокола за летателната проверка. Чл. 30. По време на летателната проверка се извършва оценка на всеки маршрутен и краен участък за проверка правилността на предлаганата минимална абсолютна височина на прелитане над препятствията (MOCA). Използвайки за насочване подходящо радионавигационно средство, се изпълнява прелитане на тези участъци на минималната абсолютна височина на маршрута (МЕА). За схемите за излитане по прибори дадения участък (участъци) се оценят спрямо използваното радионавигационно средство, контролна точка или точка със зададена височина за прелитане на препятствията на маршрута. За крайния маршрут на пристигане, всеки участък се оценява, започвайки от точката, където маршрута се отклонява от установената височина за прелитане на препятствията, до точката на пресичане на този маршрут с установената схема за подход за кацане. Периодична проверка на маршрутните и крайни участъци не се изисква. Чл. 31. Крайния етап на подхода за кацане трябва да изведе въздухоплавателното средство в точка, която зависи от типа на системата, осигуряваща насочване на въздухоплавателното средство и се определя от специалиста по изготвяне на схемите. След летателната проверка избраната точка не трябва да се изменя без съгласието на специалиста по схеми. Ако системата за насочване не извежда въздухоплавателното средство в установената точка или ако чрез регулировка е невъзможно да се получи необходимата настройка на тази система, то дадената схема за полети по прибори трябва да се преразгледа. Чл. 32. По време на летателната проверка се проверява, дали абсолютните височини, разчетени за дадената схема съответстват на необходимата или минимална височини за прелитане на препятствията (ROC/MOC), и се оценвяа безопасността и пригодността за експлоатация на дадената схема от тези въздухоплавателни средства, за който е предназначена. Чл. 33. (1) По време на летателната проверка се проверява безопасността на нанесените на схемата зони за маневриране при полет по кръга за всички видове въздухоплавателни средства и правилността на указване на контролни препятствията. (2) Контролните препятствия на крайния участък трябва да бъдат потвърдени визуално при изпълнение на полета или чрез наблюдение от земята. Ако не може да се потвърди, че контролното препятствие указано от специалиста по схемите се явява най-високата точка на дадения участък, екипажа изпълняващ летателната проверка подготвя списък на всички препятствия на дадения участък с указания за тяхното местоположение, типа и приблизителната височина и ги предава на специалиста по схеми за тяхната техническа оценка. Оценката на препятствията се прави само при визуални метеорологични условия. (3) Командира на самолета, извършващ летателната проверка носи отговорност за осигуряване на експлоатационната безопасност на схемата за полети по прибори, критериите за използване и полетопригодност.
(2) Оценката на подхода за кацане при използване на точно насочване във вертикална плоскост се провежда при полет на гореуказаната височина или на абсолютната височина за минаване на втори кръг. Разликите в резултатите от проверката или неточни данни се предават на специалиста по схеми за предприемане на необходимите мерки до въвеждане на схемата в експлоатация. Чл. 35. Височината МЕА и точките СОР трябва да бъдат определени на основата на минималната абсолютна височина за прелитане на препятствията (МОСА), минималната абсолютна височина на радиоприемане (MRA), особеностите на въздушното пространство и изискванията към средствата за свръзка. Ако няколко от указаните височини се окажат пригодни за изпълнение на схемата на полета, то най-голямата от тези височини, определена чрез летателна проверка се установява в качеството на минимална експлоатационна височина. Чл. 36. За проверка правилността на избора на минималната абсолютна височина в зоната за очакване (МНА) се проверяват контролните препятствия. Чл. 37. Оценката на качеството на свръзката “земя-въздух” се провежда на минималната абсолютна височина в контролна точка на началния етап на подхода за кацане и на абсолютната височина за преминаване на втори кръг. Когато се изисква непрекъснато поддържане на свръзка по време на цялата процедура на подхода за кацане, по време на летателната проверка се проверява осигуряването на свръзка във всяка точка на тази зона. Чл. 38. (1) Схемите за полети, основани на използването на RNAV (GNSS или FMS) се оценяват за съответствие с изискванията към безопасността и надеждността на изпълнение на полетите. Прави се оценка на следните точностни характеристики; 1. точност на местоположението на точките от пътя. Проверявя се правилността на обозначение и точността на местоположението на точките от пътя, нанесени на проверяваната схема. Точно се определят районите, в който контролните точки са смесени; 2. точност на показанията на пеленга. Проверява се точността на показанията на пеленга, нанесен на схемата за подход за кацане по прибори; 3. точност на показанията за далечина. При използване на автоматизирана система по време на проверката се проверява точността на показанията за далечина, а при ръчни измервания се използват контролни ориентири на земята. При използване на автоматизирана система е необходимо да се потвърди контрола на информацията в базата данни на тази система. (2) Командирът на самолета е длъжен да провери и оцени експлоатационната безопасност на всеки участък от схемата на полета в следните отношения: 1. авиационна безопасност на схемата. Необходимо е да се убеди, че дадената схема съответства на безопасната практика за изпълнение на полетите, ясно е изложена и изисква приемливо ниво на работно натоварване на летателния екипаж, свързано с планирането и изпълнението на необходимите маньоври; 2. маркировка на ПИК, свето-техническото оборудване и средства за свръзка - да провери това оборудване от гледна точка на неговата пригодност за осигуряване изпълнението на конкретната схема. Непригодността на което и да е от указаното летищно оборудване се явява причина за отказ от използването на схемата.
(2) Оценката за пригодността на летищните свето-технически системи се извършва през тъмната част от денонощието. В хода на оценката е се проверява, дали оборудването осигурява правилна структура на осветяване и функционира в съответствие с неговите експлоатационни и конструктивни възможности и че схемата на осветяване на зоните не пречи, не въвежда в заблуждение и не води към неправилна оценка на обстановката на ПИК. Чл. 40. (1) Командира изпълняващ летателната проверка е длъжен да определи, полетопригодността и безопасността на схемата. Ако новата схема за полети е призната за неудовлетворителна, е длъжен съвместно със специалиста по схемите да анализира откритите проблеми и да формулира измененията, който е необходимо да се внесат в схемата. Ако вече публикувана схема е призната за неудовлетворителна, организацията отговорна за изготвянето на схемите е длъжна да публикува откритите недостатъци в NOTAM-съобщение. (2) командира изпълняващ летателната проверка определя безопасността на схемата като отчита може ли тя да бъде изпълнена от един пилот с минимално ниво на квалификация, който пилотира ВС оборудвано с прибори за полети по ППП в инструментални метеорологични условия и използва стандартна навигационна карта. При това се отчитат следните характеристики: 1. схемата на полета трябва да бъде възможно по-проста за да се избегне излишно работно натоварване на летателния екипаж; 2. командира изпълняващ летателната проверка трябва да потвърди, че демонстрационното изпълнение на схемата съответства на установените изисквания. Чл. 41. Точността на показанията за далечината и пеленга трябва да съответства на изискванията, посочени в в тази наредба и зависи от типа на радионавигационното средство, спрямо което е разработена дадената схема. Радионавигационното средство и схемата на полета трябва да осигуряват въвеждането на ВС в точка, разположена в зоната на допустимите предели на отместване на контролната точка. Чл. 42. Екипажа на самолета-лаборатория по време на летателната проверка оказва помощ на наземния технически персонал при извършване на регулировки на навигационното съоръжение. Чл. 43. След изпълнение на всички проверки и получаване на данни от всички членове на екипажа, командира на екипажа подготва доклад потвърждаващ извършването на летателна проверка на дадената схема. Глава девета Изисквания за одобряване на организации за летателна проверка (ПОДЛЕЖИ НА ДОВЪРШВАНЕ) Чл. 44. Всяка организация, която желае да извършва летателна проверка на навигационните съоръжения за въздушна навигация и кацане в Република България, трябва да докаже пред ГД “ГВА”, че на основание предишни дейности и опит, оборудване, начин на организация, поддържане на персонал и др. изисквания е компетентна за постигането на такива резултати от летателните проверки, който удовлетворяват критериите за безопасност на навигационните съоръжения и изискванията на тази наредба. Чл. 45. (1) Кандидатите за одобрение представят в ГД “ГВА” изложение (описание) на цялата организация, което съдържа: 1. наименование на организацията; 2. местонахождение на организацията и адрес; 3. обща информация за организацията, взаимодействие с други организации и отдели; 4. обхват на дейността – видиве съоръжения на които желае да извършва летателна проверка. За курсо-глисадни истеми за точен подход за кацане (ILS), кандидатът трябва да заяви категорията, която може да проверява. 5. организационна схема; 6. процедури за уведомяване на ГД “ГВА” за; - предстоящи организационни промени в организацията; - проведените летателни проверки и изпълнение на утвърдения от ГД “ГВА” годишен план; - предстоящи промени и модернизация на оборудването от системата за летателна проверка и самолета, на който е инсталирано; 7. функционално описание, техническа спецификация на оборудването за летателна проверка; 8. подробности за апаратурата използвана за калибровка на системата за летателна проверка; 9. местонахождение, характеристика и вид на всички антени на самолета-лаборатория; 10.подробно техническо описание на всяка част от системата за летателна проверка, която кандидатът е проектирал или построил. Специалистите по проектирането трябва да бъдат посочени; 11. подробности за software използван в измервателната система; 12. процедури за проверка на съоъжението; 13. записи за повреди и поддържане на измервателната система; 14. наличие на резервни части и компоненти и начина им на съхраняване; 15. контрол на документацията и списък на наличните документи; 16.образовние, квалификация, компетентност и правоспособност на персонала; 17. система за объчение и повишаване на квалификацията на персонала; 18. подробности за управление на системата за качество; 19. подробности за историята на организацията; 20. списък на навигационните съоръжения, който кандидатът редовно проверява; 21. технология на работа, оперативни наръчници на екипажа; 22. форма на типовия доклад за извършена летателна проверка; (2) ГД “ГВА” в срок от 45 работни дни разглежда представените документи и може да поиска допълнителна информация по някои въпроси. (3) Кандидатът може да предложи въздухоплавателно средство или система, която е нова като концепция или не е общоприета за използване при летателна проверка В такъв случай ГД “ГВА” иска мнението на експерти и общи консултации с отрасъла, което се явява основание за удължаване срока за разглеждане на документите. (4) Ако кандидатът представя нова система или въздухоплавателно средство или ако организацията не докаже, че притежава опит в извършването на полетен преглед, е необходима практическа демонстрация на възможностите. Изпитанията трябва да се провеждат в две части. От кандидатите се изисква да изпълнят: 1. демонстрация за точност на контролната точка за местоположение. Оценява се на установен изпитателен полигон. Конкретните данни на това изпитание не могат да се определят, преди да са известни данните за системата на кандидата. 2. демонстрация на цялостната система на действие. За това изпитание кандидатът трябва да направи демонстрационна летателна проверка за въвеждане в експлоатация на избрано навигационно средство. Изпитанието изисква да се направят полети по няколко сходни полетни маршрута, за да се докаже повторяемостта на измерените резултати. (5) ГД “ГВА” има правото да проверява системата или начина на организация на летателна проверка по всяко време и да изисква редовни доклади за летателните проверки. (6) Ако кандидатът е организация, която в продължение на много години е извършвала летателна проверка, представените документи са достатъчни за одобряване.
1. надеждност, достатъчна товароподемност за разполагане на екипажа, необходимото електронно и записващо оборудване, както и доълнителна товароподемност за превоз на наземния персонал и наземното оборудване за летателна проверка; 2. далечина и продължителност на полета, достатъчни за изпълнение на задачите по летателна проверка; 3. аеродинамична устойчивост във всички диапазони на скоростите, особенно при скорости, характерни за извършване на летателна проверка; 4. низко ниво на шум и вибрации; 5. низко ниво на електрически шумове, които не създават смущения на приеманите сигнали; 6. стабилна електрическа система с достатъчна мощност за захранване не само на щатното самолетно оборудване, но и необходимото допълнително електронно и записващо оборудване. (2) Системата за определяне на местоположението се явява автономна по отношение на радионавигационното съоръжение, подлежащо на изпитания. Сумарната грешка зависи от точността на системата за определяне на местоположението и приемника използуван за летателни измервания. Общата сумарна грешка трябва да бъде в пет пъти по-малка от официално публикуваните показатели за навигационния сигнал. (3) При определяне на местоположението чрез теодолити, минималната далечина на видимостта трябва да е 11 км. (6 м.мили). При ръчно проследяване частта на грешката в състава на общата сумарна грешка на резултатите от летателната инспекция може да бъде значителна, за при използване на теодолит, кандидатът трябва да докаже, че може правилно да извършва измерванията. (4) Системата за определяне на местоположението и проследяване треакторията на полета трябва да включва и система, която да регистрира (определя) местоположението на самолета-лаборатория в пространството относно определена точка, което да се записва. (5) Бордното оборудване не трябва да създава смущения в нормалната работа на самолетните навигационнии устройства. (6) Системата за летателна проверка трябва да има възможност да се извършва запис на необработената информация за сигналите. Всички записи трябва да бъдат маркирани така, че да бъдат съпоставени с мястото на самолета-лаборатория по време на измерването. (7) Операторският пулт трябва да бъде така конструиран и поставен, че летателния екипаж да има удобен достъп към изпитателната апаратура и оборудването за обработка на данни. При избор на място за поставяне на пулта трябва да се отчита нивото на шум, вибрации, вътрешна осветеност, възможността за външен обзор, да е близко до центъра на тежастта на въздухоплавателното средство, да има системи за кондициониране на въздуха и да е ориентиран по хода на движение на въздухоплавателното средство.
(2) Минималните изисквания към системата за осигуряване на качество трябва да включват разработка на процедури за документиране на всички мерки и действия, необходими за осигуряване на безопасна експлоатация на навигационните средства. За тази цел е полезно да се използува модела за контрол при осигуряване на качеството ИСО 9000, при това особено внимание трябва да се обърне на следните свойства който трябва да притежава системата за контрол при осигуряане на качеството: ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Контролът по тази наредба се осъществява от инспектори по въздухоплаването. При необходимост работата на инспекторите може да се подпомага от специалисти извън ГД ГВА, притежаващи съответната квалификация. § 2. Средствата, необходими за изпълнение на наземните и летателни изпитания и проверки са за сметка на собственика или ползвателя на съоръжението. § 3. Тази наредба се издава на осование чл. 52, ал. 2, във връзка с чл. 16а, т. 7 и § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г., изм. и доп., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., в сила от 1.01.1999 г., доп., бр. 12 oт 2000 г., изм. и доп., бр. 34 от 2001 г., в сила от 6.04.2001 г., изм., бр. 111 от 2001 г., изм. и доп., бр. 52 от 2004 г., изм., бр. 70 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 102 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 37 от 2006 г., бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 108 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 10 от 2007 г., в сила от 30.01.2007 г., доп., бр. 41 от 2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 36 от 2008 г., изм. и доп., бр. 66 от 27.07.2008 г.).§ 4. В Наредба № 141 от 2002 г. за удостоверяване на експлоатационната годност на навигационнии съоръжения за въздушна навигация и кацане (обн. ДВ, бр. 35 от 2002 г.; изм., бр. 70 от 2006 г.) се правят следните измененя и допълнения: “Членове от чл. 16 до чл. 21 и допълнителната разпоредба § 12 се заличават.” Петър Мутафчиев Министър на транспорта Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 354.01 Kb. Сподели с приятели:
|