На графиката с жълт цвят е посочено потенциално присъствие на видрата в обхвата на ОУП. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи не се засягат от устройствени зони, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят значително отрицателно въздействие върху вида Lutra lutra. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
Разпространен е в цялата страна и е най-често срещания вид прилеп в пещерите. Дългокрилите прилепи са много издръжливи летци и често се хранят на голямо разстояние от убежищата си. Основната им храна са нощни пеперуди, двукрили и бръмбари. Дългокрилите прилепи извършват сезонни миграции на разстояние до 750 км, най-дългият прелет регистриран у нас е 100 км. Предпочитат карстови райони, тъй като обитават главно естествени пещери. Образуват много големи колонии, достигащи десетки хиляди екземпляри, струпващи се гъсто по сводовете на пещерите. Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория рисков-потенциално застрашен.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 43.5 ha (7.1% площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 594 ha (97,3% от площта на защитената зона). По време на проекта не беше събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната. Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 4 ha (0,7% от площта на защитената зона).
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 26 екземпляра. Установени са общо 5 находища.
Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1522.2 ha (3.0% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 8088 ha (16,1% от площта на защитената зона).
По време на проекта не беше събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната.
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 21 ha (0,04% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено потенциално присъствие на дългокрилия прилеп в обхвата на ОУП. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи не се засягат от устроиствени зони, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Miniopterus schreibersii. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000141 „Река Камчия” и BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” и
Това е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). В България се срещат рядко, главно в равнинните и хълмисти области. Дългоухият нощник живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища – до 35 км. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Зимува в пещери и галерии с температура 3,6 до 10,5°C, в които се премества сравнително късно, а понякога сменя жилището си и през зимата. Прекарва зимата поединично или в малки групи по 3-5 екземпляра. При полет дългоухият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота около 45 kHz, подобни на тези при водния нощник (Myotis daubentoni). Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория Уязвим.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” – в зоната не са установени находища на вида, както и места за струпване. В рамките на проекта не са открити размножителни колонии в зоната. В литературата също липсват данни за такива. Към момента на оценката няма данни за числеността в размножителните колонии на вида в зоната.
Като потенциални местообитания за вида в зоната определяме всички площи, за които пригодността в изготвения индуктивен модел е над 0.3. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 96 ha (54,9 % от площта на защитената зона). Площта на местообитания с високо качество по индуктивен модел е оценена на 5 ha (3,0% от площта на защитената зона). Липсва информация за броя на дърветата във фаза на старост. За референтна стойност сме приели наличие на средно 5 дървета на 1 ha.
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - в зоната не са установени находища, места за струпване на вида и размножителни колонии.
Площта на потенциалните местообитания е оценена на 6330 ha (22,6 % от площта на защитената зона). Площта на местообитания с високо качество по индуктивен модел е оценена на 422.3 ha (1.5 % от площта на защитената зона).
Видът е изключително хралупоживеещ. Средно за зоната са установени 16 дървета във фаза на старост на 1 ha. За референтна стойност сме приели наличие на средно 5 дървета на 1 ha.
След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Дългоух нощник не е открит в ЗЗ. Обитава места далеч от населени зони, гори, такива не се срещат в близост до населените места разположени в близост до зоната. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
-
Остроух нощник (Myotis blythii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
Дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). В България се среща подвидът M. B. Oxygnathus, разпространен в цялата страна до надморска височина от 1400 m, най-често в карстови райони. Външно остроухият нощник силно наподобява сродния вид голям нощник (Myotis myotis), от който се отличава главно по по-малкия размер на черепа. Остроухият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 км едно от друго. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. При полет остроухият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци (Tettigonidae). Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория Незастрашен.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” - в зоната не са установени находища за зимуване на вида, както и летни такива. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 177.1 ha (29.0% от площта на защитената зона).
Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 146 ha (23,9% от площта на защитената зона).
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 5 екземпляра. Установени са общо 4 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 646.5 ha (1.0% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 57222 ha (89,9% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 429 ha (0,7% от площта на защитената зона).
хранителни
потенциални
На графиката с червен цвят е посочено подходящите хранителни терени, а в жълто потенциално присъствие на остроухият нощник, вижда се че е разпространен по цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи се равняват на 57222 ha (89,9% от площта на защитената зона), което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis blythii. Около 8 дка попадат в вероятните хранителни и потенциални терени което в процент ще отнеме 0,001 от ЗЗ. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1957.4 ha (3.9%% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 37530 ha (74,8% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 1150 ha (2,3% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено потенциално присъствие на остроухият нощник в обхвата на ОУП. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи не се засягат от устроиствени зони, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis blythii. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма Kамчия”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
В България се срещат главно в карстови райони с надморска височина до 400 m. Дългопръстият нощник живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми, като в Южна Европа заема същата екологична ниша, както водният нощник (Myotis daubentonii) в по-северните райони. При полет се ориентира чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея. Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата – в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4-6°C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория Уязвим.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Kамчия” - в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 132.1 ha (21.7% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 594 ha (97,3% от площта на защитената зона). По време на проекта не беше събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната.
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 4 ha (0,7% от площта на защитената зона).
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” – липсва текстова информация за вида
На графиката с червен цвят е посочено подходящите хранителни терени, а в жълто потенциално присъствие на дългопръстия нощник, вижда се че е разпространен по цялата зона главно в дерета, потоци и реки. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи са в цялата зона, което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis capaccinii. Около 8 дка устройствени зони попадат в посочените местообитания като от хранителните (1321 дка) ще се отнемат 0,1 %, а от потенциално най-благоприятните местообитания (5940 дка) ще се отнемат 0,6 % в обхвата на ЗЗ. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1385.3 ha (2.8 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 8088 ha (16,1 % от площта на защитената зона).
По време на проекта не е събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната. Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 21 ha (0,0 % от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено подходящите хранителни терени (80880 дка), а в жълто потенциално присъствие на дългопръстия нощник, вижда се че е разпространен по цялата зона главно в дерета, потоци и реки. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи са в цялата зона, което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis capaccinii. Като се има в предвид че вида не е установен в ЗЗ и има вероятност да се среща като хранещ се и ако се вземе в предвид че около 6 дка попадат в вероятните хранителни терени равняващи се на 80880 дка то ще отнеме 0,007 % от ЗЗ. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Трицветен нощник (Myotis emarginatus) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма Kамчия”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000141 „Река Камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”
В България се среща в цялата страна. Смята се, че трицветният нощник не извършва дълги миграции. Най-дългата известна е на разстояние 100 км, като най-често летните и зимните жилища са на разстояние до около 40 км. За убежища използва пещери и подпокривни пространства. В тях той образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10°C. Копулацията при трицветния нощник протича в края на лятото. През май женските се събират в размножителни колонии, наброяващи от 20 до 1000 екземпляра. Продължителността на живота достига 20 години. Трицветният нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 51-54 kHz. При хранене увисва във въздуха и събира храната си, главно насекоми и паякообразни, от листата на дървета и храсти, като може да прекара във въздуха повече от 2 часа без кацане. Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория Уязвим.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Kамчия” – у нас е установено, че зимуват само единични екземпляри, поради което показателят не е специфичен за този вид. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра. В известните летни находища в зоната е бил установен 1 екземпляр. Установено е 1 находище. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 124.6 ha (20.4 % от площта на защитената зона).
Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 55 ha (9,1 % от площта на защитената зона). Стойностите ще считаме за референтни.
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 7 ha (1,1 % от площта на защитената зона).
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът е установен с 1 бр. и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” – у нас е установено и се предполага че зимуват само единични екземпляри, няма находища за зимуване както и летни такива установени в зоната. В зоната не са установени находища на вида.
Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 196.6 ha (0.7 % от площта на защитената зона).
Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена 2055 ha (73,2 % от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 2055 ha (7,3 % от площта на защитената зона).
След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Трицветният нощник не е открит в ЗЗ. Обитава места далеч от населени зони, гори, такива не се срещат в близост до населените места разположени в близост до зоната. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” – у нас е установено, че зимуват само единични екземпляри, поради което показателят не е специфичен за този вид. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 2556 екземпляра. Установени са общо 6 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1156.5 ha (1.8 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 47832 ha (75,1 % от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 2302 ha (3,6 % от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено подходящите хранителни терени, а в жълто потенциално присъствие на трицветния нощник, вижда се че е разпространен повсемесно по цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи са в цялата зона, което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis emarginatus. От приложените графики се вижда че няма засягане на потенциалните находища от устроиствените зони. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” – у нас е установено, че зимуват само единични екземпляри, поради което показателят не е специфичен за този вид. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 79.8 ha (45.7 % от площта на защитената зона).
Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 0,4 ha (0,2 % от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 0 ha (0 % от площта на защитената зона).
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”– у нас е установено, че зимуват само единични екземпляри, поради което показателят не е специфичен за този вид. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 25471 ha (50,8% от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 25471 ha (50,8 % от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 1486 ha (3,0 % от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено подходящите хранителни терени на трицветния нощник, вижда се че е разпространен навсякъде по цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи са в цялата зона, което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis emarginatus. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Голям нощник (Myotis myotis) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма Kамчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”
Това е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Централна, Източна и Южна Европа и Източното Средиземноморие до Палестина. В България се среща в карстовите райони в цялата страна, до 1200 м надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове. Големият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища. Установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 км. В Централна Европа обитава главно хралупи и подпокривни пространства, а в Южна Европа – пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Продължителността на живота надхвърля 17 години. При полет големият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Ловува главно в редки широколистни гори и околностите им, като обикновено ловната територия на един прилеп е около 0,5 км². Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория рисков – потенциално застрашен.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Kамчия” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 178.4 ha (29.2% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 146 ha (23,9% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 10 ha (1,7% от площта на защитената зона).
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 20 екземпляра. Установени са общо 8 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1915.5 ha (3.8 % от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 37530 ha (74,8% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 1150 ha (2,3% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено потенциално присъствие на големя нощник, вижда се че е разпространен навсякъде по цялата. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи са в цялата зона, което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis myotis. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма Камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”
Обитава богати на растителност места, по-рядко безлесни карстови райони. Разпространен е от Южна Африка през Етиопия, Сомалия до Северна Африка, Южна Европа и Югозападна Азия – на изток до Туркменистан, Афганистан и Пакистан. У нас се сруща в ниските части на цялата страна, но по чест и многоброен е в Южна България. През лятото населява пещери и скални цепнатини, често с проникваща светлина и непостоянна температура. Зимува в пещери с постоянна температура 11-12 °C, където образува големи колонии, смесени с други пещерни видове. Стационарен, не са регистрирани значителни миграции. В Южна България са известни размножителни колонии с численост от няколко десетки до 2000 индивида. Ражда по едно малко в периода края на юни началото на юли. Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория рисков-потенциално застрашен.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1.0 ha (0.2% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 126 ha (20,7% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 39 ha (6,4% от площта на защитената зона).
От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1119.7 ha (2.2% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 28576 ha (57,0% от площта на защитената зона). По време на проекта не беше събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната. Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 13043 ha (26,0% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено подходящите хранителни терени, а в жълто потенциално присъствие на средиземноморския подковонос, вижда се че е разпространен повсемесно по цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи са в цялата зона, което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus blasii. От приложените графики се вижда че няма засягане на потенциалните находища от устроиствените зони. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Южен подковонос (Rhinolophus euryale) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”
Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми. Прилича на подковоноса на Мехели, но е по-дребен, с по-широка подкова и по-дълъг и тесен горен издатък на седлото. Колониален вид, но на много места е рядък и не образува колонии. Виси от таваните на пещерите. Изпада в зимен сън, който прекарва в пещери и минни галерии при температура около 10 °C. Напуска убежището си късно след залез слънце. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност. Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци. Лети ниско и бавно, умее да «увисва» във въздуха. Храни се с молци и други нощни насекоми. В размножителните убежища може да се съберат от 50 до 100 женски. У нас е обикновен обитател на карстовите райони. На най-голяма надморска височина е регистриран в Пирин (1700 м н. В.), но обикновено се среща до 1000 м н. В. Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, с природозащитен статус Уязвим (Vulnerable VU).
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 9 екземпляра. Установени са общо 3 находища.
Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1735.4 ha (3.5% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 4138 ha (8,2% от площта на защитената зона). По време на проекта не беше събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната.
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 12490 ha (24,9% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено вероятното присъствие на Южения подковонос, разпространен в цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. Тези площи се равняват на 2063 ha (16,8% от площта на защитената зона), което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus euryale. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
Това е най-едрият вид подковоноси. Големият подковонос обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура, като температурата в зимните му убежища трябва да е поне 4°C. Продължителността на живота е до 30 години. Големият подковонос е стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на разстояние до 50 км. Живее в летни (размножителни) и зимни колонии, наброяващи между 50 и 300, в редки случаи до 500 екземпляра. Лети сравнително бавно, но е много маневрен. Храни се главно с едри насекоми, които обикновено улавя в полет. За ориентация големият подковонос използва ехолокация, като издава ултразвуков сигнал, съставен от дълга част с постоянна честота 81- 83 kHz и две кратки честотно модулирани части. Среща се в цялата страна без най-високите части на планините (рядко над 1600 м н. В.). Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, категория рисков-потенциално застрашен.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” - oт информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Rhinolophus ferrumequinum не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са установени общо 6 екземпляра. Установени са общо 4 находища.
Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 62.8 ha (0.2% от площта на защитената зона).
Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 4879 ha (17,4% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 3894 ha (13,9% от площта на защитената зона).
След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 2 екземпляра. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 530.3 ha (0.8% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 13545 ha (21,3% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 7525 ha (11,8% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено вероятното присъствие на Големия подковонос, а с жълт възможните месрта за изхранване, разпространени в цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. От представената графика се вижда че няма да има засягане от устроиствените зони. Тези площи се равняват на 13545 ha (21,3% от площта на защитената зона), което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus ferrumequinum. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” -
В зоната не са установени находища за зимуване на вида. Установени са общо 3 екземпляра. Установени са общо 3 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 2264.7 ha (4.5% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 4928 ha (9,8% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 13011 ha (25,9% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено вероятното присъствие на Големия подковонос, а с жълт възможните месрта за изхранване, разпространени в цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. От представената графика се вижда че няма да има засягане от устроиствените зони. Тези площи се равняват на 13011 ha (25,9% от площта на защитената зона), което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus ferrumequinum. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000141 „Река Камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
Това е един от най-малките прилепи, които се срещат в България, разпространени по цялата страна. Обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища. Включен е в Червения списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Незастрашен (Least Concern LC) и в Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II. Европейската популация като цяло е намаляваща. Малкият подковонос е изчезнал локално в някои северни райони. Основните заплахи са безпокойството и унищожаването на убежища, използването на инсектициди и климатичните промени, които могат да повлияят негативно на северните популации. В България числеността му се оценява на 20 000 индивида.
Сподели с приятели: |
