Културно-историческо наследство

1.4. Човешки ресурси

• 
  Населението на община Търговище наброява 63382 д. (2003 г.) – 45,9% от населението на областта. През последните 5 г. се наблюдава тенденция на демографско намаление, характерна и за област Търговище, Североизточния район за планиране и Р България. Отрицателен прираст на населението е регистриран както в центъра на общината, така и в селата като цяло. Само в 5 от общо 51 села прирастът е положителен. Най-голямо е намалението в някои от много малките села на общината (Копрец, Кошничари, Мировец – над -10% средногодишен прираст). Темповете на намаление на населението на община Търговище (-1,2%) са сходни със средните за страната (-1,2%) и по-малки от тези на областта (-1,9%).
  
• 
  В град Търговище е съсредоточено 61,9% (39202 д.) от населението на общината и 28,4% от населението на областта. Отрицателният прираст на населението на града за периода е минимален, близък до “нулев” (-0,2%), докато за селското население прирастът е –2,7% - близък до този за селското население на страната (-2,6%) и по-нисък от средната стойност на показателя за селското население на област Търговище (-3,0%).
  
• 
  Разпределението на населението по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за областта, района и страната. За периода 1999-2003 г., се очертава постепенно намаление на броят и делът на лицата под 15 г. и от 15 до 64 г. Възрастните хора (на 65 и повече години) нарастват като численост и относителен дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Търговище (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е сравнително благоприятно (16,5: 68,6: 14,9%). Делът на младите генерации е по-висок от този на възрастните хора. Различията във възрастовия състав на населението по населени места са значителни. Град Търговище е с благоприятна възрастова структура (с висок дял на контингентите 15-64 г.), и висок дял на младите хора. Възрастовата структура на селското население бележи процес на застаряване, който е по-силно изразен при много малките населени места.
  
• 
  Детската смъртност в община Търговище се харак­теризира с колебливост. През 2003 г. коефициентът на детска смъртност е 13,0‰ (близка, но малко над средната за страната - 12,3‰ и по-ниска от средната за областта – 19,1‰).
  
• 
  Естественият прираст на населението на община Търговище е отрицателен. За периода 1999-2003 г. той е в диапазона от –3,1‰ за 1999 г. до –4,5‰ за 2003 г.
  
• 
  За периода между пос­ледните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище.
  
• 
  Тенденциите в развитието на населението са: постепенно намаляване на общото население в резултат на отрицателен естествен и миграционен прираст, застаряване на селското население, повишаване на образователното равнище на населението на общи­ната.
  
• 
  Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към: стабилизиране и запазване на населението; ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, предимно на нето-миграцията; продължаване тен­денцията на нарастване на образователното равнище на населението и участието му в раз­лични форми на обучение.
  

• 
  През 2003 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение са 16 468 ч.², от които 55.9% (9199 ч.) са в частния сектор. Най-голяма заетост осигуряват преработва­щата промишленост - 31.1%, търговия и ремонт - 13.1%, образование - 10.3%, здравеопаз­ване и социални дейности - 8.1% и държавно управление и отбрана - 6.5%.
  
• 
  Частният сектор допринася за 100% от заетостта в рибното стопанство и търговията, 80.5% в преработващата промишленост, 83% в селското стопанство, над 82% в строителството и във финансовото посредничество.
  
• 
  Разпределението на наетите лица по сектори на икономиката следва общата тенденция за страната. През 2003 г. секторът на услугите осигурява най-голяма заетост - 55.2% (при средно за страната - 58.1%). Индустриалният сектор е допринесъл за 38.7% от заетостта, при средно за страната - 38.3%, като над 80% от заетостта в сектора се пада на преработващата промишленост. На фирмите от аграрния сектор се падат 5.8% от работните места (за страната - 3.6%).
  
• 
  След влизането в експлоатация на завода за стъкло се очаква да бъдат разкрити 700 нови работни места, което ще доведе до повишаване на заетостта в общината с около 4%. Положителен фактор в развитието на икономиката се явява включването на общината в Списъка за нулева ставка данък печалба по Закона за корпоративното подоходно обла­гане.
  

• 
  Област Търговище е сред общините с високо равнище на безработица. Тревожен факт е продължителното запазване на това високо равнище. Въпреки че от 2002 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление, за периода 2001-2004 г. тя се задържа трайно със стойности около 1.7-1.8 пъти над средните за стра­ната и около 1.3-1.4 пъти над средните за Североизточния район.
  
• 
  Голяма част от младежите, завършили образованието си, не могат да се реализират на трудовия пазар и да започнат работа по придобитата от тях специалност. Делът на мла­дите хора (до 29 г.) е 26.5%, (за областта - 25.6%, за страната - 26.4%). Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 66.1% (68% за областта, 53.9% за стра­ната). Делът на безработните жени е по-висок от този на мъжете - 52.2%³. Около 55% от продължително безработните също са жени.
  
• 
  Лицата без квалификация и образование съставляват най-голямата част от продължително безработните и регистрираните над два пъти в Бюрото по труда. Те се оформят като рискова група, чиято единствена реализация за сега е включването им в националните програми за зае­тост или по някои от насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта.
  
• 
  Към 31.12.2004 г. преобладаващата част от безработните (66.8% от всички регист­рирани) са с продължителен престой на трудовата борса, което е резултат от крайно огра­ниченото предлагане на свободни работни места от страна на работодателите.
  
• 
  Най-голям брой безработни са регистрирани от сектор услуги - 36.7%. Лицата с прекратени трудови правоотношения от сектор индустрия са 26.62%, а от аграрния -11.08%. По-голямата част от регистрираните лица са от частния сектор - 54%.
  
• 
  Основен източник на безработица са съкращенията в селското стопанство, търговията, строителст­вото и др., т.е. дейности, засегнати в най-голяма степен от общата икономическа стагна­ция, с преобладаващ сезонен характер и от фирми с продължаващо преструктуриране, ко­ето води до периодичност при освобождаване и назначаване на работници. Нестабилният частен сектор, липсата на законова основа за стимулиране на дребния и средния бизнес и сезонният характер на производството са основен източник на безработицата в общината.
  
• 
  Най-много са заявените работни места от фирми в шивашката промишленост, строителството и селското стопанство. Големият брой работни места, обявени в селското стопанство и строителството са в резултат на сезонния характер на дейността, а работните места в шивашката промишленост са свързани с голя­мото текучество на персонала. Все по-често работодатели от други общини обявяват ра­ботни места в общината. Образователната структура на заявените работни места се определя от повишеното търсене на неквалифициран труд в общината - 79.77% от обявените свободни работни места са за лица без специалност и професия, за лица с работнически професии - 4.8%, за специалисти - 15.43% и за специалисти с висше образование - 7%. От частния сектор са обявени 3190 места (63.3%).
  

• 
  Трайно задържане на високо равнище на безработица  - 1.7-1.8 пъти над средните стойности за страната;
  
• 
  Ниско образователно равнище и липса на специалност и квалификация в преобладаваща част от регистрираните безработни - 69.2%;
  
• 
  Много висок дял на продължително безработните лица и увеличаване дела на тези с регистрация над 2 години;
  
• 
  Многократно регистриране на безработните в бюрата по труда, обусловено от: голямото текучество в шивашката промишленост, търговията и услугите; сезонната заетост в строителството и селското стопанство; незавършилото преструктуриране в някои фирми;
  
• 
  Ограничено търсене на труд от работодателите и значително по-високо предлагане на работна сила;
  
• 
  Сезонен характер на търсене на работна сила;
  
• 
  Над 79% от обявените СРМ са за лица без специалност и професия.
  

• 
  Средната работна заплата в община Търговище през 2003 г. е 2854 лв., като в об­ществения сектор е по-висока (3527 лв.), отколкото в частния (2313 лв.). Тя е с 13% по-ниска от средната заплата за страната и с 8% по-висока от тази за областта.
  
• 
  Най-високи са възнагражденията в отраслите финансово посредничество - 5772 лв., снабдяване с елект­рическа и топлинна енергия и държавно управление и отбрана, а най-ниско - в рибно сто­панство - 1534 лв., хотелиерство и ресторантьорство и операции с недвижимо имущество и бизнес услуги.
  
• 
  Разликата между най-ниската и най-високата работна заплата е 3.8 пъти, между средната и най-ниската e почти 2 пъти. Заплащането в обществения сектор е по-ви­соко средно с 52% отколкото в частния, като за някои отраслови сектори то е над 2 пъти по-високо.
  

• 
  През последните години е преодоляна негативната тенденцията към непрекъснато увеличаване на броя на подпомаганите лица. Благодарение на националните програми за заетост, броят на подпомаганите лица в трудоспособна възраст от 2002 г. до 2004 г. непре­къснато намалява (2002 г. - 2674 човека, 2004 г. - 2475 ч.), докато при лицата в нетрудос­пособна възраст тенденцията е техният брой да се увеличава (през 2004 г. - 2.7 пъти по­вече в сравнение с 2002 г.).
  
• 
  Социалните услуги в обичайната домашна среда се предоставят от Домашен соци­ален патронаж. Броят на обслужваните възрастни хора през последните три години се е увеличил 1.6 пъти. Основ­ната част от лицата, ползващи услугата, са съсредоточени в гр. Търговище, където техният брой е 240, а останалите 220 са по селата.
  
• 
  Особено място в социалните услуги на общината заема Домът за деца и младежи с умствена изостаналост “Св. Мина”.
  

• 
  В общината функционират 87 учебно-възпитателни заведения – 33 в града и 54 в селата. Училищната мрежа включва 41 училища. В града има 17 училища: 1 начално, 5 основни, 3 средни общообразователни, 1 профилирана гимназия, 5 професионални гимна­зии⁴, 2 специални училища, от които едното е с професионална подготовка за деца с увре­ден слух. В селата функционират 24 училища: 6 начални, 17 основни и 1 специално (по­мощно). Училищната мрежа е допълнена и с 4 извънучилищни педагогически учреждения⁵, удовлетворяващи интересите и потребностите на децата в свободното време. Целоднев­ните детски градини са 42 с 93 групи, от които 12 градини с 58 групи в града и 30 градини с 35 групи в селата.
  
• 
  В учебно-възпитателните заведения се обучават 11 227 деца и ученици (9377 в училищата и 1885 в детските градини). В 24 училища има целодневна организация на обучение – 1350 ученика са обхванати в 54 полуинтернатни групи.
  
• 
  Разкрита е нова Езикова гимназия в гр. Търговище.
  
• 
  По индекс на човешко развитие, община Търговище е на второ място в областта след община Омуртаг, с показатели от 0.779 и на 124 място в страната, т.е нивото в това отношение може да се оцени като средно. Необходимо е ”изтегляне” на общината за да достигне по-добри показатели в национален мащаб. По показателя “Брутен вътрешен продукт”, общината е на второ място в областта след община Омуртаг, с индекс 0.647 и на 102 в страната. По показателя “Комбиниран образователен индекс”, общината е на първо място в областта, с индекс 0.946 и на 101 място в страната. По показателя “Индекс на очаквана продължителност на живот”, община Търговище е на последно място в областта, с индекс 0.743 и на 219 място в страната, т.е нивото е ниско.
  

• 
  За периода 1995-2004 г., броят на учениците в общината е намалял с 2812 (23%)⁶;
  
• 
  За същия период, децата в детските градини са намалели с 1225 (39,8%)⁷;
  
• 
  Увеличава се броят на маломерните и слети паралелки⁸;
  
• 
  Намалява броят на децата, обхванати в целодневна организация на обучение⁹;
  
• 
  Увеличава се броят на незаписаните и отпаднали ученици (от 251 през 1995 г., на 319 през 2004 г);
  
• 
  Увеличава се броят на децата, непродължаващи образованието си след 8 клас;
  
• 
  Сериозни проблеми с интегриране на малцинствените групи в образователния про­цес, ниско равнище на владеене на бългaрски език, затруднения в овладяване на образователния минимум;
  
• 
  Намалява обхватът от професионални области на образование и съответните специал­ности и професии, изучавани в професионалните гимназии, несъответствие между профилите на професионалното образование в общината и търсенето в па­зара на труда;
  
• 
  Дефицитно финансиране, позволяващо само оцеляване на системата на много ниско равнище, без условия за качествено развитие;
  
• 
  Поляризация на училищата – “елитна група” и посредствени, “оцеляващи” учи­лища;
  
• 
  Физически и морално остаряла материално-техническа база - учебна среда, компю­търна и размножителна техника, спортна база, дидактически средства, литература.
  

• 
  Здравеопазването в общината е осигурено с добре развита мрежа от лечебни заве­дения за болнична и извънболнична помощ. Статистическата осигуреност за 2003 г. с болнични легла е 64.5/10000 жители, с лекари - 37.2 /10000 и стоматолози - 7.6/10000 (при средно за страната: лекари - 36/10000 и стоматолози - 8.3/10000). В общината има регист­рирани 35 общопрактикуващи лекари (5.5/10000). Осигуреността по този показател е по-ниска от средната за страната - 6.7/10000.
  
• 
  Общината разполага с две лечебни заведения за болнична помощ : МБАЛ –Търговище “ АД (с 51% държавно участие) и СХБАЛ “ Папуров “ ООД - 100% частна болница. Останалата част от мрежата на здравеопазването са лечебни заведения за извънбол­нична помощ, медицински центрове, лаборатории и др.
  
• 
  Основните проблеми в сферата на болничната помощ са: недостиг на средства, не­задоволително състояние на сградния фонд, стара апаратура, невъзможност да се отделят целеви средства за ремонти и закупуване на нова.
  
• 
  Основните количествени и качествени показатели, характеризиращи дейността на болниците (използваемост на леглата, среден престой, оборот на леглата, брой лекувани), се подобряват през последните години. Сериозен проблем остава навременното осигуря­ване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за голяма група лица без здравно осигуряване. Об­щината не разполага с нормативни документи и финансови инструменти за решаване на този проблем, но би трябвало да потърси свои решения.
  

• 
  Традиционно развиваните видове спорт в община Търговище са борба, бокс, стрелба, акробатика, спортна и художествена гимнастика, хандбал, баскетбол и ориенти­ране¹⁰. Както навсякъде в страната, дефицитното финансиране на спортните клубове е сред основните проблеми.
  
• 
  Голяма част от клубовете са кадрово и организационно необез­печени. Често основните им усилия са насочени към търсене на средства. Това оказва не­гативно влияние върху дисциплината, учебно–тренировъчния процес и възстановяването на спортистите. С малки изключения, не е обезпечена и издръжката на най-добрите състе­затели. Това води или до ранно отказване от спорта, или до “миграция” в големите гра­дове с по-богати клубове.
  
• 
  Хроничните финансови дефицити са в основата на лошото състояние на повечето от съществуващите спортни бази, амортизирани и недостатъчни съоръжения и екипи­ровки, малко спортни изяви и професионални клубове. “Порочният кръг” се затваря в проста формула: липса на средства – нефункциониращи спортни обекти – липса на инте­рес от спортните клубове.
  
• 
  Спортната дейност се организира предимно в училищата (в тяхната спортна база), но календарът на спортните прояви (състезания, турнири) е беден. Това силно ограничава масовия интерес към спорта и спортната кариера. Както и в спортните клубове, квалифи­цираните треньори са недостатъчно. Изоставането на спорта в общината е осезателно както в масовата/любителската му форма, така и в професионалната.
  

Проблемите на младите хора, тяхната реализация и мястото им в обществения жи­вот са сред приоритетите на община Търговище и обуславят необходимостта от създава­нето на дългосрочна младежка политика в региона.

• 
  Увеличаващ се брой на младежите, употребяващи алкохол и наркотици;
  
• 
  Нарастващо разпространение на полово предаваните болести поради липса на по­лова култура;
  
• 
  Отлив от спорта и туризма;
  
• 
  Отлив от културните събития;
  
• 
  Социална демотивация, апатия.
  

• 
  Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общи­ната са музеен комплекс, два театъра, художествена галерия, 40 читалища, множество библиотеки, религиозни домове и други културни институции.
  
• 
  Търговище е домакин на ре­дица традиционни национални прояви: празници на женските и девическите хорове, теат­рален фестивал “Дни на големия театър в малкия град”, международен фестивал на про­фесионални спектакли за деца “Вълшебната завеса”. Принос в културния календар на общината имат изявите на професионален фолклорен ансамбъл “Мизия”, музикално-тан­цова школа “Рождество Христово – ЛВК”, детски танцов ансамбъл “Търговище”, ансам­бъл “Демет”, балетна формация “Търговище”, балет “Вега”. Над 100-годишна е традици­ята на хоровото пеене в града. С отличия в национални и международни конкурси са ка­мерен хор “Златна лира”, смесен хор “Родна реч”, детски хор “Бончо Бончев”. Общински духов оркестър “Търговище” е домакин на фестивал с международно участие.