Съхранена чистота на въздуха и почвите; възможност за увеличаване на горите със защитни и рекреационни функции;
Добро съчетание на рекреационни ресурси (минерални води, гори, водни площи, природни забележителности) и КИН – потенциал за разнообразни продукти на алтернативен туризъм.
Общината няма план за оползотворяване на магистралния коридор – връзки, контактни зони, инвестиционни полета;
Наличие на територии с изявена “периферност”;
Недостатъчни повърхностни водни течения, при това замърсени с отпадни води;
Общината е бедна на полезни изкопаеми;
Раздробена собственост и липса на развит пазар – бариера за ефективно ползване на земята;
Неутвърдено балнеолечение, липса на продаваеми туристически продукти, още не-социализирано КИН;
Наличие на много “визуални замърсители” (сметища), създаващи лош имидж на общината.
Концентрация на население с висока квалификация и образование в центъра;
Нарастване дела на населението с високо образование;
Добре развита мрежа на образованието, вкл. професионални училища;
Добра квалификация на преподавателски кадри;
Добре развита социална инфраструктура, адекватна на образователните, здравните, културните и други социални потребности на населението;
Богат културен календар, съхранен певчески фолклор, възможност за включване в анимацията на туристически продукти;
Наличие на социална инфраструктура с над-общински функции – професионални училища, болнични заведения, театри, библиотеки, музеи, спортни съоръжения.
Формиране на отрицателен естествен и механичен прираст;
Застаряване на селското население;
Миграция на младите хора; апатия, слаба предприемчивост и социална креативност;
Ниско образователно равнище в селата; липсват условия за пълноценна жизнена кариера на млади хора в селата;
Намаляващ дял на реално заетите от активното население;
Високо равнище на безработицата при групи с ниска квалификация, средно специално и основно образование, при младите хора и ромите;
Изразена тенденция за намаляване на учениците в общообразователните училища; селският проблем “училища в криза” се пренася във времето;
Наличие на голям брой слети и маломерни паралелки в селски училища – предпоставка за ниско качество на образованието;
Проблеми с интегрирането на деца от малцинствените групи; лошо владеене на българския език;
Недостиг на учители по чуждоезиково обучение;
Амортизирана материално-техническата база на много училища;
Хроничен дефицит на средства за поддържане и обновяване на съществуващата инфраструктура (на здравеопазване, образование, култура);
Периферната мрежа на доболничната помощ е неразвита; социалните заведения и услуги са недостатъчни;
Много хора са без здравни осигуровки = без свободен достъп до медицински услуги.
Стопански сектор
Добре изразени икономически и обслужващи функции на града, отредена роля на общински и областен център, импулсиращ съседните територии;
Добра капитализация на територията (отчитайки и новите заводи на Тракия глас);
Възможност за привличане на стабилен поток от чуждестранни инвестиции (свързани и с възможността за формиране на клъстерите “стъкло” и “храни”);
Възможност за пълно оползотворяване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС (чрез партньорства и качествени проекти);
Възможност за развитие на конкурентен аграрен сектор и хранително-вкусовата промишленост, обвързани в клъстер “храни”; възможност за развитие на биологично земеделие;
Възможност за развитие на алтернативен туризъм, “стъпил” върху природно и културно наследство и интегриран с аграрния сектор;
Възможност за възраждане и преутвърждаване на Търговищкия панаир.
Общ спад и частична ликвидация на структуроопределящите производства;
Непреодоляно сътресение от преструктурирането, липса на стопански структури с капацитет за тласък в развитието и обновяването на общинската икономика; липса на нови/утвърдени търговски марки; липса на ново промишлено “лого” на общината;
Прекомерна концентрация на стопанските дейности /индустрия и услуги/ в града, пренебрегвайки потенциала на селата;
Заплаха от продължаващо увеличение на вътрешно-общинските различия, особено между центъра и останалите части на общината;
Незадоволително състояние на транспортната и бизнес инфраструктура;
Слабо навлизане на информационните и комуникационни технологии;
Сериозно разминаване между предлагана и търсена квалификация в пазара на труда (недостатъчно проучен проблем);
Амортизирани производствени зони и остаряло оборудване; липса на устроени нови зони за инвестиции; неизползвани възможности на селските територии за изнасяне на производства;
Нестабилни стопански структури в селското стопанство; ниско ниво на научно обслужване; липса на условия за развитие на фермерство от европейски тип;
Неефективен аграрен сектор - неоползотворен потенциал за поливно и биологично земеделие; бариерата “раздробена собственост”; слабо животновъдство;
Слаба конкурентоспособност и готовност за “влизане в релсите” на ЕС;
Липса на добре развит борсов пазар (фондов и стоков);
Недостатъчни знания и информация на бизнеса да подготвя проекти по линия на фондовете на ЕС;
Висока безработица и миграция на младите хора;
Нисък жизнен стандарт;
Заплаха от невъзможност да се постигне балансиран растеж на общинската икономика и продължаваща ниска икономическа ефективност на големите предприятия;
Заплаха от слабо усвояване на Структурните фондове поради недостатъчен административен капацитет за подготвяне на качествени проекти;
Заплаха от намаляване на промишленото производство под натиска на европейската конкуренция, което може да задълбочи още повече проблема с безработицата.
Техническа инфраструктура и екология
Добро ниво на изграденост на основните инфраструктурни системи (пътна, водостопанска, енергийна, в т.ч. газификация);
Предстоящо завършване на АМ “Хемус” и възможност за устройване на удачни връзки и контактни зони16;
Наличие на летище с възможност за връщане в експлоатация;
Осигурено предстоящо изграждане на няколко ПСОВ;
Съхранен екологичен баланс, отсъствие на агресивни източници на замърсяване, наличие на общинска програма за опазване на околната среда;
Наличие на реализуеми идеи, концепции и програми, касаещи адекватно развитие на техническата инфраструктура.
Голяма част от републиканската пътна мрежа е в лошо състояние;
Незадоволително е и състоянието на местната пътна мрежа, затруднения в поддържането й;
Амортизирана вътрешна водопроводна мрежа (особено в града) – големи загуби на вода;
Зависимост на локалните водоизточници в селата от засушавания;
Непълно използвани възможности за разширяване на газификацията;
Липса на канализационни мрежи в някои квартали на града и селата на общината; сериозни дефекти в съществуващата канализация;
Лошо състояние на каналната мрежа в напоителните полета на общината;
Остър недостиг на финансов ресурс за поддържане на съществуващата и за изграждане на нова техническа инфраструктура;
Трайна тенденция към замърсяване на въздуха с прах от лоша улична хигиена и лошо състояние на уличната мрежа в селищните среди;
Наличие на много нерегламентирани сметища в селата.
