На общия устройствен план на община свищов възложител: община свищов ноември, 2017 г
Изтегляне 1.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.2. Защитена зона „Обнова - Караман дол“, код BG0000239
- 5.1.3. Защитена зона „Персина”, код BG 0000396
- 5.1.4. Защитена зона „Черната могила”, код BG 0000516
- 5.1.5. Защитена зона „Свищовска гора”, код BG 0000576
- 5.1.6. Защитена зона „Река Янтра”, код BG 0000610
- 5.1.7. Защитена зона „Остров Вардим”, код BG 0002018
- 5.1.8. Защитена зона „Комплекс Беленски острови”, код BG 0002017
- 5.1.9. Защитена зона „Рибарници Хаджи Димитрово”, код BG 0002070
- Белобуза рибарка ( Chlidonias hybridus )
Степен пор (Mustela eversmannii) Разпространен в равнините и хълмистите райони на Северна България от крайморска Добруджа до долината на река Искър, на юг до Предбалкана. Най-южното находище в Източна Стара Планина са селата Бероново и Дъскотна и Айтоския проход. Обитава остепнени пространства, също и земеделски земи, където прави скривалища в синурите и крайречните храсти и горички. Използва речните долини и проходи като екологични коридори. Полигамен. Полово зрял на 10 - 11 месеца. Разгонването е през февруари – март. Бременността е 36 - 38 дена. Ражда 7 - 12 малки. Използва дупките на лалугери, хомяци, слепи кучета (които разширява), на лисици и язовци, или прави свои леговища; по-рядко – в скални цепнатини, коренища, сеновали. Изминава 4 - 7 km на денонощие. През зимата обитава до 3 km2. Основна плячка – лалугери, хомяци, мишевидни гризачи (Големански 2011, Зингстра и кол. 2009). Оценка на вида в зоната. В стандартния формуляр на защитената зона липсват числени данни за популацията на вида – той е означен като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 25776.66 дка. Оценка на вида в района на плана. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, един полигон с потенциални местообитания на вида отстои на около 100 м северозападно от най-северозападния имот, като не се засягат пряко. Въздействия Унищожаване на местообитания Един полигон с потенциални местообитания на вида отстои на около 100 м северозападно от най-северозападния имот, като не се засягат пряко. Унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания Един полигон с потенциални местообитания на вида отстои на около 100 м северозападно от най-северозападния имот, като не се засягат пряко. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство В района на потенциално въздействие (до 100 м от границите на имотите) липсват местообитания на вида. Освен това вида е с нощна активност, когато не се извършват строителни дейности. Безпокойство няма да има. Бариерен ефект Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има. Смъртност Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Няма вероятност от присъствие на индивиди в границите на имотите. Смъртност няма да има. Изводи: ОУП няма да окаже отрицателно въздействие (нито пряко, нито косвено) върху природни местообитания и видове, предмет на опазване в защитената зона. 5.1.2. Защитена зона „Обнова - Караман дол“, код BG0000239 ОУП не предвижда нови усройствени зони в границите на ЗЗ. Най близката такава - устройствената зона Ос при с. Морава, отстои на над 5000 м от границите ѝ. Отстоянието до границите на зоната предполага липса на въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ. 5.1.3. Защитена зона „Персина”, код BG 0000396 ОУП не предвижда нови усройствени зони в границите на ЗЗ. Най близката такава - устройствената зона Пч (западната индустриална зона на гр. Свищов), се намира извън ЗЗ, и отстои на над 400 м от границите ѝ. Отстоянието до границите на зоната, както и наличието на съществуваща индустриална зона, предполагат липса на въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ. 5.1.4. Защитена зона „Черната могила”, код BG 0000516 ОУП не предвижда нови усройствени зони в границите на ЗЗ. Най близката такава - устройствената зона Ос при с. Морава, отстои на над 5000 м от границите ѝ. Отстоянието до границите на зоната предполага липса на въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ. 5.1.5. Защитена зона „Свищовска гора”, код BG 0000576 ОУП предвижда закриване и рекултивация на съществуващо депо ТБО в имоти с номера 65766.162.1, 65766.162.2, 65766.162.3, 65766.162.4, 65766.162.5, 65766.162.6 и 65766.635.22. Имотите попадат в границите на ЗЗ Свищовска гора, код BG0000576. Предвидената рекултивация ще подобри състоянието на разглежданите имоти и ще окаже значително положително въздействие върху защитената зона и предмета и целите на опазване. Отрицателно въздействие върху ЗЗ няма да има. В близост до ЗЗ Свищовска гора е един имот, попадащ в устройствена зона Ов - Вилни зони, разположен в южните покрайнини на гр. Свищов. Намира се извън ЗЗ, като най-близкото разстояние между границите му и тези на ЗЗ е около 70 м, като между него и ЗЗ има други застроени места – вили. Няма да има въздействия, вкл. косвени (безпокойство), отличаващи се от съществуващите и в момента. ОУП няма да окаже отрицателно въздействие (нито пряко, нито косвено) върху природни местообитания и видове, предмет на опазване в защитената зона. 5.1.6. Защитена зона „Река Янтра”, код BG 0000610 ОУП не предвижда нови усройствени зони в границите на ЗЗ. Най близката такава - устройствената зона Ок при с. Хаджидимитрово, отстои на над 11000 м от границите ѝ. Отстоянието до границите на зоната предполага липса на въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ. 5.1.7. Защитена зона „Остров Вардим”, код BG 0002018 ОУП не предвижда нови усройствени зони в границите на ЗЗ. Най близката такава - устройствената зона Смф при гр. Свищов, отстои на над 6000 м от границите ѝ. Отстоянието до границите на зоната предполага липса на въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ. 5.1.8. Защитена зона „Комплекс Беленски острови”, код BG 0002017 ОУП не предвижда нови усройствени зони в границите на ЗЗ. Най близката такава - устройствената зона Пч (западната индустриална зона на гр. Свищов), се намира извън ЗЗ, и отстои на около 700 м от границите ѝ. Отстоянието до границите на зоната, както и наличието на съществуваща индустриална зона, предполагат липса на въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в ЗЗ. 5.1.9. Защитена зона „Рибарници Хаджи Димитрово”, код BG 0002070 Тангиращи с границите на ЗЗ са ПИ № 77013.64.13, 77013.64.14, 77013.64.15, землище с. Хаджидимитрово. Имотите са в устройствена зона Ок - Устройствена зона „Курорт". Имотите са с НТП „нива“. Трите имота се намират извън ЗЗ. Оценката на въздействието на предварителния проект на ОУП на община Свищов е извършена върху максималния брой видове, предмет на опазване в защитената зона. Устройствената зона (Ок) и трите имота попадащи в нея - ПИ № 77013.64.13, 77013.64.14, 77013.64.15, в землището на с. Хаджидимитрово попадат изцяло в UTM квадрат LJ 71, съгласно териториалното деление на страната и приложената методика в „Атласа на гнездящите птици в България“ (Янков 2007). Въздействие върху видовете птици, включени в Приложение І на Директива 2009/147 ЕЕС, предмет на опазване в защитена зона BG0002070 „Рибарници Хаджи Димитрово”. Представени са видовете птици върху които се очаква въздействие от прилагането на ОУП на община Свищов. Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) Биология на вида: Вид на Стария свят, който гнезди в 5 обособени района: европейско-средноазиатски, източноазиатски, индийски, африкански, австралийски. Вид, свързан с влажни зони и водоеми, богати на риба. Гнезди в блата, мочурища, постоянни сладководни езера, рибарници, гъсто обрасли с надводна и околоводна растителност. По време на миграция се среща и в соленоводни водоеми. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост между 30 и 45 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Белоока потапница (Aythya nyroca) Биология на вида: Туркестано-медитерански вид с фрагментиран ареал в умерената климатична област на Палеарктика, в степите, полупустините и южната горска зона на Западна Европа, Северна Африка, Монголия. Видът обитава предимно по-плитки блата и микроязовири с мозаечно разположена растителност или големи тръстикови масиви с малки водни огледала и канали, с полегати брегове и тинести плитчини и хидрофитна растителност. По време на миграции – разнообразни влажни зони. При зимуване – езера, язовири и малки морски заливи по Черноморското крайбрежие. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 10 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Бял щъркел (Ciconia ciconia) Биология на вида: Палеарктичен вид, който гнезди в Европа (без Финландия, Норвегия, Англия, Ирландия, Исландия и Кипър), Азия и Африка. Европейската популация е около 180000 гнездещи двойки. Синантропен вид, който гнезди предимно в населени места. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България (Големански 2011). У нас популацията наброява около 5000 двойки. Храни се в по-обширните обработваеми площи и влажните зони и ливади. Често каца в обработваемите площи и откритите степни територии за почивка по време на прелет. От реещите птици това е най-многочисления вид мигриращ през страната. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 7 двойки. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Територията на предвидените УЗ (Ок) е подходящо трофично местообитание за вида. Щъркелите се хранят в обработваемите площи особено след агротехнически мероприятия. Територията е извън границите на Натура зоната. При евентуално застрояване на имотите в УЗ Ок, няма да се намали процента на оптималните за вида трофични местообитания в защитената зона. Дейността може да предизвика слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Малък воден бик (Ixobrychus minutus) Биология на вида: Вид на Стария свят, който гнезди в Европа, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Бангладеш, Индия, Пакистан, Тайланд, Мианмар, Африка на юг от Сахара, Австралия. Зимува от Африка (южно от Сахара) до Индия. Вид свързан с влажни зони и водоеми богати на крайбрежна растителност. Предпочита обширни тръстикови масиви и храсти в сладководни блата и разливи и в долните течения на големите реки. В извънгнездовия сезон се среща и в нетипични за вида местообитания като пустеещи терени и окрайнини на гори в ниските части на планините. „Застрашен вид” включен в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 11 двойки. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Малък креслив орел (Aquila pomarina). Биология на вида: Палеарктичен вид с разкъсан гнездови ареал в Източна Европа, Мала Азия, Иран, Ирак, Индия. В България видът е гнездещо прелетен и преминаващ. Гнезди в широколистни гори в близост до речни долини до около 1500 м н.в. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост от 1 двойка. Среща се и по време на миграция. Не гнезди в UTM квадрат LJ 71, но гнезди в съседните квадрати (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари извън зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) Биология на вида: Космополитен вид, който гнезди в Азия, Африка, Централна и Южна Америка, Европа (Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Австрия, Полша, Унгария, Хърватско, Молдавия, Украйна, Южна Русия). Зимува в Африка, Южна Азия. Общата численост в Европа, Източното Средиземноморие (включително Черно море) е 30700–45900 гнездещи двойки. Повечето колонии на нощните чапли са свързани с по-големите влажни зони. Те обитават различни влажни зони като блата, реки и окрайнини на езера. Храната на нощната чапла се състои предимно от риба, въпреки че често се срещат и пиявици, червеи, водни и сухоземни насекоми. Видът също така се храни и с раци, земноводни, гущери, змии, гризачи, птици, яйца, мърша, растителна храна. „Уязвим вид” от Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 36 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Орел змияр (Circaetus gallicus) Биология на вида: Индо-африкански вид, разпространен в Евразия от Пиринейския полуостров, Франция, Италия, Балканския полуостров, Словакия, Румъния, Унгария, Полша, Беларус, Естония, Украйна, Русия, на север до Петербургска област, Мала Азия, до Западен Китай и Индия; в Африка от Мароко до Египет. Гнездещо-прелетен и преминаващ, в миналото широко разпространен и често гнездящ в равнини и планини вид. Обитава разредени широколистни и рядко иглолистни гори в близост до открити терени, пасища и ливади. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България (Големански 2011). Размножителният период е от май до юни. В България са установени 270-320 двойки (Янков 2007). Откритите територии се ползват от змияри като подходяща трофична база. Предпочита сухи припечни места с ниска тревна растителност. Състояние на популацията в ЗЗ: Видът се среща като гнездещ в защитената зона с 1 двойка. Не гнезди в UTM квадрат LJ 71, но гнезди в съседните квадрати (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари извън зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Полски блатар (Circus cyaneus) Биология на вида: Холарктичен вид, чийто гнездови ареал обхваща западните (на юг до Северна Испания и Португалия), централни и северни части на Европа, Централна и Северна Азия и Северна Америка. Зимува в южните части на Евразия и Северна Америка. Западноевропейската популация е постоянна. Преминаващ, зимуващ и вероятно гнездещ вид у нас. В миналото е съобщаван предимно за източните равнинни части на страната и Черноморското крайбрежие. Сега през размножителния период има наблюдения в Горнотракийската низина, Дунавската равнина и Добруджа, но без доказателства за гнездене. През юни 1998 г. в северозападната част на бившето Стралджанско блато е видян 1 женски индивид. Полският блатар гнезди в близост до водоеми обрасли с гъста растителност, тревни съобщества по влажни терени. „Критично застрашен вид” включен в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Според стандартния формуляр за зоната видът се среща само по време на миграция и зимуване с численост до 4 птици. Според Янков (2007) видът не гнезди в UTM квадрат LJ 71. Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари извън зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Синявица (Coracias garrulus) Биология на вида: Гнезди в Европа, Западна Азия и Северозападна Африка. Зимува в Африка. У нас е гнездящо прелетна. Гнезди в земни дупки, скални ниши, хралупи. Храни се над открити пасища, ливади, овощни градини. Уязвим вид в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Видът се среща като гнездещ в защитената зона с численост от 2 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Територията на УЗ Ок попада в потенциално трофично местообитание на вида. Видът се среща в района и прилежащите територии. Често каца по стълбовете около пътищата и ловува в откритите обработваеми или пустеещи земи. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие, за намаляването на което не е необходимо прилагане на специални мерки. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) Биология на вида: Палеарктичен вид, чийто гнездови ареал обхваща Северозападна Африка, Европа и Азия, Австралия, Нова Зеландия и някои острови на Тихия и Индийския океан. Зимува южно от тропична Африка и в Южна Азия. Видът обитава водоеми обрасли с гъста растителност, мочурища, тревни и обработваеми площи. Гнезди в тръстикови масиви и растителност по периферията на водоеми. Застрашен вид в Червената книга на страната (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Според стандартния формуляр за зоната видът гнезди с численост от 1 двойка. Според Янков (2007) видът гнезди в UTM квадрат LJ 71. Среща се и по време на миграция. Оценка на въздействието: Възможно е слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) е трофично местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Биология на вида: Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата, в овощни градини, дворове на градове, села и покрай пътищата. Числеността и е висока и равномерна в цялата страна. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнездящ вид на територията на защитената зона с численост от 10 двойки. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) е трофично местообитание за вида. Гнезди в съседните храстови съобщества западно от УЗ. Възможно е безпокойство върху гнездови местообитания на вида при строителството и експлоатацията на УЗ. Дейността ще има слабо отрицателно въздействие и при влошаване на съседни местообитания, които са с неголяма площ. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Черна рибарка (Chlidonias niger) Биология на вида: Холарктичен вид, обитаващ Европа и Азия от Франция и Южна Испания до ез. Байкал и Северна Америка – между 60. и 40. с. ш. У нас Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото е гнездил по блатата около Дунав и по Черноморското крайбрежие. Сега е с неясно разпространение и численост. Обитава сладководни водоеми (блата, езера, рибарници), гъсто обрасли с плаваща водна растителност. В извънгнездовия период – водоеми от различен характер. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 21 двойки. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 1.9 Mb. Сподели с приятели:
|