V. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАНА ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

- значително въздействие (3) - въздействие, което ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ от съответното природно местообитание/вид и би могло да промени функциите и/или структурата на природното местообитание/популация на вида в границата на защитената зона.

Тангиращи с границите на ЗЗ са ПИ № 77013.64.13, 77013.64.14, 77013.64.15, землище с. Хаджидимитрово. Имотите са в устройствена зона Ок - Устройствена зона „Курорт". Имотите са с НТП „нива“. Трите имота се намират извън ЗЗ. Характера на терена – интензивно обработвана нива, както и близостта до съществуващи и функциониращи рибарници, не предполагат значително въздействие (безпокойство). Същото ще се отличава малко от съществуващото и в момента такова от работата на тежката селскостопанска техника и присъствието на рибари.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попада 1 полигон на едно природно местообитание, предмет на опазване в зоната – 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества.

Доминирани от житни треви степи и пасища на льосови възвишения. Дебелината на льоса достига до 30-50 м и е покрит с черноземни почви с различна степен на деградация. В зависимост от мощността на почвата преобладават или гъстотуфести степи, доминирани от Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stippa tirsa, или на местата с разкрития на льоса – по-отворени съобщества на Stipa capillata, Agropyron cristatum, Kochia prostrata, Artemisia campestris. Запазени са само по склоновете на някои стръмни льосови форми. В състава на тези съобщества се срещат много типично степни видове (Кавръкова и кол. 2009).

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 6250* е представено в ЗЗ с обща площ от 6440.5 дкa.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попада 1 полигон от местообитанието, като не се засяга пряко.

В близост до трите имота попада 1 полигон от местообитанието, като не се засяга пряко. Унищожаване на площи от местообитанието няма да има.

В близост до трите имота попада 1 полигон от местообитанието, като не се засяга пряко. Фрагментация на площи от местообитанието няма да има.

Въздействието е възможно само при използване на неместни и/или инвазивни видове при озеленителните мероприятия. При неизползване на такива, въздействие от плана върху природното местообитание няма да има.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попадат местообитания на следните видове, предмет на опазване в зоната – Добруджански тритон (Triturus dobrogicus), Червенокоремна бумка (Bombina bombina) Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Пъстър смок (Elaphe sauromates) и Лалугер (Spermophilus citellus). Полигон с местообитания на Степен пор (Mustela eversmannii) отстои на около 100 м северозападно от най-северозападния имот.

Среща се в крайдунавските блата и канали, и долните течения на дунавските притоци. Обитава плитките части на застояли водоеми или бавнотечащи реки, обрасли с водна растителност, както и техните околности. Начинът на живот на този вид в България е слабо проучен. Храни се основно с водни безгръбначни. Зимува главно на сушата. През октомври и ноември прави масови струпвания в удобни за зимуване места, като в някои случаи са наблюдавани стотици индивиди (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр на защитената зона липсват числени данни за популацията на вида – той е означен като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 29985.4 дка, в т.ч. 2494.7 дка оптимални местообитания.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попадат потенциални местообитания на сухоземната фаза на вида, като не се засягат пряко.

В близост до трите имота попадат потенциални местообитания на сухоземната фаза на вида, като не се засягат пряко. Унищожаване на местообитания на вида няма да има.

В близост до трите имота попадат потенциални местообитания на сухоземната фаза на вида, като не се засягат пряко. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Няма вероятност от присъствие на индивиди в границите на имотите. Смъртност няма да има.

Среща се в ниските части на страната до около 250 m н.в. Обитава естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и наводнени коловози. Предпочита водоеми с обилна растителност. Активна е денем и привечер, но през брачния период и през голямата част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни животни. Размножителният период обикновено е през втората половина на април и май. Женската снася от 80 до 300 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи. Хибернацията е от ноември до март-април (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр на защитената зона липсват числени данни за популацията на вида – той е означен като много рядък (V). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 37387.4 дка, в т.ч. 8265.9 дка оптимални местообитания.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попадат потенциални сухоземни местообитания на вида, като не се засягат пряко.

В близост до трите имота попадат потенциални сухоземни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Унищожаване на местообитания на вида няма да има.

В близост до трите имота попадат потенциални сухоземни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Няма вероятност от присъствие на индивиди в границите на имотите. Смъртност няма да има.

Среща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 m н.в. Обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността є в рибарници и микроязовири обрасли с папур, тръстика и дзука. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни. Силно привързан към водата вид, но понякога във влажни местообитания се отдалечава и на големи разстояния от нея. Храни се с водни безгръбначни животни (ракообразни, мекотели, водни насекоми), по-рядко с малки жаби, попови лъжички, риба (включително мърша). Храни се почти само във водата. При опасност незабавно се гмурка. В края на пролетта женските снасят от 3 до 18 (най-често 5-10) яйца. Снасянето е веднъж или два пъти на размножителен сезон, като яйцата се заравят в плитки гнездови камери по бреговете на водоемите. В зависимост от температурата инкубацията трае от 65 до 100 дни. Новоизлюпените са с дължина около 25 mm. Те нарастват бързо и полова зрялост достигат при дължина на карапакса над 12 cm (6-12 години при мъжките, 14-18 години при женските). Зимува на дъното на водните басейни, които обитава, по-рядко – на сушата (ако водоемите пресъхнат през есента). Продължителността на живота в природата достига до около 40 години (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр на защитената зона липсват числени данни за популацията на вида – той е означен като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 34630.7 дка, в т.ч. 5437.3 дка оптимални местообитания.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попадат потенциални сухоземни местообитания на вида, като не се засягат пряко.

В близост до трите имота попадат потенциални сухоземни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Унищожаване на местообитания на вида няма да има.

В близост до трите имота попадат потенциални сухоземни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Няма вероятност от присъствие на индивиди в границите на имотите. Смъртност няма да има.

Среща се в цялата страна, с изключение на високите затворени полета в Западна България; отсъства или е много рядка на северозапад от линията гр. Никопол – с. Главаци (Врачанско). По долината на р. Струма се среща на север до гр. Земен (много рядка в Кюстендилското поле). Поради интензивното земеделие днес почти не се среща в Тракийската низина. В планините е установена до около 1300 m н.в. Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори. Дневен вид. Активността е най-висока през пролетта. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Храни се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). В менюто попадат и дребни безгръбначни животни. Копулацията е през април-май, рядко през есента. От май до юли женските снасят на 1-4 пъти по 3-7 яйца, които заравят в рохкави почви на склонове с южно изложение. Инкубацията продължава от 70 до над 100 дни. Полова зрялост настъпва след осмата година при мъжките и след десетата при женските. За зимуване се заравя в почвата обикновено на южни склонове. Продължителността на живота достига над 100 г. (в изкуствени условия) (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр на защитената зона липсват числени данни за популацията на вида – той е означен като много рядък (V). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът е установен в едно находище в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 18867.4 дка, като липсват оптимални местообитания.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попадат потенциални слабо пригодни местообитания на вида, като не се засягат пряко.

В близост до трите имота попадат потенциални слабо пригодни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Унищожаване на местообитания на вида няма да има.

В близост до трите имота попадат потенциални слабо пригодни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Няма вероятност от присъствие на индивиди в границите на имотите. Смъртност няма да има.

Среща се в равнините и ниските части на планините в Южна България източно от Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Обитава открити терени със степна растителност; разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Дневен вид. Храни се с гризачи, земеровки, дребни птици и яйца (може да поглъща големи яйца поради наличието на силно удължени хипапофизи), много рядко яде и гущери. Ловува в дупки на гризачи или на повърхността и често се катери по дърветата. Задушава жертвата като се увива около нея. Размножаването у нас не е добре проучено. В източните части на ареала копулацията е през май, а през юни-юли женската снася от 4 до 16 яйца. Малките се излюпват през август-септември. Половата зрялост настъпва на третата или четвъртата година (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр на защитената зона липсват числени данни за популацията на вида – той е означен като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 42899 дка, в т.ч. 2691.8 дка оптимални местообитания.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в близост до трите имота попадат потенциални слабо пригодни местообитания на вида, като не се засягат пряко.

В близост до трите имота попадат потенциални слабо пригодни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Унищожаване на местообитания на вида няма да има.

В близост до трите имота попадат потенциални слабо пригодни местообитания на вида, като не се засягат пряко. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Няма вероятност от присъствие на индивиди в границите на имотите. Смъртност няма да има.

Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3–5 ha, в редки случаи 100–150 ha, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни (Големански 2011).

В стандартния формуляр на защитената зона липсват числени данни за популацията на вида – той е означен като обикновен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), видът е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 50787 дка, в т.ч. 17049 дка оптимални местообитания.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в близост до трите имота попадат оптимални местообитания на вида, като не се засягат пряко. При собствените ни проучвания се установи, че посочения полигон е зает в голямата си част от храстова растителност (Фиг. 5.1.1-1), което го прави ако не изцяло непригоден като местообитание на вида, то поне със субоптимални характеристики.

Фигура 5.1.1-1: Потенциално местообитание на лалугера (светлосин контур) според МОСВ (2013). Червен контур – Устройствена зона „Курорт" (Ок).

В близост до трите имота попадат субоптимални местообитания на вида, като не се засягат пряко. Унищожаване на местообитания на вида няма да има.

В близост до трите имота попадат субоптимални местообитания на вида, като не се засягат пряко. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е слабо чувствителен към безпокойство от ограничен брой строителна и транспортна техника – заселва се покрай интензивно обработвани ниви, пътища и др. (Macdonald & Barrett 1993, лични набл.). Въздействие върху евентуално заселващи се индивиди в прилежащия на ИП район от ЗЗ няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

Трите имота не засягат местообитания на вида, вкл. такива, можещи да играят биокоридорна функция. Няма вероятност от присъствие на индивиди в границите на имотите. Смъртност няма да има.