На общия устройствен план на община свищов възложител: община свищов ноември, 2017 г
Изтегляне 1.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Голям гмурец ( Podiceps cristatus )
- 5.1.10. Защитена зона „Свищовско-Беленска низина”, код BG 0002083
Черночела сврачка (Lanius minor) Биология на вида: Разпространена в Европа и Азия. Гнездещ, прелетен вид. Зимува в екваториална Африка. Обитава единични по-високи дървета или групи от храсти, широколистни гори, ивици от дървета, овощни градини. Среща се в непосредствена близост до жилищни постройки и вили, както и в изкуствено създадените полезащитни пояси. Гнезди в открити пространства и пасища с разпръснати редки дървета и храсти или неголеми изкуствени насаждения сред тях, окрайнини на гори граничещи с пасища до 200 м надморска височина, а някои двойки и до 900 м. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнездящ, прелетен вид в зоната с численост около 5 двойки. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) е трофично местообитание за вида. Гнезди в съседните територии западно от УЗ. Възможно е безпокойство върху гнездови местообитания на вида при строителството и експлоатацията на УЗ. Дейността ще има слабо отрицателно въздействие и при влошаване на съседни местообитания, които са с неголяма площ. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Върху останалите видове птици предмет на опазване в зоната по чл.6, ал.1, т.3 от ЗБР въздействие няма да има. Това са следните видове: Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Бойник (Philomachus pugnax), Бяла лопатарка (Platalea leucorodia), Голяма бекасина (Gallinago media), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Златистопер дъждосвирец (Pluvialis apricaria), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Орел рибар (Pandion haliaetus), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Саблеклюн (Recurvirostra avoseta), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Ушат гмурец (Podiceps auritus), Черен щъркел (Ciconia nigra). В границите на разглежданите имоти и прилежащите хабитати не са установени техни подходящи местообитания, не са наблюдавани по време на теренните изследвания и има много малка вероятност да бъдат установени през гнездовия период и по време на миграция и зимуване, поради специфичните им екологични изисквания.
Представени са видовете птици върху които се очаква въздействие от прилагането на ОУП на община Свищов. Голям гмурец (Podiceps cristatus) Биология на вида: Вид на Стария свят. Среща се в умерените и в южните части на Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Европейската популация се оценява на 580000–870000 двойки. У нас гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Обитава сладководни водоеми, рибарници и микроязовири. Предпочита водоеми, пръстеновидно обрасли с широка, но не много гъста ивица от папур или тръстика. През зимата – големи сладководни езера, язовири, лагуни и плитки морски заливи. „Уязвим вид” в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 7 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) Биология на вида: Холарктичен вид, който гнезди в почти цяла Европа, Азия и Северна Америка. Зимува във всички незамръзващи водоеми. У нас гнездещ, мигриращ и зимуващ вид. Обитава различни водоеми обрасли с растителност. През зимата се концентрира и в морските заливи. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 21 двойки. Среща се и по време на миграция и зимуване с високи числености. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи) и периодично движение на хора и техника. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) може да бъде трофично местообитание за мигриращи и зимуващи патици. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които могат да се ползват от вида за хранене. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Зеленоножка (Gallinula chloropus) Биология на вида: Космополитен вид, разпространен в Европа, Азия, Африка и Америка и океанските острови. У нас гнездещ, мигриращ и зимуващ вид. Обитава различни водоеми обрасли с растителност. Гнезди сред водната растителност два пъти годишно. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 16 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Кафявоглава потапница (Aythya ferina) Биология на вида: Палеарктичен вид. Гнезди от Исландия и Великобритания до ез. Байкал на изток, на север до 66° с. ш., на юг до басейна на р. Дунав. Изолирани популации има в Испания, Тунис, Гърция и Турция. Обитава обширни, дълбоки и открити водоеми, с големи водни огледала и растителност по периферията. При миграция и зимуване обитава разнообразни влажни зони, включително големи езера и язови. „Уязвим вид” в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост 3 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Лиска (Fulica atra) Биология на вида: Палеарктичен вид. Гнезди в Европа, Азия, Австралия и Северозападна Африка. У нас гнездещ, мигриращ и зимуващ вид. Обитава различни водоеми обрасли с растителност. Зимува във всички незамръзващи водоеми. През време на миграция и зимуване образува струпвания по Черноморието и черноморските блата. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост между 60 и 140 двойки. Среща се и по време на миграция – около 100 птици. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) може да бъде трофично местообитание за мигриращи птици. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които могат да се ползват от вида за хранене. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Лятно бърне (Anas querquedula) Биология на вида: Палеарктичен вид. Разпространен в бореалната, умерената, средиземноморската, степната и пустинната климатична област, до 65° с. ш., а на изток до о. Сахалин и п-ов Камчатка. У нас гнездящо-прелетен и преминаващ вид. В миналото е широко разпространен по блатата и езерата в страната. Вероятно популацията е намаляла след пресушаването на много влажни зони в страната, но остава една от най-широко разпространените гнездящи патици в страната. Блата с различна големина, рибовъдни стопанства, микроязовири, понякога и временни водоеми с обраствания по бреговете. „Уязвим вид” в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 26 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) Биология на вида: Палеарктичен вид, чийто гнездови ареал обхваща Европа, Северозападна Африка и източния бряг на Средиземно море. Европейската популация е оценена на 99000–170000 двойки. У нас Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ. Гнезди в обраствания с папур с гъстота 30–40 стъбла/m2. Яйцата (средно 6) снася през втората и третата десетдневка на май и първата на юни. „Уязвим вид” в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 7 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Малък ястреб (Accipiter nisus) Биология на вида: Палеарктичен вид, разпространен в Европа, Азия и Северозападна Африка. Зимува в Европа, Южна Азия и Северна Африка. Гнездяща, мигрираща и зимуваща птица, която се среща в цяла България. Обитава разредени иглолистни, широколистни и смесени гори. Предпочита места в близост до сечища, поляни и пасища. Среща се от 0 до 2000 м. н.в. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона гнезди една двойка. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) е трофично местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Обикновен мишелов (Buteo buteo) Биология на вида: Вид с обширен ареал в Европа и Азия. Зимува в Южна Евразия и Африка. У нас гнездящ, мигриращ и зимуващ често срещан вид, един от видовете грабливи птици с най-висока численост – между 2500 и 4000 двойки. Гнезди по дървета в различни видове гори. Храни се с дребни гризачи по пасища, ливади и обработваеми площи. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона гнезди една двойка. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Среща се и по време на миграция и зимуване. Оценка на въздействието: Възможно е слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) е трофично местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Обикновен пчелояд (Merops apiaster) Биология на вида: Разпространен е в цялата страна в ниските части. Прелетен вид. Гнезди в земни и льосови стени и насипи до около 800 м.н.в. Има добър и маневрен полет. Храни се предимно с насекоми. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 22 двойки. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) е трофично местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) Биология на вида: Палеарктичен вид, който гнезди в Европа и Азия. У нас гнездящ, мигриращ и зимуващ вид. Гнезди в равнините и ниските части на страната с численост около 1000 двойки. Обитава влажни ливади и заблатени участъци, пасища, диги, поляни до водоеми. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 4 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Сива чапла (Ardea cinerea) Биология на вида: Палеарктичен вид, който гнезди в Индия, Мианмар (Бирма), о. Цейлон, Малайските острови и о. Ява, на места в Африка. Зимува в Централна и Южна Африка, Азия. Общата численост в Европа е 63 000–85 000 гнездещи двойки. У нас гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Гнезди в самостоятелни или в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в тръстикови масиви, по дървета (бяла върба, бяла и хибридна топола, дъб, ясен, липа, бук) и рядко на скали. Отглежда 4–5 малки, които започват да летят от средата на юни. Храната се състои от риба, мишки, жаби и др. „Уязвим вид” в Червената книга на България (Големански 2011). Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост около 42 двойки. Среща се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е много слабо отрицателно, косвено въздействие от влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване) по време на строителството и експлоатацията на обособената курортна зона. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) не е типично трофично или подходящо местообитание за вида. Разстоянието до водно огледало и околоводна растителност е около 550 м. Очаква се отрицателното въздействие да е в много ниска степен предвид отдалечеността на имотите от оптимални за вида местообитания, състоянието на имотите към момента (обработваеми земи ) и периодично движение на хора и техника. Възможни въздействия върху вида – безпокойство. Степен на въздействие: незначително (1). Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) Биология на вида: Вид с обширен ареал в Евразия и Африка. Зимува в Южна Евразия и Африка. У нас постоянен и зимуващ често срещан вид, един от видовете грабливи птици с най-висока численост – между 4000 и 7500 двойки. Гнезди по скали, дървета и ел. стълбове, често в гнезда на вранови птици. Храни се с дребни гризачи по пасища, ливади и обработваеми площи. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона гнезди с численост около 2 двойки. Гнезди в UTM квадрат LJ 71 (Янков 2007). Оценка на въздействието: Възможно е слабо отрицателно въздействие от загуба на потенциални трофични местообитания. Територията на предвидената в плана УЗ (Ок) е трофично местообитание за вида. Очаква се отрицателното въздействие да е в ниска степен предвид наличие на обширни обработваеми площи и угари около зоната, които се ползват от вида за хранене. Дейността ще има много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: незначително (1). Върху останалите видове птици предмет на опазване в зоната по чл.6, ал.1, т.4 от ЗБР въздействие няма да има. Това са следните видове: Брегова лястовица (Riparia riparia), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Зимно бърне (Anas crecca), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Клопач (Anas clypeata), Кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Ням лебед (Cygnus olor), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Речна чайка (Larus ridibundus), Сива патица (Anas strepera), Сребриста чайка (Larus argentatus), Фиш (Anas penelope), Червеноврат гмурец (Podiceps grisegena), Черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), Черноопашат крайбрежан бекас (Limosa limosa). В границите на разглежданите имоти и прилежащите хабитати не са установени техни подходящи местообитания, не са наблюдавани по време на теренните изследвания и има много малка вероятност да бъдат установени през гнездовия период и по време на миграция и зимуване, поради специфичните им екологични изисквания.
Негативното въздействие от реализацията на плана на ОУП на община Свищов, върху биологичното разнообразие и в частност върху птиците в района, е в много ниска степен и се свежда до отнемането и увреждането на части от подходящи трофични местообитания, извън защитената зона и безпокойство на видове птици, предмет на опазване в защитена зона BG0002070 „Рибарници Хаджи Димитрово“ по Директивата за опазване на дивите птици. С прилагането на плана ще бъдат нарушени обработваеми площи, извън границите на защитената зона, трофични местообитания на някои видове, предмет на защита в защитената зона. Като цяло, територията в района на УЗ е антропогенизирана, поради което реализацията на плана няма да има значително въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона BG0002070 „Рибарници Хаджи Димитрово“. При оценка на въздействието върху видовете птици е отчетено отрицателно въздействие в ниска степен (оценка 1) за 26 вида птици, предмет на опазване в ЗЗ „Рибарници Хаджи Димитрово”. При 16 вида е отчетено косвено въздействие и безпокойство от реализацията на плана. Въздействието се определя като слабо, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация. Въпреки това за пълно отстраняване на отрицателното въздействие са разработени мерки (т. 6 от ДОС), които следва да бъдат приложени.
В близост до границите на ЗЗ се намират ПИ с номера 65766.304.10 и 65766.302.129 от землището на гр. Свищов, отредени за Чисто производствена зона – Пч. Те са прилежащи на Западната индустриална зона, което предполага липса на косвени въздействия (замърсяване), отличаващи се от съществуващите и в момента. ОУП няма да окаже отрицателно въздействие (нито пряко, нито косвено) върху видовете птици, предмет на опазване в защитената зона.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 1.9 Mb. Сподели с приятели:
|