Озеленените територии за широко обществено ползване извън населените места от разновидността Оз2

Конкретните предвиждания за озеленени територии за широко общественоползване — горски парк (Оз3) се отнасят за горски парк „Паметниците". Обхваща горски територии източно от гр. Свищов, в местността около р. Текир дере. Включва подхода към културната ценност и основен обект на културния туризъм „Нове". Горският парк е развит в близост до Римския военен лагер „Нове" и е част от охранителната зона. Според обхвата му, границата на парка тангира от юг границата на недвижимата културна ценност, археологическия обект Нове, което е условие за цялостно съхраняване на естествената му природна среда. В посочения обхват вече са изградени алеи и велотрасета, както и елементи. Площта на горския парк 1,20 ха.

Зона Спа се определя за терен южно от с. Овча Могила, който може да се използва като база за конни спортове (това предложение е обвързано с развитието на здравни и рехабилитационни дейности в този опорен център). В тази зона се включват и съществуващите селски стадиони при с. Александрово, Деляновци и Морава.

Гробищни паркове – за гр. Свищов е определен нов терен в съседство от изток на съществуващите паркове – бивши земеделски земи с променено предназначение. В по-голямата част от селските гробищни паркове са налице теренни резерви. Недостатъчно е озеленяването.

Защитно, изолационно и крайпътно озеленяване – за възпиране, ограничаване или смекчаване неблагоприятни влияния, изпълнение на санитарно-хигиенните стандарти и осигуряване комфорт на обитаването, между жилищните територии и такива за животновъдни или производствени дейности, се предвижда устройство на озеленени площи със специфично предназначение, с режим на устройствена зона „Изолационно озеленяване" - Ози. Зони от този вид се предвиждат също между жилищни територии и прилежащи участъци от трасетата на републикански пътища. В устройствените зони Ози се изпълнява озеленяване с подходяща едроразмерна растителност на база дендрологичен проект. Те се стопанисват и поддържат, като част от зелената система на съответното населено място. ОУП предвижда доразвиване на крайпътното озеленяване по пътищата от републиканската и общинската мрежа. При прокарване на нови пътни трасета и реконструкция на съществуващи, в участъците с възможни снегонавявания се предвижда крайпътно озеленяване - двустранно, или едностранно на платното, откъм неблагоприятната страна, като от тази страна във всички случаи се предвижда етажно озеленяване с храстова и дървесна растителност за защита от снегонавяване. При двустранно озеленяване на срещуположната страна се предвижда разредено редово озеленяване с дървесна растителност, с оглед бързо разледяване и снеготопене по пътното платно.
7. ВОДНИ ОБЕКТИ И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ИМ КРАЙБРЕЖИЯ

ОУП запазва всички естествени обраствания - зелени структури в обхвата на принадлежащите земи на водните обекти по смисъла на Закона за водите (ЗВ) и предвижда тяхното опазване, доколкото не възпрепятстват естествения отток, както и поддържането на обектите. Предназначението им е осигуряване срещу ерозионни процеси; превръщане на част от надземния отток в подземен (осигурява подхранване на оводнената част в по-продължителен период и с по-ниска скорост на протичане на водите); предпазване (филтриране) на вредности от селскостопанските дейности - разтворени торове и препарати за растителна защита. Едновременно с това, те осигуряват „зелени коридори" - непрекъснатост на зелените и природните ареали, увеличаващи възможностите за активна аерация, както и естествени връзки за локални миграции на животински видове. Не на последно място, крайречните зелени структури представляват характерен ландшафтен акцент.

Във връзка с горното, не се допуска промяна на предназначението и/или разполагане на строежи в поземлените имоти на описаните обекти, включени в ККР и КВС, освен изграждане на водностопански и хидротехнически системи и съоръжения. В границите на урбанизирани територии, в т.ч. извънселищни паркове се допуска още и изграждане на съоръжения, свързани с водни спортове и атракции, на основание цялостен ПУП.

При поддържането и доизграждането на структурите да се съблюдават и следните изисквания:

• 
  при подмяната на съществуващото или при ново озеленяване да се ползват растителни видове, идентични с естествените за мястото;
  
• 
  да не се засаждат дървета в най-ниската разливна крайречна тераса (в зависимост от хидроложки проучвания за високи води с обезпеченост веднъж на 50 години).
  

Целта на тези предвиждания е опазване в максимална степен на горските територии, осигуряване на свързаност на природните ареали (планиране на прекъсната урбанизация), запазване характера на селищните ландшафти, изграждането на техническа инфраструктура да нарушава минимално ценните и характерни елементи на ландшафта – скални масиви, земни форми, съществуващо едроразмерно озеленяване.

На техническа и биологическа рекултивация подлежат:

• 
  закритите депа за твърди битови отпадъци;
  
• 
  строителни площадки на точкови и линейни обекти (след приключване на строителството);
  
• 
  земи с нарушен почвен профил;
  
• 
  изоставени бивши кариери или освободени площи от кариери, както и площите на всички кариери след приключване на експлоатацията им – напр. в Овча Могила.
  

Защитените територии запазват предназначението си по ЗЗТ. Достъпът до защитените местности и природните забележителности се осъществява изцяло по съществуващи горски и полски пътища. Предвиждат се мероприятия по поддръжката и туристическо маркиране, без капитални благоустройствени работи.

Съгласно данните, предоставени от Възложителя, ОУП не предвижда урбанизация на земеделски и горски територии, попадащи в защитени зони по ЗБР или защитени територии по ЗЗТ. За земеделските територии, попадащи в защитени зони по ЗБР, се установява режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от Закона за устройството на територията, с който се запазва фактическото им ползване, без да се влошават качествата им. Режимът на превантивна защита се прилага до влизането в сила на планове за управление на защитените зони, след което устройството им се съобразява с общите правила за устройство, определени с настоящия ОУПО и изискванията на съответния план за управление.
11. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Културното наследство в община Свищов представлява един от ценните ресурси на общината, със значение както за социално-икономическото ѝ развитие, така и като елемент на физическата среда. Основният интерес е насочен към култовите обекти и архитектурно-строителните ценности от края на 18-ти и началото на 19-ти век в гр. Свищов. Друг основен ресурс са обектите на археологическото наследство, разположени почти изцяло в извънселищни територии.

Най-ценните обекти на архитектурното наследство в гр. Свищов, както и такива, свързани с исторически събития и личности със статут на НКЦ са в удовлетворително състояние и социализирани. Някои НКЦ са в лошо, в т.ч. има такива в аварийно състояние, като мерките за опазването им не са предмет на ОУП.
12. ТРАНСПОРТ И КОМУНИКАЦИИ

Един от основните приоритети при решаване на проблемите на строителството и благоустройството са комуникациите в рамките на населените места, както и междуселищните връзки. В община Свищов най-голяма е дължината на пътищата от трети клас (75,873 км), което представлява 59,9% от дължината на цялата пътна мрежа в общината.

Подобряването на пътните връзки на гр. Свищов и общината в трите основни направления - В. Търново, Плевен, Русе, е приоритет с висока степен.

От анализа на състоянието на общинската пътна мрежа, което е важно условие за свързаността между селата и общинския център, е видно, че само 12,32% от общинската пътна мрежа е в добро или отлично състояние, 47,48% е в задоволително състояние и 40,20% е в незадоволително и лошо състояние (като малко над 1/3 от тях са без трайна настилка). Необходима е основна рехабилитация на общинските пътища. От много важно значение е “Реконструкция на път VTR2263 (ІІ-52, ОРЕШ – ДЕКОВ) – ДРАГОМИРОВО (ІІІ-302)”. Строителството на пътя е започнало в началото на 90-те години. Изградени са изцяло едва 3.739 км. от общата дължина 8.8478 км, от км. 4+739 до км. 8+478. На останалата част е изпълнена само трошенокаменната настилка. Към настоящия момент пътят е почти неизползваем. С изпълнение на проекта ще бъде осигурена пряка връзка между с. Ореш и с. Драгомирово. Проектът е включен в Средносрочната оперативна програма за изпълнение на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура 2016-2022 г. като приоритетен общински пътен участък за рехабилитация.

Липсата на снегонавявания ще гарантира сигурен достъп на населението от селата Червена, Овча Могила, Морава, Деляновци и Драгомирово до общинския център през зимния период. Имайки предвид разположението на Природен парк „Персина”, защитена зона за опазване на дивите птици „Свищовско-Беленска низина” и защитена зона за опазване на местообитанията „Свищовска гора”, изпълнението на проекта ще доведе до повишаване на туристическия поток, както към двете села, така и към гр. Свищов.

Агенция „Пътна инфраструктура“, към момента няма инвестиционни проекти за изграждане на нови и ремонтни дейности по съществуващи републикански пътища на територията на община Свищов. Основното предвиждане, което в проекта на ОУП е заложено, е бъдещото изграждане на пътна връзка в чертите на гр. Свищов с цел подобряване на транспортно - експлоатационните характеристики на направлението и повишаване на безопасността на движение с изнасяне на тежкото движение извън жилищните райони на града. Трасето на пътя преминава през: участъка от кръстовище с ул. „33-ти Свищовски полк“ ОТ9722 – ОТ9721 – ОТ902 – ОТ901, което е развито по одобрения регулационен план, в участъка между ОТ901 – ОТ900 – ОТ898 - ОТ896 – ОТ895 - съвпада със съществуващата улица „Полк. Никола Иванов“, и в участъка ОТ895 – ОТ7591 – ОТ759 при ул.“ Дунав“ е по одобрения регулационен план. Общата дължина на трасето е 1259,34 м (начало – 90,81 м източно от ОК9722 и край 125,26 м западно от ОТ759). Трасето на новата пътна връзка изцяло е съобразено със съществуващата регулация на гр. Свищов.

Развитието на транспортно-комуникационната система включва и изграждане на мрежа от пешеходни и велосипедни алеи, осъществяващи връзки с извънселищни места за отдих, спорт и атракции, и туристически обекти, в т.ч. обекти на природното и на културното наследство. По правило алеите се провеждат по полски и горски пътища. Предвижда се изграждане на подобни алеи и успоредно на автомобилните пътища при тяхната реконструкция и при ново строителство.

Категорията на жп линията, преминаваща през територията на община Свищов е II-ра категория, а класификацията по товаронапрежение е VI-ти клас. Общата дължина на железопътната мрежа на територията на община Свищов е 31.723 км. Габаритът на натоварване на линията е “GB”. Техническото състояние на релсо-траверсовата скара е добро и гарантира скоростите, заложени в графика за движение на влаковете.

Свищов заема важно място като пристанище по река Дунав. Той е разположен на 43° 37' северна ширина и е най-южната точка, през която преминава река Дунав. Още от древността той се е разглеждал като едно от ключовите пристанища по реката и превозите на юг и север от реката. Значението на пристанището се разширява във връзка с изграждащите се транспортни коридори. Международно пристанище Свищов е разположено на 7 Паневропейски транспортен коридор (Рейн-Майн-Дунав). Намира се в близост до транспортни коридори № 8 и 9, на около 45 км, автомагистрала "Хемус" (на 56 км от предполагаемото ѝ трасе) и на 45 км от гр. Александрия (Румъния), която има излаз на основната пътна артерия на страната Букурещ - Тимишоара - Арад - част от международни инфраструктурни коридори. Пристанището и град Свищов притежава значителен потенциал, който може да се развие с построяване на мост над река Дунав между Свищов и Зимнич, който не е предмет на ОУП.
13. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

Съществуващият капацитет на изградените мрежи, като цяло задоволяват нуждата на обслужваното население. В същото време, се отчитат изключително големи загуби на вода, достигащи до 72% през 2011 г. Недостатъци са високите концентрации на манган в кладенците на Раней и наличието на нитрати във водоизточниците на 8 села.

Гр. Свищов е единственото населено място на територията на „ВиК – Свищов” – ЕАД с изградена канализационна система, част от която е в лошо състояние или не функционира правилно. Част от градската канализация е с недостатъчен капацитет за поемане на дъждовните води Относно относителен дял на обхванатото с канализация население, около 90% от населението на гр. Свищов е включено в централизираната канализационна мрежа. Останалите петнадесет села нямат изградена инфраструктура, включително и съоръжения за пречистване. Проблем е липсата на пречиствателни съоръжения в предприятията, заустващи в канализацията и животновъдните ферми, заустващи в дерета, отводнителни канали и р. Дунав.

Има изградена пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), оразмерена за 35000 еж, но в проекта е предвидено, че може да поеме до 40000 еж и хидравлично да поеме до 1 000 м³/дн. С оглед сезонността на работата на две от промишлените предприятия (консервен и винарски комбинати) и ваканцията на студентите считаме, че проблем с пречистването на отпадните води може да се получи само за 1-2 месеца годишно – месеците септември и октомври. Възможността проблемът да се реши най-ефективно е двете проблемни предприятия да си изградят локални пречиствателни съоръжения. За селата няма техническа възможност за включването им към ПСОВ на гр. Свищов, поради което в проекта на ОУП са показани ориентировъчно местата на локални ПСОВ и точките на заустване. До изграждане на канализационната мрежа и пречиствателните съоръжения, отпадъчните води да се заустват в индивидуални съоръжения за отвеждане и пречистване на водите (водоплътни изгребни ями), които отговарят на техническите и санитарно - хигиенните изисквания. В Правилата за прилагане на ОУП е включено изискване към последващите подробни устройствени планове на населените места и селищните образувания да се предвиди реконструкция, рехабилитация и доизграждане на канализационната мрежа като разделна, с оглед осигуряване на възможност за събиране и отвеждане на отпадъчните води до локални пречиствателни съоръжения в по-далечна перспектива.

Електропреносната мрежа е изградена предимно с електропроводи средно напрежение. Основните магистрални електропроводи са собственост на ЕСО ЕАД и състоянието им е много добро. Захранващите електропроводи са: ВЕЛ „Щастливеца" 110 kV за п/ст „Свищов“, ВЕЛ „Вардим" 110 kV, ВЕЛ „Свилоза" 110 kV и ВЕЛ „Драгомиров“ 110 kV. Мрежата 110kV е добре развита и е в добро състояние. Има предвидени трасета със сервитути за обслужване на електропроводите, които следва да се запазят.

За електрозахранване на територията на община Свищов има изградена подстанция „Свищов“ 110/20 kV - собственост на ЕСО ЕАД. Подстанцията е едновременно и разпределителна на 20 kV. Трансформаторната разпределителна подстанция 110/20 kV е териториално обособена в района на общинския център и е с достатъчен капацитет. В много добро техническо състояние е и задоволява потребностите на територията. Съществуващата подстанция има възможност за разширение с подмяна на трансформаторите с по-голяма мощност и развитие на мрежа средно напрежение с използване на кабелни линии. За предвижданото дългосрочно развитие на Община Свищов не се налага изграждане на нова ел. подстанция 110/20 kV.

Като цяло състоянието на електроразпределителната мрежа 20 kV е в добро състояние в градската част, с изключение на остарелите маслени кабели. Състоянието на електропроводите в крайградските зони и селищата също е добро.

За електрозахранване на предложените с ОУПО нови селищни образувания планът предлага включване на нови мощности на страна 20 kV. С последващ подробен устройствен план (ПУП) на селищните образувания е необходимо да се предвиди изграждането на нови разпределителни мрежи НН и СрНН, както и изграждане на нови трансформаторни постове. Трасетата и съоръженията са показани на специализираната схема към плана.
15. ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

„ТЕЦЕКО” ЕООД е носител на лицензии за разпределение на природен газ в община Свищов и доставчик от краен снабдител. Компанията е разработила принципна схема за развитието на газопреносната мрежа по етапи. Проектната документация в идеен и работен вариант ще бъде разработена след окончателното решение на „Булгартрансгаз“ за избор на трасе на преносния газопровод до община Свищов и определяне мястото на АГРС (автоматична газорегулираща станция). Газификацията на Свищов ще осигури алтернативен енергиен източник, което ще подобри условията на живот, ще се спести енергия и ще се намалят емисиите, което ще има благотворно въздействие. Следва да се предвидят необходимите сервитути на етапа на проектиране.

В последните години телефонните съобщения в община Свищов са преструктурирани от аналогови системи, централи тип А 29 и КРС, аналогови преносни системи и нискочестотни селищни и междуселищни кабели в цифрови. Преобладаващата част от територията на общината има покритие от мрежите на мобилните оператори, но в някои части сигналът не е достатъчно добър.

Наличието на голям брой оператори дава отражение върху изграждането и развитието на телекомуникационните мрежи. Променят се условията и възможностите в развитието на магистралните проводи, разпределителните мрежи, като най-голяма промяна се получава в развитието на мрежата за достъп до крайните потребители.

В последните години всеки потребител може да стане абонат по свой избор към различен доставчик в районите с добре развита инфраструктура. Мрежите са различно развити и зависят от финансовите възможности на операторите. Това налага изграждането на мрежите през различни периоди по едни и същи трасета, което води до многократно нарушаване целостта на уличните и тротоарни платна. За ликвидиране на негативните последици от многократните изкопни работи е необходимо:

• 
  при строителството на нови сгради - от предвидените по проект точки за телефонни инсталации в сградите до шахта пред входа на сградата да се извеждат минимум по 4 бр. HDPEф40 за достъп на операторите до сградата;
  
• 
  при рехабилитация на тротоари и улици, едновременно с това да се изграждат или разширяват елементите на телекомуникационната инфраструктура;
  
• 
  всички трасета на техническата инфраструктура, подлежащи на реконструкция и изграждане, ще се осъществят след процедури по ЗУТ.
  

17. ЗАЩИТА ОТ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ

Характеристиките на хидрографската мрежа на община Свищов (немного реки и наличие на голям брой язовири и микроязовири) са предпоставка определени общински територии да са с риск от наводнения. Типично за територията е проявление на наводненията в едни и същи населени места от едни и същи реки. Идентифицирани са и следните райони, където има нужда от коригиране в населените места, изграждане на защитни съоръжения по теченията им и регулярна поддръжка.

• 
  Дерето в участъка на населеното място – с.Морава;
  
• 
  Коритото на река Барата в участъка на населеното място – с. Овча Могила;
  
• 
  Коритото на река Студена в участъка на населеното място - с. Драгомирово (и в трите села няма корекция на реките);
  
• 
  с. Ореш - дерето е в льосова почва и е много дълбоко.
  

С Правилата за прилагане на ОУПО се въвеждат изисквания към последващите подробни устройствени планове и правилата за прилагането им:

• 
  да включват съответни регулации на речните корита и отреждания за изпълнение на необходимите защитни съоръжения за защита на урбанизираните територии;
  
• 
  да осигуряват безпрепятствен достъп до речните корита за контрол и почистване;
  
• 
  да не допускат дейности, нарушаващи естественото състояние и проводимостта на речните легла, освен такива, осигуряващи защита от вредното въздействие на водите;
  
• 
  да не предвиждат застрояване на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките и в сервитута на хидротехническите съоръжения, както в урбанизираните територии, така и при промяна на предназначението на поземлени имоти извън тях;
  
• 
  при издаване на разрешения (концесии) за добив на инертни материали от речните корита, при определяне мястото и обхвата да се държи сметка за рисковете от разширяване на заливните зони, респ. наводнения, както и за възможно компрометиране на съществуващи съоръжения (мостове, диги и пр.).
  

„Геозащита Плевен" ЕООД регистрира на територията на община Свищов към 31.12.2015 г. 43 броя свлачища, със засегната площ 11601466 м², от които:

• 
  в регулационните граници на селищата:
  
  • 
    периодично-активни – 10 броя, със засегната площ 33795 м²;
    
  • 
    потенциални – 15 броя, със засегната площ 7567789 м²;
    
  • 
    стабилизирани – 13 броя, със засегната площ 15182 м²;
    
• 
  в землищата на селищата и в пътища:
  
  • 
    периодично-активни – 3 броя, със засегната площ 3509700 м²;
    
  • 
    потенциални – 2 броя, със засегната площ 475000 м²;
    
  • 
    стабилизирани – 0 броя.
    

• 
  поддръжка, контрол и изграждане на нови отводнителни съоръжения, понижаващи нивото на подпочвените води;
  
• 
  изграждане на канализационни мрежи в по-големите населени места и на водоплътни изгребни ями за малките;
  
• 
  надеждно отвеждане на повърхностните дъждовни води;
  
• 
  осигуряване на нормален отток на реките и деретата в общината чрез регулярно почистване и корекции на коритата им;
  
• 
  изграждане на подпорни стени от камък или бетон по трасетата на засегнатите общински пътища.
  

Строителството на сгради и съоръжения в имоти, попадащи в свлачищни райони, за които е необходимо извършване на геозащитни мерки и дейности се осъществява при спазване на следните условия: изпълнение на геозащитните мерки; въвеждане в експлоатация на съоръженията, осигуряващи устойчивостта на имота и нормалната експлоатация на предвиденото застрояване; отчитане на положителен ефект от изградените противосвлачищни съоръжения от компетентния орган и др.

По отношение на качеството на атмосферния въздух (КАВ) – общината попада в район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) с наднормени концентрации на прах и сероводород. Изпълнява се Комплексна програма за управление на КАВ в община Свищов.

С ОУП се въвежда изискване за последващи ПУП - гъстотата и разположението на новото застрояване да осигуряват достатъчни свободни пространства за проветряване, разсейване на вредните вещества в атмосферния въздух. Предвижда се и газификация в града, извеждане на транзитния автомобилен трафик извън населените места чрез обходно трасе на републикански път, рехабилитация и реконструкция на трасета от общинската пътна мрежа.

По отношение на водите, в резултат на ОУП се очаква подобряване на качеството и намаляване на загубите на питейна вода в населените места от общината, достигаща в някои от тях до 80% от подаваната в мрежите; преодоляване на недостига на вода през летните месеци; подобряване на качеството на живот на местните общности; подобряване на управлението на отпадъците и намаляване на тяхното количество чрез разделно събиране на опаковките и компостиране на растителните; минимизиране на количеството на отпадните води, зауствани в река Дунав, както и в малките реки в населените места от общината; подобряване на сметопочистването и сметоизвозването в общината; премахване на нерегламентираните сметища.

По отношение на шума, с ОУП се предвижда запазване на съществуващите крайпътни озеленени площи с изолационни и защитни (в т.ч. ветро- и снегозащитни) функции. Предвиждат се „зони за изолационно озеленяване" (Ози) между урбанизирани територии и производствени зони ( например с. Овча Могила). При необходимост (липса на теренни възможности за площно шумозащитно озеленяване в населените места и селищните образувания), в правилата за прилагането на ПУП да се включи изискване за задължително реализиране на защитно озеленяване в границите на самите прилежащи на пътя/улицата УПИ и/или изграждане на изкуствени шумозищитни екрани. Изолационно озеленяване се изгражда и в обхвата на зоните и терените за производствено-складови дейности, генериращи шум, в частите им, прилежащи на жилищните територии в населените места. С подробните устройствени планове и генералните планове на производствените обекти, източниците на производствен шум се локализират по начин, който да осигурява необходимия защитен сервитут в обхвата на промишленото съсредоточие, респ. производствената зона. Най-голям дял в акустичния режим заема транспортният шум предимно в гр. Свищов. Завишено е и нивото на шума в населените места, разположени в близост до пътни артерии.

По отношение на земите и почвите ОУП въвежда режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от Закона за устройство на територията, с който се запазва фактическото им ползване.

Предвижда се рекултивация на нарушени земи и възстановяването им като земеделски или горски територии, освен в случаите, когато е определена друга бъдеща функция. Планът включва и мерки за превенция от предвидими бедствия, застрашаващи земите и почвите.

По отношение на отпадъците, Община Свищов е член на Регионално сдружение за управление на отпадъците – „Чисти Дунавски Общини“, което е партньор по проекта "Изграждане на регионално депо за обезвреждане на твърди битови отпадъци в регион Левски (Никопол)" за изграждане на регионална система за управление на отпадъците.

На 22.08.2012 г. е подписан Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 2 "Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци" на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.", Референтен номер: BG161PO005/10/2.10/07/22. На 05.12.2012 г. е възложено изработване на Технически проект за закриване и рекултивация на депо за отпадъци - Свищов.

На 26.04.2012 г. е подписан Договор за сътрудничeство в областта на разделното събиране на отпадъци от опаковки на територията на Община Свищов между „Екобулпак" АД и Община Свищов.

Планът се съобразява и създава устройствени условия за прилагане на Програмата за управление на отпадъците на територията на община Свищов 2014-2020 год.

Битови отпадъци. Изградено е Районно депо за неопасни отпадъци в землището на с. Санадиново, Община Никопол, в което се депонират неопасните отпадъци от Общините: Свищов, Белене, Левски и Павликени.

Производствени и опасни отпадъци. Изградена е една клетка от депото за опасни, производствени и строителни отпадъци на “Свилоза” АД, гр. Свищов (въведено е в експлоатация).

Отпадъци от моторни превозни средства. Лицензирана площадка за разкомплектоване на излезли от употреба МПС на територията на Община Свищов е в гр. Свищов, площадка “Свищов авто” ЕООД.

Болнични отпадъци. Всички болници имат сключени договори с лицензирани фирми, които събират и транспортират генерираните болнични отпадъци до инсинераторите за изгаряне на болнични отпадъци в Александровска болница, гр. София и ВМА - София. Няма съвременни съоръжения, отговарящи на изискванията за безопасно третиране на болнични отпадъци. Това налага изграждане на адекватна инфраструктура за третиране на болнични отпадъци (в т.ч. и инфекциозни) от всички здравни заведения в отделните области.

По отношение на строителните отпадъци: общинската администрация може да реализира, при заявен инвестиционен интерес чрез публично-частно партньорство, изграждане на специализирана площадка за събирането и подготовката за оползотворяването им на терен (общинска собственост) в местността „Павлолията“, землище гр. Свищов. Дейностите на площадката могат да обхващат и рециклиране, подготовка за повторна употреба и/или подготовка за обезвреждане на строителни отпадъци, с цел намаляване количеството на депонираните строителни отпадъци и за постигане на целите по чл. 32 от Закона за управление на отпадъците.

По отношение биоразградимите отпадъци в община Свищов са идентифицирани два от трите типа райони, определени в Националния стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране (2010-2020): район тип „А" - централна градска част и квартали с жилищни блокове с население над 20 000 жители за гр. Свищов и район тип „В" - еднофамилни къщи в селата с население до 3 000 жители за останалите населени места в общината.

За район тип „А" трябва да се предвидят площадки за малки инсталации за компостиране по открит способ на зелени отпадъци от парковете и градините на гр. Свищов. За разделно събрани биоотпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, на отпадъци от аграрната и хранителната промишленост и на оборски тор, при спазване разпоредбите на цитираната Наредба № 7/2004 г. на МОСВ, МРРБ, МЗГ и МЗ, може да се предвиди обща площадка/и за изграждане на инсталация за компостиране, на която да се приемат безплатно генерираните разделно отпадъци. Определянето на площадките да стане на база специализирани проучвания във връзка с изработването на ПУП на съответните зони. Район тип „В" се характеризира със съществуващи традиционни практики за домашно компостиране и други дейности за оползотворяване на биоразградимите отпадъци. Планът осигурява теренни възможности в почти всички населени места (в границите на „предимно производствените зони" (Пп), за отделяне на площадки за контролирано съхранение на оборски тор и сгурия до транспортирането им до площадката за компостиране в гр. Свищов или Регионалното депо. Определянето на площадките да стане на база специализирани проучвания във връзка с изработването на ПУП на съответната производствена зона. Възможно е изграждане на една площадка за група населени места.

Собствениците на земеделски стопанства и животновъдни ферми осъществяват управлението на отпадъците от селскостопанската си дейност при съблюдаване нормативната уредба на Министерството на земеделието и храните.

Горските територии, попадащи в защитени територии по ЗЗТ и защитени зони по ЗБР са специални горски територии, съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за горите. За специалните горски територии с плана се установява режим за превантивна устройствена защита по чл. 10, ал.3 от ЗУТ, с който се запазва фактическото им ползване, без да се влошават качествата им. ОУП включва препоръка, с Областния план за развитие на горските територии, специалните горски територии в община Свищов да се определят като „зони за защита от урбанизация" на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за горите. В тези зони не се допуска извършването на строителство, с изключение на елементи от техническата инфраструктура и хидротехнически съоръжения, на съоръжения, свързани с управлението на горските територии, както и на съоръжения за опазване на културни ценности, на архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма и др., които не се смятат за строежи и се изпълняват без смяна предназначението на горите.

Планът предвижда редица мерки за опазване и възстановяване на естествените и антропогенни ландшафти, в т.ч. специфични изисквания по отношение опазването на характерни техни елементи, като окрайнините на горите, полезащитните пояси, пасищата и ливадите, естественото озеленяване по протеженията на водните течения, крайпътното озеленяване и др.

Освен изложеното до тук, устройственото зониране е направено при съблюдаване на принципа за „прекъсната урбанизация" и осигуряване на непрекъснатост на природната среда. В Правилата за прилагане на ОУП са включени идентични изисквания и към последващото подробно устройствено планиране, както и към инвестиционното проектиране. Изисква се, при провеждане на пътища и проводи на техническата инфраструктура, да се търсят технически решения с минимално нарушаване на средата и задължително осигуряване на възможности (прокари) за свободно преминаване на всички животински видове, представени на съответната територия.