Глава III КРИМИНАЛИЗАЦИЯ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Подкуп на национални длъжностни лица

Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато са извършени умишлено:

а) обещаването, предлагането или даването, пряко или непряко, на каквато и да е неследваща се облага на нейно длъжностно лице, за него или за някое друго физическо или юридическо лице, за да извърши или да не извърши действие по служба;

б) поискването или получаването от което и да е нейно длъжностно лице, пряко или непряко, на каквато и да е неследваща се облага за него или за някое друго физическо или юридическо лице, за да извърши или да не извърши действие по служба.
Член 16

Подкуп на чужди длъжностни лица и на членове на публични международни

организации

1. Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато са извършени умишлено, на обещаването, предлагането или даването, пряко или непряко, на каквато и да е неследваща се облага на чуждо длъжностно лице, за него или за някое друго физическо или юридическо лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, за да получи или запази бизнес или за да получи каквато и да било неследваща му се облага във връзка с извършването на международен бизнес.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато са извършени умишлено, поискването или получаването от чуждо длъжностно лице или от служител на публична международна организация, пряко или непряко, на каквато и да е неследваща му се облага, за него или за някое друго физическо или юридическо лице, за да извърши или да не извърши действие по служба.

Член 17

Присвояване, злоупотреба или друго неправомерно използване на имущество

от длъжностно лице Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпления, когато са извършени умишлено, на присвояването, злоупотребата или друго отклоняване от длъжностното лице, в негова

полза или в полза на някое друго физическо или юридическо лице, на имущество, публични или частни средства или ценни книжа или на какъвто и да било предмет с определена стойност, поверени на длъжностното лице в това му качество.

Търговия с влияние

Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпления, когато са извършени умишлено:

а) обещаването, даването или предлагането, пряко или непряко, на длъжностно лице или на някое друго лице на каквато и да е неследваща му се облага, за да злоупотреби с неговото действително или предполагаемо влияние, с оглед получаването от администрация или публичен орган на тази държава - страна по конвенцията, на неследваща се облага за истинския подбудител на деянието или за някое друго лице;

б) поискването или приемането, пряко или непряко, от длъжностно лице или от някое друго лице на каквато и да е неследваща му се облага, за да злоупотреби с неговото действително или предполагаемо влияние с оглед получаването от администрация или публичен орган на тази държава - страна по конвенцията, на неследваща се облага.
Член 19

Злоупотреба със служебни функции

Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато е извършена умишлено, на злоупотребата със служебни функции или служебно положение, представляваща изпълнението или неизпълнението от длъжностното лице на действие в нарушение на законите при изпълнението на неговите служебни функции с цел получаване

на неследваща се облага за него или за някое друго физическо или юридическо лице.

Незаконно обогатяване

Доколкото това е съвместимо с конституцията и с основните принципи на правната й система, всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато е извършено умишлено, на незаконното обогатяване, представляващо значително увеличаване на средствата на длъжностното лице, за което то не може да даде разумно

обяснение от гледна точка на законните му доходи.

Подкуп в частния сектор

Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпления, когато са извършени умишлено, в хода на осъществяване на икономическа, финансова или търговска дейност на:

а) обещаването, предлагането или даването, пряко или непряко, на лице, което

ръководи или работи в каквото и да било качество за предприятие в частния сектор, на каквато и да е неследваща се облага за него или за някое друго физическо или юридическо лице, за да извърши или да не извърши действие по служба в нарушение на своите задължения;

б) поискването или получаването, пряко или непряко, от лице, което ръководи или работи в каквото и да било качество за предприятие в частния сектор, на каквато и да е неследваща се облага, за него или за някое друго физическо или юридическо лице, за да извърши или да не извърши действие по служба в нарушение на своите задължения.

Присвояване на имущество в частния сектор

Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато е извършено умишлено, в хода на икономическа, финансова или търговска дейност на присвояването от лице, което ръководи или работи в каквото и да било качество в предприятие от частния сектор, на имущество, частни средства или ценни книжа или на какъвто и да било предмет с определена стойност, поверени му в това му качество.
Член 23

Изпиране на облаги, придобити от престъпление

1. Всяка държава - страна по конвенцията, в съответствие с основните принципи на вътрешното й право приема такива законодателни и други мерки, които са необходими, за обявяването за престъпления, когато са извършени умишлено на:

а) (i) преобразуването или трансфера на имущество със знанието, че това имущество представлява облага от престъпление с цел да се укрие или прикрие незаконния произход на имуществото или да се помогне на друго лице, което е замесено в извършването на първоначалното престъпление, да избегне правните последици от неговото деяние;

(ii) укриването или прикриването на истинския характер, източник, местонахождение, разпореждане, движение или притежаването на право на собственост или други права, свързани с имущество, със знанието, че това имущество представлява облага от престъпление;

б) в съответствие с основните концепции на правната й система:

(i) придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието към момента на получаването му, че това имущество представлява облага от престъпление;

(ii) участието във или заговор за извършване, опит за извършване и помагачество, подбудителство, улесняване и даване на съвети във връзка с извършването на някое от престъпленията по тази конвенция.

2. За целите на прилагането на ал. 1 на този член:

а) всяка държава - страна по конвенцията, се стреми да прилага ал. 1 на този член по отношение на възможно най-широк кръг първоначални престъпления;

б) всяка държава - страна по конвенцията, включва като минимум като първоначални престъпления широк кръг от престъпленията по тази конвенция;

в) за целите на буква "б" на този член първоначалните престъпления включват

престъпления, извършени както в рамките на, така и извън юрисдикцията на въпросната държава - страна по конвенцията; престъпленията, извършени извън юрисдикцията на държава - страна по конвенцията, обаче се считат за първоначални престъпления само ако съответното деяние представлява престъпление според правото на държавата, където е извършено деянието, и би било престъпление според правото на държавата - страна по конвенцията, прилагаща този член, както ако деянието е било извършено там;

г) всяка държава - страна по конвенцията, предоставя на Генералния секретар на ООН копия от законите, които приема за изпълнение на задълженията си по този член, както и от последващите изменения на тези закони;

д) ако основните принципи на националното право на държава - страна по

конвенцията, изискват това, може да бъде предвидено, че престъпленията по ал. 1 на този член не се прилагат по отношение на лицето, извършило първоначалното престъпление.

Укривателство

Без да се накърнява чл. 23 от тази конвенция, всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато е извършено умишлено, след извършването на някое от престъпленията по тази конвенция и без лицето да е участвало в това престъпление, на укриването или продължителното задържане на имущество, когато лицето знае, че имуществото е получено в резултат на извършване на някое от престъпленията по тази конвенция.
Член 25

Създаване на пречки пред правосъдието

Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, когато са извършени умишлено, на:

а) използването на физическа сила, заплахи или сплашване или обещаването,

предлагането или даването на неследваща се облага, за да се дадат неверни свидетелски показания или да се попречи на даването на свидетелски показания или на представянето на доказателства в хода на производство във връзка с извършването на престъпление по тази конвенция;

б) използването на физическа сила, заплахи или сплашване с цел намеса при

изпълнението на служебните задължения на служителите на съдебната система или правоприлагащите органи във връзка с извършването на престъпление по тази конвенция;

нищо от предвиденото в тази алинея не накърнява правото на държавите - страни по конвенцията, да имат законодателство, което защитава и други категории длъжностни

лица.
Член 26

Отговорност на юридическите лица

1. Всяка държава - страна по конвенцията, в съответствие с принципите на

националното си право предприема мерките, необходими за въвеждане на отговорност на юридическите лица за участие в престъпленията по тази конвенция.

2. В съответствие с правните принципи на държавите - страни по конвенцията,

отговорността на юридическите лица може да бъде наказателна, гражданска или административна.

3. Тази отговорност се предвижда независимо от наказателната отговорност на

физическите лица, извършили престъпленията.

4. Всяка държава - страна по конвенцията, в частност гарантира, че юридическите лица, които са подведени под отговорност в съответствие с този член, подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни или ненаказателни санкции, включително и парични.
Член 27

Съучастие и опит

1. Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива законодателни и други мерки, които са необходими, за обявяването за престъпление съгласно вътрешния закон на участието в качеството на съучастник, помагач или подбудител в престъпление по тази конвенция.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, може да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими, за обявяването за престъпление съгласно вътрешния закон на опита за извършване на престъпление по тази конвенция.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, може да приеме такива законодателни и други мерки, които са необходими, за обявяването за престъпление съгласно вътрешния закон на подготвянето на престъпление по тази конвенция.
Член 28

Знание, намерение и цел

За знанието, намерението и целта като елементи на престъпленията по тази конвенция може да се прави заключение въз основа на обективни фактически обстоятелства.
Член 29

Давност

Наказателно преследване, присъди и санкции

1. Всяка държава - страна по конвенцията, гарантира, че извършването на

престъпление, предвидено в съответствие с тази конвенция, се санкционира, като се взема предвид тежестта на престъплението.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки, за да постигне или поддържа в съответствие с принципите на правната си система и с конституционните си принципи подходящ баланс между имунитетите и юрисдикционните привилегии, предоставяни на нейните длъжностни лица за изпълнение на техните функции, както и възможността, когато това е необходимо, за ефективно разследване, наказателно преследване и издаване на присъди за престъпленията по тази конвенция.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, се стреми да гарантира, че дискреционните правомощия, предвидени във вътрешното й законодателство във връзка с наказателното преследване на лица за престъпления по тази конвенция, се упражняват с оглед увеличаване ефективността на правозащитните мерки по отношение на тези престъпления,

като се отчита и необходимостта от ограничаване извършването на такива престъпления.

4. В случай на престъпление по тази конвенция всяка държава - страна по

конвенцията, предприема необходимите мерки в съответствие с вътрешното си

законодателство и при зачитане правата на защитата, за да гарантира, че условията във връзка с решението за освобождаване по време на разглеждане на делото или на неговото обжалване са съобразени с необходимостта от гарантиране присъствието на обвиняемия на последващите стадии на наказателното производство.

5. Всяка държава - страна по конвенцията, взема предвид тежестта на престъпленията при обсъждане на евентуално предсрочно освобождаване или освобождаване с изпитателен срок на лица, осъдени за извършването на такива престъпления.

6. Всяка държава - страна по конвенцията, в съответствие с основните принципи на правната й система разглежда възможността за предвиждане на процедури, чрез които длъжностно лице, обвинено в извършването на престъпление, установено в съответствие с тази конвенция, може, когато това е подходящо, да бъде отстранено, спряно от изпълняване на длъжността или назначено на друга длъжност от съответния компетентен орган при зачитане на принципа за презумпцията за невиновност.

7. Когато е обезпокоена от тежестта на престъплението, всяка държава - страна по конвенцията, в съответствие с основните принципи на правната й система разглежда възможността за предвиждане на процедури за дисквалификация чрез съдебно решение или по друг подходящ начин за период от време, определен във вътрешното законодателство, като не допуска лицата, осъдени за престъпления по тази конвенция, да:

а) заемат публична длъжност;

б) заемат длъжност в предприятие, което е изцяло или отчасти държавна собственост.

8. Алинея 1 от този член не накърнява правото на съответните компетентни органи да вземат дисциплинарни мерки срещу държавните служители.

9. Разпоредбите на тази конвенция не накърняват принципа, че правото за

установяване състава на престъпленията по тази конвенция, както и на полагащите се средства за юридическа защита и правните принципи, гарантиращи законосъобразното поведение, принадлежи на съответните държави - страни по конвенцията, както и принципа, че тези престъпления се преследват и наказват в съответствие с вътрешното им законодателство.

10. Държавите - страни по конвенцията, полагат усилия за насърчаване на

реинтеграцията в обществото на лица, осъдени за престъпления, установени в

съответствие с тази конвенция.
Член 31

Замразяване, изземване и конфискация

1. Държавите - страни по конвенцията, във възможно най-голямата степен в рамките на собствената си правна система приемат необходимите мерки за извършване на конфискация на:

а) облагите, получени от престъпления по тази конвенцията, или на имущество на стойност, съответстваща на тези облаги;

б) имущество, оборудване или други помощни средства, използвани или

предназначени за използване при извършване на престъпленията по тази конвенция.

2. Държавите - страни по конвенцията, приемат такива мерки, които са необходими, за да позволяват идентифицирането, проследяването, замразяването и изземването на предметите по ал. 1 на този член с оглед последваща конфискация.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, приема в съответствие с вътрешното й право такива законодателни и други мерки, които са необходими за регламентиране на разпореждането на компетентните органи със замразено, иззето или конфискувано имущество в съответствие с ал. 1 и 2 на този член.

4. В случаите, когато облагите от престъпление са били частично или изцяло

преобразувани или превърнати в друг вид движимо или недвижимо имущество, мерките по този член се прилагат по отношение на това имущество.

5. В случаите, когато облагите от престъпление са смесени с имущество, придобито със законни средства, това имущество, независимо от замразяването и изземването, подлежи на конфискация до размера на незаконно реализираните средства.

6. По отношение на приходи или други ползи, извлечени от облаги от престъпление или от имущество, получено в резултат на преобразуване или превръщане на придобитото от престъпление, както и от имущество, смесено с друго придобито чрез престъпление имущество, мерките по този член се прилагат по същия начин и в степента, в която те се прилагат спрямо облагите от престъпление.

7. За целите на прилагането на този член и на чл. 55 от тази конвенция всяка държава - страна по конвенцията, упълномощава своите съдилища и други компетентни органи да изискват представянето или изземването на банкови, финансови или търговски документи.

Държава - страна по конвенцията, не може да откаже предприемането на действия съгласно разпоредбите на тази алинея на основание запазване на банкова тайна.

8. Държавите - страни по конвенцията, могат да разгледат възможността за въвеждане на изискване деецът да доказва законния произход на приходите или имуществото, за които се предполага, че са придобити чрез престъпление, или на друго имущество, подлежащо на конфискация, доколкото такова изискване съответства на принципите на вътрешното право и на характера на съдебното или друг вид производство.

9. Разпоредбите на този член няма да се тълкуват във вреда на правата на

добросъвестни трети страни.

10. Нищо в този член не накърнява принципа, че мерките, споменати в него, се

определят и прилагат в съответствие и при спазване на разпоредбите на вътрешното право на съответната държава - страна по конвенцията.
Член 32

Защита на свидетели, експерти и пострадали

1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема подходящи мерки в

съответствие с правната й система и според възможностите, с които разполага, за осигуряване на ефективна защита при опасност от отмъщение или сплашване на свидетели и експерти в наказателното производство, които дават показания за престъпления по тази конвенция, както и ако е необходимо, на роднини и други техни близки.

2. Без това да засяга правата на обвиняемия, включително правото на справедлив процес, мерките по ал. 1 на този член могат да включват, inter alia:

а) определяне на ред за физическа защита на такива лица, като например, доколкото е необходимо и осъществимо, преместване или даване на разрешение, когато това е уместно, за неразкриване или частично разкриване на информация, свързана със самоличността и местонахождението им;

б) установяване на такива правила по отношение на доказателствата, които да

позволяват на свидетелите и експертите да дават свидетелски показания по начин, осигуряващ безопасността им, като разрешаване на използването на комуникационни технологии - видеовръзки или други подходящи средства.

3. Държавите - страни по конвенцията, разглеждат възможността за сключване на споразумения или договорености с други държави за преместване на лицата по ал. 1 на този член.

4. Мерките, предвидени в този член, се прилагат и по отношение на пострадалите от престъпления, когато те са свидетели.

5. Всяка държава - страна по конвенцията, в съответствие с вътрешното си

законодателство дава възможност мненията и притесненията на пострадалите от престъпления да бъдат представени и разгледани на подходящ етап от наказателното производство срещу извършителите по начин, който не накърнява правата на защита.

Защита на лица, предоставящи информация

Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността за включване в правната й система на подходящи мерки за осигуряване на защита срещу неоправдано отношение към всяко лице, което съобщи на компетентните органи добросъвестно и при наличието на разумни основания факти, свързани с престъпленията по тази конвенция.
Член 34

Последици на корупционните актове

При зачитане на добросъвестно придобити права от трети лица всяка държава – страна по конвенцията, предприема мерки в съответствие с основните принципи на вътрешното й право, за да посрещне последиците от корупцията. В този контекст държавите - страни по конвенцията, могат да разглеждат корупцията като релевантен фактор в съдебните процедури или за да анулират или унищожат договор, да оттеглят съгласие или друго подобно правно действие, или да предприемат каквото и да било друго изправително

действие.

Обезщетение за вреди

Всяка държава - страна по конвенцията, предприема такива мерки, които са

необходими в съответствие с вътрешното й право, за да гарантира, че лицата, претърпели вреди в резултат на корупционни актове, имат право да предприемат правни действия срещу отговорните за причиняването на щетите, за да получат обезщетение.

Специализирани органи

Всяка държава - страна по конвенцията, в съответствие с основните принципи на правната й система гарантира съществуването на орган или органи или лица, специализирани в борбата с корупцията чрез правоприлагане. На този орган или органи или лица се гарантира независимост в съответствие с основните принципи на правната система на съответната държава - страна по конвенцията, за да могат да изпълняват функциите си ефективно и без оказване на неправомерно влияние. Тези лица или персоналът на този орган или на тези органи трябва да са подходящо обучени и да притежават средства за изпълнение на техните задачи.
Член 37

Сътрудничество с правоприлагащите органи

1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема подходящи мерки за

поощряване на лицата, които участват или са участвали в извършването на престъпление по тази конвенция, да осигуряват информация, която може да бъде полезна за компетентните органи за целите на разследването и доказването, както и да предоставят фактическа, конкретна помощ на компетентните органи, която може да допринесе за лишаването на извършителите на престъпление от придобитото чрез престъпление или за

възстановяване на средствата от придобитото чрез престъпление.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да предвиди възможност за смекчаване в подходящи случаи на наказанието на обвиняем, който е оказал съществено съдействие по време на разследването или на съдебното производство за престъпление по тази конвенция.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността да предостави в съответствие с основните принципи на вътрешното й право имунитет срещу наказателно преследване на лица, оказали съществено съдействие по време на разследването или съдебното производство за престъпление по тази конвенция.

4. На тези лица се предоставя, mutаtis mutandi, защитата, предвидена в чл. 32 на тази конвенция.

5. Когато лицето по ал. 1 на този член се намира на територията на една от държавите - страни по конвенцията, и може да окаже съществено съдействие на компетентните органи на друга държава - страна по конвенцията, тези държави могат да разгледат възможността за сключване на споразумения или договорености в съответствие с вътрешното си законодателство относно евентуално предприемане от страна на втората държава на мерките по ал. 2 и 3 на този член.

Член 38

Сътрудничество между националните органи

Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива мерки, които са необходими, за да насърчава в съответствие с вътрешното й законодателство сътрудничеството между нейните публични органи, както и длъжностни лица, от една страна, и между органите, отговорни за разследването и наказателното преследване на престъпленията, от друга страна. Това сътрудничество може да включва:

а) информиране на последните органи, по тяхна инициатива, когато съществуват разумни основания да се предполага, че е извършено престъпление по чл. 15 , по чл. 21 и по чл. 23 от тази конвенция; или

б) предоставяне, при поискване, на последните органи на цялата необходима

информация.

Сътрудничество между правоприлагащите органи и частния сектор

1. Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива мерки, които са необходими, за да насърчава в съответствие с вътрешното си законодателство сътрудничеството между националните органи за разследване и наказателно преследване и юридически лица в частния сектор, в частност финансови институции, във връзка с въпросите, свързани с извършването на престъпления по тази конвенция.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, разглежда възможността за насърчаване на нейните граждани и други лица с обичайно местопребиваване на нейна територия да съобщават на националните органи за разследване и наказателното преследване за извършването на престъпления по тази конвенция.

Банкова тайна

Всяка държава - страна по конвенцията, гарантира, че в случай на провеждане на национално наказателно разследване на престъпления по тази конвенция съществуват подходящи механизми, които са на разположение в рамките на вътрешната й правна система, за да се преодолеят пречките, които могат да възникнат от прилагането на законите, свързани с банковата тайна.
Член 41

Криминални досиета

Всяка държава - страна по конвенцията, може да приеме такива законодателни или други мерки, които са необходими, за вземане под внимание при условия и за цели, които счита за необходими, на предишни осъждания в други държави на предполагаемия извършител с цел използването на тази информация в наказателни производства за престъпления по тази конвенция.
Член 42

Юрисдикция

1. Всяка държава - страна по конвенцията, приема такива мерки, които са необходими за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията по тази конвенция, когато:

а) престъплението е извършено на територията на тази държава - страна по

конвенцията; или

б) престъплението е извършено на борда на плавателен съд, плаващ под флага на тази държава - страна по конвенцията, или на борда на въздухоплавателно средство, регистрирано по законите на същата държава по време на извършване на престъплението.

2. В съответствие с чл. 4 от тази конвенция държава - страна по нея, може да установи юрисдикция по отношение на всяко такова престъпление, когато:

а) престъплението е извършено срещу гражданин на тази държава; или

б) престъплението е извършено от гражданин на тази държава - страна по

конвенцията, или от лице без гражданство, което обичайно пребивава на нейна територия;

или

в) престъплението е едно от престъпленията по чл. 23, ал. 1 (ii) от тази конвенция и е извършено извън територията на страната, с оглед извършване на престъпление по чл. 23, ал.1 (а) (i) или (ii) или по (б) (i) на тази конвенция на нейната територия;

3. За целите на чл. 44 от тази конвенция всяка държава - страна по нея, приема такива мерки, които са необходими, за да установи юрисдикцията си по отношение на престъпленията по тази конвенция, когато предполагаемият извършител на престъплението се намира на нейна територия и не може да бъде екстрадиран единствено на основание, че е неин гражданин.

4. Всяка държава - страна по конвенцията, може също така да приеме такива мерки, които са необходими, за да установи юрисдикцията си по отношение на престъпленията по тази конвенция, когато предполагаемият извършител на престъплението се намира на нейна територия и тази държава не го екстрадира.

5. В случай че държава - страна по конвенцията, упражняваща юрисдикцията си по ал. 1 или 2 от този член, бъде уведомена или научи по друг начин, че една или повече други държави - страни по конвенцията, провеждат разследване, наказателно преследване или съдебен процес по един и същи случай, компетентните им власти следва по целесъобразност да проведат консултации една с друга с оглед координиране на действията си.

6. Без да накърнява нормите на общото международно право, тази конвенция не изключва упражняването на наказателната юрисдикция от държава - страна по конвенцията, в съответствие вътрешното й право.