Глава IV МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Международно сътрудничество

1. Държавите - страни по конвенцията, си сътрудничат в областта на наказателните дела в съответствие с чл. 44 и 50 от тази конвенция. Когато това е подходящо и в съответствие с вътрешната им правна система, държавите - страни по конвенцията, разглеждат възможността да си предоставят помощ в областта на разследването и на гражданските и административните производства, свързани с корупция.

2. По отношение на въпросите, свързани с международното сътрудничество, когато се изисква наличието на двойна наказуемост, се счита, че същата е налице, независимо от това, дали законите на замолената държава - страна по конвенцията, поставят престъплението в същата категория или го дефинират със същата терминология както правото на молещата държава - страна по конвенцията, ако поведението, изискуемо за осъществяване на престъплението, за което се иска помощ, представлява престъпление

според законодателството на двете държави - страни по конвенцията.
Член 44

Екстрадиция

1. Този член се прилага по отношение на престъпленията по тази конвенция, ако лицето, чиято екстрадиция се иска, се намира на територията на замолената държава - страна по конвенцията, в случай че престъплението, за което се иска екстрадиция, е наказуемо съгласно вътрешното право както на молещата, така и на замолената държава - страна по конвенцията.

2. Независимо от предвиденото в ал. 1 на този член държава - страна по конвенцията, чието право позволява това, може да допусне екстрадиция на лице за всяко престъпление по тази конвенция, което не е наказуемо съгласно вътрешното й право.

3. Ако молбата за екстрадиция включва няколко отделни престъпления, за поне едно от които се допуска екстрадиция по този член, и престъпления, за които не се допуска екстрадиция поради срока на лишаването от свобода, с който се наказва съответното престъпление, но последните са свързани с престъпления по тази конвенция, замолената държава - страна по конвенцията, може да приложи този член и по отношение на тези престъпления.

4. Всяко от престъпленията, за които се прилага този член, се счита за престъпление, за което се допуска екстрадиция съгласно всеки един договор за екстрадиция, сключен между държавите - страни по конвенцията. Държавите - страни по конвенцията, се задължават да включват такива престъпления като престъпления, за които се допуска екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, който сключват помежду си. Държава - страна по конвенцията, чието право допуска това, в случай че използва тази конвенция като основание за екстрадиция, няма да счита нито едно от престъпленията по тази конвенцията за политически престъпления.

5. В случай че държава - страна по конвенцията, която поставя като условие за

допускане на екстрадиция съществуването на договор, получи молба за екстрадиция от държава - страна по конвенцията, с която няма сключен договор за екстрадиция, тя може да счита тази конвенция за правно основание за допускане на екстрадиция по отношение на всяко престъпление, за което се прилага този член.

6. Държава - страна по конвенцията, която поставя като условие за допускане на екстрадиция съществуването на договор, е длъжна:

а) при депозирането на своя документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към тази конвенция да информира Генералния секретар на ООН дали счита тази конвенция за правно основание за сътрудничество с останалите държави - страни по конвенцията, по отношение на екстрадицията;

б) в случай че не разглежда тази конвенция като правно основание за сътрудничество по отношение на екстрадицията, по възможност, се стреми да сключва договори за екстрадиция с другите държави - страни по тази конвенция, с оглед прилагането на този член.

7. Държавите - страни по конвенцията, които не поставят като условие за допускане на екстрадиция съществуването на договор, считат престъпленията, за които се прилага този член, за престъпления, за които те могат да поискат екстрадиция помежду си.

8. Екстрадицията се извършва при спазване на условията, предвидени във вътрешното право на замолената държава - страна по конвенцията, или в приложимите договори за екстрадиция, включително, inter alia, на условията, свързани с изискването за минимален размер на наказанието при екстрадиция и основанията, при наличието на които замолената държава - страна по конвенцията, може да откаже екстрадиция.

9. Държавите - страни по конвенцията, при спазване на вътрешното им

законодателство полагат усилия за ускоряване на процедурите по екстрадиция и за опростяване на свързаните с тях изисквания за доказване по отношение на всяко престъпление, за което се прилага този член.

10. В съответствие с разпоредбите на вътрешното й законодателство и

международните договори, по които е страна, замолената държава - страна по конвенцията, при наличие на съответна молба от молещата държава - страна по конвенцията, и след като се е уверила, че обстоятелствата по тази молба го изискват и са неотложни, може да задържи лицето, чиято екстрадиция се иска, когато то се намира на нейна територия, или да предприеме други мерки, необходими за осигуряването на неговото присъствие по време на процедурите по екстрадиция.

11. Държава - страна по конвенцията, на чиято територия се намира предполагаемият извършител и която отказва екстрадиция за престъпление, спрямо което се прилага този член на основание, че лицето е неин гражданин, е длъжна при постъпване на молба от държава - страна по конвенцията, поискала екстрадиция, незабавно да предостави случая на компетентните й органи за целите на наказателното преследване. Последните вземат решения и водят производството по същия начин както в случаите на тежки престъпления

съгласно вътрешното законодателство на тази държава - страна по конвенцията. Заинтересуваните държави - страни по конвенцията, си сътрудничат особено по отношение на процедурата и доказването с оглед гарантиране ефективността на наказателното производство.

12. Във всички случаи, когато държава - страна по конвенцията, може по силата на вътрешното й законодателство да екстрадира или по друг начин да предаде свой гражданин единствено при условие, че последният ще й бъде върнат за изпълнение на присъдата, наложена му в резултат на съдебен процес или друго производство, за което е била поискана екстрадицията, и при условие, че тази държава и държава - страна по конвенцията, поискала екстрадиция, са постигнали съгласие по това и други приемливи и за двете страни условия, то тази условна екстрадиция или предаване на лицето по друг начин е достатъчно основание за отпадане на задълженията, предвидени в ал. 11 на този член.

13. В случай че екстрадиция, поискана с цел изпълнение на присъда, бъде отказана на основание, че лицето е гражданин на замолената държава - страна по конвенцията, то последната следва да разгледа възможността за изпълнение на наложената му в съответствие с вътрешното законодателство на молещата държава - страна по конвенцията, присъда или на оставащата за изтърпяване част от наказанието, при условие че вътрешното й законодателство позволява това и в съответствие с изискванията на това законодателство,

доколкото е постъпило съответно искане от молещата държава - страна по конвенцията.

14. На всяко лице, по отношение на което е задействана процедура за някое от

престъпленията, спрямо които се прилага този член, следва да се осигури справедливо отношение през всички етапи на производството, включително възможност да се ползва от правата и гаранциите по вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия се намира лицето.

15. Тази конвенция по никакъв начин не създава задължение за извършване на

екстрадиция в случаите, когато замолената държава - страна по конвенцията, има сериозни основания да счита, че искането за екстрадиция е направено с цел осъществяване на наказателно преследване или налагане на наказание по отношение дадено лице, основано на неговия пол, раса, вероизповедание, националност, етнически произход или политически убеждения, или че удовлетворяването на това искане може да доведе до влошаване на положението на лицето поради някоя от гореспоменатите причини.

16. Държавите - страни по конвенцията, не могат да откажат да удовлетворят молба за екстрадиция единствено на основание, че съответният случай включва и фискални въпроси.

17. Преди да откаже екстрадиция, замолената държава - страна по конвенцията, при необходимост се консултира с молещата държава - страна по конвенцията, и й дава достатъчна възможност да предостави своето становище, както и информация в подкрепа на твърденията си.

18. Държавите - страни по конвенцията, се стремят да сключват двустранни и

многостранни споразумения и договорености за екстрадиция с цел повишаване на ефективността на процедурите по екстрадиция.

Трансфер на осъдени лица

Държавите - страни по конвенцията, могат да разглеждат възможността за сключване на двустранни и многостранни споразумения или договорености за трансфер на тяхна територия на лица, осъдени на затвор или на други форми на лишаване от свобода за престъпления, установени в съответствие с тази конвенция, с оглед на изпълнението на присъдата.
Член 46

Правна помощ

1. Държавите - страни по конвенцията, в процеса на разследването, наказателното преследване и съдебното производство си оказват взаимна правна помощ във възможно най-голям обем по отношение на престъпленията, обхванати от тази конвенция.

2. Взаимната правна помощ се предоставя във възможно най-голям обем и в

съответствие със законодателството, договорите, споразуменията и договореностите, по които замолената държава - страна по конвенцията, е страна по отношение на разследвания, наказателни преследвания и съдебни производства за престъпления, за които в замолената държава - страна по конвенцията, може да се търси отговорност на юридически лица в съответствие с чл. 26 от тази конвенция.

3. Правна помощ по този член може да бъде поискана за:

а) събиране на доказателства и свидетелски показания;

б) връчване на съдебни документи;

в) извършване на претърсвания и изземвания и замразяване;

г) проверка на вещи или места;

д) предоставяне на информация, доказателствен материал и експертни заключения;

е) предоставяне на оригинали или заверени копия на документи, включително

държавна, банкова, финансова, корпоративна или търговска документация;

ж) идентифициране или проследяване на облаги от престъпление, имущество,

средства, използвани за извършване на престъпление, и други материали, които биха могли да послужат за целите на доказването;

з) улесняване доброволното явяване на лица в молещата държава - страна по

конвенцията;

и) оказване на всякакъв вид съдействие, което не противоречи на вътрешното

законодателство на замолената държава - страна по конвенцията;

й) идентифициране, замразяване и проследяване на облаги от престъпление в

съответствие с разпоредбите на глава V на тази конвенция;

к) възстановяване на средства в съответствие с разпоредбите на глава V на тази конвенция.

4. При спазване на вътрешното законодателство компетентните органи на дадена държава - страна по конвенцията, могат да предоставят на съответните компетентни органи на друга държава - страна по конвенцията, информация, отнасяща се до дадено престъпление и без да е отправено искане за това, когато считат, че предоставянето на такава информация може да подпомогне започването или успешното приключване на разследване или наказателно преследване или че би могло да доведе до отправяне на искане от страна на последната, в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

5. Предоставянето на информация по ал. 4 на този член се извършва по начин, който няма да затрудни разследването или наказателното преследване в държавата, чиито компетентни органи предоставят информацията. Компетентните органи, получили информацията, са длъжни да се съобразяват с постъпило искане за запазване поверителността на въпросната информация, включително и когато то е за определен срок, или са поставени ограничения за нейното ползване. Това изискване в никакъв случай не лишава държавите - страни по конвенцията, от възможността по време на процеса да оповестяват информация, оневиняваща обвиняемия. В тези случаи страната, на която е

била предоставена информацията, уведомява страната, която я е предоставила, преди разкриването й и провежда консултации с нея, ако това бъде поискано. В изключителни случаи, когато не е възможно предварително уведомяване, държавата, получила информацията, незабавно уведомява държавата, която я е предоставила, за разкриването.

6. Разпоредбите на този член по никакъв начин не засягат задълженията, поети по двустранни или многостранни договори, с които изцяло или отчасти се уреждат или предстои да бъдат уредени въпроси на взаимната правна помощ.

7. Алинеи 9 до 29 на този член се прилагат спрямо молби, отправени в съответствие с разпоредбите на този член, когато съответните държави - страни по конвенцията, не са обвързани с договор за правна помощ. Когато тези държави - страни по конвенцията, са обвързани от такъв договор, се прилагат съответните разпоредби на договора, освен ако държавите се споразумеят за прилагането на ал. 9 до 29 от този член. Държавите - страни

по конвенцията, се приканват да прилагат въпросните алинеи, ако това ще улесни сътрудничеството между тях.

8. Държавите - страни по конвенцията, не могат да откажат предоставянето на правна помощ единствено на основание запазването на банкова тайна.

9. (а) В случай че не е налице двойна наказуемост при отговора на отправена молба за правна помощ по този член, замолена държава - страна по конвенцията, отчита целите на тази конвенция, както са посочени в чл. 1 ;

(б) държавите - страни по конвенцията, могат да откажат предоставянето на правна помощ в съответствие с този член в случаите, когато не е налице двойна наказуемост;

замолена държава - страна по конвенцията, може обаче, доколкото това съответства на основните принципи на правната й система, да предостави сътрудничество, което не включва действия на принуда; такова сътрудничество може да бъде отказано, ако молбата се отнася до незначителни въпроси или въпроси, за които търсеното сътрудничество или помощ може да бъде предоставено съгласно други разпоредби от тази конвенция;

(в) всяка държава - страна по конвенцията, може да разгледа възможността за

приемане на такива мерки, които може да са необходими, за да й позволят да предоставя правна помощ в по-широк обем по този член, в случай че не е налице двойна наказуемост.

10. Лице, което е задържано или излежава присъда на територията на дадена държава - страна по конвенцията, и чието присъствие в друга държава - страна по конвенцията, е поискано за целите на идентифицирането, даването на свидетелски показания или подпомагането по някакъв друг начин на събирането на доказателства за целите на разследването, наказателното преследване или съдебния процес за престъпления по тази конвенция, може да бъде прехвърлено при следните условия:

а) ако лицето е информирано за обстоятелствата около прехвърлянето и доброволно е дало съгласието си;

б) компетентните органи и на двете държави - страни по конвенцията, се съгласят за това при определени от тях подходящи условия.

11. За целите на ал. 10 на този член:

а) държава - страна по конвенцията, в която е прехвърлено лицето, има право и се задължава да го задържи под арест, освен когато е изрично поискано или разрешено друго от страна на държавата, извършила прехвърлянето му;

б) държава - страна по конвенцията, в която лицето е прехвърлено, е длъжна

своевременно да изпълни задължението си за връщането му на държавата, която го е прехвърлила, съгласно предварително уговореното или друго, за което компетентните органи на двете държави са се съгласили;

в) държава - страна по конвенцията, в която лицето е прехвърлено, не може да изисква от държавата, извършила прехвърлянето, да задейства процедура по екстрадиция за неговото връщане;

г) по отношение на прехвърленото лице срокът на изтърпяното от него наказание в държавата, от която същото е било прехвърлено, се намалява със съответния период от време, прекаран в арест в държавата, в която лицето е прехвърлено.

12. Лицето, което предстои да бъде прехвърлено в съответствие с ал. 10 и 11 на този член, не може да бъде подлагано на наказателно преследване, задържане, наказване или каквото и да било друго ограничаване на личната му свобода на територията на държавата, на която то се прехвърля, за действия, бездействия или присъди, наложени му преди напускането на територията на държавата, от която лицето е прехвърлено, освен със съгласието на държавата, която го прехвърля, независимо от неговата националност.

13. Всяка държава - страна по конвенцията, определя централен орган, в чиито

правомощия е приемането на молби за правна помощ и тяхното изпълнение или препращането им към съответни органи по компетентност. Когато в рамките на дадена държава - страна по конвенцията, има особен район или територия с различна система за правна помощ, тя може да определи и отделен централен орган, който да упражнява в съответния регион или територия функции, идентични с тези на основния орган. Централните органи осигуряват бързо и точно изпълнение или прехвърляне по компетентност на получените молби. В случаите, когато централният орган прехвърли дадена молба по компетентност, той следва да съдейства за бързото й и точно изпълнение.

Генералният секретар на ООН се уведомява за определения от всяка държава - страна по конвенцията, централен орган едновременно с депозиране на съответния документ за ратификация, приемане или одобрение или за присъединяване към тази конвенция.

Молбите за правна помощ, както и всякакви други, свързани с тях съобщения, се отправят до централните органи, определени от държавите - страни по конвенцията. Това изискване не засяга правото на държавите - страни по конвенцията, да изискват молбите и съобщенията да бъдат изпращани по дипломатически път, а при спешни обстоятелства и при наличие на съгласие между съответните държави - страни по конвенцията - и чрез Международната организация на криминалната полиция, ако това е възможно.

14. Молбите се отправят писмено или когато е възможно, чрез всякакви други

средства, при които може да се получи писмен документ на език, приемлив за замолената държава - страна по конвенцията, и при условия, които да дадат възможност на тази държава да установи автентичността на документа. Генералният секретар на ООН се уведомява за езика или езиците, приемливи за всяка държава - страна по конвенцията, едновременно с депозиране на нейния документ за ратификация, приемане, одобрение или за присъединяване към тази конвенция. При неотложни обстоятелства по взаимно съгласие на съответните държави - страни по конвенцията, молбите могат да се отправят и устно, като впоследствие се изпраща писмено потвърждение.

15. В молбата за взаимна правна помощ се посочва:

а) органът, който отправя искането;

б) предметът и характерът на разследването, наказателното преследване или

съдебното производство, за които се отнася искането, и името и функциите на

институцията, предприела съответно разследването, наказателното преследване или съдебното производство;

в) кратко изложение на релевантните факти освен по отношение на искания за

връчване на съдебни документи;

г) описание на исканото съдействие и конкретната процедура, която молещата

държава - страна по конвенцията, би искала да се следва;

д) когато е възможно - самоличността, местонахождението и националността на съответните лица; и

е) целта, поради която се иска представянето на доказателства, информация или извършването на определени действия.

16. Замолената държава - страна по конвенцията, може да иска допълнителна

информация, когато тя е необходима за изпълнението на молбата, в съответствие с вътрешното й законодателство или когато информацията може да подпомогне изпълнението й.

17. Всяка молба се изпълнява в съответствие с вътрешното законодателство на замолената държава - страна по конвенцията, и доколкото това не противоречи на вътрешното законодателство и когато е възможно - в съответствие с процедурите, посочени в искането.

18. Когато е възможно и в съответствие с основните принципи на вътрешното право, когато дадено лице е на територията на държава - страна по конвенцията, и трябва да бъде изслушано като свидетел или експерт от съдебните органи на друга държава - страна по конвенцията, първата държава - страна по конвенцията, може по искане на втората да разреши изслушването да стане чрез видеоконферентна връзка в случай, че не е възможно или е нежелателно въпросното лице да се явява лично на територията на молещата

държава - страна по конвенцията. Държавите - страни по конвенцията, могат да се споразумеят изслушването да се извърши от съдебен орган на молещата държава – страна по конвенцията, в присъствието на съдебен орган на замолената държава - страна по конвенцията.

19. Молещата държава - страна по конвенцията, не може да предава или използва информацията или доказателствата, предоставени от замолената държава - страна по конвенцията, в разследване, наказателно преследване или съдебно производство за цели, различни от посочените в молбата, без предварителното съгласие на замолената държава -

страна по конвенцията. Тази алинея не може да представлява пречка молещата държава - страна по конвенцията, да разкрие по време на производство информация или доказателства, които оневиняват обвиняемия. В последния случай молещата държава - страна по конвенцията, уведомява замолената държава - страна по конвенцията, преди разкриването на информацията и се консултира с нея, ако това бъде поискано. Когато в изключителни случаи предварително уведомяване не е възможно, молещата държава - страна по конвенцията, информира замолената държава - страна по конвенцията, за разкриването на информацията без отлагане.

20. Молещата държава - страна по конвенцията, може да поиска от замолената

държава - страна по конвенцията, да запази поверителността на факта и съдържанието на молбата освен в степента, необходима за изпълнението й. Ако замолената държава – страна по конвенцията, не може да се съобрази с искането за поверителност, тя трябва незабавно да информира за това молещата държава - страна по конвенцията.

21. Правна помощ може да бъде отказана, когато:

а) молбата не отговаря на изискванията на този член;

б) замолената държава - страна по конвенцията, смята, че изпълнението на поставено с молбата искане би могло да доведе до накърняване на нейния суверенитет, сигурност, обществен ред или други съществени интереси;

в) органите на замолената държава - страна по конвенцията, по силата на вътрешното й законодателство нямат право да извършат действията, поискани с молбата, в случаи на разследване, повдигане на обвинение или съдебно производство за подобни престъпления, попадащи под тяхна юрисдикция;

г) по отношение на взаимната правна помощ изпълнението на искането би било в противоречие с правната система на замолената държава - страна по конвенцията.

22. Държавите - страни по конвенцията, не могат да отхвърлят молба за правна помощ единствено на основание, че престъплението включва и финансови въпроси.

23. В случаите на отказ за предоставяне на правна помощ трябва да бъдат посочени основанията за това.

24. Замолената държава - страна по конвенцията, изпълнява исканията, поставени с молбата за правна помощ, във възможно най-кратък срок, като се стреми максимално да се съобразява и с посочените от молещата държава - страна по конвенцията, срокове и с причините, поради които се иска тяхното спазване, като е за предпочитане те да се посочват в молбата за правна помощ. Замолената държава - страна по конвенцията, следва да се съобразява с разумните искания на молещата държава - страна по конвенцията, за

ускоряване изпълнението на молбата. Молещата държава - страна по конвенцията, следва незабавно да информира замолената държава - страна по конвенцията, в случай че търсеното съдействие вече не е необходимо.

25. Предоставянето на правна помощ може да бъде отложено от замолената държава - страна по конвенцията, на основание, че ще попречи на текущо разследване, наказателно преследване или съдебно производство.

26. Преди да откаже изпълнението на искането в съответствие с ал. 21 или да го отложи в съответствие с ал. 25 на този член, замолената държава - страна по конвенцията, се консултира с молещата държава - страна по конвенцията, с оглед обсъждане на възможността за оказване на съдействие в срокове и при условия, които тя смята за подходящи. Ако молещата държава - страна по конвенцията, приеме това съдействие, тя следва да се съобразява с определените условия.

27. Без това да засяга прилагането на ал. 12 на този член, свидетел, експерт или друго лице, което по искане на молещата държава - страна по конвенцията, се съгласи да даде показания във висящ процес или да подпомогне дадено разследване, повдигане на обвинение или съдебен процес на територията на молещата държава - страна по конвенцията, не може да бъде съдено, задържано, наказвано или да бъдат налагани някакви други ограничения на личната му свобода на същата територия във връзка с действия, бездействия или присъди, издадени преди неговото или нейното напускане на територията

на замолената държава - страна по конвенцията. Това изискване отпада, когато свидетелят, експертът или друго лице в продължение на 15 последователни дни или на друг уговорен от държавите - страни по конвенцията, период, считан от датата, на която той или тя официално са били информирани, че тяхното присъствие вече не се изисква от съдебните власти, имали са възможност да напуснат, но независимо от това са останали доброволно на територията на молещата държава - страна по конвенцията, или след като са я напуснали, са се върнали по собствено желание.

28. Обикновените разходи по изпълнението на дадено искане се поемат от замолената държава - страна по конвенцията, освен ако между заинтересуваните държави - страни по конвенцията, не е уговорено друго. Ако за изпълнението на искането са необходими или ще бъдат необходими значителни или необичайно големи разходи, държавите - страни по конвенцията, се консултират за определяне на срока, условията и начина, по който ще се поемат разходите по изпълнението на исканията.

29. Замолената държава - страна по конвенцията:

а) осигурява на молещата държава - страна по конвенцията, копия на преписки или други документи или информация, която по силата на вътрешното й законодателство е общодостъпна;

б) може по своя преценка да предостави на молещата държава - страна по

конвенцията, изцяло, отчасти или при условия, които счита за необходими, копия на официални преписки или други документи или информация, която по силата на вътрешното й законодателство е общодостъпна.

30. Държавите - страни по конвенцията, разглеждат възможността за сключване на двустранни или многостранни споразумения и договорености за осъществяване целите на този член, за да подпомогнат практически или да разширят прилагането на неговите

разпоредби.

Трансфер на наказателни производства

Държавите - страни по конвенцията, разглеждат възможността за трансфер една на друга на производствата за наказателно преследване на престъпленията по тази конвенция в случаите, в които считат, че такъв трансфер е в интерес на правосъдието, и особено в случаите, когато са намесени няколко юрисдикции, с оглед концентрирането на наказателното преследване.
Член 48

Сътрудничество в областта на правоприлагането

1. Държавите - страни по конвенцията, сътрудничат тясно помежду си в съответствие със съответните вътрешноправни и административни системи с оглед увеличаването на ефективността на действията по правоприлагане, свързани с борбата срещу престъпленията по тази конвенция. Държавите - страни по конвенцията, в частност, предприемат ефективни мерки за:

а) да разширяват и когато е необходимо, да създават канали за комуникация между компетентните органи, институции и служби с цел улесняване на сигурния и бърз обмен на информация по всички аспекти, свързани с престъпленията по тази конвенция, включително, ако държавите - страни по конвенцията, счетат това за подходящо - връзки с други престъпни дейности;

б) да сътрудничат с други държави - страни по конвенцията, при провеждане на

разследвания на престъпления по тази конвенция относно:

(i) самоличността, местонахождението и дейността на лицата, заподозрени, че са замесени в такива престъпления, или местонахождението на други замесени лица;

(ii) движението на облагите от престъпления или имущество, придобито в резултат на извършването на такива престъпления;

(iii) движението на имущество, оборудване или други средства, които са използвани или са предназначени да бъдат използвани при извършването на такива престъпления;

в) да осигуряват, когато това е подходящо, нужните предмети или количества вещества за анализ или за целите на разследването;

г) да обменят информация с други държави - страни по конвенцията, за специфичните средства и методи, използвани за извършването на престъпления по тази конвенция, включително използването на чужда самоличност, подправени или фалшиви документи, както и други средства за прикриване на тяхната дейност;

д) да улесняват ефективната координация между компетентните органи, институции и служби и да насърчават обмена на персонал и други експерти, включително съгласно двустранните споразумения или договорености между съответните държави - страни по конвенцията, изпращането на офицери за връзка;

е) да обменят информация и да координират административни и други мерки,

предприети за ранното разкриване на престъпления по тази конвенция.

2. С оглед прилагането на тази конвенция държавите - страни по нея, разглеждат възможността за сключване на двустранни и многостранни споразумения или договорености за пряко сътрудничество между техните правоприлагащи институции, а когато такива споразумения или договорености вече съществуват - за изменението им. При липса на такива споразумения или договорености между съответните държави - страни по конвенцията, страните могат да приемат тази конвенция като основание за сътрудничество между правоприлагащите органи по отношение на престъпленията по конвенцията.

Винаги, когато е възможно, държавите - страни по конвенцията, използват споразуменията или договореностите, включително международните или регионални организации, за да разширяват сътрудничеството между своите правоприлагащи органи.

3. Държавите - страни по конвенцията, според възможностите си се стремят да си сътрудничат за противодействие на престъпленията по тази конвенция, извършвани чрез използване на модерни технологии.
Член 49

Съвместни разследвания

Държавите - страни по конвенцията, разглеждат възможността за сключване на

двустранни или многостранни споразумения или договорености по въпроси, свързани с предмета на разследване, с наказателното преследване или съдебните процедури в една или повече държави, като заинтересуваните органи могат да създадат съвместни звена за разследване. При липса на такива споразумения или договорености съвместните разследвания могат да се предприемат по взаимно съгласие за всеки отделен случай.

Държавите - страни по конвенцията, гарантират пълно зачитане на суверенитета на държавата - страна по конвенцията, на чиято територия ще се провежда разследването.
Член 50

Специални техники за разследване

1. За да се бори ефективно с корупцията, всяка държава - страна по конвенцията, доколкото основните принципи на вътрешната й правна система позволяват това и при условията на вътрешното законодателство, предприема такива мерки, които са необходими, за да допусне според възможностите си подходящо използване на контролирани доставки и ако счете за подходящо - използването на нейна територия от страна на нейните компетентни органи на други специални техники на разследване, като електронни или други форми на следене и операции под прикритие, както и за да позволи допустимостта

пред съда на доказателствата, събрани по този начин.

2. За целите на разследването на престъпления по тази конвенция държавите - странипо нея, се насърчават да сключват при необходимост подходящи двустранни или многостранни споразумения или договорености за използване на специални техники за разследване в контекста на сътрудничеството на международно ниво. Такива споразумения или договорености се сключват и прилагат в пълно съгласие с принципа на суверенното равенство на държавите и се изпълняват при стриктно спазване на условията по тях.

3. При липса на посочените в ал. 2 от този член споразумения или договорености решенията за използване на такива специални техники на разследване на международно ниво се вземат за всеки отделен случай, като може при необходимост да се обсъди възможността за сключване на финансови споразумения и инициативи, във връзка с упражняването на юрисдикцията на засегнатите държави - страни по конвенцията.

4. Решенията за използване на контролирани доставки на международно ниво могат със съгласието на заинтересуваните държави - страни по конвенцията, да включват методи, като залавяне и позволяване на транспортирането на стоките да продължи, като те се запазват в същия вид или се отнемат или подменят изцяло или отчасти.