На тема: „Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки”

„Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки”

Изготвил: Научен ръководител:

доц. д-р

спец.”Счетоводство и одит на банките”

Фак.

Съществува голямо разнообразие от банкови сделки. Най-общо те могат да се обобщят в три групи: пасивни, активни и посреднически банкови операции.

В настоящата разработка обект на изследване са само пасивните банкови операции и по-конкретно операциите с привлечен капитал.

Организацията и технологията на отчитана на дейността на банковото предприятие и в частност на привлечения капитал е от особено значение имайки предвид тяхната роля в стопанския живот на страната. Съвременната отчетност в търговските банки е призвана да формира пълна и достоверна картина на имущественото и финансовото й състояние, необходима за вземане на управленски решения, за достъпността на широк кръг потребители до банковата информация, с цел създаване и съхраняване на доверие към банковата система.

В настоящат дипломна работа за извършване на необходимите изследвания са използвани данни от отчета на „SG Експресбан’’АД. Тя е създадена в началото на 1993г. в град Варна в резултат на сливане на Транспортна банка и 12 по-малки търговски банки. През юли 1993г получила пълен лиценз, започва дейността си като универсална банка.Сосиете Женерал Експресбанк предлага на клиентите си всестранни, гъвкави, висококачествени, новаторски и икономични продукти и извършва безупречно обслужване. Извършва следните банкови услуги: кредити в лева и чуждестранна валута; депозити в лева и чуждестранна валута; валутни операции; бързи и експресни вътрешнобанкови преводи; електронно банкиране; кеш мениджмънт за корпоративни клиенти; операции по левови и валутни сметки и пътнически чекове; разплащания с дебитни и кредитни банкови карти; инкасови на парични средства; банкови гаранции и акредитиви; търговия с ценни книжа; депозитарни/попечителски услуги; парични преводи чрез Western Union

Тя се стреми към постигането на максимална полезност, ефективност и развитие.

В настоящата дипломна разработка целта която си поставяме е да се разгледа отчетния процес свързан с привлечения капитал в ТБ”СЖ Експресбанк” и да се предложат насоки за усъвършенстването му.

Във връзка с така формулираната цел са изпълнени следните задачи:

• 
  Определяне на същността и специфичните характеристики на привлечения капитал като обект на счетоводно отчитане;
  
• 
  Характеристика на счетоводните сметки и технологията на отчитане на привлечения капитал;
  
• 
  Разкриване на общите параметри на счетоводната политика на СЖ Експресбанк, както и счетоводната политика на банката по отношение на привлечения капитал;
  
• 
  Предлагане на възможности за усъвършенстване на отчетния процес за привлечения капитал в ТБ”СЖ Експресбанк
  
• 
  Анализ на извършените банкови операции от СЖ Експресбанк за периода 2004 -2005г.
  

.

Нормалното осъществяване на банковата дейност изисква съсредоточаване в тези финансови институции на огромно количество капитал.Необходимият банков капитал не може да се осигури само чрез собствеността на акционерите.Банките набавят необходимия им капитал за извършване на разнообразните активни банкови операции и чрез системата на привличане на чужди капитали.Колкото обема на привлечените парични ресурси в една банка е по-голям,то толкова нейните възможности да извършва по-голям обем банкови сделки и да реализира по-голяма печалба, са по-големи. Всичко това е достатъчно основание да се осъществява дейност за акумулиране големи обеми чужди парични ресурси. Привличането на големи количества чужди капитали в парично изражение практически се осъществява чрез различни организационни форми. Характерът на банковата дейност изисква при нейното осъществяване да се използват всички форми за привличане на чужди капитали.Докато за едно небанково предприятие е възможно само чрез системата на банковото кредитиране да се осигурява необходимото количество чужди капитали, то за банките това не е възможно.

„Счетоводната характеристика на привлечените в банките чужди парични капитали се осъществява чрез сметки,включени в раздел първи на Националния банков сметкоплан Характерно за банковия сметкоплан в тази му част е, че тук присъстват голям обем синтетични сметки,чрез които се отчитат различни форми на привлечен капитал в банките.За сравнение в Националния сметкоплан има много по-малко такива счетоводни сметки. Независимо от големия обем на синтетичните сметки за отчитане на привлечения капитал в банките, то пълната счетоводна характеристика не може да бъде осигурена само на синтетично ниво.

Счетоводното отчитане на привлечения капитал в банките трябва да осигури информация и за задълженията на банките към всеки един вложител (кредитор на банката). Това практически се осъществява чрез системата за аналитично отчитане. В Наръчника по аналитична отчетност на банките са предвидени конкретни процедури за управление на аналитичната структура на сметките за отчитане на различните форми на привлечен капитал. Обемът на аналитичните сметки за отчитане на привлечения капитал в банките е много голям, което се обуславя преди всичко от неограничените възможности за откриване на сметки от банковите клиенти в отделната банкова институция и общо в цялата система. „¹

Всички счетоводни сметки за отчитане на привлечения банков капитал са пасивни. Кредитират се при всички случаи на внасяне(касово и безкасово) на средства по тях и при периодичното капитализиране на лихви, а се дебитират при плащания от тях. Кредитните им остатъци показват размера на авоара, който всеки титуляр има в банката.

Една от основните функции на Банката е посредническата. Практическата реализация на тази функция се осъществява чрез три основни вида банкови операции:

-пасивни;

-активни;

-разплащателни.

Пасивните банкови операции са свързани с акумулирането на парични ресурси.Това става по два начина:

а)внесени от собствениците;

б)внесени от банковите клиенти

В тази дипломна работа ще разгледаме именно привлечените средства от банкови клиенти т.е. привлечения капитал

„Акумулирането на чужди парични ресурси в банките може да се разглежда като търговска операция „покупка на стоката пари”. В случая обаче е налице съществена разлика между банковата търговска операция „покупка” и закупуването на стоки от небанкови предприятия.

Първо, закупената от банката стока „пари” не става собственост на банковото предприятие. Внесените от банковите клиенти парични средства по открити на тяхно име сметки в банките продължават да са собственост на титуляра на сметката.

Второ, банката като купувач заплаща на титуляра на сметката (доставчика) не пазарната цена на стоката „пари”, която винаги е равна на номиналната стойност, а лихва, която може да се разглежда като своеобразна цена на привлечения паричен ресурс.

Заплащането на лихва за внесени от банкови клиенти парични средства по сметки в банките може да се обясни с това, че банковото предприятие е получило право и възможност да използва предоставения му паричен ресурс, независимо че е на лице правното задължение за неговото обратно връщане на неговия собственик-титулярът по откритата банкова сметка.”²
1.3 Организационни форми за привличане на капитали в търговските банки

Търговските банки могат да привличат чужди парични ресурси както от физически така и от юридически лица. Съществуват следните основни форми за акумулиране на чужди капитали:

• 
  Открити сметки за банкови клиенти;
  
• 
  Емитиране на собствени облигационни заеми;
  
• 
  Получаване на заеми от други банкови институции и от бюджета;
  
• 
  Получени субсидии и дарения.
  

Всички изградени структурни звена на всяка банка участват активно в акумулирането на чуждия паричен капитал чрез откриване на сметки за своите клиенти. Политиката в това отношение на всяка търговска банка е да привлече колкото може повече потенциални клиенти, като изгражда повече банкови поделения. Освен това съществуват и редица фактори , които също влияят върху взаимоотношенията на банката със своите клиенти – лихвения процент, формалности при откриване на сметки, при внасяне и теглене на средства, както и нивото на самото банково обслужване. Влияние оказва и самата междубанкова конкуренция.

Днес в практиката на българските търговски банки се използват следните банкови сметки: разплащателна сметка; депозитна сметка; сметки на разпоредители с бюджетни средства; спестовни сметки; набирателни сметки; акредитивни сметки; ликвидационни сметки; особени сметки и ДДС-сметки.³

1. 
   Разплащателни сметки – за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите до банката. Такива сметки могат да се откриват както на физически, така и на юридически лица. Всички клиенти могат да си откриват в банковите звена разплащателни сметки в лева. Не съществува ограничение за броя на сметките. Но нормалната банкова практика е в една банка на един клиент да се води само една разплащателна сметка.
   
2. 
   Депозитни сметки – за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиентите до банката или при други предварително договорени условия за плащане.
   
3. 
   Сметки на разпоредители с бюджетни средства – за съхранение на пари на разпоредители бюджетни средства и пари , отпуснати от бюджета на други лица.По своя характер тези сметки не се различават от разплащателните.
   
4. 
   Спестовни сметки – за съхранение на пари на физически лица срещу издаване на лична спестовна книжка.
   
5. 
   Набирателни сметки – за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение , необособено като самостоятелно лице, или за учредяване на юридическо лице.
   
6. 
   Акредитивни сметки – за съхранение на пари, предоставени за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи средствата при изпълнение на условията , поставени при откриването на акредитива.
   
7. 
   Ликвидационни сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация.
   
8. 
   Особени сметки – за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност.
   
9. 
   ДДС-сметки – сметки по смисъла на чл. 20, т. 17 от Закона за данъка върху добавената стойност.⁴
   

Ако се изходи от някои общи разпоредби на гражданското право ,влогът се разбира твърде разширено, като се свързва с „предаването на движима вещ на влогоприемателя, със задължение на влогодателя да я пази и върне”.В този смисъл понятието „влог” се свежда до следните особености: ⁶

1. Предмет на влога може да бъде всяка вещ, в т.ч. материална ценност и пари, разбрани още от римското частно право като особен род движима вещ;

2. Същевременно действията на влогоприемателя спрямо веща са твърде ограничени и се свежда единствено до съхранение при определени условия, но не и до управление на вещта.

Съгласно Наредбата за гарантиране на влоговете⁷ под влог се разбират „парични средства по банков по банкова сметка, независимо от нейния вид,открита на името на едно или повече лица или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорени условия.” Не са влогове по смисъла на наредбата парични средства по банкова сметка за времето за което те служат за обезпечение.

От счетоводна гледна точка може да се счита, че депозитът е по-общото понятие, тъй като се свързва от една страна с депозиране на материални ценности или пари, а от друга страна със съхранението на парични средства по банкова сметка или с гарантиране на определени действия или бездействия. Поради тази причина ще се разгледаме само депозитните банкови операции

Депозитните операции са, както вече споменахме, банкови операции свързани със съхраняването на ценности за предварително определен период от време или за връщане при настъпване на някакви условия. Банковите депозити биват обикновени и парични.Обикновени депозити са всички депозирани ценности в банките за съхранение или за съхранение и управление. Такива депозити могат да бъдат: изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, ръкописи от произведения на науката и културата, ценни книжа(акции и облигации) и т. н. Тези депозити не променят имущественото състояние(активите и пасивите) на банките. За извършваната услуга по съхраняването на тези ценности банките събират определена такса, която увеличава техните приходи.

От гледна точка на банковите активи и пасиви по-голямо зна4ение имат паричните депозити. Тези депозитни операции са форма привличане на чужди капитали в банките. Чрез тях банките увеличават размера на капитала си, което е предпоставка за осъществяване на повече активни банкови операции, свързани с капиталовото снабдяване

Банките приемат два вида парични депозити:

а)платими след определен срок от време;

б)платими след настъпване на предварително определени условия(събития)

При първата група депозити банковите клиенти (юридически и физически лица) внасят в банките парични средства с цел съхраняване и получаване на доход под формата на лихва. Чрез писмен договор банката и депозанта се договарят за срока на престояване на парите в банката и лихвата, която следва да се начисли в края на договорения срок. По принцип депозити с по-дълъг срок носят и по-голяма лихва на депозантите. След рязкото повишаване на лихвените проценти, тази форма за привличане на капитали се разшири твърде много.

Вторият вид парични депозити са свързани с осигуряването на гаранции за настъпване на дадено събитие, включване в някакъв ред и др. подобни. Тези депозити се внасят в банките само за предвидени в съответните закони случаи. Тук банките не могат да влияят върху обема на тези операции. Поради това, чрез тях не могат да се привличат големи количества парични ресурси в банките.

Паричните банкови депозити могат да се правят както в национална така и в чуждестранна валута

Както централата на всяка банка така и нейните филиали и офиси участват в дейността по емитирането на банкови облигационни заеми. Както в самата продажба на облигациите, така и в периодичното инкасиране на начислените лихви по тях и погасяването на заема. По този начин се създава възможност банката да се доближи максимално до своите клиенти (облигатери), което от своя страна води до по-голяма възможност за привличане на голям обем чужди парични капитали.

Общото събрание на банковите акционери е това, което взима решение за емитирането на собствени облигации. Приетото решение се обнародва в Държавен вестник. То трябва да съдържа основните параметри на облигационния заем. Посочват се размера, броя и копюрите на облигациите, лихвения процент, реда и падежа за погасяване, условията за превръщане на облигациите в акции и др.

Съществуват три начина за емитиране на облигационен заем:

• 
  емисия чрез непосредствена продажба на облигациите от техния издател;
  
• 
  емисия чрез предварителна публична подписка;
  
• 
  емисия чрез продажба на облигациите от банката.
  

Издаваните облигации имат номинална и борсова стойност. Номиналната е тази стойност, която се отпечатва върху самите бланки на облигациите. Тази номинална стойност всъщност представлява стойността на облигационния заем или дълга на банката към облигатерите си. Облигациите могат да се продават както по номинална стойност така и по борсова. Борсовата стойност или още наречена емисионна зависи от основните параметри на облигационния заем.

В теорията и практиката са известни три борсови курса:

• 
  борсов курс равен на номинала на облигациите или извествн още като „ал пари”
  
• 
  борсов курс по-голям от номинала на облигациите – „над пари”
  
• 
  борсов курс по-нисък от номинала на облигациите – „под пари”.
  

Търговските банки могат да увеличават размера на привлечените средства и чрез кредитни операции, при които обаче самите банки се явяват в качеството на заемополучател. Главно такива заеми се получават от други местни и чуждестранни банки, които в момента разполагат с излишни парични ресурси. Съществува и възможността при възникване на потребност от допълнителни средства да се използват заеми от БНБ или други местни или чуждестранни лица.

Операциите по привличането на чужди парични капитали в търговските банки най-общо са кредитни. При тях банката-получател се явява длъжник. Като такива могат да се класифицират и и тези по привличането на чужди парични средства чрез открити сметки в банките за техни клиенти.

Тази организационна форма за привличане на чужди капитали не е често срещана и използвана форма в практиката на търговските банки. Към нея се прибягва само в случаите, когато банките изпитват конкретна потребност от допълнителен паричен ресурс и в същото време в друга банка са налице свободни парични средства.

За да извършва нормално своята дейност ТБ „СЖ Експресбанк” привлича чужди капитали от своите клиенти и от други банки.Клиемтите на банката са каккто физически лица така и фирми.

За клиентите–граждани СЖ Експресбанк предлага откриване на разплащателни сметки и специални сметки, а също така и спестовни сметки,като се наблюдава голям брой новооткрити такива.Също така голям успех има депозита”SG Прогрес”,който обуславя 36%-ното повишение на привлечените средства.Благодарение на това през 2005 банката увеличава клиентската си база от граждани с 11%.Този ръст се дължи главно на многократния успех на депозитите на граждани,които имат значителен ръст с 26%. Друг позитивен фактор за стабилното развитие е откриването на нови точки на продажба в селектирани региони с висок икономически потенциал.

За клиентите-фирми банката предлага откриване на разплащателни, ДДС и специални сметки.Също така и т.н. електронно банкиране,което има няколко предимства:по-ниски такси за преводи; Съхранява се историята на всички плащания; Осигурява се и по-голяма сигурност.СЖ Експресбанк предлага и откриване на депозити: SG Темпо капитал; Срочни депозити и т.н. Максим капитал.

Чрез тези услуги банката се стреми да предлага повече на съществуващите клиенти и привличане на нови такива.Така нараства удовлетвореността им, тъй като те имат на разположение и ползват повече продукти,които отговарят напълно на нуждите им.Някои от тях са:

-Въвеждане на нова разплащателна сметка за граждани, обслужваща всички ежедневни банкови операции и кредитите на клиента;

-Разширяване функционалността на овърдрафта, свързан нова разплащателна сметка;

-Стартиране на SG Еnet – Интернет банкиране и SG Phone-услуга за телефонно банкиране за граждани и корпоративни клиенти

- Подсилване на търговската ни структура, ориентирана към корпоративни клиенти в секторите “Корпоративно и инвестиционно банкиране” и “Малки и средни предприятия”.

-Стартиране на публичното предлагане на акции от подфондовете на SGAM Фонд – инвестиционен продукт за граждани и фирми. и др.

Депозитите които банката привлича са в лева и във валута,но като цяло депозититте в лева представляват 55% от общия обем депозити на клиенти през 2005 в резултат на активната политика на банката за привличане на ресурс в местна валута за финансиране на активните операции, в частност потребителското кредитиране.


ГЛАВА ВТОРА
Счетоводна характеристика на капиталите на банките
2.1.Документи и документооборот

Всички предприятията включително и банковите предприятия използват счетоводни документи за отразяване съдържанието на стопанските операции.

Счетоводният документ е носител на счетоводна информация, имащ доказателствена сила. Това са първичните и вторичните документи, съставени при извършване на стопанските операции, както и счетоводните регистри, съдържащи обработена счетоводна информация. Те се съставят при спазване на изискванията на Закона за счетоводството.

За счетоводни документи се считат и получените или издадените от предприятието носители на информация чрез фотокопирна техника, телефаксна апаратура и т. н., като за верността на информацията се изискват подписи на лицата, изпратили или получили документите.

При автоматизирано дистанционно предаване на документи предаващият информацията се идентифицира въз основа на шифър.

Преписите или копията на оригиналните счетоводни документи придобиват качеството на равностоен заместител след нотариална заверка или подпис и печат на издателя.

Анулирането на документи се извършва по ред, определен от предприятието издател, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

Достоверността на информацията в счетоводните документи, излизащи извън предприятието (при фактури за продажба), се потвърждава с печат на предприятието - издател на документа.

Съхранението на счетоводните документи се извършва съобразно изискванията на Закона за счетоводството. След изтичане на сроковете за запазване на счетоводните документи и след данъчна ревизия те се унищожават, ако не подлежат на съхранение в Държавния архив.

Унищожаването на счетоводните документи се извършва от комисия, определена от ръководителя на предприятието, която изготвя протокол за своята работа. В протокола се описват счетоводните документи, определени за унищожаване, както и периодът, за който се отнасят.

Първият и един от основните елементи на организацията на отчетния процес в банките е организацията на документооборота. Началото на счетоводно-отчетния процес е свързан с изготвянето на първичните документи. Приети са два банкови унифицирани стандарта – Указание 03-1002 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи и Указание 03-2002 Съставяне на платежни документи. Чрез тези два стандарта се създава възможност за унификация и стандартизация на документалното основание за възникване на всяка отделна банкова стопанска операция.⁹

Всеки ден в банковите звена постъпват големи количества и в същото време разнообразни първични документи. Дейността на банковия персонал е насочена именно към създаването , обработката и съхранението на тези документи, които от своя страна са носители на важна информация. Това изисква изключително голямо внимание от страна на персонала при обработката на документите. Тук е момента да се отбележи че една голяма част от първичните счетоводни документи в „Булбанк”АД както и в другите банкови предприятия се попълват от банковите клиенти. Това налага необходимостта да се използват еднакви по отношение на тяхната външна форма първични документи, както и да се спазват изискванията за тяхното попълване. Формата и начина на попълване са изрично регламентирани в Указание 03-1002 и Указание 03-2002.

Цялото разнообразие и обем първични и вторични документи, които постъпват ежедневно в банките; обстоятелството че се попълват както от банковия персонал така и от банковите клиенти; и това, че самите документи са носители на важна информация увеличава отговорностите на банковите звена по отношение на тези документи. Това от своя страна налага извършването на ежедневен , много прецизен и всестранен контрол. Този контрол е наричан формален контрол. Формалният контрол върху представяните първични документи от банковите клиенти се осъществява само от поделението на банката, която приема документите от клиента.

Поради голямото разнообразие на първичните счетоводни документи се налага те да бъдат класифицирани според различни признаци.

От гледна точка на ресурсното осигуряване на банките първичните счетоводни документи могат да се класифицират в следните две основни групи:

• 
  Документи за документиране на операции по постъпването на паричен ресурс в банките;
  
• 
  Документи за документиране на операции по излизането (изплащането) на паричен ресурс от банките.¹⁰
  

Един от най-важните и задължителни реквизити на платежните документи е кода и сметката както на платеца така и на получателя. От 5 Юни 2006г. се въведе IBAN (International Bank Account Number) - стандарт за международен номер на банкова сметка, съставен в съответствие с международен стандарт ISO 13616. В България стандартът се въвежда както за международните, така и за местните плащания. IBAN гарантира сигурност, бързина и качество на местните и международни банкови преводи. Въвеждането и използването на IBAN в България се урежда с Наредба № 13 на Българската народна банка и представлява последователност от 22 знака - букви и цифри.

От гледна точка на това къде са съставени първичните счетоводни документи биват две групи:

• 
  Външни;
  
• 
  Вътрешни.
  

Документооборот е пътят на движението на счетоводните документи от момента на тяхното съставяне или получаване в банковото предприятието до момента на предаването им в постоянния счетоводен архив за съхранение.

Документооборотът обхваща следните етапи:
а) съставяне и приемане на документите;
б) подготовка за обработване;
в) обработване на документите;
г) съхраняване на документите в счетоводния архив.

В системата на документооборота се разграничава движението на хартиените от движението на техническите носители на счетоводна информация, получени в резултат на автоматизирана обработка.

Процесът на документирането и документооборота в „Булбанк”АД и в банковата система като цяло постоянно се променя и усъвършенства.