На тема: „Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки”
Обща характеристика на синтетичните и аналитичните сметки за отчитане на привлечения капитал
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.3. Счетоводно отчитане на Привлечения капитал по сметки на банкови клиенти
- 2.4. Счетоводно отчитане на банковия облигационен заем и други заеми Облигационен заем
- Отчитане на получените заеми в банките
2.2. Обща характеристика на синтетичните и аналитичните сметки за отчитане на привлечения капитал . В основата на синтетичното счетоводно отчитане, като основен счетоводен стандарт в банковата система стои Националният банков сметкоплан. Той представлява „един отраслов счетоводен стандарт за цялата банкова система. В него са определени разделите, групите, подгрупите и синтетичните сметки, които следва да се използват в банковите отчетно-обособени звена за отчитане на разнообразни банкови сделки чрез счетоводния метод „счетоводни сметки и двустранно счетоводство”.11 На 13 юни 2002г. Националният съвет по счетоводство на свое заседание утвърди Примерен национален сметкоплан, който за разлика от Националния сметкоплан е с препоръчителен характер. Очакваше се Този Примерен национален сметкоплан да се използва до момента , в който се премина към Международните счетоводни стандарти. От 1 януари 2003г. „Булбанк”АД реализира своята отчетна дейност съобразно изискванията на Международните счетоводни стандарти. Но до момента в счетоводната банкова сфера все още използва Националнич банков сметкоплан от 1995г. Това е така, поради факта че банките се нуждаят от един общ отраслов стандарт, какъвто е Националния банков сметкоплан. Банковия сметкоплан има няколко характерни особености: Предвидените раздели и групи сметки в Националния сметкоплан на банките са абсолютно същите, като тези в Националния сметкоплан.
Чрез системата на синтетичното счетоводно отчитане в „Булбанк”АД се създава информация необходима както на самата банка –вътрешни управленски нужди, така и за техните клиенти – потенциални вложители и инвеститори, управленските органи от изпълнителната и законодателната власт и други потребители. Една от характерните особености на банковото счетоводство е, че счетоводно отчетния процес в банките е дейност ,която се осъществява в много кратки времеви отчетни периоди. Ежедневно се извършва сводиране на информацията от синтетичните и аналитични сметки чрез съставяне на оборотни ведомости. Синтетичното счетоводно отчитане се осъществява едновременно с аналитичното, което от своя страна обуславя пълното ежедневно съответствие между синтетичното и аналитичното отчитане във всяко банково звено. Чрез Аналитичната счетоводна отчетност в банките се създава информация на най-ниско аналитично ниво за конкретни отчетни обекти. Всяка една банка трябва да отдели сериозно внимание и да създаде една добра организация при реализирането на аналитичния отчетен процес. Тази необходимост идва от факта, че съществува голяма детайлизация на отчетните обекти и големия брой на водените аналитични сметки, както и сравнително кратки срокове за осъществяване на отчетния процес. Дадени са общи и специфични аналитични признаци за изграждане на аналитична структура към всяка синтетична сметка в Наръчника по аналитична отчетност на банките. Предвиждат се линейна организация на обектите на счетоводно отчитане с цел да избегнат евентуалните повторения при счетоводната им характеристика.12Обектите според този модел се определят на три нива:
При счетоводното характеризиране на собствените и привлечените чужди парични средства в „Булбанк”АД е необходимо не само информация за общия размер, но и за конкретните размери на предоставените парични ресурси от всеки акционер или вложител. Това налага да се поддържа една добра организация на аналитичното счетоводно отчитане. За мащабите на българската банкова система за момента се прилага унифициран модел за изграждане на аналитичната структура на счетоводните сметки. В Националния сметкоплан на банките за отчитането на привлечения капитал са предвидени сметки от Раздел 1 Сметки за капитали. СЖ Експресбанк използва сметки групи и подгрупи от Националния сметкоплан на банките предвидени са няколко групи сметки:
- подгрупа 171 Разплащателни сметки в лева; - подгрупа 172 Набирателни сметки на бюджетната система в лева; - подгрупа 173 Привлечени средства по специални сметки в лева; - подгрупа 181 Разплащателни сметки във валута; - подгрупа 182 Набирателни сметки на бюджетната система във валута; - подгрупа 183 Привлечени средства по специални сметки във валута; - подгрупа 186 Текущи / извънбюджетни/ сметки на бюджетната система във валута.
- подгрупа 161 Приети срочни депозити в лева – включва сметки за отделните видове депозити в лв.; - подгрупа 162 Приети срочни депозити във валута - включва сметки за отделните видове депозити във валута;
- подгрупа 151 Получени краткосрочни заеми – включва сметки за всички видове краткосрочни заеми; - подгрупа 152 Получени дългосрочни заеми - включва сметки за всички видове дългосрочни заеми; - подгрупа 153 Облигационен заем; - подгрупа 154 Получени съучастия; - подгрупа 158 Получени средства от държавни фондове; - подгрупа 159 Други заеми и дългове Счетоводните сметки, по които се отчита привлечения капитал в банките са пасивни. Те се кредитират при тяхното увеличение – постъпване на средства по тях (касово или безкасово) както и при периодично капитализиране на лихви, а се дебитират при тяхното намаление – плащания от тях. Кредитните остатъци потях показват какъв е размера на авоара, който титуляра има в съответната банка. 2.3. Счетоводно отчитане на Привлечения капитал по сметки на банкови клиенти Счетоводното отчитане на привлечения банков капитал осигуряват информация за задълженията на банката към всеки един кредитор на банката. Счетоводните сметки, по които се отчита привлечения капитал в банките както споменахме вече по-горе са пасивни. В звената на банковата система могат да се откриват както за юридически така и за физически лица разплащателни, текущи (набирателни) и специални сметки за съхраняване на парични средства в национална и чужда валута. При отчитането на привлечените средства в в чуждестранна валута чрез сметки от група 18 Привлечени средства във валута е задължително да се има информация за обема на чуждестранната валута и левовата и равностойност. В момента се изплзват три валутни курса: централен курс на БНБ, курс - купува и курс – продава. Като наличната чуждестранна валута, валутни вземания и задължения се отчитат по централен курс на БНБ, а осъществяваните валутни банкови операции обикновено се извършват по другите два курса. Разликата между тези курсове се явяват съответно финансови приходи или финансови разходи за банката. Откриването на сметки в банката става по инициатива на титуляра на самата сметка. Тази процедура е нормативно регламентирана в Наредба N 3 за разплащанията.13Аналитичното отчитане на привлечения банков капитал по банкови сметки се осъществява чрез определен шифров номер. Структурата на този номер се определя според приетия от Комисията по унификация и банкови стандарти към БНБ Банков унифициран стандарт4092. Той се използва от банките от 1 април 1993г. Счетоводните записвания са свързани с внасянето на парични средства, плащания по тях и начисляване на лихва. Внасяне на парични средства по сметки: - При постъпване на парични средства по сметката на титуляра в брой или по безкасов път в лева: Дебит с/ка 5011 Каса в лева Дебит с/ки от гр. 17 Привлечени средства в лева анал. с/ка „Платец” Дебит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети, и др. с/ки в зависимост отизточника и начина на постъплението Кредит с/ка от гр. 17 Привлечени средства в лева – анал. с/ка „Получател на сумата” - Постъпления по валутни сметки: Дедит с/ка 5211 Каса във валута Дебит с/ки от гр. 18 Привлечени средства във валута анал. с/ка „Платец” Дебит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети, и др. с/ки в зависимо източника и начина на постъплението Дебит ска 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти и т.н. Кредит с/ка от гр. 18 Привлечени средства във валута – анал. с/ка „Получател на сумата” - Ако има повишаване на централния курс сметките от гр. 18 Привлечени средства във валута също ще се кредитират:Съставя се следната счетоводна статия: Дебит с/ка 6242 Отрицателни курсови разлики от преоценки на
Кредит с/ка от гр. 18 Привлечени средства във валута – анал. с/ка „Титуляри” Чрез предприятия и фирми от където гражданите получават доходи е възможно да се направят влогови сметки. Паричните ресурси постъпват едновременно и после се разпределят между отделните титуляри. Съществува следният ред за отчитане: - Въз основа на получените платежни нареждания: Дебит с/ки от подгр. 171 Разплащателни сметки в левове партида предприятие вносител Кредт с/ка 1714 разплащателни сметки за граждани и домакинства в левове аналит. с/ка „Безкасови постъпления” Кредит с/ка 1732 Спестовни влогове на граждани и домакинства в левове аналит. с/ка „Безкасови постъпления” - след вписването на индивидуалните вноски по партидите на титулярите се съставя се една полусторнировъчна статия : Кредит с/ка 1714 разплащателни сметки за граждани и домакинства в левове аналит. с/ка „Безкасови постъпления”- червено записване Кредит с/ка 1732 Спестовни влогове на граждани и
червено записване Кредит с/ка 1714 разплащателни сметки за граждани и
Кредит с/ка 1732 Спестовни влогове на граждани и домакинства в левове аналит. с/ка „Титуляри”- червено записване Само по нареждане на титулярите на сметките или упълномощени от тях лица може да се извърши разплащания от техните сметки. Разплащанията като и постъпленията се извършват по касов и безкасов път: Дебит с/ки от гр. 17 Привлечени средства в лева – анал. с/ка „Титуляра - платец” Кредит с/ка 5011 Каса в лева Кредит с/ка от гр. 17 Привлечени средства в лева –
Кредит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети Кредит с/ка от гр. 22 Дългосрочни инвестиции и вземания Кредит с/ка от гр. 53 Предоставени краткосрочни заеми на предприятия в левове Кредит с/ка от гр. 54 Предоставени краткосрочни заеми на граждани и домакинства в левове Плащанията по валутни сметки на банковите клиенти се отчитат със следната счетоводна статия: Дебит с/ки от гр. 18 Привлечени средства във валута – анал. с/ка „Титуляра - платец” Кредит с/ка 5021 Каса във валута Кредит с/ка от гр. 18 Привлечени средства във валута –
Кредит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети Кредит с/ка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти, и др. с/ки
Кредит с/ка 7242 Положителни курсови разлики от преоценка на парични средства,вземания и задължения във валута Към всяка една сметка от1 юни 1997г. ежедневно се начисляват лихви, които се отчитат по следния начин: - за лихвите по левови сметки: Дебит с/ка 6211 Лихви, платени от депозитни и други привлечени средства в левове Кредит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове - за лихвите по валутни сметки: Дебит с/ка 6212 Лихви, платени от депозитни и други привлечени средства във валута Кредит с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута В края на всеки месец или на финансовата година се извършва капитализиране на лихвите по сметките на титулярите: Дебит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове Кредит с/ки от гр. 17 Привлечени средства в левове
Кредит с/ки от гр. 18 Привлечени средства във валута За разлика от разплащателните и текущите, депозитните операции са „банкови операции, свързани със съхраняването на ценности за предварително определен период от време или за връщане при настъпване на някакви условия. Обикновени депозити са всички депозирани ценности за съхранение или за съхранение и управление.”14 По-голямо значение за банката имат паричните депозити. Те са форма на привличане на чужди парични средства в банката. Отчитат се по сметки от група 16 Приети срочни депозити. Паричните депозити могат да бъдат внесени както касово , така и безкасово, в лева или във валута: - приети парични депозити в национална валута: Дебит с/ка 5011 каса в лева Дебит с/ки от подгр.171Разплащателни сметки в лев Дебит с/и от гр 46 Вътрешни раз4ети Кредит с/ки отподгр. 161 Приети срочни депозити партида”Депозант”
Дебит с/ка 5021 каса във валута Дебит с/ки от подгр.181Разплащателни сметки във валута Дебит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети Дебит с/ка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти Кредит с/ка от подгр. 121 Приети срочни депозити във валута партида „Депозант” Срочните депозити платими след определен период от време са лихвени, като лихвата , която начислява банката е по-висока от тази при безсрочните депозити. - ежедневно начисляване на лихва по депозита: Дебит с/ка 6211 Лихви, платени от депозитни и други привлечени средства в левове Кредит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове (за левовите депозити)
Кредит с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута (за валутните депозити)
Дебит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове Кредит с/ки от подгр. 161 Приети срочни депозитиа в левове (за левовите депозити) Дебит с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута Кредит с/ки от подгр. 162 Приети срочни депозити във валута (за валутните депозити)
Изплащането на депозитите също може да се извърши по касов или безкасов начин. - Изплащане на левови депозити: Дебит с/ки от подгр. 161 Приети срочни депозити в левове Кредит с/ка 5011 Каса в лева, или Кредит с/ка от подгр. 171 Разплащателни сметки в левове, или Кредит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети - Изплащане на валутни депозити: Дебит с/ки от подгр. 162 Приети срочни депозити във валута Кредит с/ка 5021 Каса във валута , или Кредит с/ка от подгр. 181 Разплащателни сметки във валута, или Кредит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети Кредит с/ка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти
Дебит с/ка 6211 Лихви, платени от депозитни и други привлечени средства в левове Кредит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове- червено записване (за левовите депозити)
Кредит с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута- червено записване (за валутните депозити)
Дебит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове Кредит с/ки от подгр. 161 Приети срочни депозитиа в левове (за левовите депозити) Дебит с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута Кредит с/ки от подгр. 162 Приети срочни депозити във валута (за валутните депозити)
Дебит с/ки от подгр. 161 Приети срочни депозити в левове Кредит с/ка 5011 Каса в лева, и др.
Кредит с/ка 5021 Каса във валута, и др. Паричните депозити платими след настъпване на определени условия и събития в повечето случаи са безлихвени. При тях депозанта при внасянето им плаща определена такса. Съставят се следните счетоводни статии: - внасяне на депозита в национална или чужда валута: Дебит с/ка 5011 каса в лева Дебит с/ки от подгр.171Разплащателни сметки в лева Дебит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети Кредит с/ки от подгр. 161 Приети срочни депозити в лева –
Дебит с/ки от подгр.181Разплащателни сметки във валута Дебит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети Дебит с/ка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти Kредит с/ка от подгр. 162 Приети срочни депозити във валута
Дебит с/ка 5011 Каса в лева, и други сметки в зависимост от начина на плащане на таксата Кредит с/ка 7299 Получени други финансови приходи, или Кредит с/ка 7030 Постъпления от продажба на услуги В някои случаи е възможно тези депозити да бъдат конфискувани в полза на бюджета. Съставя се следната статия: Дебит с/ки от подгр. 161 Приети срочни депозити в лева, или Дебит с/ка от подгр. 162 Приети срочни депозити във валута Кредит с/ка 7301 Приходи на републиканския бюджет, и др. в зависимост от това в полза на кого е конфискувания депозит
- за приетите депозити: Дебит с/ка 9190 Нефинансови ценности, приети за съхранение, или Дебит с/ка 9290 Чужди финансови ценности, приети за съхранение Кредит с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща
Дебит с/ка 5011 Каса в лева, и други сметки в зависимост от начина на плащане на таксата Кредит с/ка 7299 Получени други финансови приходи, или Кредит с/ка 7030 Постъпления от продажба на услуги
Банките като всички акционерни дружества имат право да чрез облигационните заеми да увеличават привлечения си капитал. Така привлечените капитали в банките са платими само след предварително определен срок. Общото събрание на акционерите взимат решение за емитиране на собствени облигации. В банковата практика у нас се използват два начина за емитиране на облигации: чрез непосредствена продажба на облигациите от техния издател и чрез предварителна публична подписка. 1. Отчитане на банковите облигационни заеми ,емитирани чрез непосредствена продажба на облигациите. Получените новоотпечатани облигации от печатницата се водят като бланки под строга отчетност. Те се отчитат по задбалансови сметки от задбалансовата група 96 Собствени активи, невключени в стопанския оборот. Те се отчитат по номинална стойност: Дебит с/ка 9650 Собствени облигации Кредит с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща садбалансова сметка Във връзка с отпечатването на облигациите всяка една банка прави разходи. Когато облигационният заем се емитира през един отчетен период, а се погасява през следващи отчетни периоди тези разходи могат да се приемат като разходи за разширяване на банковата дейност. Когато се погасява през същия отчетен период, разходите се отчитат счетоводно като разходи за издръжка на банката. - платени са разходи съгласно разходно-оправдателен документ: Дебит с/ка 6020 Разходи за външни услуги Кредит с/ка 5011 Каса в лева ,или Кредит с/ка 5021 Каса във валута, или Кредит с/ки от подгр.171Разплащателни сметки в лева, или Кредит с/ки от подгр.181Разплащателни сметки във валута, или Кредит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети, или Кредит с/ка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти
Кредит с/ка 6020 Разходи за външни услуги В банковата система за отчитане на облигационните заеми в Националния сметкоплан на банките са предвидени сметка 1531 Облигационни заеми в левове и сметка 1532 Облигационни заеми във валута. Сметките са пасивни. Кредитират се при постъпления от продажба на облигации, а се дебитират при погасяване на заема. Продажбата на облигации може да се извършва и от самата централа на банката и от клоновете. Продажба от централата на банаката - по борсов курс равен на номинала: 1. Дебит с/ка 5011 Каса в лева, или Дебит с/ка 5021 Каса във валута, или Дебит с/ки от подгр.171Разплащателни сметки в лева, или Дебит с/ки от подгр.181Разплащателни сметки във валута, или Дебит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети, или Дебит с/ка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута 2. Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации - по борсов курс по-висок от номинала: 1. Дебит с/ка 5011 Каса в лева и др. сметки, в зависимост от формата и начина на внасяне на парични средства Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредти с/ка 1532 Облигационни заеми във валута Кредит с/ка 1082 Премии към курса на собствени облигации 2. Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации - по борсов курс по-нисък от номинала: 1 Дебит с/ка 5011 Каса в лева и др. сметки, в зависимост от формата и начина на внасяне на парични средства Дебит с/ка 1092 Отбиви от курса на собствени облигации Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута 2. Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации Сумата по сметките за положителните и отрицателни разлики (с/ка 1082 и с/ка 1092) в края на годината пропорционално на сумата на тиражираните облигации се трансформират съответно в извънредни приходи или извънредни разходи. За унищожаване на непродадените облигации се съставя следната счетоводна статия: Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации Продажба от клоновете на банаката - в ЦУ на ТБ за изпратените с ценна пратка облигации Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации - в клоновете на ТБ получатели на облигациите Дебит с/ка 9650 Собствени облигации Кредит с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща садбалансова сметка - в клоновете на ТБ за продажба на облигациите: Дебит с/ка 5011 Каса в лева Кредит с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети, и
Кредит с/ка 9650 Собствени облигации - в ЦУ на ТБ за получените кредитни преводи от клоновете а) по борсов курс равен на номинала: Дебит с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми в левове б) по борсов курс по-висок от номинала: Дебит с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми в левове Кредит с/ка 1082 Премии към курса на собствени облигации в) по борсов курс по-нисък от номинала: Дебит с/ка 4620 Специфични вътрешни разчети Дебит с/ка 1092 Отбиви от курса на собствени облигации Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми в левове
Подписката се организира и провежда по решение на Общото събрание на акционерите. Тя може да се извърши или до окончателно покриване на сумата на облигационния заем или в определен срок. Възможно е при втория случай да се запише по-голям или по-малък размер сума от тази на заема. Когато е по-малка сумата, счетоводно банката ще отрази дълга си със сумата на записаните и реално продадените облигации. А когато сумата на записаните облигации е по-голяма се извършва разпределение(репартиция) на облигациите от заема в повечето случаи пропорционално между записалите се. Съставят се следните счетоводни статии:
Дебит с/ка 6020 Разходи за външни услуги Кредит с/ка 5011 Каса в лева ,или Кредит с/ка 5021 Каса във валута, или Кредит с/ки от подгр.171Разплащателни сметки в лева, или Кредит с/ки от подгр.181Разплащателни сметки във валута, или Кредит с/ка от гр. 46 Вътрешни разчети, или Кредит с/ка 4810 Разчети с чуждестранни кореспонденти Дебит с/ка 2110 Разходи за учредяване и разширяване Кредит с/ка 6020 Разходи за външни услуги - внесени са парични средства в процеса на провеждане на публичната подписка: Дебит с/ка 5011 Каса в лева, или Дебит с/ка 5021 Каса във валута, и др. Кредит с/ка 4991 Други кредитори в левове, или Кредит с/ка 4992 Други кредитори във валута
Дебит с/ка 9650 Собствени облигации Кредит с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща
Дебит с/ка 4991 Други кредитори в левове, или Дебит с/ка 4992 Други кредитори във валута Дебит с/ка 5011 Каса в лева, или Дебит с/ка 5021 Каса във валута, и др. Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута - продажба на облигациите по по-висок борсов курс от номинална стойност: Дебит с/ка 4991 Други кредитори в левове, или Дебит с/ка 4992 Други кредитори във валута Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута Дебит с/ка 5011 Каса в лева, или Дебит с/ка 5021 Каса във валута, и др. Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута Кредит с/ка 1082 Премии към курса на собствени облигации - продажба на облигациите по по-нисък борсов курс от номинална стойност: Дебит с/ка 4991 Други кредитори в левове, или Дебит с/ка 4992 Други кредитори във валута Дебит с/ка 5011 Каса в лева, или Дебит с/ка 5021 Каса във валута, и др. Дебит с/ка 1092 Отбиви от курса на собствени облигации Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута
Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации
Дебит с/ка 4992 Други кредитори във валута Кредит с/ка 5011 Каса в лева ,или Кредит с/ка 5021 Каса във валута Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации Ако липсват тези условия внесената сума се отчита като приход за банката: Дебит с/ка 4991 Други кредитори в левове, или Дебит с/ка 4992 Други кредитори във валута Кредит с/ка 7998 Други извънредни приходи в левове Дебит с/ка 9998 Пасивна кореспондираща задбалансова сметка Кредит с/ка 9650 Собствени облигации
Кредит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове, или Кредит с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута
Дебит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове, или Дебит с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута Кредит с/ка 5011 Каса в лева ,или Кредит с/ка 5021 Каса във валута и др.
Дебит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Дебит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута
Кредит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Кредит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута
Ако в определен срок тиражираните облигации не бъдат представени за изплащане, тази сума остава приход за банката: Дебит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Дебит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута подс/ки Облигационни заеми в тиражирани облигации Кредит с/ка 7998 Други извънредни приходи в левове Тиражирани облигации и лихви могат да бъдат изплащани и от клоновете на банките. При тези случаи възникват разчетни взаимоотношения, които се отчитат чрез сметка 4620 Специфични вътрешни разчети. Банките разполагат с възможността когато има средства за предсрочно погасяване на заема да изкупят собствените си облигации. Тази операция счетоводно се отчита чрез сметка 5140 Изкупени собствени облигации. Съгласно чл. 18, ал. 6 от Закона за счетоводството и т. 4 от НСС 25 Отчитане на инвестиции, изкупените собствени облигации ще се отчетат по цена на придобиване.15 Дебит с/ка 5140 Изкупени собствени облигации Кредит с/ка 5011 каса в лева и др. Дебит с/ка 1531 Облигационни заеми, или Дебит с/ка 1532 Облигационни заеми във валута Кредит с/ка 5140 Изкупени собствени облигации
Банковите институции имат възможност да увеличават размера своя привлечен капитал и чрез получаване на кредити от БНБ, държавата или други местни и чуждестранни лица. За счетоводното отчитане на получените заеми са предвидени две основно подгрупи сметки: 151 Получени краткосрочни заеми и 152 Получени дългосрочни заеми. Съставят се следните счетоводни статии: - получаване на заема в банката: Дебит с/ка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове Кредит с/ки от подгр. 151 Получени краткосрочни заеми, или Кредит с/ки от подгр. 152 Получени дългосрочни заеми - връщане на тези заеми: Дебит с/ки от подгр. 151 Получени краткосрочни заеми, или Дебит с/ки от подгр. 152 Получени дългосрочни заеми Кредит с/ка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове - начисляване на лихва Дебит с/ка 6211 Лихви, платени по депозити и други привлечени средства Кредит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове - плащане на лихвата, на основа екземпляр от инкасираното от БНБ платежно нареждане: Дебит с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в левове Кредит с/ка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|